Р Е Ш Е Н И Е 

№146

 

гр. Сливница, 13.01.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 614 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 330 ГПК.

 

Постъпила е молба вх. № 3227/10.10.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, подадена от О.С.В., ЛНЧ ********** и М.М.В., ЕГН **********, с която молителите заявяват, че са съпрузи от 18.12.2015 г., но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите за това, като съдът утвърди постигнатото между тях и представено по делото споразумение по чл. 51 СК.

Към молбата са приложени Удостоверение за сключен граждански брак № ********** от 18.12.2015 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3429 от 18.12.2015 г., съставен от ДЛГС при Столична община, р-н „Оборище“; 2 бр. Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние; статистически сведения за съпрузите; както и вносна бележка за платена държавна такса.

В съдебното заседание молителите се явяват лично, като поддържат молбата за допускане на развод по взаимно съгласие. Молят съда да утвърди постигнатото между тях споразумение, като заявяват, че не желаят предоставяне на възможност за помирение, както и медиация, или други способи за доброволно уреждане на отношенията помежду им.

Районен съд- гр. Сливница, като съобрази представена молба и събраните в хода на делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Бракът между молителите О.С.В., ЛНЧ ********** и М.М.В., ЕГН **********, е сключен на 18.12.2015 г., видно от Удостоверение за сключен граждански брак № ********** от 18.12.2015 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3429 от 18.12.2015 г., съставен от ДЛГС при Столична община, р-н „Оборище“.

От брака си молителите нямат родени деца, поради което не се налага уреждане на въпросите, свързани с родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката.

Молителите са уредили извънсъдебно отношенията си във връзка с всички движими вещи и недвижими имоти, придобити по време на брака, като нямат претенции един към друг. В случай че между молителите са останали неуредени въпроси, след прекратяването на брака имуществените им отношения ще се регламентират на плоскостта на разпоредбата на чл. 28 СК, а именно между тях ще възникне обикновена съсобственост, при равни дялове.

Притежаваното от молителите семейно жилище, находящо се в с. Хераково, Община Божурище, Софийска област, кв. Бобен, ул. „Здравец“ № 8, след прекратяване на брака ще се ползва от молителя М.М.В..

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от процесуално легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд, като е съпроводена и от споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.

Разгледана по същество, молбата е основателна, доколкото молителите и в споразумението, и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът намира, че представеното от молителите споразумение  отговаря на формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал. 1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, като в него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин, изключващ бъдещи спорове. Доколкото молителите нямат родени от брака деца, със споразумението не се уреждат въпросите, свързани с родителските права, местоживеенето и издръжката на децата.

На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, която следва да бъде заплатена от двамата съпрузи поравно.

Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 18.12.2015 г., в гр. София, между О.С.В., ЛНЧ ********** и М.М.В., ЕГН **********  с Акт за сключен граждански брак № 3429 от 18.12.2015 г., съставен от ДЛГС при Столична община, р-н „Оборище“, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както следва:

1.   От брака молителите нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което не е необходимо да се уреждат родителските права, местоживеенето на децата, режимът на лични отношения, както и издръжката на децата.

2.   Семейното жилище, находящо се на адрес: с. Хераково, Община Божурище, Софийска област, кв. Бобен, ул. „Здравец“ № 8, след развода ще бъде използвано от молителя М.М.В..

3.   След прекратяване на брака молителите не си дължат издръжка един на друг. Молителите декларират, че се намират в трудоспособна възраст, че са здрави и поради това не си дължат издръжка един на друг.

4.   След прекратяване на брака молителката О.С.В. запазва фамилното име - В..

5.   Молителите заявяват, че всички движими вещи и недвижими имоти, придобити по време на брака, са разделени доброволно между тях извънсъдебно и нямат претенции един към друг.

6.   Молителите заявяват, че към датата на подписването на споразумението нямат общи вземания и/или задължения спрямо трети лица, включително и към банки, и други кредитни институции, като ако се окаже наличието на такива, същите остават в полза, респективно в тежест на титуляря на вземането или задължението.

7.   Молителите заявяват, че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях суми по банкови сметки и влогове.

8.   Разноските по делото ще се поемат от молителите така, както са ги сторили, а дължимата се държавна такса – поравно.

9.   С споразумението молителите уреждат окончателно всички лични и имуществени отношения помежду им, възникнали при и по повод прекратения брак, и нямат претенции един към друг.

ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителите О.С.В., ЛНЧ ********** и М.М.В., ЕГН **********, да заплатят в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Сливница, окончателна държавна такса в размер на по 20,00 (двадесет) лева, дължима от всеки един от двамата молители.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: