№ 1758
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 80953 от 03.05.2020 г. по гр.д.№ 8056 по описа за 2019 г.
на СРС, Трето ГО, 90-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Н. Д. Ч., че в полза на „Т.С.“ ЕАД, съществуват
ЧАСТ от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 25.06.2018 г. по ч.гр.№35772/2018г.
съгласно описа на СРС, в размер на: 4311,61 лв., представляващи цена на
доставена в периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. до имот, находящ се в
гр.София, ж.к. ****, аб.№271061, но незаплатена топлинна енергия; 15,50 лв.
–цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2017г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от
01.06.2018г. до изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца
срещу ответницата, обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА
относно признаването за установени на вземанията, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.06.2018г.
по ч.гр.№35772/2018г. по описа на СРС за размера от над 4311,61 лв. до
1
4322,85 лв., представляващи цена на доставена в периода от 01.05.2015г. до
30.04.2017г. до имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, аб.№271061, но
незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва върху сумата от над
4311,61 лв. до 4322,85 лв. за периода от 01.06.2018г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата от 4322,85 лв. за периода от
14.06.2015г. до 15.05.2018г. в размер на 539,15 лв. и мораторна лихва върху
главницата от 15,50 лв. за периода от 14.06.2015г. до 15.05.2018г. в размер на
1,95 лв.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред
СРС.
Решението се обжалва в частта в която ищцовата претенция е
отхвърлена за размера от над 4311,61 лв. до 4322,85 лв., представляващи
цена на доставена в периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. до имот, находящ
се в гр.София, ж.к. ****, аб.№271061, но незаплатена топлинна енергия,
ведно със законна лихва върху сумата от над 4311,61 лв. до 4322,85 лв. за
периода от 01.06.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата от 4322,85 лв. за периода от 14.06.2015г. до 15.05.2018г. в размер
на 539,15 лв., т.е. в отхвърлителната част с изключение на частта в която
е отхвърлена претенцията за мораторна лихва в размер на 1,95 лв. за забавено
издължаване на стойността на услугата за дялово разпределение, изтекла за
периода от 14.06.2015 г. до 15.05.2018 г.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение в
обжалваната му част като се позовава на ОУ на дружеството.
Сочи, че съгласно чл.33 от ОУ-2016 г. купувачите били длъжни да заплащат
месечните си дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичането на периода за който се отнасят. Затова и ответницата била
изпаднала в забава и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД била дължима.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени. Претендира
направените разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответницата пред
СРС - Н. Д. Ч..
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ПМУ И.“ ООД не
изразява становище.
2
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 04. 05. 2020 г.,
а въззивната жалба е подадена на 13. 05.2020 г., следователно същите е в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
В частта в която се обжалва с решението СРС е отхвърлил исковете по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната
жалба е допустима.
В останалата си част първоинстанционното решение като
необжалвало е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 25.06. 2018 г. по ч.гр.д.№ 35772 по описа за 2018 г. на
СРС, 90 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
длъжникът Н. Д. Ч. е уведомена на 19.07.2018 г.
Възражение по чл.414 ГПК длъжникът е подал на 02.08.2018 г.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 19. 01.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 07.02.2019 г. , т.е. в срока по
чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на
събраните по делото писмени доказателства, вкл. тези представени от третото
лице помагач на страната на ищеца. Приел е въз основа на тях, че за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. стойността на ползваната ТЕ за един радиатор
и за сградна инсталация е 453,37 лв., а за топла вода посредством отчитане на
два водомера е 1842,12 лв. или общо 2277,49 лв. За периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г. , съответно – 503,26 лв. и 1637,68 лв. или 2140,94 лв. Така
общо за процесния период 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. задължението на
3
ответницата възлизало на 4418,43 лв. При съобразяване с частичните
плащания се получавало задължение в размер на 4311, 61 лв., а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 4322,85 лв. претенцията на
ищеца като неоснователна е отхвърлена. Претенцията за дялово
разпределение е уважена за сумата, която е претендирана – 15,50 лв., но за
по-кратък период, а именно 01.07.2016 г.- 30.04.2017 г.
По отношение на лихвата за забавено издължаване на двете главници
СРС е приел, че ищеца не е ангажирал доказателства за изпадане на
потребителя в забава, тъй като не били представени констативни протоколи
от които да се установява публикуване на фактурите на интернет страницата
на дружеството – ищец. Затова и претенцията за лихва за забавено
издължаване на главницата за ТЕ в размер на 539,15 лв., изтекла за периода
от 14.06.2015 г. до 15.05.2018 г. , както и тази за стойността на услугата
дялово разпределение в размер на 1,95 лв. за същия период, са приети за
недоказани и като такива отхвърлени.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно претенцията за главница за стойност на ТЕ в частта в
която същата е отхвърлена поради констатирано от СРС плащане:
Видно от представените от самия ищец с исковата молба доказателства
налице е плащане – веднъж в размер на 55,48 лв. и втори път в размер на
51,34 лв./л.15 и л.17 от делото пред СРС/.
В самите документи също представени с исковата молба като дължими
са посочени по двете Общи фактури, съответно 2222,02 лв. и 2089,59 лв.,
които събрани дават сбор от 4311,61 лв., т.е. точно колкото е приел за
установено и СРС.
Затова и въззивната инстанция приема, че в тази му част обжалваното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията за лихва за забава върху признатата за
установена от СРС, главница, представляваща стойност на потребената
ТЕ:
За периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. действат ОУ-2014 г.,
съгласно които е необходимо публикуване на фактурите на интернет
4
страницата на дружеството-ищец, за да изпадне в забава потребителя на ТЕ. В
случая такива констативни протоколи не са представени независимо, че с
доклади си по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 16547 от 20.01.2020
г. съдът изрично да е указал на ищеца, че не сочи доказателства ответницата
да е изпаднала в забава относно плащането на задълженията за ТЕ и „дялово
разпределение“, виж л.49 от делото пред СРС.
При това положение при прилагане на последиците от недоказване на
обстоятелствата за които ищеца носи доказателствената тежест, в тази му
част обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Относно претенцията на ищеца по Обща фактура № ********** от
31.07.2017 г., обаче, действат ОУ – 2016 г. в сила от 12.08.2016 г. Съгласно
тези ОУ и по-конкретно чл.33, купувачите са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичането на
периода за който се отнасят. Следователно в тази хипотеза задължението е
срочно и не е необходимо покана за изпадане на длъжника в забава.
Налага се извод, че в тази му част обжалваното решение е неправилно и
като такова ще следва да бъде отменено. В полза на ищеца ще бъде признато
вземане за лихва за забава върху стойността на потребената ТЕ в размер на
2089,59 лв./л.15 по делото пред СРС/. Или лихвата за забава определена по
реда на чл.162 ГПК, изтекла за периода 15.09.2017 г. до 15.05.2018 г. възлиза
на 141,01 лв.
Налага се извод, че в частта досежно лихвата за забава, изтекла за
периода 15.09.2017 г. до 15.05.2018 г. относно главницата в размер на
2089,59 лв. , решението е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено. Вместо това ще бъде постановено друго с което в полза на ищеца
ще бъде признато и вземане в размер на 141,01 лв. - лихва за забава,
изтекла за периода 15.09.2017 г. до 15.05.2018 г. относно главницата в
размер на 2089,59 лв. ,
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение търпи промяна
в частта за разноските, както следва:
За заповедното производство:
5
На заявителя разноски се следват в размер на 135,40 лв.
Длъжникът не претендира разноски и такива не са направени.
За исковото производство:
На ищеца разноски се следват в размер на 298, 46 лв.
СРС е присъдил разноските общо за заповедното и за исковото
производство като ги е определил в размер на 419,38 лв. Сумарно
определените от настоящата инстанция разноски възлизат на 433,86 лв.
Следователно в полза на ищеца ще бъде доприсъдена сумата в
размер на 14,48 лв.
Ответникът не претендира разноски и такива не са направени.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски се следват. С оглед
изхода на спора съдът му определя такива в размер на 38,46 лв.
Въззиваемата страна нито претендира разноски, нито е правила
такива поради което не се присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 80953 от 03.05.2020 г. по гр.д.№ 8056 по описа за 2019
г. на СРС, Трето ГО, 90-ти състав в частта в която се: ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, срещу Н. Д. Ч., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****,
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Ч. ЕГН **********, гр.София,
ж.к.“****, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на 141,01 лв.,
представляваща лихвата за забава, изтекла за периода 15.09.2017 г. до
15.05.2018 г. относно главницата в размер на 2089,59 лв. по Обща фактура №
********** от 31.07.2017 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.06.2018 г. по ч.гр.№35772/2018г.
съгласно описа на СРС,90-ти състав.
И вместо това
6
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, срещу Н. Д.
Ч., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД , че в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** , срещу
Н. Д. Ч. ЕГН **********, съществува вземане в размер на 141,01 лв.,
представляваща лихвата за забава, изтекла за периода 15.09.2017 г. до
15.05.2018 г. относно главницата в размер на 2089,59 лв. по Обща фактура №
********** от 31.07.2017 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.06.2018 г. по ч.гр.№35772/2018г.
съгласно описа на СРС,90-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80953 от 03.05.2020 г. по гр.д.№ 8056 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 90-ти състав в частта в която се:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Н. Д. Ч., ЕГН
**********, иск по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
размера от над 4311,61 лв. до 4322,85 лв., представляващи цена на
доставена в периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. до имот, находящ се в
гр.София, ж.к. ****, аб.№271061, но незаплатена топлинна енергия, ведно
със законна лихва върху сумата от над 4311,61 лв. до 4322,85 лв. за периода
от 01.06.2018г. до изплащане на вземането, както и за вземане за мораторна
лихва върху главницата от 4322,85 лв. за периода от 14.06.2015г. до
14.09.2017 г. в размер над 141,01 лв. до пълния предявен размер от 539,15
лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 25.06.2018 г. по ч.гр.№35772/2018г. съгласно описа на
СРС,90-ти състав, както и в частта за присъдената сума в размер на 419,38 лв.-
разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД.
ОСЪЖДА Н. Д. Ч., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“****, сумата в размер на 14,48 лв.-доприсъдени разноски за
заповедното и исковото производство.
7
ОСЪЖДА Н. Д. Ч., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“****, сумата в размер на 38,46 лв.- разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „ПМУ И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8