№ 4778
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100112957 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.45 и чл. 48 ЗЗД с искане да се осъди ответника и
неговите родители солидарно да заплатят обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в размер съответно на 13 012лв. и 40 000 лв. Претендира се
обезщетение за забава върху посочените главници от датата на деликта.
ИЩЕЦЪТ- Г. М. В., с ЕГН: **********, твърди, че на 31.10.2020 г., докато се разхождал в
Борисовата градина в гр. София със своя приятелка, е нападнат от непознат непълнолетен
мъж, който бил много агресивен и под влияние на упойващи вещества. Без никаква причина
той му нанесъл тежък побой с насоченост към главата. Сочи, че за настъпилото събитие към
момента е налице влязло в сила споразумение по НОХД № 15427/2021 г. по описа на СРС, с
което ответникът е признат в извършване на горното престъпление и му е наложено
наказание пробация. Поддържа, че в резултат от нанесения побой са му причинени
изключителни физически и емоционални болки и страдания. Претърпял няколко
медицински интервенции, включително операция под пълна упойка за наместване на
челюстта, а лечението включвало обездвижване на последната и невъзможност за хранене и
говоренe в продължение на половин година. Всичко това, освен физическите болки, довело
и да невъзможност да посещава училище и да се подготви по материала за матурите, като
освен това изпитвал постоянен страх да излиза, тъй като имал усещането, че може пак да му
се случи нещо подобно, без да го е предизвикал по никакъв начин. Затворил се в себе си, не
общувал с близки и приятели, изгубил желанието си за живот. Изпитвал ужас през цялото
време, което било подсилвано и от участието му в рамките на воденето наказателно
производство. Освен това, тъй като дълго време не можел сам да се обслужва и да стой сам,
се наложило родителите му да наемат жена, която да се грижи за него в период от 6 месеца,
за което заплащали сумата от по 1 000 лв. на месец. Те трябвало да му намерят и частен
1
учител, който да му помогне да се подготви с учебния материал. Сочи, че родителите му са
реализирали и разходи във връзка с лечението му. При така описаното намира, че
ответниците следва да понесат отговорността да му репарират причинените имуществени и
неимуществени вреди като претендира за първите обезщетение в размер на 10 000 лв., а за
вторите от 40 000 лв. Не претендира обезщетение за забава за посочените главници.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИЦИТЕ – К. С. К., ЕГН **********, С. Е. К., ЕГН **********, и В. Р. Ц., ЕГН
**********, оспорват предявения иск за обезщетение на имуществени вреди като
недопустим с довод, че, видно от твърденията на самия ищец, разходите не са реализирани
от него, а от неговите родители. Евентуално на същото основание оспорват иска като
неоснователен. Не оспорват наличието на споразумение по НОХД № 15427/2021 г. по описа
на СРС, но оспорват останалите твърдения на ищеца. Сочат, че противно на твърденията на
последния първият ответник и той са се познавали от доста време. Преди инцидента ищецът
се държал непристойно с приятелката му и той искал да говори с него. В деня на събитието
се обадил на приятелката си и разбрал, че тя е с ищеца в парка, затова и той отишъл, за да
му потърси обяснения. Ищецът посегнал към него и той реагирал първосигнално като му
нанесъл един удар след което си тръгнали. Предвид изложеното оспорват за ищеца да са
възникнали твърдените за първи път с настоящата искова молба вреди, както и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и поведение на първия
ответник при процесния случай. В тази връзка оспорват лечението на челюстта и зъбите да
е във връзка с поведението на първия ответник и навеждат доводи, че това вероятно е
резултат от бойния спорт, с който ищецът се занимава. Оспорват и твърдените емоционални
и психологически травми, както и това, че лечебният процес е пречил на образованието му и
посещаването на учебното заведение, като посочват, че точно в този период е настъпила
световната пандемия от КОВИД 19 и именно това е причината ищецът да не излиза и да не
ходи на училище. С оглед горното оспорват претенцията като прекомерна и
несъответстваща на правилото на чл. 52 ЗЗД. Заявяват и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното и прието като доказателство към делото НОХД № 15427/2021 г. по
описа на СРС се установява твърдението в ИМ, че по повод процесния случай има влязло в
сила споразумение по НОХД № 15427/2021 г. , с което ответникът К. С. К., ЕГН **********,
е признат за виновен по процесния случай и му е наложено наказание пробация. Това
обстоятелство не се оспорва и от ответниците.
Представени са писмени доказателства- фактури за разходи: Фактура № 2462/17.03.2021 г. в
размер на 110лв.; Фактура № 2441/05.03.2021г в размер на 120лв.; Фактура №
2423/19.02.2021г. в размер на 140лв.; Фактура №3394 от 05.11.2020г. в размер на 60лв.;
Фактура № 2368/14.01.2021г.за 220лв; Фактура № 2393/29.01.2021г.за 30лв.; Фактура №
2
2408/05.02.2021г за 30лв; Фактура № 2376/21.01.2021г. за 30,00 лв.;Фактура №
2340/04.01.2021г. за 30,00лв.; Фактура № 2337/21.12.2020г. за 30лв.;Фактура №
2328/16.12.2020г. за 50,00лв.; Фактура № 2303/27.11.2020г. за 30,00лв.; декларация и фактура
към нея с касов бон за 3042лв. Или общо всички документи установяват извършени разходи
от ищеца по проведеното лечение в размер на 3982лв.
Не са представени писмени доказателства за реализирани разходи в размер на 6000лв. за
болногледачка за периода от ноември 2020г. до април 2021г., както и за учител в размер на
3000лв. за периода от ноември 2020г. до април 2021г.
Видно от служебно извършената справка, се установява родствената връзка на ответниците-
обстоятелството, че С. Е. К., ЕГН ********** и В. Р. Ц., ЕГН **********, са родители на К.
С. К., ЕГН **********, не се оспорва от страните.
По делото са представени множество медицински документи за проведено лечение на
ищеца, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза, ценено от съда изцяло като
компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на нанесените удари от ответника
К. С. К. на 31.10.2020 г . ищецът Г. В. е получил следните травматични увреждания: открито
счупване на долната челюст, което има за последица тайно затруднение при хранене и
говорене за срок по-голям от 30 дни и по своя характер представлява средна телесна повреда
не опасна за живота. На Г. М. В. е приложено хирургично лечение на долната челюст, а
именно плакова остеосинтеза и обездвижване на челюстта за срок от 30 дни. Окончателното
зарастване на счупванията на челюстните кости е за период от около 6м. За този период
пациентът е търпял болки и страдания. На 02.02.2022 по собствено желание е постъпил в
УМБАЛСМ Пирогов за сваляне на плаката. През периодът от 6 м. след операцията е
получил болки на трети долен ляв зъб. Проведено е кореново лечение и е поставена пломба.
При направата на панорамна снимка на 24.02.2025 е видно, че трети долян ляв зъб е лекуван
и е поставена пломба. Възстановена е оклузията на зъбите и е възстановено храненето.
Хирургичното лечение се поема от НЗОК, като се доплащат само медицинските изделия
предоставени за лечение от фирми, с които болницата има сключен договор. Денталните
дейности имат различни стойности, като цените им най-често се определят от качеството на
вложените материали и от квалификацията на денталния лекар.Вещото лице сочи, че
предоставените финансови документи по делото, заплатени от пациента, са относими към
получените травми.
По делото е прието и заключение на СПЕ, според което в психологичен план при ищеца във
връзка с нанесеното му травматично увреждане са породени трайни негативни емоционални
състояния и психосоматичен дискомфорт. При фокусираното изследване относно
преживяванията се констатира начална фаза с непосредствено преживяване на шок и остър
стрес, последвани от тревожност, страх от инвалидизация, соматична болка; последваща
фаза (от около четири месеца, с най-интензивни емоции през първия месец) с флуктуиращи
преживявания на неудобство, притеснение и безпокойство, повишена сензитивност,
3
соматичен дискомфорт (който продължил в известна степен до изваждането на поставената
му пластина след около петнадесет месеца). Каузалната връзка между отрицателната
стимулация и породеното от нея психично страдание е подкрепена по времеви (последване)
и съдържателен критерий (картина на реактивни състояния). Към момента на изследването
подекспертният е преминал успешно през фазите на адаптивната реакция, като не се
констатира да е настъпило нарушение на психичното му здраве в смисъла на разстройство.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитана свидетелка на ищеца К. Г. В.а, майка на ищеца, твърди, че случилото се преди
около четири години, имало тежки последствия за тях като родители, така и за самия ищец
Г.- в рамките на месец и самото възстановяване, и самата грижа, счупена челюст с две
последващи операции. Материалните разходи били първо Бърза помощ, пристигане и
спешна лицево-целюстна операция на цялата долна част. В Окръжна болница само за тази
пластина платили 4000 лв. В този период синът й бил в тежко физическо състояние, за което
те наели помощник вкъщи. Повече от месец той ядял със сламка. На този помощник
плащали 1000лв. на месец. Те като родители не се грижели за него, защото работят активно.
Трябвало им жена с по-специални грижи. Грижите от тази жена по отношение на Г. се
изразявали във всички необходимо като помощ на един човек, който не може да говори.
Зашита му била устата. Тази жена му помагала във всички домашни задължения, които
имало. Синът й Г. бил след тежка оперативна намеса със смяна и със счупена челюст, имал
пластини и не можел да се храни по нормален начин. Тази жена, която били наели, го
хранела. Ръцете му били здрави и краката му били здрави. Тази жена му приготвяла
всякакви неща, грижела се за него, помагала му. След операцията имало болнично лечение
вкъщи, имал сътресение, чувствал се ужасно. Това е удар в глава. Той не бил нито в
емоционално, нито физическо състояние. Тази жена се грижела за Г., болен човек излязъл от
болница, с тежка операция на челюстта и с лечение, което продължава повече от шест
месеца, бил жестоко травмиран. Тази жена му е помагала по време на неговото лечение
вкъщи. От месец ноември 2020 г. до месец май 2021 г. са й заплащали по 1000 лв. на жената,
която се казвала К.. Не им е роднина. На ръка й давали тези пари. От сутрин до вечер било
работното й време. Имали и други разходи, които били за учител. Той бил със стационарно
обучение, тогава било ковид, той се подготвял за матури. По 500 лв. плащали на учител.
Имал двама учители, един по български и един по математика. И на двамата учители са
плащали по 500 лв. от месец ноември, не помни коя година било, до месец април на
следващата година. Тази жена К. я познава от своя близка. Преди този период е работила за
свидетелката като асистент, правила е различни неща. Помагала й е лично на нея за всякакви
нейни лични нужди и е работила в офиса, например организационни. Помагала й е да чисти
у тях, в дома им. От време на време е гладила дрехи, чинии не е миела. След като Г. се
оправил за известно време не е продължавала да работи за нея, а след известното време да.
По време на КОВИД училището предлагало дистанционно обучение на своите ученици. Той
не можел да говори, бил травмиран, бил с шини, бил емоционално обременен. Учителят
идвал вкъщи и му помагал. Преди този период синът й не е имал нужда от частни учители.
4
Синът й не е тренирал ММА спорт.
Разпитаният свидетел М.И. В., баща на ищеца, твърди, че няма информация, но синът му Г.
със сигурност не е тренирал бойни изкуства в периода преди или след нанесената травма.
Той не е изявявал желание да тренира такива спортове. Преди инцидента никога не е
тренирал бойни изкуства. След 2021 г.-2022 г. не се е занимавал професионално, даже и хоби
не му е било. Категорично не е претърпявал травма на челюстта извън тази с нанесения
удар.
Разпитаният свидетел на ответниците Т.Д.Т. твърди, че познава Г. В. и ответника К.,
познава ги от компании, не са в обща компания, в различни компании са. Знае за инцидента.
Знае, че ищецът и ответникът К. са се сдърпали пред Орлов мост. Не е бил свидетел на
случката. Чул се с ищеца Г. две седмици след инцидента, той говорел съвсем нормално, нито
е имал счупена челюст, нито нищо. Казал му, че неговите родители искат да съдят К., Г. не
иска да съди К.. Звъннал му по телефона тогава, говорел си нормално, не е фъфлел. Той не
му казал как се чувства. Казал му, че неговите родители искат да съдят К.. През приложение
се чули тогава, през снап-чат говорили, не помни дали било с видео. След това го е виждал
много пъти, месец-два след това. На видео го е виждал, нищо му нямало. Виждал е как е
ходил на пейнтбол, това е игра, в която се стрелят с пластмасови автомати със сачми. Бил
качил едно стори как е с негови приятели. Те се стрелят помежду си и са облечени в
специално облекло. Тези игри няма идея къде се осъществяват. Не може да каже това стори
дали към момента е направено или преди инцидента. Не помни да е виждал видео на живо с
участие на Г.. Виждал го е един-два месеца след това. Абсолютно нищо му нямало,
изглеждал така, както той изглежда сега. Бил е свидетел на конфликтни ситуации, в които Г.
е участвал. Познава ищеца Г. като по-агресивен младеж. Виждал го е много пъти да влиза в
конфликти с други, обича да се бие. Добре го познава. Вчера бил с него. По телефона
говорили след две седмици. Един приятел си бил счупил челюстта и говорейки-фъфлейки, а
Г. говорел така, както той самият говори в момента.
Разпитаният свидетел на ответника Х.Д.А. също твърди, че познава ответника К. от доста
време, познава и ищеца Г.. От общи компании се познават. Знае за инцидента. Като се видял
с К. няколко дена след инцидента, два или три дена след това било, той му обяснил какво е
станало. Споделил му, че Г.(ищецът) е агресирал срещу него и той го е ударил. След тази
случка с Г. не се е срещал. Следващия път, след тази случка, когато видял Г., било на
рождения ден на приятелката си- февруари 2021 г., това са били 4 или 5 месеца след
инцидента. Били в едно заведение тогава, той бил седнал на съседна маса в това заведение.
По едно време Г. и момчетата, които били с него на масата, започнали да закачат момичетата
на тяхната маса. Той го помолил да не закачат момичетата, те продължили да ги закачат,
тогава дошла охраната и изгонила всички пред дискотеката. Пред дискотеката те дошли при
него и му казали, че заради него са ги изгонили. Би определил Г. като агресивно момче.
Малкото пъти, в които са се виждали, Г. изразявал гласно, че третира бойни спортове, че
много умее да се бие.
Относими доказателства за други факти по делото не са ангажирани.
5
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.48 от ЗЗД за присъждане на неимуществени
и имуществени вреди са основателни.
Съгласно общото правило на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отделно от тази обща норма, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗД
родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Задължителната съдебна практика приема, че при деликтна отговорност увреденото лице
може да търси обезщетение за вреди както от прекия непълнолетен причинител на вредата
на основание чл. 45 ЗЗД, така и от родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, като
отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона /така Решение № 407 от
15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о., ГК и цитираната в него друга
практика/.
За да е налице деликтна отговорност, е необходимо ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване настъпилото противоправно поведение на прекия причинител на
вредата, претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, наличието на пряка
причинна връзка между вредите и деликтното спрямо него поведение на прекия причинител
на вредата.
Досежно отговорността на родителите на непълнолетен делинквент е формирана
задължителна практика на ВКС. В Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
916/2016 г., IV г. о., ГК е дадено следното разрешение на отговорността по чл. 48 от ЗЗД:
"Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48
ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили, като
отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете -
деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото,
като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение
при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл. 48
ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание
на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в
състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт
поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на
грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на
деликта. Такива на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител не
се установиха в настоящото производство. Доброто възпитание не се презумира и, ако
непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като
престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са дали
резултат, а задълженията по възпитанието, контролът и надзорът, не са изпълнени. В този
смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система
6
са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика
демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и
имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните усещания
на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия.
За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди следва да е
доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие), извършено
виновно от лицето, изпълнител на действието, причинени от действието вреди и причинно -
следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят.
По делото са събрани доказателства за противоправно деяние на ответника и за настъпили
вреди. Претърпените болки и страдания от ищеца Г. са пряка последица от виновното
поведение на ответника К.– за тези обстоятелства съдът е обвързан от влязлата в сила
присъда (имащо характера на присъда споразумение по НОХД № 15427/2021 г. по описа на
СРС), тъй като деянието съставлява престъпление и то е установено от съответния съд.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпени от ищеца в резултат на
престъпното деяние, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания.
Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед
заключението на СМЕ и СПЕ.
Относно възражението на ответниците за съпричиняване – в тази насока не се ангажираха
доказателства от тях.
Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника К.
Ст.К. като пряк причинител на претърпените от ищеца вреди, имуществени и
неимуществени. Фактът, че той е бил непълнолетен към момента на извършване на
противоправното деяние, няма значение за неговата гражданска отговорност, но този факт
ангажира и отговорността на неговите родители, ответниците С. Е. К., ЕГН **********, и
В. Р. Ц., ЕГН **********. Същите са упражнявали родителските права по отношение на
ответника К.К. към момента на извършеното от него противоправно деяние и той е живеел
при тях /не са представени доказателства за противното/. Не са налице предпоставките на чл.
