Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Ихтиман, 13.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 364/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „…..“ ЕООД, чрез юрк. …, срещу Л.Й.Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1186/2019 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 636,27 лв. главница по Договор за потребителски кредит №**********/11.11.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 22,11,2019г., до окончателното изплащане; 208,41 лв. договорна лихва за периода от 04.03.2018г. до 04.07.2018г.; както и осъдитлен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 529,03лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират се направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил Договор за потребителски кредит №**********/11.11.2015г., а впоследствие и Анекси към него. Поддържа, че по желание на кредитополучателя с част от отпуснатите суми са погасени негови задължения към трети лица, а останалата част от сумата е преведена по сметка на ответника. Твърди, че дължимите суми са в претендирания размер. Поддържа, че срокът на договора е изтекъл на 04.07.2018г. и не е обявявана предсрочна изискуемост. Поддържа, че така формираното вземане е цедирано на ищеца, за което длъжникът е уведомен лично, като се поддържа длъжникът да бъде уведомен и с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното съдържание; 2) съответствието на клаузите с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са във вреда на потребителя.; 3) реално предаване, респ. усвояване, на сумата по Договора на ответника и предоставяне на твърдяните услуги, за които се претендират такси/възнаграждение; 4) надлежно упражняване на правото да се направи кредитът предсрочно изискуем и обявяване на длъжника на предсрочната му изискуемост (в случай, че се твърди предсрочна изискуемост на вземането).
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.
От приложеното ЧГД №1186/2020 . по описа на РС- Ихтиман се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК (срокът изтича на 15.06.2020г., тъй като 14.06.2020г. е почивен ден) заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство, както и осъдителен иск за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
От Договор за потребителски кредит №**********/11.11.2015г се установява, че са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които „……“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило на Л.Й.Г. – потребител, сумата от 3000 лв., със срок на кредита 24 месеца, при месечни вноски от 185,46лв., включващи главница и лихва, ГПР 49,89% и ГЛП 41,17%. Посочено е, че общата дължима сума по кредита възлиза на 4451,04лв.. Във връзка с договора е предоставен и пакет допълнителни услуги, във връзка с който потребителят се е задължил да заплати на кредитора възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3000 лв., която следвало да се изплати на вноски от по 125лв.. Стойността на пакета е добавена към общото задължение по кредита, като по този начин общата дължима сума възлиза на 7451,04лв. при месечна вноска от 310,46лв..
От споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява, че кредиторът следва да предостави на клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Договорът и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и общите условия към договора, са подписани от страните.
От заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 3000 лв. (по голямата част от която е за погасяване на предишни/ други кредитни задължения). Установява се също така, че ответникът е заплатил суми в общ размер на 6172,26 лв., като от тази сума 2470,97лв. са отнесени към възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Установява се, че дължимите суми по силата на договора са в размер на общо 1373,71лв., от които 636,27лв. главница, 208,41лв. договорна лихва, 529,03лв. за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
По отношение на осъдителния иск за заплащане на сумата от 529,03лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
Посочените допълнителни услуги, предмет на пакета: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
На второ място, с предоставяне на пакет от допълнителни услуги към процесния договор за потребителски кредит, не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Предвид изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Освен това договореният пакет противоречи на морала и добрите нрави, тъй като принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
На последно място, настоящият състав счита, че с договореният пакет допълнителни услуги противоречи на морала и добрите нрави на още едно основание. Цената на предоставените услуги следва да бъде пропорционална на вида и фактическото им естеството, като не създава очевидно неравновесие между вида услуга и стойността за извършването ѝ. В случая при осъществяване на преценката по чл. 145 ЗЗП съдът счита, че този баланс е нарушен. Размерът на претендираното вземане за услуги, които могат да не бъдат реално използвани от потребителя и е на приблизително равна стойност със дължимата сумата по кредита. При подобна стойност и с оглед вида на договорените услуги е налице явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, като това също се явява основание за отхвърляне на заявлението в тази му част (в този смисъл Определение № 93/05.02.2020 г. по ВЧГД № 30/2020 г. на СОС, Определение № 53/23.01.2020 г. по ВЧГД № 31/2020 г. на СОС и Определение № 52/23.01.2020 г. по ВЧГД № 32/2020 г. на СОС).
Следователно по отношение на претендираната сума от 529,03лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, претенцията на ищеца се явява неоснователна.
По отношение на главницата и договорната лихва:
С исковата молба се претендират също така и 636,27 лв. главница по Договор за потребителски кредит №**********/11.11.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 22,11,2019г., до окончателното изплащане; 208,41 лв. договорна лихва за периода от 04.03.2018г. до 04.07.2018г.
Посочените от вещото лице дължими суми са в размер на 636,27лв. главница, 208,41лв. договорна лихва, 529,03лв. за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. По вече изложените съображения съдът приема, че изчислената от вещото лице сума от 529,03лв. за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не се дължи от ответника.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че дължимите суми са тези за главница и договорна лихва, които са в претендирания от ищеца размер.
По делото се установи, че ответникът е извършил плащания преди образуване на производството в общ размер на 6172,26 лв., като вещото лице посочва, че от тази сума към възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се отнасят 2470,97лв.. При това положение направените от ответника плащания, отнесени за недължими вземания (пакет от допълнителни услуги), следва да се приспаднат от действително дължимите суми (В този смисъл Решение № 389 от 15.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 377/2019 г).
Направените от ответника плащания, отнесени към недължими вземания (пакет от допълнителни услуги), следва да се приспаднат от дължимите договорна лихва и главница. В този смисъл сумата от 2470,97лв. е достатъчна за погасяване изцяло на вземанията за: 636,27лв. главница, 208,41лв. договорна лихва. Следователно за кредитора по отношение на главницата и договорната лихва не е налице неудовлетворено вземане, чиято дължимост да бъде установена в настоящото производството, поради което исковете следва да бъдат оставени без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника. Същият обаче не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „….., със седалище и адрес на управление гр. София, …..срещу Л.Й.Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 636,27 лв. главница по Договор за потребителски кредит №……/11.11.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 22,11,2019г., до окончателното изплащане; 208,41 лв. договорна лихва за периода от 04.03.2018г. до 04.07.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от „….., със седалище и адрес на управление гр. София, ….срещу Л.Й.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 529,03лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: