М
О Т И
В И
Гр.Средец, 29.04.2021г.
към Присъда № 260003/22.04.2021г., постановена по нохд №
60/2020г., по описа на Районен съд – Средец, II наказателен състав.
ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас е
повдигнало обвинение против подсъдимия Ф.Л.Р. за престъпление по чл.144, ал.3
във вр. с ал.1 от НК, за това, че на
09.06.2019г. на път II-79 в близост до разклона за село
Драчево, община Средец, се заканил с убийство спрямо С.К.Я., като го ударил по
лицето и размахвайки дървена бухалка изрекъл думите „Ще те убия, некадърник
такъв… Излез от колата, сега ще те убия и ще те изхвърля в реката и никой няма
да те намери“, като заканването би могло да възбуди основателен страх от
извършването му.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е
протекло без участието на акцесорни страни – частен обвинител и граждански
ищец.
Прокурорът
в хода на съдебните прения заявява, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение
е безспорно доказано от събраните в хода на досъдебното производство и
проведеното съдебно следствие доказателства. Отправя искане Р. да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение, като при определяне на наказанието да
бъде отчетено като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него
самопризнания и чистото му съдебно минало, като излага, че отегчаващи такива не
били установени. Счита, че целите на наказанието биха се изпълнили ако бъде наложено
наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години.
Защитникът адв.К.К. отправя искане неговия подзащитен Ф.Л.Р.
да бъде признат за невиновен за извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК, като в тази връзка прави подробна интерпретация на събраните
по делото доказателства. Излага в случай, че бъде прието, че подсъдимият се е
заканил с убийство, то от събраните по делото доказателства можело да се
направи извод, че деянието било извършено само при смекчаващи вината
обстоятелства.
Подсъдимият Ф.Л. Р. релевира, че поддържа казаното от
неговия защитник, както и че не бил искал да убива Я., като в последната си
дума заявява, че предоставя на съда какво решение да вземе.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Ф.Л.Р. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, трудово
ангажиран, неосъждан, с ЕГН **********,
Видно от приложената справка за
съдимост на подсъдимия е неосъждан.
……………………………
……………………………………..
………………………..
………………………………………..
……………………………………
Относно наказанието:
Предвид установеността на деянието по чл.144, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК от обективна и
субективна страна съдът счете, че следва да признае подсъдимия Ф.Р. за виновен
в извършване на престъплението в пълния му обем, съгласно повдигнатото с
обвинителния акт обвинение. За това деяние се предвижда наказание до шест
години лишаване от свобода. Съдът счете, че в случая при определяне на
наказанието е налице установено наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при което дори и за най – краткия му срок наказанието лишаване
от свобода би се явило несъразмерно тежко на извършеното престъпление. На
практика и не се установяват отегчаващи вината обстоятелства, като начина на
извършване на самото престъпление не се отличава съществено по тежест в
сравнение с други случаи на подобни престъпления. Поради това и като отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изведени
от липсата на криминалистически регистрации и противообществени прояви, както и
трудовата му заетост, а също и добросъвестното му процесуално поведение, съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и замени наказанието
лишаване от свобода с по – лекото пробация. Относно срока и вида на
пробационните мерки, съдебният състав прецени, че справедливо и съответно,
както и достатъчно за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК
ще бъде наказание пробация само при задължителни пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца за всяка от тях и периодичност на
регистрацията от два пъти седмично. Според съда определянето на по – дълъг срок
или включването на повече пробационни мерки би се явило прекалено строго
наказание. По – тежко наказание би било неоправдана репресия и несъотносимо към
предмета на престъплението.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия:______________
/С.Артинян/