48, ал. 3 от ЗЗД, които да изключват отговорността на родителите. Не се установи
ответниците С. Е. К., ЕГН ********** и В. Р. Ц., ЕГН **********, да са били в обективна
невъзможност да предотвратят настъпването на вредите.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение. По делото се установи, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в
болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на деликвента К..
Съдът като съобрази причинените неимуществени вреди- счупване на долната челюст,
пълното възстановяване на ищеца, икономическата обстановка в страната счита, че
7
обезщетение от 10 000 лв. е справедливо по размер, за колкото искът следва да се уважи, а за
разликата да се отхвърли.
Относно претенцията за имуществени вреди:
Както беше споменато вече по отношение на имуществените вреди са представени писмени
доказателства, описани от съда по –горе, от които съдът приема, че техният размер е
3982лв., като до този размер следва да бъде уважен, а за разликата до 13012лв. искът
следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен. Съдът не дава вяра на показанията
на родителите на ищеца за извършени разходи за болногледачка в размер на 6 000лв. и за
учител в размер на 3 000лв. В тази насока не се събраха доказателства в подкрепа на
техните твърдение, поради което, преценени при условията на чл.172 от ГПК, приема, че
показанията на същите са заинтересовани в полза ищеца и във вреда на ответника. Още
повече, че в периода, в който е проведено лечението на ищеца, ноторен факт е обявената
COVID-19 пандемията, и въз основа на заповеди от просветното министерство учениците
бяха в онлайн обучение ( от вкъщи). А и естеството на увредата не непълнолетния ищец не
е налагало за него да се полагат специални грижи от жена.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът за обезвреда по непозволено увреждане е в забава от
деня на деликта. На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава
върху присъдената главница на обезщетението за неимуществени вреди, която, предвид
нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, се следва от датата на деликта 31.10.2020 г. Тъй като
претендираните имуществени вреди съставляват разноски във връзка с лечението на
пострадалото лице, а оттам - представляват действително претърпени загуби, то същите
настъпват от момента на извършване на разхода, тъй като това е моментът, от който
намалява имуществото на пострадалото лице.
По разноските:
При този изход на делото и ищецът, и ответникът имат право на разноски-ищецът съобразно
уважената част от иска, ответниците съобразно отхвърлената част от иска.
При решение съобразно горните мотиви на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК същите са в размер на 3415лв. Съразмерно уважената част от иска ответникът
следва да заплати на ищеца разноски- от направени 3 415лв. следва да се заплатят
900.71лв.
От ответника е представен списък за разноски по чл.80 от ГПК за адв. възнаграждение в
размер на 5 000лв. От ищцовата страна е релевирано възражение за прекомерност на адв.
възаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото намира за
основателно и го намалява на 3 000лв. Ответниците от извършени 3000лв. следва да им се
присъдят разноски в размер на 2208.75лв. След компенсация ищецът следва да заплати на
ответниците разноски в размер 1307.29лв.
Тъй като ищецът е освободена от внасяне на държавна такса, същата следва да се възложи
на ответниците на основание чл.78, ал.6 от ГПК- 559.28лв.
8
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, и неговите родители
С. Е. К., ЕГН ********** и В. Р. Ц., ЕГН **********, на основание чл.48 от ЗЗД солидарно
да заплатят на Г. М. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. София, кв. СОФИЯ
ПАРК, *********, сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени в резултат на увреждане на здравето на ищеца на
31.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
31.10.2020 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата от
присъдения размер до 10 000лв. до пълния предявения размер от 40000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, и неговите родители
С. Е. К., ЕГН ********** и В. Р. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 48 от ЗЗД
солидарно да заплатят на Г. М. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. София, кв.
СОФИЯ ПАРК, *********, сумата от 3982лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди - разходи за лечение, ведно със законна лихва от датата на реализирането им до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата от присъдения до
предявения размер от 13012 лв.
ОСЪЖДА Г. М. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. София, кв. СОФИЯ ПАРК,
*********, да заплати на К. С. К., ЕГН **********, и неговите родители С. Е. К., ЕГН
********** и В. Р. Ц., ЕГН **********, основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 1307.29лв.(след компенсация).
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, и неговите родители С. Е. К., ЕГН ********** и В.
Р. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 559.28лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9