Р Е Ш
Е Н И Е
17.06.2019 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в следния състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Калинка Михайлова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 272/2019 г. по описа на ДРС и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Б.И.М. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. В.К. - ДАК, с която срещу Н.Г.Г. с ЕГН ********** и М.А.Г. с ЕГН **********,***,
е предявен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е
собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, одобрени
със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с предназначение „***”, със
застроена площ от 25.72 кв.м, с административен адрес в ***, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: ***а
осъждането на ответниците да предадат владението на процесния имот на ищцата. Настоява
се за отмяна на Нотариален акт за собственост № 154, том II, рег.№2901, дело №
333 от 30.03.2018г. на нотариус ***,
вписан под № 160 в регистъра на нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията под Акт № 145, том VI, дело № 1071 от 30.03.2018г., на основание
чл. 537, ал.2 от ГПК.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: През 1990г. родителите на ищцата И. *** и *** придобиват
собствеността на процесния *** на основание Заповед № 722/15.015.1990г. на
Изпълнителния Комитет на Общински Народен съвет гр.Толбухин. Съгласно
цитираната заповед същите се обезщетяват с апартамент и *** в ***”.
Обезщетението с жилище и *** се дължи поради това, че бащата и майката на
ищцата са имали къща и след събарянето й
са включени в тази жилищно строителна кооперация като собственици. На
14.10.1998г. бащата на ищцата И. *** умира. Наследниците му – преживяла съпруга
/***/ и дъщеря / ищцата Б.М./ продават апартамента и ***а на две различни лица.
На
29.07.1999г. Б.М., заедно със своята майка ***, сключват нотариално заверен
предварителен договор за покупко-продажба на ***а, съгласно който продавачите
получават напълно договорената продажна цена, а купувачът *** - владението на ***а
веднага след подписването на договора. Уговорката между страните е след като
цялата кооперация бъде завършена и сградата получи Образец акт 16, то същите да
сключат окончателен договор пред нотариус.
На
04.11.2007г. е изготвен Окончателния Разпределителен протокол на ЖСК „***”, и
съгласно този протокол майката на *** получава в собственост *** в ЖСК „***”,
находящ се в гр.***, *** представляващ недвижим имот с идентификатор *** със
застроена площ от 25.72кв.м.
След
предаването на владението на 29.07.1999г., лицето *** владее, ползва и се
разпорежда с ***а, предмет на предварителния договор. За последен път същият
влиза в ***а през месец март 2018г. През месец октомври 2018г. синът на ***
установява, че ключалките на ***а са подменени. Бил изгонен от непознато за
него лице с твърдения, че ***ът е негова собственост.
*** се
свързал с ищцата. Било установено, че с нот.акт №145, том VI, дело №
1071/30.03.2018г. на нотариус ***, вписан с рег.№ 160 в регистъра на
Нотариалната камара, ответникът Г. бил признат за собственик на описания *** по
давностно владение.
Ищцата
оспорва ответниците /съпрузи/ да са станали собственици на процесния *** по
давностно владение. По изложените съображения, моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено в отношенията между страните, че същата е собственик на процесния *** по наследство от своите родители и да се
осъдят ответниците да й предадат владението на имота. Иска се и отмяна на
Констативен нотариален акт №145, том VI, дело № 1071/30.03.2018г. на нотариус ***,
вписан с рег.№ 160 в регистъра на Нотариалната камара.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът Н.Г.Г. моли за отхвърлянето на предявения иск. Счита,
че към исковата молба ищцата не е приложила титул за собственост. Не си спомня
за описаната в исковата молба случка от м. октомври 2018г. Претендира разноски, в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
упълномощения от ищцата адвокат.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответницата М.А.Г. също настоява за отхвърлянето на предявения
иск. Сочи, че никога не е упражнявала фактическа власт върху ***а. От 5 години,
предвид здравословното си състояние, не е излизала от жилището си. Не е
участвала в съставянето на оспорения нотариален акт. Претендира разноски, в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на упълномощения от ищцата адвокат.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 108 от ЗС. Релевирано е и
искане по чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е станал собственик на процесния имот на оригинерно правно
основание, а именно наследствено правоприемство. Наред с това в тежест на ищеца
е да установи, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния имот.
Всеки един
от ответниците следва да докаже правопрекратяващи правото на ищеца факти и
такива, обуславящи техните права върху процесния недвижим имот.
Съгласно чл.
537, ал. 2 от ГПК когато охранителен акт засяга права на трети лице, спорът за
гражданско право между тях се решава по исков ред и при уважаване на иска
охранителният акт за отменя или изменя. Следователно отмяната на констативен
нотариален акт е правна последица от уважаване на предявен против лицето, чиито
права са удостоверени в него, иск за собственост.
От приложените по делото писмени доказателства /заповед
№722/15.05.1990г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет гр.
Толбухин; окончателен разпределителен протокол от 04.11.2007г.; разрешение за
ползване; удостоверения за наследници, удостоверение за идентичност №70-04-361/13.05.2019г./се
установява, че родителите на ищцата И. *** и *** са придобили собствеността на
процесния имот. След смъртта на И. *** собствеността е преминала в патримониума
на преживялата съпруга и ищцатa, при квоти от
¾ за съпругата и ¼ за
ищцата. По делото не е спорно, че през 1999г. *** и Б.М., като продавачи, и ***,
като купувач, сключват предварителен договор за покупко – продажба на процесния
имот. Предварителният договор не прехвърля вещни права и няма вещно
транслативно действие. Причините, поради които окончателен договор не е
сключен, са ирелевантни. След смъртта на своята майка ищцата, като единствен
наследник по закон на своите родители, се легитимира като изключителен
собственик на ***а.
От показанията на свидетелите *** и ***, водени от
ищцовата страна, които съдът кредитира като обективни и логични, се установява,
че ***ът, считаното от 1999г. се ползва от *** /приобретател по предварителния
договор за покупко-продажба/.
От представения по делото нотариален акт за удостоверяване на правото на
собственост върху недвижим имот, придобит по давност, от 30.03.2018 г. е видно,
че нотариус ***, вписан под № 160 в регистъра
на нотариалната камара, е признал правото на собственост на Н.Г.Г., по силата на
давностно владение, върху следния недвижим имот: недвижим имот с идентификатор ***
по КККР на гр. Добрич, с предназначение „***”, със застроена площ от 25.72
кв.м, с административен адрес в ***, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***, 726***под обекта: няма; над обекта:
***
От извършена по делото справка се установява, че на 10.07.1988 г. ответниците
са сключили граждански брак.
Към днешна дата ответниците владеят и полват процесния имот. Доколкото по
делото се установи, че към 30.03.2018г. страните са били в граждански брак, то
правото на собственост върху имота принадлежи общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име е придобит.
Освен че ищцата не се легитимира като собственик, друго провоизключващо по
делото възражение не е релевирано. Ответниците
не са навели възражение за изтекла в тяхна ползва придобивна давност по чл. 79 от ЗС.
Въз основа на горе установените правнорелевантни обстоятелства съдът
достига до правния извод, че ищцата установи чрез пълно и главно доказване, че
притежава активна материална легитимация, т. е. че е носител на правото на собственост
върху процесния имот по наследствено правоприемство. Не се представиха никакви
доказателства за материалната легитимация на ответниците по отношение на
правото на собственост върху имота, и доколкото по делото не се установи, те да
упражняват фактическата власт на някакво вещноправно или облигаторно основание,
то те следва да бъдат осъдени да предадат владението на процесния имот. Ето
защо предявеният иск за ревандикация с правно основание по чл. 108 от ЗС се
явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
В настоящия случай с уважаване иска на ищцата, че е собственик на процесния
имот, се опровергава удостовереното в полза на ответниците право на собственост
върху имота, предвид на което и издаденият констативен нотариален акт следва да
се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Съобразно изхода на спора, съдът намира за основателно искането на ищцата
за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
Във връзка с направеното възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение
съдът съобрази следното : Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при прекомерност на
заплатеното възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. С разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАдв. се предвижда, че
размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. По силата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в случаите по чл.78, ал.5 от ГПК, присъденото
възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на
възнагражденията, посочени в нея. В случая цената на иска е 6667,80 лв. и
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от наредбата минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 663,39 лв. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер
на 1600 лв. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
претендираното възнаграждение се явява прекомерно завишено, поради което и
следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК на 663,39 лв. В този
смисъл искането за разноски следва да бъде уважено , като бъдат осъдени
ответниците /съпрузи/ солидарно да заплатят сумата в размер на общо 733,79 лв.
: 663,39 лв. – адвокатско възнагражние; 50 лв. – заплатена държавна такса и
20,40 лв. – такса за снабдяване с удостоверение за идентичност на имот.
Така мотивиран, Добричкият районен съд :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н.Г.Г. с ЕГН ********** и М.А.Г. с ЕГН **********,***, че ищцата Б.И.М. с ЕГН ********** ***, е собственик на следния недвижим имот: имот с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед №
РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с предназначение „***”, със застроена площ
от 25.72 кв.м, с административен адрес в ***, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: *** под обекта: няма; над обекта: ***,
на основание наследствено правоприемство от своите родители И. ***, починал на ***
и ***, починала на ***
ОСЪЖДА ответниците Н.Г.Г. с ЕГН ********** и М.А.Г. с ЕГН **********,***, ДА
ПРЕДАДАТ НА ищцата Б.И.М. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО на следния недвижим имот: имот с идентификатор ***по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед №
РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с предназначение „***”, със застроена площ
от 25.72 кв.м, с административен адрес в ***, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: *** на основание чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост по
давностно владение № 154, том II, рег.№2901, дело № 333 от 30.03.2018г. на нотариус ***, вписан под № 160 в регистъра на
нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията гр. Добрич под Акт № 145,
том VI, дело № 1071 от 30.03.2018г., на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.Г. с ЕГН ********** и М.А.Г. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
НА Б.И.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 733,79 лв.,
представляваща направени разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: