№ 1473
гр. Русе, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520104087 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
Постъпила е искова молба от Е. П. А. срещу „Фератум България“
ЕООД, в която се твърди, че между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 30.10.2022г., по силата на който
ищецът е получил потребителски кредит по реда на ЗПФУР, в размер на
3000лв., които следвало да върне за срок от 12 месеца с годишен лихвен
процент 23% и годишен процент на разходите 49,11%. Твърди се, че в т. 5 от
сключения договор било предвидено обезпечение на кредитора -
поръчителство, предоставено от Multitude bank, за което кредитополучателят
дължал възнаграждение в размер на 2850лв.
Твърди се, че така сключения между страните договор е в нарушение
на изисквания на ЗПК, които нарушения водят до неговата недействителност и
в този случай на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят следвало да дължи
връщане само на чистата стойност на отпуснатата в заем сума. Изложени са
подробни аргументи в подкрепа на твърденията за недействителност на
процесния договор, свързани с липсата на ясен и разбираем начин, по който е
формиран годишният процент на разходите, за задължението за заплащане на
допълнително възнаграждение за поръчителството, таксата за което е
1
следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. По изложените
аргументи в исковата молба се моли да бъде признат за недействителен
целият договор с № **** за предоставяне на потребителски кредит от
30.10.2022г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Е. П. А..
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Счита, че не са
налице предпоставки за прогласяване недействителността на процесния
договор, тъй като договора за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което ответното дружество не е страна. Твърди се, че
ищецът сам е избрал поръчителят Multitude bank Малта в електронния
формуляр, който е попълнил и в случая дори и да бъде прогласена
недействителността на гаранционната сделка, то това не можело да породи
правни последици по отношение на поръчителя доколкото същият не е страна
в настоящото производство. Предвид липсата на предпоставки дължимата
цена за предоставената гаранция да бъде включена в годишния процент на
разходите по кредита, нямало основание последният да бъде приет за
надвишаващ допустимия от закона размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 30.10.2022г. между „Фератум България“ ЕООД като
кредитор и ищеца Е. П. А. като кредитополучател е сключен Договор №****
за потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, т.е. чрез средствата за комуникация от разстояние.
Отпуснатата в заем сума е в размер на 3000лв., която ищещът е следвало да
върне на 12 месечни погасителни вноски, с уговорена възнаградителна лихва
в размер на 23,00 % и ГПР от 49.11%, за изчислението на който се препраща
към чл. 8.4 от Общите условия към договора. Общата дължима сума е
определена на 3690лв.
В т.1.5 от договора между страните е уговорено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на
дружеството кредитор.
В т. 1.6. от договора е посочено, че таксата за предоставяне на гаранция
2
(поръчителство) е в размер на 2850лв., която се заплаща по посочена банкова
сметка, на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени в
погасителния план към договора, неразделна част от договора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Между ищеца и ответното дружество са възникнали правоотношения
по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Настоящият съдебен състав счита, че процесният
договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
Съгласно чл. 11 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.
В решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС се приема, че
„когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.“ Съгласно цитирания член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също
се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия“. Цитираното разрешение касае договор за застраховка
на кредита, но фунцията на гаранта в случая е идентична с тази на
застрахователя, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя
3
задължението за плащане се поражда съответно задължение за
застрахователя/гаранта. По делото не се установява, че кредитополучателят е
можел без да сключва договора за гаранция да получи кредита при същите
условия (срок за получаване, размер на лихви и такси и др.) Предвид
изложеното плащането на възнаграждение по договора за гаранция е част от
разходите по кредита. В този смисъл са и мотивите на Решение №
133/07.04.2024г. по в.гр.д.№184/2024г. на ОС – Русе, постановено по
идентичен спор като настоящия.
Съобразявайки свързаността на кредитора и гаранта (по който въпрос
няма спор по делото) би могло да се приеме, че включването на клаузата на чл.
5 от договора няма за цел да обезпечи вземането на кредитора, а единствената
цел да създаде допълнително оскъпяване на кредита и всъщност представлява
предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от
кредитора (а не договорени между страните) допълнителни разходи, с които
многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е
тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР чл.
19, ал.4 ЗПК). Възнаграждението по гарантиращата сделка с оглед изложените
по-горе особености следва да бъде включено в ГПР по процесния договор, в
който случай ще е налице очевидно превишава законовото ограничение от пет
пъти размера на законната лихва, което е основание за нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора.
На следващо място основателни са възраженията на ищцовата страна,
че в договора липсва посочване на разходите, които формират ГПР освен
договорната лихва. Напълно непонятно е кои са тези „допълнителни разходи“,
които дори надвишават договорната лихва, за да бъде достигнат посочения в
договора ГПР. Непосочването на тези други преки и косвени разходи за
потребителя не дава възможност за проверка дали в тях не са включени
изрично изключените от законодателя такива по чл. 19, ал.3 ЗПК. Изложеното
дава основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК - поради посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал.1 т.
10 ЗПК при неговото сключване.
Налице е и друго основание за нищожност на процесния договор,
поради нарушение на чл. 11, ал.1 т.20 ЗПК – не е посочен лихвения процент по
договора на ден. Също така към договора няма приложен и погасителен план,
който да отговаря на изискванията на чл. 11, ал.11 ЗПК, което също е
4
самостоятелно основание за недействителност на целия договор съгласно чл.
22 ЗПК.
По изложените съображения предявеният иск за прогласяване
недействителността на договора за кредит сключен между страните следва да
бъде уважен като основателен.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство в размер на 261,60лв. държавна такса и 730лв. адвокатско
възнаграждение или общо 991,61лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №****, сключен на 30.10.2022г. между „Фератум
България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20,
представлявано от Ивет Венева и Десислава Николова и Е. П. А.
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ****, поради противоречие на
закона.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20, представлявано от Ивет Венева и Десислава Николова да заплати
на Е. П. А. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, **** сумата от
991,61лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5