Р Е Ш
Е Н И Е
№
22.11.2019г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на петнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №2956/2017г. по описа
на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск от Б.К.К. с ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника си адв. Р.Б.- МАК, съдебен адрес,***, против *****с ЕИК *****, *****,
с правно основание – чл.439 от ГПК, във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
В Исковата
молба се твърди, че по издаден Изпълнителен лист от 03.10.2005г., издаден по
ч.гр.дело № 621/2005 година по описа на РС-Монтана, ищцата е осъдена да заплати
на ЦКБ АД, сумата от 9 081,94лв,
главница, лихва върху главницата: от 21.09.2005 година до окончателноо издължаване,
сумата от 245,79лв, просрочена лихва и общо 506,38лв, разноски.
Твърди се, че с Договор за цесия от
28.12.2011г., ЦКБ АД е прехвърлила на ответника, „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД
вземането си по ИЛ от 03.10.2005 година, издаден по ч.гр.дело № 621/2005 год.,
по описа на РС-Монтана.
В
ИМ се твърди, че ищцата, Б.К.К. е длъжник по изп.дело № 1218/2005г., С. Д. К. с ЕГН: ********** е ипотекарен
длъжник по изп.дело № *****година, което е образувано по молба от 26.10.2005г.
и приложен изп.лист от 03.10.2005 год., с взискател ЦКБ Ад, с посочен способ
опис и публична продан на ипотекиран в полза на ЦКБ АД-имот. Налице са няколко
неуспешни публични продажби.
Твърди се, че с молба от
19.11.2008г., взискателя е поискал спиране на изп.производство на
основание чл.432, т.2 от ГПК, със следваща молба, вх.№ 1277 от 02.05.2012
година е поискано продължаване на производството. С молба от 05.11.2008г.,
взискателя е поискал определяне на нова начална цена по която да бъде изнесен
ипотекирания в полза на банката недвижим имот, т.е., взискателя е поискал
извършване на изпълнително действие, като със следващата молба с вх.№
1277/02.05.2012 година е поискано продължаване на изпълнението.
Съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, ако взискателя не поиска извършване
на изпълнително действие в продължение на 2 години, което настъпва по силата на
закона, без да е необходимо акт на СИ, т.е., изпълнителното производство по
изп.дело № 1218/2008 година по описа на ДСИ при РС, гр.Лом е прекратено по
силата на закона на 06.11.2010 година.
Поради бездействието на взискателя,
давностният срок не е прекъснат.
Иска се: да бъде признато за установено
по отношение на ответника, „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с ЕИК *****, че ищцата, Б.К.К. с ЕГН: ********** *** не дължи сумите по изп.лист от 03.10.2005
година, издаден по ч.гр.дело № 621/2005 година по описа на РС, гр.Монтана- 9 081,94лв главница, лихва
върху главницата от 21.09.2005г., 245,79лв просрочена лихва и общо 506,38лв
разноски, за събирането на които е образувано изп.дело № 1218/2005г. по описа
на ДСИ при РС, гр.Лом, поради погасяването им по давност.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен
отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който
ответника моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявеният иск,
като неоснователен, тъй като давността за вземането не е изтекла. Твърди се, че
неясно е формулиран петитума на исковата молба, без да се посочи от кога ищцата
счита, че вземането е погасено по давност, тъй като материалното право
съществува и към настоящия момент. Правото на вземане е установено по съдебен
ред, за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело,
възражения от страна на длъжника- ищцата в производството не са правени, а така
също и възражения в хода на изпълнителното производство. От страна на ищцата,
длъжник по изпълнението е налице плащане
на част от задължението, през 2014г., т.е., от нейна страна е налице мълчалив
отказ от погасителна давност, аргумент, чл.113 от ЗЗД. Ищцата е посочила, че
последното изпълнително действие е от 05.11.2008г. - искане за провеждане на
нова публична продан, след което изпълнителното дело е спряно по искане на
взискателя с молба от 19.11.2008г., което спиране е с оглед извънсъдебно
уреждане на отношенията. След спирането до искането за възобновяване на
изп.производство през 2012г., двугодишния срок не тече, като новата давността е
започнала да тече, след възобновяване на производството, т.е., производството е
спряно през 2012г., като преди изтичане на 5 годишния давностен срок, същото е
възобновено. Налице е признание от страна на ищцата в производтвото на дълга й,
извършено с конклудентни действия- плащане на задължението, искания за
отсрочване на изпълнението върху нейното имущество, като признанието е
извършено на няколко пъти в периода на 2009 до 2012 година.
В съдебно заседание ищцата не се явява,
представлява се от процесуален представител – адв.Р.Б. от МАК, който от нейно
име поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло.
Ответникът редовно призован се
представлява от процесуален представител адв.Р.З. от САК, който моли съда да
постанови решение с което отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна
квалификация по чл.439
от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е отрицателно установителен,
поради което ищецът, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист
носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване, настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и
обстоятелства - в случая погасяване на правото на принудително изпълнение,
поради изтекла давност.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава
на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател
по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл. 115 и чл. 116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност, каквото
възражение той е направил.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно бе установено, че
срещу ответницата по делото е бил издаден Изпълнителен лист от 03.10.2005г. по
ч.гр.д. № 2005г. по описа на РС гр.Монтана, съгласно който последната е осъдена
да заплати на „ЦТБ“ АД сумата от 9 081,934лв – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2005г. до окончателното издължаване,
245,79лв – просрочена лихва и разноски в размер на 506,38лв.
Безспорно
установено е и че възоснова на този ИЛ е образува изп.дело № 1218/2005г. по
описа на ДСИ при ЛРС, по Молба с вх.№ 26.10.2005г. с приложен към нея ИЛ от
03.10.2005г. по ч.гр.д. № 621/2005г. с взискател „ЦКБ“ АД, като с молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателя е посочил способ на изпълнение –
опис и ПП на ипотекиран в полза на „ЦКБ АД имот на ищците.
Установено
е също така, че с Молба от 05.11.2008г. взискателя е поискал определяне на нова начална цена, по която да
бъде изнесен ипотекирания имот на публична продан, както и че с Молба от
19.11.2008г. взискателя и поискал спиране на изпълнителното производството на
осн. чл.432, т.2 от ГПК.
Съгласно
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата
на закона, в случай, че в продължение на
две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на
изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по
силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният
– изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по
силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигна наложените
обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на
две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника,
същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
От събраните
по делото писмени доказателства, безспорно се налага изводът, че изп. дело №
1218/2005г. по описа на ДСИ при ЛРС е било спряно, възоснова на Молба от
19.11.2008г. с която взискателя е поискал спиране на изпълнителното
производството на осн. чл.432, т.2 от ГПК.
При спряно изпълнително производство,
взискателят и ответницата не е имало как
да искат извършването на каквито и да е изпълнителни действия. Поради тази
причина не е налице изискуемото се от закона бездействие в продължение на две
години, без наличието на основания за същото. Безспорно до спиране на
производството по изпълнителното дело
също не е бил налице изискуемия се от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
двугодишен срок на бездействие.
По изложените съображения, предявеният
иск ще следва да се отхвърли, като неоснователен.
Страната, имаща право на разноски по делото, с
оглед неговия изход - ответника, не е направила искане за това, нито е
ангажирала доказателства за направени такива, а не е представила и списък на
разноските по чл.80 от ГПК, поради което не се и следват.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищцата Б.К.К. с ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника си адв. Р.Б.-
МАК, съдебен адрес,***, против „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК *****, *****,
отрицателно установителен иск, с правно основание – чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че не
дължи сумите по Изпълнителен лист от
03.10.2005г., издаден по ч.гр.дело № 621/2005 година по описа на РС, гр.Монтана- 9 081,94лв главница, лихва
върху главницата от 21.09.2005г., 245,79лв просрочена лихва и общо 506,38лв
разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1218/2005г.
по описа на ДСИ при РС, гр.Лом, поради погасяването им по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: