Решение по дело №241/2019 на Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ №

Гр. Разград, 20.11.2019г.

 

Разградски окръжен съд на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в състав :

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАНЯ ЙОНЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                     АТАНАС ХРИСТОВ                                                                                         

 

При секретаря  Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдия В.ДИМИТРОВА в.гр.дело № 241 по описа за 2019г.и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на  чл. 267, ал. 1  и сл. от ГПК.

Образувано е по  въззивна жалба, от  Д.С.К., чрез адв. Петър Христов от АК-Шумен против Решение №332/27.06.2019г., постановено по гр.дело №2586/2018г. по описа на  РС-Разград.

           С атакуваното решение съдът е оставил без уважение, предявения от Н. С.К. иск срещу И.И.И., за заплащане на осн.чл.45  от ЗЗД на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му по образувано срещу него  изпълнително производство.

 По отношение на решението се навеждат доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, с искане за неговата отмяна   и за постановяване на друго по спора,  с което  исковата  претенция да бъде уважена в пълен размер.                                                                  

 Насрещната по жалбата страна е депозирала отговор в срок, в който застъпва становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на атакуваното решение.

 С жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна с страна в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.

               В с.з. въззивникът не се явява лично.Повереникът му, адв.Христов от ШАК поддържа подадената въззивна жалба в цялост, с искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго такова, с което  да уважи ппредявения от доверителя му иск.Излага подробни съображения.Претендиръа разноски за двете инстанции разноски.

                В с.з. въззиваемият, лично и чрез пълномощник  адв. Маринов  от РАК поддържа отговора, по изложените в него съображения за неоснователност на въззивната жалба, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на атакуваното решение.Излага подробни съображения.

              При извършената проверка, РОС констатира, че атакуваното решение е валидно   и допустимо.При разглеждането на делото и постановяването на решението по него, РРС не  е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие на страните.Правилно е разпределил доказателствената тежест, с оглед заявената и търсена защита.     

   За да се произнесе по жалбата, РОС съобрази следното:

  Съдът е сезиран с иск с правно основание  чл. 45 ЗЗД , предявен  от  Д.  К.   срещу И.  И. за осъждането му  за  сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на деликт, като исковата сума се явява стойността на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по ИД № 1082/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Стоянов.Същата се претендира, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска   до окончателното й изплащане.

               От събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в съвкупност ,с оглед на становищата на страните се установява от фактическа страна следното, правилно установено и от РС :

   Ищецът по делото е син на покойния С. К.К.. Последният е осъден с присъда на Районен съд Кубрат по НЧХД№202/2017 г. да заплати на ответника по настоящото дело сумата 1960 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпление по чл.216, ал.6, във вр. с ал.1 от НК ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното  изпълнение на сумата и 555 лв. разноски по производството. С решение по ВНЧХД№173/2018 г. по описа на ОС Разград присъдата е потвърдена в частта досежно сумата 960 лв. обезщетение за имуществени вреди и отменена досежно сумата 300 лв. разноски. Със същото решение И.И.И. – ответник по настоящото дело е осъден да заплати на идв. П.А.Х. от АК Шумен сумата 150 лв.

         За сумата 150 лв. адв. П.А.Х. – процесуален представител на ищеца,  е поискал, респ. е образувано изпълнително дело №2018912041049 по описа на ЧСИ Г.Стоянов.  По това дело ЧСИ е изискало справка от регистъра на банковите сметки и сейфове, в която справка са посочени сметките на ответника по настоящото дело  И.И.. Сред тях е разплащателна сметка с IBAN *** „Сосиете Женерал Експерсбанк“АД.

         На 14.08.2018 г.  ищецът Д.С.К. е превел по сметка на И.И.И. с IBAN *** „Сосиете Женерал Експерсбанк“АД сумата 1350,74 лв.  Като основание за заплащане на тази сума е записал ВНЧХД №173/2018 г. по описа на ОС Разград.

