№ 50
гр. К., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20255100500014 по описа за 2025 година
С Решение № 101 от 27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 205/2024 г.
по описа на Районен съд – К., на основание чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР е признато
за установено по отношение на ответника ТП на НОИ – К., че ищцата З. Ю.
М. от с. С., общ. К., обл. К. е работила по трудово правоотношение като
тютюнопроизводител през периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. и от
01.01.1990 г. до 29.12.1990 г., с продължителност 1 година 11 месеца и 29 дни в
ТКЗС „Д.Б.“ – с. С., което време да бъде зачетено за трудов стаж при
пенсиониране. С решението ответникът ТП на НОИ – К. е осъден да заплати
на ищцата З. Ю. М. направените по делото разноски в размер на 750 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуален представител.
Въззивното производство е образувано въз основа на жалба, подадена
от директора на ТП на НОИ – К., с която решението се обжалва като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че по делото са
представени безспорни писмени доказателства, от които се установява, че
ведомостите за заплати на ТКЗС „Д.Б.“, с. С. са приети в архивното
стопанство на НОИ и видно от приложения по делото приемателно-
предавателен протокол между ТП на НОИ – К. и Община К., ведомостите са
1
приети с един опис, който съдържа 31 броя дела за времето от 1958 г. до 1995
г., без липсващи години. Посочва се, че под № 29 и № 30 са приети ведомости
за окончателното разплащане на административния персонал, общи
работници (в които са включени и тютюнопроизводителите), строителни
работници механизатори, фуражно звено, животновъдство, Б., С., К. и О..
Сочи се, че по делото е разпитана св. И.И.Ш., която работила с ищцата З. Ю.
М.. Видно от представеното Удостоверение обр. УП - 13 с изх. № ОА-
756#1/21.03.2024 г. на ТП на НОИ – К., жалбодателят удостоверила трудовия
стаж на св. И.И.Ш. за 1988 г. и 1990 г. въз основа на приетите ведомости на
ТКЗС „Д.Б.“, с. С.. Излага се, че след като св. И.И.Ш. и ищцата З. Ю. М. са
работили заедно, то следвало и двете да фигурират във ведомостите, въз
основа на които е удостоверен стажа на свидетелката. Счита се също, че след
като ведомостите на ТКЗС „Д.Б.“, с. С. съществуват и лицето З. Ю. М. не
фигурира в тях, то същата не е работила през процесните периоди. На
следващо място жалбоподателят счита за недопустимо да се доказват факти
със свидетелски показания при налични писмени доказателства, издадени по
надлежния ред на основание чл. 164, ал. 1, т. 2 и чл. 165, ал. 1 от ГПК. Видно
от приложената по делото трудова книжка, ищцата имала заверен от ТКЗС, с.
С. трудов стаж за времето от 01.01.1975 г. до 29.12.1990 г., записан с цифри и
думи 15 години 3 месеца и 20 дни. Предвид, че календарната
продължителност на посочения период бил 15 години 11 месеца и 28 дни, то
разликата от 8 месеца и 8 дни не следвало да се зачита. Моли въззивният съд
да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което
предявеният иск се отхвърли.
В съдебно заседание жалбоподателят ТП на НОИ – К., чрез директора
си С.Я., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата З. Ю. М., чрез
пълномощника адв. Д. К. е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че
предадената с Приемо-предавателен протокол № 66-08/02.04.2007 г.
документация в осигурителния архив на НОИ е частична и непълна. Моли
въззивният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата З. Ю. М., чрез своя пълномощник
2
адв. Д. К., оспорва въззивната жалба.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните по повод подадената жалба, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт подлежащ на обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа
по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и
допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Производството пред Районен съд – К. е образувано по предявен от З.
Ю. М. против ТП на НОИ – К. иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. с чл. 1,
ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж за
периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. и от 01.01.1990 г. до 29.12.1990 г., с
обща продължителност 1 година 11 месеца и 29 дни, положен в ТКЗС „Д.Б.“,
с. С., бригада с. С. като тютюнопроизводител.
Ищцата излага, че в периода от 01.01.1975 г. до 29.12.1990 г. е работила
като тютюнопроизводител в ТКЗС „С.“, с. С., бригада с. С.. Била придобила
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 3 от
КСО, но с разпореждане № 2113-08-1365#6/21.11.2023 г. на Ръководител „ПО“
в ТП на НОИ – К. бил постановен отказ за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с мотив, че осигурителният й стаж е в размер на
13 години 9 месеца и 00 дни, т.е. по-малко от изискуемия се осигурителен
стаж от 15 години. Към исковата молба е приложено удостоверение по чл. 5,
ал. 2 от ЗУТОССР относно обстоятелството, че работодателят на ищцата е
прекратен осигурител без правоприемник, копие на трудова книжка,
декларация по чл. 8 от ЗУТОССР за истинността на заявените в исковата
молба обстоятелства и др. писмени доказателства.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Безспорно обстоятелство по делото е, че работодателят/осигурителят
ТКЗС „Д.Б.“, с. С. е прекратил дейността си без да има правоприемник.
С приемателно-предавателен протокол № 66-08/02.04.2007 г. са
3
предадени разплащателни ведомости на ТКЗС „Д. Б.“ с. С., от Опис №
1/27.03.2007 г. към който е видно, че са предадени 31 бр. дела, с документи от
1958 г. – 1995 г..
Представено по делото е Удостоверение № 5506-26-13231/27.08.2024г.,
издадено от ТП на НОИ-Х. на основание чл. 30, ал. 1, б. „г“ от Инструкция №
5/30.06.2005 г. за приемане и съхранение на ведомости за заплати и
трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във
вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на
НОИ липсват данни за положен от З. Ю. М. трудов/осигурителен стаж за
периода 01.10.1987 г. – 31.12.1988 г. и 01.01.1990 г. – 28.12.1990 г. при
работодател/осигурител ТКЗС „Д.Б.“, с. С..
От представеното копие на трудова книжка № 341 на З.Ю.И., издадена
на 28.12.1990 г. от ТКЗС, с. С. се установява вписана трудова дейност на
ищцата за периода от 01.01.1975 г. до 29.12.1990 г. в ТКЗС, с. С. на длъжността
„тютюнопроизводител“, което време е оформено от работодателя като трудов
стаж с обща продължителност 15 години, 3 месеца и 20 дни, изписани цифром
и словом.
Видно от Разпореждане № 2113-08-1365#6/21.11.2023 г. на Ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – К., на ищцата З. Ю. М. е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуемия се за 2023
г. осигурителен стаж съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО с мотиви,
че не е зачетен осигурителен стаж за 1988 г. и за календарната 1990 г.,
съгласно уведомително писмо изх. № 5506-26-684-2/09.06.2022 г. на ООА при
ТП на НОИ – Х..
Приобщени към доказателствата по делото са: копия на трудова книжка
№ 510 на И.И.Ш., трудова книжка № 595 на Х.Д.И., трудова книжка № 314 на
А.К.М. и трудова книжка № 213 на Н.С.Г., с идентични имена Н.С.И. съгласно
Удостоверение за идентичност на лице с различни имената изх. №
0101/11.11.2024 г., издадено от кмета на с. С., общ. К., установяващи трудова
дейност на тези лица в ТКЗС, с. С., както и опис на осигурителния стаж на
И.И.Ш..
С представеното по делото Удостоверение №ОА-756#1/21.03.2014 г.,
издадено от ТП на НОИ – К. на И.И.Ш. е удостоверено, че същата е работила в
ТКЗС – с. С. за посочените периоди и със забележка, че за 1979 г. лицето не
4
фигурира в разплащателните ведомости на бригада С., а за 1990 г. и 1991 г. в
разплащателните ведомости за окончателно разплащане на
тютюнопроизводителите на лицето няма отразени ДОО вноски.
Видно от писмо изх. №1029-08-1065#2/15.10.2024 г., за изясняване на
всички факти и обстоятелства по установяване на трудовия и осигурителен
стаж на ищцата в ТКЗС „Д.Б.“, с. С., бригада С. за периода 01.01.1988 г. –
31.12.1988 г. и 01.01.1990 г. – 29.12.1990 г., от директора на ТП на НОИ – К. е
изискано извършване на проверка, която да установи през горепосочените
периоди фигурира ли в партидните книги информация за лицата: Ф.А. М. -
съпруг, Ф.А.А. - майка, Ю. А.А. - баща, С. Й. И. и А.И.И. - родители на
съпруга, и да бъде предоставена справка за историята на наименованието на
осигурителя до 1990 г.
По отправеното искане е постъпило писмо изх. № 1029-08-
1065#2/17.10.2024 г. на ТП на НОИ – Х., видно от което след извършена
проверка в наличната документация на ТКЗС „Д.Б.“, с. С. е установено, че с
Приемо-предавателен протокол № 66-08/04.02.2007 г. в сектор „Осигурителен
архив“ към ТП на НОИ – К. са приети книги за пенсионните вноски на
кооператорите за периода 1958-1979 г. и че от посочените лица във ведомост
№ 29 „Ведомост за окончателно разплащане на административен персонал,
общи работници, строителни работници, механизатори, фуражно звено,
животновъди, с. Б., с. С., с. К., с. О.“ за периода 1987-1989 г. фигурира
единствено лицето С. Й. И. за 1988 г., а за 1990 г. лица не се откриват.
Представено по делото е пенсионното досие на ищцата З. Ю. М., в
което е приложено писмо изх. № 5506-26-684-2/09.06.2022 г., издадено от
ООА при ТП на НОИ – Х., видно от което общият й осигурителен стаж е 13
години 09 месеца и 00 дни, а видно от Удостоверение Обр. УП-15 на ТП на
НОИ – Х. З. Ю. М. е работила в ТКЗС „Д.Б.“, с. С., като тютюнопроизводител
през 1983 г. с брутно трудово възнаграждение 1 723,38 лв. и през 1984 г. с
брутно трудово възнаграждение 2 870,34 лв. Посоченото ТКЗС е с
наименование ТКЗС – с. С. за времето от 1950 г. до 1958 г. и с наименование
„Д.Б.“ в ликвидация, с. С. от 1992 г. до 1995 г.
От представените Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5531-
26-2106-2/16.11.2023 г. на ТП на НОИ – Х. и Отказ за издаване на
удостоверение с изх. № 5506-26-684-2/09.06.2022 г. на ТП на НОИ – Х. се
5
установява, че в предадените съгласно чл.5, ал.10 КСО от ТКЗС „Д.Б.“, с. С.
ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на
Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за
заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето
З. Ю. М. (З. Ю.А., З. Ю.А., З.Ю.А., З.Ю.И.) за периода от м. 01.1985 г. до м.
12.1988 г. и от м. 01.1990 г. до м.12.1990 г. и съответно за периода от м. 01.1986
г. до м. 12.1988 г. и от м. 01.1990 г. до м. 12.1990 г. Тези откази не са били
обжалвани по реда на чл. 117 от КСО, както е указано, и са влезли в сила.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена с изх. № 0126/03.11.2023 г., издадено от кмета на с. С.,
общ. К., имената З. Ю. М., З. Ю.А., З. Ю.А., З.Ю.А., З.Ю.И. са имена на едно
и също лице.
С показанията си св. Н.С.И. и св. И.И.Ш. установяват, че З. Ю. М.
дошла в с. С. през 1974 г., когато се омъжила за Ф.А. М.. Работила тютюн до
1990 г., като през месец януари 1991 г. продали тютюна и се изселили в Р
Турция. Мъжът й работел в ТКЗС с. С. и с. М. като монтьор. З. работила
повече от 4 дка тютюн, защото стаж давали за над 4 дка. В къщата живеели З.,
Ф. и детето им И.. Възрастни хора в къщата нямало. Родителите на Ф. имали
друга къща, но те не отглеждали тютюн. З. работила тютюн и същият бил
записан на нейно име, тъй като договорът се сключвал между ТКЗС и
производителя на тютюн. На 15-то число от месеца се давал аванс по 50 лв.,
който с годините стигнал до 100 лв. След продажбата на тютюна, касиерът на
ТКЗС плащал, а тютюнопроизводителят се подписвал на ведомостта.
При така установените обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Спорът между страните се свежда до това, дали периодите от
01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. и от 01.01.1990 г. до 29.12.1990 г., с обща
продължителност 1 година 11 месеца и 29 дни, могат да се зачетат като
трудов/осигурителен стаж на ищцата при пенсиониране, предвид
установеното, че в приетите и съхранявани разплащателни ведомости на
ТКЗС „Д.Б.“, с. С. – работодател/осигурител с прекратена дейност и без
правоприемник, в осигурителния архив на НОИ липсва информация за
претендирания от ищцата стаж.
6
В хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е
прекратил дейността си без да има правоприемник (какъвто безспорно е
настоящият случай) или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена
на основание чл. 5 ал. 13 от КСО, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж. Разпоредбата на чл. 5 от ЗУТОССР е
императивна от гледна точка допустимостта на иска по чл. 3 от Закона. В
случая, по делото е представено Удостоверение с изх. №5506-26-
1323#1/27.08.2024 г., издадено от ТП на НОИ – Х. на основание чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР за липсата на данни за положен трудов/осигурителен стаж за
01.10.1987 г. – 31.12.1988 г. и 01.01.1990 г. – 28.12.1990 г. при
работодател/осигурител ТКЗС „Д.Б.“, с. С., поради което особената
предпоставка за допустимост на иска от формална страна е налице.
