Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.05.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2317 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.01.2021
г. по гр.дело № 26932/2020 г., СРС, І ГО, 51 с-в е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал.
1 ГПК, че Л.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата 930,30 лева - задължение по запис
на заповед от 12.02.2013 г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
45778/ 2013 г., по описа на Софийски районен съд, 119 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20137840400850, по описа на ЧСИ Й.Ц.. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***-р *********, офис - сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, да заплати на Л.А.П.. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 350 лева -
съдебни разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.,
чрез пълномощника юрисконсулт И.Н.с мотиви, изложени в неяо. Сочи се, че неправилно
СРС е приел, че вземането е погасено по давност. В случая е приложима не
кратката 3-годишсна давност, а 5-годишната давност, като правните последици от влязлата в сила ЗИ са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, като се позовава и
на съдебна практика. Сочи се, че
изпълнителното дело е образувано на 03.12.2013 г. по време на действието на
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Прави извод, че
от 03.12.2013 г./ датата на образуване на изпълнителното дело/ до 26.06.2015
г./ датата на приемане на ТР № 2/2015 г.
давността на процесното вземане не е текла, тъй като за този период са били
валидни задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/1980 г. Следователно, от
26.06.2015 г.е започнал да тече 5-годишният давностен срок, който би следвало
да изтече на 26.06.2020 г. След датата на приемане на ТР № 2 по т.д. № 2/2014
г., ОСГТК на ВКС, „А.з.с.н.в.”
ЕАД е предприела валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като е подала молба за
конституирането му на 06.01.2016 г.,
поискано е налагане на запор върху банкови сметки. С молба от 06.12.2016
г. са поискани запори на банкови сметки. Давността е прекъсната и с изпращане
на запорни съобщение на 10.03.2017 г. и оттогава е започнал да тече 5-годишният
давностен срок, прекъснат с подаване на исковата молба на 25.06.2020 г., като
давността на процесното задължение също
не е изтекла към днешна дата.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Въззиваемият Л.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.П. от САК, със съдебен
адрес: ***, офис 1 оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявен е иск с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК от Л.А.П., ЕГН ********** срещу „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******** за признаване за установено, че Л.А.П. не дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД сумата
930,30 лева - задължение по запис на заповед от 12.02.2013г., за която е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 45778/ 2013 г., по описа на Софийски
районен съд, 119 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20137840400850, по описа на ЧСИ Й.Ц..
Ищецът Л.А.П. твърди, че на
23.11.2013 г. срещу него в полза на „ЗИ М.” АД бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 45778/ 2013 г., по описа на Софийски районен съд, 119 състав, за
сумата 930,30 лева - задължение по запис на заповед от 12.02.2013 г., ведно със
законната лихва от 04.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и 125 лева
- съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 20137840400850, по описа на ЧСИ Й.Ц., както и че на
29.07.2014 г. ответникът „А.з.с.н.в.” ЕАД бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело по силата на сключен договор за цесия между него и „ЗИ М.”
АД, чрез който вземането по изпълнителния лист му било прехвърлено. Твърди се,
че последното извършено изпълнително
действие е от 10.03.2017 г., както и
че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 10.03.2019 г. Според ищеца вземането е погасено по
давност с изтичане на тригодишен давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ на
10.03.2020 г. Предвид гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че не дължи „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 930,30
лева.
Ответникът
„А.з.с.н.в.” ЕАД е оспорил предявения иск. Твърди, че по
отношение на процесното вземане е приложим петгодишен давностен срок по чл.
117, ал. 2 ЗЗД, тъй като вземането е предмет на влязла в сила заповед за
изпълнение, която формира сила на пресъдено нещо и има последиците на влязло в
сила съдебно решение. Позовава се на Постановление на Пленума на Върховния съд
№ 3/1980 г., като твърди, че по време на изпълнителния процес давностният срок
не е текъл до обявяване на Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г.- 26.06.2015 г., с което е прието, че в изпълнителния процес
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Поради това
ответникът счита, че 5-годнишният давностен срок е започнал да тече от
26.06.2015 г., както и че е бил няколкократно прекъсван с предприемане на действия
по принудително събиране на вземането.
От
фактическа страна:
По делото е безспорно, че на 23.11.2013 г. по ч.гр.д. № 45778/ 2013г., по описа на Софийски
районен съд, 119 състав, са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „ЗИ М.” АД срещу ищеца Л.А.П. за сумата
930,30 лева, дължима по запис на заповед от 12.02.2013 г., ведно със законната
лихва от 04.11.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 125
лева - съдебни разноски; че въз основа на изпълнителния лист по молба на „ЗИ М.”
АД е образувано изпълнително дело № 20137840400850, по описа на ЧСИ Й.Ц.; както
и че ответникът „А.з.с.н.в.” ЕАД е конституиран като взискател в изпълнителния
процес въз основа на сключен договор за цесия с „ЗИ М.” АД, чрез който
вземанията срещу ищеца за сумите по издадения изпълнителен лист са му
прехвърлени, като тези обстоятелства се установяват и от приложения препис от
изпълнителното дело.
Спорният въпрос е дали вземането
за сумата 930,30 лева е погасено по давност след влизането в сила на заповедта
за изпълнение.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може
да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след
стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това,
ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта
за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед
има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране
на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила -
то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна
погасителна давност, противно на приетото от
СРС, като вида и характера на
конкретното вземане е без значение.
Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в сила
на заповедта, т.е. след 23.11.2013 г. По делото липсват данни, от
които да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 45778/2013
г. по описа на СРС, II ГО, 119 състав.
ИЛ е издаден на 23.11.2013 г., поради което следва да се приеме, че заповедта е
влязла в сила най-късно на 23.11.2013 г. Влизане в сила
на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на
възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен
и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване
на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта
за изпълнение.
СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 23.11.2013 г. е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея
като същото е могло да бъде и принудително осъществено /събирането му зависи
изцяло от волята на кредитора/. Съгласно действащото към този момент ППВС №
3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015
г., давност по време на изпълнителния процес не е текла, на
основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото
производство, при което в рамките на процеса
давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия
и прилагане на нови изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения
препис от изпълнително дело № 20137840400850, по описа на
ЧСИ, се установява, че то е образувано преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 03.12.2013
г. В молбата взискателят „ЗИ М.“ АД е посочил изпълнителни способи/ запор на
трудово възнаграждение и запор на банкови сметки/, поради което следва да
се приеме, че с тази молба е прекъснат
давностният срок за вземането по изпълнителния лист. На същата дата 03.12.2013
г. са изпратени запорни съобщения, които също прекъсват погасителната давност
на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, който предписва, че давността се прекъсва
с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Давността е прекъсната
на 07.01.2014 г., с изпращането на
запорно съобщение до „Сосиете Жежерал Експресбанк” АД за налагане на запор на
вземанията на Л.А.П. по банковите му сметки.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следва да
се приеме, че давността е била спряна до
26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по
тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. С молба от 06.01.2016 г.
новоконституираният взискател „А.з.с.н.в.’" ЕАД е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника, а с молба от 06.12.2016 г. - запор
върху банковите му сметки в „Сибанк” ЕАД, „Алианц Банк България" АД и
„Интернешънъл Асет Банк” АД, с което погасителната давност отново е прекъсната
двукратно и от 06.12.2016 г. е започнала да тече нова давност. Същата е
прекъсната на 10.03.2017 г. с
изпращане на запорни съобщения до „Сосиете женерал експресбанк" АД, до
„Банка Пиреос България" АД и до „Първа инвестиционна банка" АД за
налагане на запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки в тези
банки.
При тези данни изводът е, че считано от 10.03.2017 г. до момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело на 25.06.2020 г., и съответно до
приключване на устните състезания по него на 13.11.2020 г., както и към
настоящият момент, давностният срок по отношение на процесиите вземания не е
изтекъл и същите не са погасени по давност.
При тези данни процесното решение като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове.
Предвид изхода на делото и предявената претенция,на жалбоподателя се следват разноски за първата
инстанция в размер на 100 лв., а за въззивната такава в размер общо на 125 лв.,
от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение от 07.01.20221 г. по гр.дело № 26932/2020
г. на СРС, І ГО, 51 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л.А.П., ЕГН **********
срещу „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ******** за признаване за установено на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, че Л.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата 930,30 лева - задължение по запис
на заповед от 12.02.2013 г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
45778/ 2013 г., по описа на Софийски районен съд, 119 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20137840400850, по описа на ЧСИ Й.Ц..
ОСЪЖДА Л.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.П. от САК, със съдебен
адрес: ***, офис 1 да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., чрез пълномощника
юрисконсулт И.Н.направените разноски за първата
инстанция в размер на 100 лв., а за въззивната такава в размер общо на 125 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.