№ 206
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000248 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№58/27.03.2025 г. по т.д.320/2024 г. по описа на ОС - Разград, с което въззивникът е осъден
да заплати на В. Н. Н. от *****, сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие настъпило
ПТП на 28.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2024 г.
до окончателното й изплащане,
Въззивната жалба е депозирана в срок, като не са направени доказателствени
искания.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че
изплатеното преди завеждане на исковата молба обезщетение в размер на 25 000 лева,
репарира напълно претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Излага, че са налице
основания за намаляване на обезщетението, тъй като е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Насрещната страна В. Н. Н. от ***** е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
1
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно –
процесните претенции са доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му
увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. В този предметен обхват следва да се произнесе и
въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият Н., в резултат на
произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в закрита
пертрохантерна фрактура на лява бедрена кост, която по своята медикобиологична
характеристика е обусловила трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
срок повече от един месец. След произшествието, пострадалият е бил транспортиран до
спешното отделение на МБАЛ-Разград и е настанен за лечение в болницата, където
посредством операция му е поставена метална остеосинтеза. При извършения от вещото
лице преглед е установено, че не е настъпило функционално възстановяване за лява
тазобедрена става, налице е скъсяване на крайника, които според експерта водят до
ограничено движение, затруднения в дейностите от ежедневния живот и болков синдром.
От показанията на свидетеля А.Т. – дъщеря на въззиваемия, които съдът цени като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след
инцидента Н. е бил много уплашен, изпитвал е силни болки, продължително време е ползвал
проходилка, а към настоящия момент се придвижва с помощта на патерица и продължава да
изпитва болки.
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Разград,
за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 55 000
лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него
лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките
на застрахователния договор.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.
о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица
други. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на
самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми
не са отшумели.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от
ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии.
2
Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от деликтния състав, съдът
намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното
обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване
на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).
Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на
това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по
предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154,
ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и
непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на
главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на
предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на
част от събраните в производството доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради това, че въззиваемият Н. не се е движил по тротоар, че не се е огледал за
приближаващи се автомобили и не е съобразил поведението си с даващия на заден ход лек
автомобил, че е спрял без необходимост на платното за движение, че е навлязъл внезапно на
платното за движение и е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила, че ненужно е
удължил пътя и времето за пресичане и не е пресичал по най-краткия възможен начин, с
което е удължил престоя си на пътното платно.
Това е така, доколкото от анализа на събраните по делото доказателства, не се
установява наличието на противоправно действие или бездействие от страна на
пострадалия, което да се квалифицира като нарушение на задълженията на пешеходеца,
визирани в ЗДвП. От заключението на вещото лице по назначената САтЕ, както и от
обясненията дадени в съдебно заседание се установява, че причината за настъпване на ПТП
са неправилните технически действия на водача на лекия автомобил Р.Т., който е предприл
движение на заден ход, без да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила и без да спре, за
да пропусне преминаващият зад автомобила В. Н.. Водачът е имал възможност
своевременно да забележи пешеходеца и да спре без сблъсък с него, в случай че е
наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила през огледалата за задно виждане и задното
обзорно стъкло. Пешеходецът е бил в непосредствена близост зад автомобила и не е имал
възможност да възприеме и да реагира своевременно на опасността от сблъсък. За
пострадалият движението по тротоара е било технически невъзможно, тъй като тротоарната
площ е била заета от паркиран автомобил и метална ограда. Според заключението,
пешеходецът не е навлязъл внезапно на пътното платно, а е предприел пресичане, преди
автомобилът да потегли и тъй като паркираният л.а. в този момент е бил в покой, не е
представлявал опасност за него. Опасната зона за спиране на автомобила в случая не може
да бъде отчетена, тъй като при тръгване на автомобила с равноускорително движение,
водачът е имал възможност да контролира непрекъснато скоростта и да спре във всеки
момент на движението. Според експерта, пешеходецът не е удължил ненужно времето за
пресичане и престоя на пътното платно, защото инцидентът е настъпил 2.25 секунди след
навлизането му на платното.
Наред с това, ЗДвП вменява задължение на водача във всеки момент да се
съобразява с пътната обстановка, а при маневра на заден ход или пресичане на пешеходна
пътека, да се движи с повишено внимание, а по смисъла на чл.116 от ЗДвП е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, поради което съдът намира, че вината за
настъпване на произшествието е изцяло на водача, който не е спазил горепосочените
разпоредби.
С оглед на изложеното и като съобрази изплатеното извънсъдебно обезщетение от
страна на застрахователя в размер на 25 000 лева, съдът приема разглежданата претенция за
3
основателна до размера от 30 000 лева, поради което съдебният акт следва да бъде
потвърден изцяло, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №58/27.03.2025 г. по гр.д.320/2024 г. по описа на ОС -
Разград, с което ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати
на В. Н. Н. от *****, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие настъпило ПТП на
28.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2024 г. до
окончателното й изплащане,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4