         Пълномощника на ищеца, адв. Христов прави изявление, че е предоставил на ищеца К. номера на банковата сметка на ответника И., която научил от НЧХД №202/2017 г. по описа на РС  Кубрат.

         Въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист /л.22/ от 05.09.2018 г. срещу ищеца Д.С.К. и брат му Н. С.К., в който е постановено, че същите следва да заплатят на И.И.И. сумата 960 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението и сумата 255 лв. разноски по производството и 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Този изпълнителен лист е издаден по молба на ответника И., депозирана на 04.09.2018 г.и получен от него на 10.09.2018 г.

         С молба от 11.09.2018 г. ответникът И. е поискал от ЧСИ Г.Стоянов да образува изпълнително дело за събиране на вземането по изпълнителния лист, с посочване на съответни изпълнителни способи, като са внесени и дължимите такси. ЧСИ е образувал изп.д.№20189120401082 и  предприел съответните действия, вкл. и изпратил запорни съобщения до трети задължени лица. За тези запорни съобщения са били определени съответните такси, които ответникът също заплатил.

         На 02.10.2018 г. ищецът  Д.К. е подал молба до ЧСИ за прекратяване на производството поради изпълнение на задължението. Към молбата е приложена вносната бележка за превода, направен по сметка на взискателя – ответник по настоящото дело от 14.08.2018 г. за сумата 1 355,00 лв. Тази молба е изготвена от адвокат и към нея е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В последния е уговорено възнаграждение от 200 лв., платено в брой.

         Молбата на ищеца – длъжник е изпратена до ответника- взискател от ЧСИ и същата е връчена на адресата на 04.10.2018 г. С молба от 04.10.2018 г. И.И. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния лист.На 02.10.2018г., ищецът депозирал молба пред ЧСИ по изпълнителното дело, като претендирал  присъждане на сторените от него разноски в същото, вкл.и заплатеното адвокатско възнаграждение.

          ЧСИ Г.Стоянов на 05.10.2018г.е постановил прекратяване на изпълнителното производство по ИД №1082 по описа за 2018г. на основание чл.433, ал.1 т.2 от ГПК, като в тежест на взискателя са останали направените от него разноски по изпълнението. Постановлението е влязло в сила на 16.10.2108 г.В същото с налочен диспозитив ЧСИ е отказал присъждане на разноски в полза на длъжника, позовавайки се на разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК.

         Видно от представено по делото удостоверение от „Сосиете Женерал Експресбанк“АД ответникът  И.И. е клиент на банката от 2000 г. и от тогава до 30.04.2019 г. няма регистрирани средства за отдалечен достъп.

              Съобразявайки горните факти, с  обжалваното решение РРС е отхвърлил предявения иск, като е приел, че предприетото от ответника-взискател поведение по образуване на изпълнителното производство, при доказано извършено от длъжника плащане на задължението преди дата на подадената по реда на чл.426 ГПК молба, не е виновно и неправомерно, тъй като длъжникът не го бил уведомил за предприетото доброволно изпълнение. Позовано на различието в института за разноски по чл.78 ГПК и за разноските по изпълнението по чл.79 ГПК, е приел, че заплатеното от длъжника  адвокатско възнаграждение по прекратено при хипотеза на чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнително производство,  не представлява разноски по изпълнението, поради което не се следва възлагането им в тежест на взискателя.

           При установените по делото факти, от правна страна РОС намери следното: РРС правилно е квалифицирал претендираните от длъжник в изп. производство разноски като такива по чл.78 ГПК, от което и по аргумент на чл.79 ГПК се следва, че те не могат да бъдат възложени от съдебния изпълнител в тежест на взискателя, при прекратяване на образуваното по негова молба изпълнително производство по реда на чл.433, ал.1 т.1 ГПК.

            Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК- доброволно извършено от него плащане преди започването на образуваното срещу него изпълнително  производство. 

            В процесния случай, производството по изп.д.№ 1082/2018 е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. По делото не се спори и се следва за безспорно доказан факта, на предприето от ищеца доброволно плащане на вземането преди дата на образуваното срещу него изп. дело.Установено е по делото, че откритата от въззиваемия  разплащателна  сметка   е била заверена с дължимата сума   преди образуване на изпълнителното производство. Няма законова, а в случая и договорна забрана, ищецът-въззивник да погаси паричното си задължение не само в брой, но и по банков път, като в последния случай единственото законово условие, което се поставя, за да се счита кредиторът удовлетворен, е заверяването на банковата му сметка / съгл.чл. 75, ал. 3  от ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване на сметката на кредитора/. Безспорно е  в случая, че това условие е изпълнено преди образуване на изпълнителното производство – банковата сметка на въззиваемият-кредитор е заверена на 14.08.2018г.,  при издаден ИЛ на 05.10.2018г. и инициирано и образувано изпълнително производство на 11.09.2018 г. При наличието на обективна възможност за това, като титуляр на сметката, въззиваемият е можел да се информира преди образуване на изпълнителното производство, дали вече не е удовлетворен чрез плащане по банков път по разплащателна сметка, което е допустим начин за погасяване на парично задължение съобразно посоченото по – горе. Спорът е в това дали с плащане  по банковата сметка на ответника,  вместо в брой, респ., като не го е  уведомил за превода,  въззивникът дължи доказване противоправността на ищеца като предпоставка за обезщетяването му по чл.45 ЗЗД за вреди, съразмерни на сторен в изп. производство разход за адвокат, принуждавайки кредитора си да пристъпи към принудително събиране на вземането, за което е нямало как да разбере, че вече е погасено.

            В този си състав РОС не споделя поддържаното от въззиваемия становище, че длъжникът по вземането е  следвало да го уведоми а за извършения превод, за да знае той, че вземането е погасено и за да не пристъпи към принудителното му събиране.Подобно задължение  за длъжника не е предвидено нито в закона, нито е договорено между страните. Безспорно ищецът е превел дължимата сума по действителна разплащателна банкова сметка ***, за чието съществуване последният  знае. Ищецът не извършил плащане по открит  от него на името на ищеца  банков влог по смисъла на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, в който случай кредиторът, който е в забава, не знае за това и следва да бъде уведомен, че сумата му е депозирана в банка. В тази връзка резонен е доводът на въззиваемия,  че решението му да се снабди с изпълнителен лист за суми, които вече е получил и да образува изпълнително производство за повторното им събиране,   е лично негово, а не резултат от противоправно или недобросъвестно поведение на ищеца-длъжник.

             По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК следва, че разноските по прекратеното на   основание чл.433, ал.1 от ГПК изпълнително производство не следва да останат за сметка на длъжника. В този случай в негова полза се поражда облигационно вземане за възмездяване на направените от него разноски по повод на изпълнителния процес. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност облигационно отношение между страните в процеса. Обект на правоотношението е парична сума, представляваща сбор от направените от страната разноски по делото. В исковият процес източник на правоотношението е влязлото в сила съдебно решение, като при разпределяне  на отговорността за разноските между страните съдът се ръководи от правилата на чл. 78 ГПК. Правната теория разграничава два вида гражданска отговорност - договорна и деликтна. Очевидно е, че отговорността за разноски не е от втория вид,  тъй като  основанието за нейното възникване не включва договарянето като елемент.Характерът на отговорността за разноски следва да се търси на плоскостта на деликтната отговорност, предвид на това, че разноските са възникнали по повод осъществяването на едно процесуално правоотношение.

           Изпълнителното производство,  също  като спорното съдебно такова, е двустранно процесуално правоотношение, по което страни са взискателят и длъжникът. То се осъществява по реда на ГПК и се ръководи от несъдебен орган /в случая – ЧСИ/, на който са възложени публични функции по реализиране на съдебно признатото вземане на взискателя по принудителен ред, определен в ГПК  и контролиран от съда. Предвид систематичното място на разпоредбата на чл. 78 в общите правила на ГПК, същата следва да намери приложение във всички уредени в процесуалния закон двустранни процесуални правоотношения, каквото е и изпълнителния процес. Действително, отговорността за разноските по изпълнението е уредена в специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, доколкото следва да бъде отчетена спецификата на това процесуално правоотношение. Но липсата на специална уредба за случаите, изрично изключени от приложението й, следва да сочи на съответно приложение на общия ред, по който се урежда отговорността за разноски - т.е. разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК.

           В трайната си практика ВКС приема,че отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна и обективна.В този смисъл  е и  постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр.д. 5193/2013 г.,ІV то гр. о. ВКС, в което   отговорността за разноски се определя като деликтна,   ограничена и обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск, тъй като включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат,   и вината, предвидена в съставомерност на деликта по чл.45 ЗЗД, не е елемент от фактическия състав. 

            Безспорно е по делото, че ищецът е заявил претенцията си за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение своевременно - в рамките на изпълнителното производство, но претърпяните от него вреди не са били обезщетени в рамките на същото. Ищецът е изчерпал този процесуален ред да получи обезщетение за понесените от него имуществени вреди, явяващи се направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, без да е налице произнасяне по съществото на тази претенция - нито от съдебния изпълнител, нито от съда по реда на чл. 43 ГПК. Тази претенция  може да бъде разгледана по общия исков ред, тъй като процесуалното право на ищеца да я предяви не е преклудирано нито от негово процесуално бездействие, нито от формирана между страните сила на пресъдено нещо по този въпрос. Същевременно породеното на осн. Чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК материално право на ищеца да получи овъзмездяване на претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски   за адвокатско възнаграждение в прекратеното на осн.чл.433, ал.1 от ГПК изпълнително производство не е погасено чрез удовлетворяването му.

              Налице е причинна връзка между образуваното по молба на въззиваемия ИД № 1082/2018г.по описа на ЧСИ Г.Стоянов и претърпените имуществени вреди, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на  200 лева, доколкото направените разноски са за получаване на квалифицирана правна помощ и представителство, необходими за осъществяване правото на защита на длъжника и същите не биха били извършени, ако спрямо него не беше образувано изпълнително производство.  Несъмнено, ищецът не би заплатил адвокатски хонорар, респ. не би претърпял  вреди, ако ответникът  не бе образувал  изпълнително дело срещу него. В тази връзка вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на лицето,   извършило  действията по образуване на изпълнителното дело и принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист.  Тези  разноски, сторени в  образуваното срещу него изпълнително производство, представляват имуществена вреда за ищеца и същите подлежат на репарирането им от ответника.  

              Предвид горното, РОС намира предявеният иск за основателен, и доказан по размер от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Като краен резултат, решението на първостепенния съд   се явява неправилно и следва да бъде отменено, а искът-   уважен.

           Отговорността за разноски е специална и ограничена по размер,  като претенцията за законна лихва  следва да се уважи от датата на предявяването на исковата молба, тъй като се касае за парично вземане, и исковата молба представлява надлежно отправена покана до длъжника за неговото плащане.

             С оглед този изход на спора и  направеното в срок искане, на осн.чл.78 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят и сторените пред двете инстанции разноски.  Претендираните   разноски по чвгд №59/2019г. по опис на РОС са били предявени за плащане в хода им и не подлежат на репариране в това производство, а не в настоящото такова.                           

              Водим от изложеното, Разградският окръжен съд,

 

Р   Е   Ш   И  :

                    

                    ОТМЕНЯ Решение  №332/27.06.2019г. по гр. дело №2586/2018г. по описа на РС - Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД И.И.И., ЕГН**********,***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., ЕГН********** *** сума в размер на  200.00лв./двеста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,  представляващи заплатено  по ИД №1082/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Стоянов, с рег. №912 КЧСИ и р-н на действие при РОС адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 11.123.2018 г. до окончателното й изплащане. 

               На осн. чл.78 ГПК ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН**********,***,  да заплати на Д.С.К., ЕГН********** *** съдебни и деловодни разноски  за две инстанции в размер на 675.00лв.

                    Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                    

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.