№ 13267
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110101830 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на [фирма] срещу А. Х. С., с която са предявени
обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 683, 25 лв. –
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., 119, 61 лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
15.12.2020 г., 21, 68 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2017 г.
до м. 04.2019 г., 4, 43 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2202 г., ведно със законните лихви върху главниците от
29.12.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
13.01.2021 г. по ч.гр.д. № 64993/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между ищеца [фирма] и ответника А. Х. С., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, като тя не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услугата за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случаи, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
1
приспадат наи-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45- дневен срок от изтичане на периода, за които се отнася, което
ответникът не е сторил, поради което претендира от него процесните суми, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 13.01.2021 г. по ч.гр.д. № 64993/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 88 с-в. Претендира разноски съгласно представен списък.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по чл. 131 вр. чл. 62, ал. 2
ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Х. С., подаден чрез
назначения й от съда особен представител адв. Р. А.. Оспорват се предявените искове по
основание и по размер. Оспорва да е налице е пълно и точно изпълнение на договорните
задължения от страна на ищеца да достави топлинна енергия с изискуемото по закон
качество и количество през процесния период. Направено е възражение за погасяване по
давност на претендираните вземания. Оспорва се претенцията за мораторна лихва по
отношение на вземането за възнаграждение по извършване на услугата дялово
разпределение. Оспорва се извършването на дяловото разпределение за процесния период.
Иска се отхвърляне на исковете.
С определение от 01.04.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
[фирма]. Третото лице-помагач не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 64993/2020 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 13.01.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което и на заявителя
са дадени указани по чл. 415, ал. т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
2
исковия период в сгР.та, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая от приетото като писмено
доказателство Решение от 27.10.1997 г. по гр.д. № 1650/1997 г. по описа на Софийски
районен съд, БК, 90 с-в се установява, че по силата на бракоразводното решение жилището,
находящо в *** остава в дял и изключителна собственост на съпругата А. Х. Е.,
постановено е още в бъдеще тя да носи предбрачното си фамилно име – С.. Решението е
влязло в сила на 26.11.1997 г. По делото е приета като доказателство и молба – декларация
от А. Х. Е. с вх. № от 11.08..2000 г., подадена до [фирма], с която молителката е поискала да
й бъде открита партида на нейно име за имот на адрес в ****. Освен това обстоятелствата
относно притежаваното право на собственост на ответницата върху процесния топлоснабден
имот не са оспорени. С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява
страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата,
както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като
сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва А. Х. С. да е възразила срещу прилаганите от ищеца
общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период
същата е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между нея и
3
ищцата е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия за потребителите възниква
и задължение за заплащане на цената за дялово разпределение, като съгласно посочената
разпоредба клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от
клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на
партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите
за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена,
по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е представен е Протокол от 31.10.2001 г. от проведено на 28.10.2001 г.
Общо събрание на етажните собственици в жилищната сгР. с адрес ***, където се намира
процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с [фирма] за
извършване на услугата индивидуално разпределение на топлинната енергия по
апартаменти съгласно системата за измерване, прилагана от [фирма]. Към протокола е
приложен и списък на собствениците, където по под № 12 се съдържа името на ответницата
и неин подпис, чието авторство не е оспорено по делото. Установява се и че такъв договор е
бил подписан, видно от приложен договор № 116 от 21.10.2001 г., като решението на ОС на
ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сгР.-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. По делото е приет като доказателство и Договор от
13.06.2017 г. между [фирма] и [фирма] относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно [фирма] е извършвало услугата
дялово разпределение за сгР.та, в която се намира процесният имот, се потвърждава от
4
приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид
изложеното съдът намира за доказано, че сгР.та в режим на ЕС, намираща се на процесния
адрес е била топлоснабдена през целия исков период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сгР.та – етажна собственост е била измервана чрез
определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, които е
отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че в процесния имот радиаторите са
били затапени, като в банята на имота има щранг-лира без техническа възможност за
монтаж на уред и през целия процесен период е начислена служебно топлоенергия на база
инсталирана мощност. През процесния период сградната инсталация е била изчислявана по
формула, приложена в Наредба № 16-334 върху пълната кубатура на имота. Не е
начислявана топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите са били
демонтирани. За процесния имот има монтиран водомер за топла вода, който е бил отчетен
за съответните сезони от процесния период и отчетените формуляри съдържат подписа на
потребителя. Според вещото лице топлинната енергия за отопление /сградна инсталация и
имот/ е била занижена с 1, 70 лв., а останалите периоди и компоненти са били изчислени в
съответствие с действащата нормативна база.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сгР. – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сгР.та, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 683, 25
лв., представляваща разлика между начислените суми по фактури (720, 95 лв.) и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки (37, 67 лв.), като посочената стоиност
е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
5
определено количество и неините стоиности за исковия период. Заключението на експерта е
обосновано и изготвено въз основа на професионалните му знания и компетентност, същото
не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в
основата на правните си изводи.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се
установява, че общият размер на неплатените от ответницата суми за топлинна енергия за
абонатен номер 326776 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. са в размер на 683, 25 лв.,
а размерът на лихвата за забава върху сумите, изчислен от падежа на общата фактура за
съответния отоплителен сезон до 15.12.2020 г. е 119, 64 лв. Заключението на вещото лице не
е оспорено от страните и съдът го кредитира с доверие. Същото обаче не отразява
изчисленията с оглед направеното възражение за погасяване по давност.
Следва да се даде отговор и на въпроса каква част от сумата ответницата дължи да
заплати с оглед своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР №3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 29.12.2020 г., а
за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила не след и на 29.12.2017 г., а след и на 22.10.2017 г. - арг. чл.
114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за които се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията
за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това
за м. август 2017 г. е станало изискуемо на 15.10.2017 г., т.е. преди 22.10.2017 г., поради
което то, както и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период – м.
05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г., м.08.2017 г. са обхванати от изтекла погасителна
давност. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позоваваики се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2018 г., и чрез включването им в
тази фактура е правно ирелевантно, доколкото с това деиствие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
6
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на
деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
които започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, с оглед ангажираните доказателства и липсата на твърдения и данни за
извършени от страна на ответницата плащания на процесните суми, следва да се приеме, че
главното задължение за цена на топлинна енергия за исковия период се равнява на
посочената по-горе сума от 683, 28 лв., отразяваща реално доставената и потребена такава.
От нея следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., които предвид данните по таблицата от заключението по
съдебно-техническата експертиза, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия
за процесния период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 52,
34 лв. според изчисленията на съда по чл. 162 ГПК. Така след извършено преизчисляване
по реда на чл. 162 ГПК, размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за
периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., които не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 630, 93 лв. (683, 28 лв. – 52, 34 лв.), като за разликата над тази сума и за
периода м. 04.2017 г. - м. 08.2017 г. искът подлежи на отхвърляне
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност не се
спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 21, 68 лв. Това е така, тъи като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 1 от дял III на сключения договоер между
[фирма] и [фирма] услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгР. – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение
се претендира от ищеца едва от 01.11.2017 г., т. е. след 22.10.2017 г., поради което то не е
обхванато от изтекла погасителна давност.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2020 г. до окончателното
7
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава. Съдът намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена
като се вземе предвид, че за вземанията по обща фактура за отоплителен сезон 2017г./2018 г.
потребителят изпада в забава на 15.09.2018 г., като лихва за забава върху приети за
недължими като погасени по давност вземания за периода от м. май до м. август 2017 г. не
се дължи – арг. чл. 119 ЗЗД, а по отношение на вземанията по обща фактура за отоплителен
сезон 2018г.-2019 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2019 г. По изложените
съображения, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г.
до 30.04.2019 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от
88, 92 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., до които
размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 119, 61 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.12.2020 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4, 43 лв., начислена
за периода от 31.12.2017 г.. до 15.12.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има
всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
8
разноски в производството по ч. гр. дело № 64993/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 67.08 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и на 805, 45 лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ, ССчЕ, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
Ответницата е представлявана от особен представител и не й се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Х. С., ЕГН **********, с адрес в ****
дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 630, 93 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 09.2017
г. до м. 04.2019 г., 88, 92 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., 21, 68 лв. – цена на услугата дялово разпределение
за периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законните лихви върху главниците от
29.12.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 13.01.2021 г. по ч.гр.д. № 64993/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-
в, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена за доставена топлинна енергия над уважения
размер от 630, 93 лв. до пълния предявен размер от 683, 25 лв. и за периода от м. май 2017 г.
до м. август 2017 г. като погасен по давност, иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия над уважения размер от 88, 92 лв. до пълния предявен размер от 119, 61
лв. и иска за сумата от 4, 43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Х. С., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 67.08
лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност и сумата от 805, 45 лв. -
разноски в исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма], ЕИК *** – [фирма].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
9
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10