Според чл. 5, ал. 10 от КСО, при прекратяване на дейността на
осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се
предават в съответното ТП на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред
за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови
договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за
ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на
трудови или служебни правоотношения.
В случая е безспорно, че с Приемо-предавателен протокол № 66-
08/04.02.2007 г. разплащателните ведомости на ТКЗС „Д.Б.“, с. С. са
предадени и приети по опис, съдържащ 31 броя дела за времето от 1958 до
1995 г., без липсващи години, в т.ч. за кооператироте в с. С.. От това следва и
извода, че писмени данни по отношение трудовия стаж на ищцата не са
налице, не защото книжата, ведомостите и другите трудовоправни документи
са изгубени или унищожени, а поради причината, че в предадените такива по
надлежния ред, липсват данни за ищцата. В тази връзка издаденото
Удостоверение с изх. №5506-26-1323#1/27.08.2024 г. от ТП на НОИ – Х. на
основание чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР за липса на писмени данни за положен от
ищцата трудов/осигурителен стаж за исковите периоди следва да се чете във
връзка с Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5531-26-2106-
2/16.11.2023 г. на ТП на НОИ – Х. (обр. УП-15) и Отказ за издаване на
7
удостоверение с изх. № 5506-26-684-2/09.06.2022 г. на ТП на НОИ – Х. (обр.
УП-15), които са постановени именно защото в предадената документация
липсва информация за ищцата за тези периоди и които откази не са обжалвани
и са влезли в сила. В тази връзка, от пълномощника на жалбодателката едва в
хода на проведените във въззивното производство устни състезания е
въведено твърдение, че предадената документация на прекратения осигурител
е непълна, което по съществото си представлява ново обстоятелство,
неизследвано в производството по делото (не е разпределена доказателствена
тежест, не е проведено доказване) именно поради късното му въвеждане и
каквото обстоятелство не е служебно известно на съдилищата.
Същевременно, в подкрепа на извода, че за ищцата липсват писмени данни не
изобщо, а в наличната документация е и установеното обстоятелство, че по
отношение на св. И.И.Ш. има такива писмени данни именно в тази
документация. В тази връзка логично следва извода, че щом свидетелката и
ищцата са работили заедно, в съвпадащи периоди от време и при един и същ
работодател, то и последната следва да фигурира в съответната
разплащателна ведомост.
На следващо място следва да се посочи и това, че съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО – с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Тези документи, в
т.ч. трудовите книжки, се издават въз основа на разплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Следователно трудовата книжка е вторичен носител на информация, която е
възпроизведена от друг документ, в който тази същата информация е била
отразена за пръв път. В настоящия случай, по отношение на записите в
трудовата книжка на ищцата, от пенсионно-осигурителния орган е
констатирано несъответствие между посочения период на полагане на
трудовия стаж 01.01.1975 г. – 29.12.1990 г., който календарно се равнява на 15
години 11 месеца и 28 дни, и записването му с цифри и думи като 15 години 3
месеца и 20 дни. Така, в трудовата книжка на ищцата е налице невярно
отразяване или на посоченото време на полагане на трудовия стаж или на
съответното му цифрово изписване, било поради грешка в периода, било
поради неправилното му пресмятане или по друга причина, но като краен
резултат, трудовата книжка на ищцата, при наличието на първични документи
8
относно трудовия/осигурителен стаж на същата, представлява ненадеждно
доказателство за установяване на спорните обстоятелства.
Като е формирал различни правни изводи от тези на въззивната
инстанция и е уважил предявения иск за установяване на трудов стаж,
първостепенният районен съд е постановил неправилно решение, което следва
да се отмени, в т.ч. и в частта относно присъдените в полза на ищцата
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Вместо това следва да
се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 101/27.11.2024 г., в т.ч. и в частта за
разноските, постановено по гр.д. № 205/2024 г. по описа на Районен съд – К.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. С. №**, общ. К., със съдебен адрес: гр. К., ул. „Г.Б.“ №** – кантора на
адв. Д. К., АК – К. против ТП на НОИ – К. иск с правно основание чл. 3, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал.1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на трудов и
осигурителен стаж за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. и от 01.01.1990
г. до 29.12.1990 г., с обща продължителност 1 години 11 месеца и 29 дни,
положен като тютюнопроизводител в ТКЗС „Д.Б.“, с. С., бригада с. С., като
неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10