Решение по дело №136/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 50
Дата: 12 юли 2021 г.
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890200136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Сливница , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. СТ. СТ., законен представител на
сдружение „В.к. Сл. г.” срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 3412798 от
21.02.2020 г., издаден от ОДМВР - София, с който на основание чл.189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - София, като
въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител
и не взема становище по жалбата. Със съпроводителното писмо оспорва
жалбата.

Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди
доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното:

На 21.02.2020г., в 16:10 часа, по гл. път ПП-I-8, в района на 30+260 км.,
1
се движил лек автомобил марка „Рено“ модел „Трафик”, с рег. № СО ** ВС
със скорост, посочена в ЕФ от 91 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч. и с
посока на движение според ЕФ от с. Калотина към гр. София. В ЕФ изрично е
вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 41 км/ч. Скоростта е
установена с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” №
11743С1, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета със снимка №
11743С1/021050 от 21.02.2020 г., където измерената скорост е посочена на 94
км/ч. След изготвения снимков материал от техническото средство била
извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на
автомобила и на собственика на автомобила – М. СТ. СТ., законен
представител на сдружение „В.к. Сл. г.” бил издаден ЕФ Серия К № 3412798
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.
По делото е представен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 120-1294 от 24.02.2020 г., от което
се установява, че на 21.02.2020 г. автоматизирано техническо средство „ARH
CAM S1” № 11743с1 е било поставено на място за контрол ПП-I-8 30+260 км.
с посока на контролираните превозни средства от гр. София към с. Калотина
при ограничение на скоростта от 50 км/ч. Началото на работа е отбелязано в
14:25 часа и край на работата в 19:45 ч. Общият брой на установените
нарушения е посочен на 627.
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от БИМ № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. за преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 11743С1 със срок на валидност до
07.09.2027 г. По делото е представен и протокол от проверка № 55-С-
ИСИ/30.09.2019 г., от който се установява, че системата за контрол
съответства на одобрения тип.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което е извършило анализ на приложения снимков материал се установява, че
точката в която е била позиционирана камерата, която е заснела снимка №
11743С1/02105 се намира на ПП I-8, км 30+340. В района на 30-ти км. имало
ограничение на скоростта от 50 км./ч., въведено с пътен знак. Началото на
ограничението било от км. 30 + 170 м., а краят на ограничението бил при км.
31+534 м. Мястото на камерата е било с координати N 42.840344° и E
23.086012° и се намирало на 170 метра след началото на ограничението. При
извършен анализ на снимките от радара и направените при огледа на пътния
участък вещото лице е установило, че лекия автомобил се е движил в лявата
лента на платното за движение в посока от с. Калотина към гр. София и е бил
заснет отпред, при приближаване на радара. Към момента на заснемане
2
автомобилът се е намирал на линията на км. 30+300, което е било на около 40
м. от мястото на позициониране на камерата на радара и на разстояние от
около 130 м. след началото на ограничението и е бил в зоната на действие на
пътния знак, който го въвежда. Вещото лице е дало заключение, че
посоченото в електронния фиш място съответства на отразените в снимковия
материал координати.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали – писмени доказателства /електронен фиш
серия К, справка за регистрация на МПС, заповед за утвърждаване на образец
за електронен фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта, протокол от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване/ и
заключение на съдебно-техническа експертиза. Съдът намира приложените
по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от
други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа
обстановка.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо
автоматизирано техническо средство и Протокол за проверка от проверка на
мобилна система за видеоконтрол се установява, че процесната мобилна
система за видеокотрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
изготвено и обосновано. Вещото лице е автоексперт и притежава
необходимите специални знания. Отговорило е на всички поставени въпроси
подробно и аргументирано.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и
затова е процесуално допустима.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради
следните съображения:
Съдът намира, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
3
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните
реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. По силата на
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че
към него автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма
реквизити, срокове за издаване. В настоящия случай обжалваният електронен
фиш отговаря на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа всички необходими
реквизити като неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за
неспазване на установената форма и липса на всички установени в закона
реквизити.
Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация,
постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния
случай са изпълнение предпоставките за издаване на оспорения от
санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на
автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. По време на
извършване на процесното нарушение, действащата тогава и приложима на
основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (ред.
– нова, ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) допуска за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по §
6, т. 65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), независимо дали
стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера,
определен за този вид нарушение. С извършените законодателни промени
приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни
фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с
всички видове АТСС, в т. ч. мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен
орган, поставящ начало и край на работния процес. С оглед горния анализ,
процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба по чл. 182, ал.
2, т. 5 ЗДвП за така установеното с мобилна автоматизирана система за
4
видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал.
2 ЗДвП е проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за
приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр. 11 от 2011 г.,
доп., бр. 19 от 2015 г.) вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова – ДВ, бр. 19 от 2015
г.) вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и неоснователни се
явяват доводите на жалбоподателя в обратния смисъл.
От приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че
автоматизирано техническо средство видеосистема „ARH CAM S1“ №
11743С1 спада към одобрените типове средства за измерване и представлява
"мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение". Използваното такова, е преминало проверка за изправност на
11.12.2017 г. като резултатите от същата са отразени в протокол, и същото е
технически изправно, към датата посочена в ЕФ. С оглед на това съдът
намери, че използваното техническо средство отговаря на изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., която урежда специфичната материя по
контрол на движението по пътищата. Следователно нарушението е било
заснето с годно автоматизирано техническо средство.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидена забраната за
водачите на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движение
да превишават посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак.
По делото несъмнено се установи, че на 21.02.2020 г. жалбоподателят е
управлявал лек автомобил марка „Рено“ модел „Трафик”, с рег. № СО ** ВТ.
Установи се от обективна страна и, че управляваният от жалбоподателя
автомобил се е движел извън населено място със скорост от 91 км/ч при
действие на знак В26 с ограничение на скоростта от 50 км/ч или при
превишение от 41 км/ч. Извършеното от жалбоподателя деяние е
съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на
вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със
скорост от 91 км/ч при ограничение 50 км/ч, регламентирано с поставен
преди съответния участък пътен знак В26, като е целял това негативно
изменение на обективната действителност.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 до 50 км/ч - с
глоба 400 лева. С оглед на това обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, доколкото на жалбоподателя е наложена
именно „глоба“ в размер на 400 лева.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“
на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
5
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - настъпване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл.
338 от НПК, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш (ЕФ) К № 3412798 от
21.02.2020 г., издаден от ОДМВР - София, с който на основание чл.189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя М. СТ. СТ., законен представител на сдружение „В.к. Сл. г.” е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6