РЕШЕНИЕ
№ 10676
Пловдив, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20257180701172 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.78 от Закона за водите (ЗВ).
“ВОДОДЕЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от адвокат Н. Х. Б.- пълномощник, обжалва Решение №РР-6183 от 21.05.2025г. на Директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ (БДИБР) – Пловдив, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №31510438 от 27.12.2013г., продължено с Решение №РР-3495 от 08.05.2019г., за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, от подземно водно тяло с код BG3G00000NQ002 – “Порови води в Неоген – Кватернер – Карловска котловина“, чрез един брой тръбен кладенец, с цел на водовземането- самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и други цели (хигиенизиране на площадка), обект на водоснабдяването – “Цех за бутилиране на вода“ в имот [УПИ], кв.118 по плана на [населено място], община Карлово, издадено на жалбоподателя от Директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район (БДУВИБР).
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност и несправедливост, задължаване на ответника да издаде решение за продължаване на разрешителното за водовземане, както и присъждане на направените по делото разноски. На 16.09.2025г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№14775 (листи 196-197) от Н. Б., в която се излагат съображения, поддържащи възраженията в жалбата.
Ответникът- директор на БДИБР - Пловдив, чрез юрисконсулт Т. Д.- пълномощник (лист 188), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор С. П., дава заключение за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:
Оспореното решение (листи 5-8) е изпратено до жалбоподателя по пощата, посредством пощенски оператор “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, като приложение към писмо с Изх.№РР-02-176/2023г.(2) от 21.05.2025г. (лист 9) на директор на БДИР - Пловдив.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне с баркод ИД PS 4040 O189SY O (лист 10), съставено от пощенски оператор “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и придружаващо пощенска пратка, съдържаща “РР-02-176(2)/'23г/21.05.25г“, адресирана до “ВОДОДЕЛ“ ООД, пощенската пратка е получена на 29.05.2025г. от Н. Б.- управител.
От своя страна, жалбата (лист 4, 46) е подадена чрез ответника по делото, като постъпва в БДИБР – Пловдив на 04.06. и на 06.06.2025г. Също така, жалбата с отстранени нередовности (лист 205), в изпълнение на Определение №8400 от 02.10.2025г. (лист 199), постъпва в съда на 09.10.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
От ответника е издадено е Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. (листи 34-39) за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, от подземно водно тяло с код BG3G00000NQ002 – “Порови води в Неоген – Кватернер – Карловска котловина“, чрез един брой тръбен кладенец, с цел на водовземането- самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и други цели (хигиенизиране на площадка), обект на водоснабдяването – “Цех за бутилиране на вода“ в имот [УПИ], кв.118 по плана на [населено място], община Карлово. Географски и геодезични координати: кота терен 200,0 м; N 42°35’51,2’’, E 24°45’27,9’’ Х- 4593338,3, Y- 8616298,1.
Разрешен средноденонощен дебит- 3,0 л/сек; разрешен годишен воден обем- 95 082,5 куб.м/годишно, от които 94 809,48 куб.м/годишно за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и 473,04 куб.м/годишно за други цели.
Начален срок: 27.12.2013г., краен срок: 27.12.2018г.
Начален срок за упражняване правото на водовземане: След монтирани и пломбирани водомери за измерване на ползваните водни обеми за отделните цели на водовземане. Около тръбния кладенец е учредена СОЗ (санитарно-охранителна зона) със Заповед №СОЗ-М-241 от 10.05.2012г. на директор на БДИБР – Пловдив (неприложена по делото).
Условия, при които се предоставя правото на водовземане – “Съгласно приложението, неразделна част от разрешителното“ (неприложено по делото), въпреки изричното изявление на процесуалния представител на ответника, че “Административната преписка е предадена в цялост“ (лист 192а).
Разрешителното се изпраща на жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВ-237 от 27.12.2013г. (лист 33) на ответника, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на посоченото писмо (разрешителното) от жалбоподателя, но тъй като няма формиран спор между страните относно това обстоятелство, следва да се приеме за установено, че разрешителното е влязло в сила.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Констативен протокол №ПВ1-243 от 16.10.2018г. (лист 27), съставен от служители на БДИБР - Пловдив, според съдържанието на който протокол, на датата на съставянето му (16.10.2018г.) е извършена проверка на място: бъдещ “Цех за бутилиране на вода“, [населено място], [УПИ], кв.118 по плана на [населено място], община Карлово. Прието е за установено, че в имота има изградено един брой водовземно съоръжение- тръбен кладенец (ТК). Видимата част на експлоатационната колона на ТК е от PVC-тръба Ф20. Устието на ТК е разположено в бетонова шахта, с размери 2,5 х 2,5 х 0,50 м, затворена с метални капаци. На тръбния кладенец няма монтирано помпено оборудване. Няма монтирано измервателно у-во (водомер) и не се водочерпи подземна вода. В самия имот няма изграден “Цех за бутилиране на изворна вода“. Към момента в имота има стара, полуразрушена постройка . мястото е пустеещо и не се ползва. За водовземното съоръжение има издадена Заповед №СОЗ-М-241 от 10.05.2012г. от Директор на БДИБР – Пловдив за учредяване на СОЗ. На място няма изградена такава (СОЗ). Разрешителното за водовземане от подземни води №31510438 от 27.12.2013г. е с краен срок на действие 27.12.2018г. В БДИБР – Пловдив е подадено заявление за продължаване срока на действие на разрешителното с Вх.№РР-02-103 от 12.09.2018г. (неприложено по делото).
При извършени предходни проверки на 09.03.2011г. /КП №123 от 09.03.2011г./, на 08.10.2013г. /КП №677 от 08.10.2013г./ и на 01.12.2015г. /КП №ПВ3-224 от 01.12.2015г./ е констатирано, че не се водовземат подземни води от ТК.
По заявление с Вх.№РР-02-103 от 12.09.2018г. (неприложено по делото) на Р. Т. Х.- управител на “ВОДОДЕЛ“ ООД, е издадено Решение №РР-3945 от 08.05.2019г. (листи 30-32) на Директор на БДИБР – Пловдив, с което решение, на основание чл.78, ал.2, във връзка с чл.78а от ЗВ, чл.156, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба №1/10.10.2007г.), във връзка с §12, ал.1 от ПЗР, във връзка с §3, ал.1 от ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.), се продължава срокът на действие на Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. до 27.12.2023г. Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. се изменя, като целта на ползване на водата се променя на “Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато отнетата вода се ползва с цел производство на храни, лекарствени или козметични продукти и Водоснабдяване за други цели“. Разпределението на годишния обем за различните цели за ползване на водата се променя на “За самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато отнетата вода се ползва с цел производство на храни, лекарствени яли козметични продукти: до 94 609,46 куб.м/годишно, За водоснабдяване за други цели: до 473,04 куб.м/годишно. Добавя се нова графа “Разрешен минимален годишен воден обем” – “Qмин. = 95 082,5 куб.м/годишно“. Решението е неразделна част от Разрешително №31510438 от 27.12.2013г.
Решение №РР-3945 от 08.05.2019г. се изпраща на жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№РР-103/2018г. (3) от 31.05.2019г. (лист 29) на ответника, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на посоченото писмо (решението) от жалбоподателя, но тъй като няма формиран спор между страните относно това обстоятелство, следва да се приеме за установено, че решението също е влязло в сила.
На 12.09.2023г. в БДИБР – Пловдив постъпва Заявление с Вх.№РР-02-176 (листи 14-17) подадено от управителя на “ВОДОДЕЛ“ ООД, чрез Н. Х. Б.- пълномощник (лист 18), с което е заявено искане да бъде продължено Разрешително №31510438 от 27.12.203г., продължено с Разрешително (Решение) №РР-3495 от 08.05.2019г.
Вероятно като приложение към заявлението са представени заверени копия на: нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.01.2007г., с №45, том 1, рег.№718, Н.дело 024/2007г. (листи 19-21) на нотариус С. Р., вписана под №099 в Регистъра на Нотариалната камара на Република България (НКРБ), с който нотариален акт Н. Х. Б., [ЕГН], продава на “ВОДОДЕЛ“ ООД недвижим имот, представляващ поземлен имот – дворно място, цялото застроено и незастроено с площ [рег. номер].м., находящо се в [населено място], ведно с построените в него три сгради /бивша мелница/, с обща застроена площ 220 кв.м., който имот по плана на селото съставлява [УПИ], кв.118; заверено копие на скица №606 от 30.06.2006г. (лист 22), вероятно презаверена на 25.09.2013г., на [УПИ], кв.118; молба (листи 23-24) на Н. Х. Б., адресирана до Директор на БДИБР – Пловдив, за продължаване действието на разрешителното; вносна бележка (лист 25, 26), удостоверяваща заплащането на държавна такса от 100,00 лв. по сметка на БДИБР – Пловдив.
Освен това, на 28.11.2024г. в БДИБР – Пловдив, по електронна поща постъпва Писмо за намерение (листи 12-13) от управител на “СКАНИЯ ПАРК“ ООД, [ЕИК], адресирано до съдружниците във “ВОДОДЕЛ“ ООД, за закупуване на вода от водоизточника на дружеството жалбоподател.
Според оспореното решение, по заявлението на жалбоподателя е извършена служебна проверка в БДИБР - Пловдив, след което е издадено и самото решение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На следващо място, съгласно чл.72, ал.1, т.1 и чл.78, ал.2 от ЗВ, изменение на разрешителното, както и продължаване на срока на действие на разрешителното се извършва от органа по чл.52, ал.1 от ЗВ,
Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗВ установява, че Разрешителното се издава от: 1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за: а) водовземане от язовирите по приложение №1; б) прехвърляне на води между различни райони за басейново управление; в) ползване на воден обект: аа) язовирите по приложение №1, включително за заустване на отпадъчни води; бб) отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл.118а, ал.2; вв) инжектиране на въглероден двуокис, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти; г) целите на отбраната и националната сигурност; 2. изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; 3. кмета на общината след решение на общинския съвет: а) за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; б) за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл.46, ал.1, т.3; 4. директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти.
В случая, Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. е издадено от Директор на БДУВИБР – Пловдив (понастоящем БДИБР – Пловдив), в хипотезата на чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ, поради което оспореното по делото решение се явява издадено от материално, териториално и йерархически компетентен орган, какъвто се явява Директорът на БДИБР – Пловдив и по отношение на което обстоятелство няма формиран спор между страните.
Съгласно разпоредбите на чл.78 от ЗВ, (1) Заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл.52, ал.1. (2) Органът по чл.52, ал.1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал.1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. (3) Разпоредбите на ал.1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително.
В случая, Заявление с Вх.№РР-02-176 на жалбоподателя постъпва в БДИБР – Пловдив на 12.09.2023г. или преди 27.12.2023г., съгласно изискването на чл.78, ал.2, т.1 от ЗВ.
Пак според оспореното решение, не са констатирани нарушения на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, поради което е налице изискването по чл.78, ал.1, т.2 от ЗВ.
Що се отнася до изискването по чл.78, ал.1, т.3 от ЗВ, според оспореното решение, ответникът приема за установено, че не е изпълнено условието по т.1.1 от раздел “Условия за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми” от приложението (неприложено по делото) към Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. - “Да монтира водомери за измерване на ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане, на местата определени в разрешителното, не по-късно от 15 дни след влизане в сила на разрешителното. Наличието на монтирани и пломбирани водомери е задължително условие, без изпълнението на което не се разрешава реализиране на водовземането“. Посоченото обстоятелство се доказва от направено в рамките на административното производство вътрешно съгласуване с Дирекция “Контрол“ и от Констативен протокол №ПВ1-43/16.10.2018г., според който протокол на ТК няма монтирано помпеното оборудване и водомерно устройство.
Не е изпълнено условието в т.3 от раздел “Изисквания към програмата за мониторинг“ от Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. (лист 36) - “Да се извършват ежегодно химични, радиологични и микробиологични анализи и изследвания на добиваната подземна вода (преди третирането ѝ), съобразно изискванията на Приложение №1, таблици А, Б, В и Г от Наредба №9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване (Наредба №9/16.03.2001г.). Да се изпращат в БДИБР - Пловдив копия на протоколи от извършени анализи и информация за дебита на тръбния кладенец. На протокола от изпитване да се отбележи име на наблюдателното съоръжение, предмет на изследване, точно местоположение и собственик“.
Съгласно чл.172 от Наредба №1/10.10.2007г., разрешителните за водовземане се изменят и продължават по реда и при условията на чл.72-78а от ЗВ и при предоставяне на анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води.
В рамките на административното производство е извършена проверка на досието по издадения административен акт (Разрешително №31510438 от 27.12.2013г.), при която е установено, че за периода на действие на разрешителното няма представени химични анализи за качеството на подземната вода.
Не е изпълнено условието по т.2 от “Задължение за заплащане на такса за водовземане“ от процесното разрешително (лист 36) – “Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярят на разрешителното, представя в БДИБР информация за изчисляване на дължимата такса по образеца, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновата дирекция и на Министерството на околната среда и водите (декларация по чл.194б, ал.1 от ЗВ). Посоченото обстоятелство се доказва от направено в рамките на административното производство вътрешно съгласуване с Дирекция “Контрол“ и от извършена служебна проверка в деловодната система на БДИБР – Пловдив, при което е прието за установено, че за периода на действие на разрешителното няма представени декларации по чл.194б, ал.1 от ЗВ.
При установена доказателствена тежест за жалбоподателя (чл.170, ал.2 от АПК) да установи наличието на условията да бъде продължен срокът на действие на Разрешително №31510438 от 27.12.2013г., което обстоятелство му е изрично указано с Определение №5577 от 20.06.2025г. (лист 48), както и с Определение №8606 от 09.10.2025г. (лист 208), от страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства по делото, съгласно нарочна молба (лист 64), заверени копия на: Протокол от изпитване №П-163-1 от 01.03.2019г. (лист 65 и 69), изготвен от експерт в Лабораторен изпитвателен комплекс (ЛИК) при Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Пловдив; Протокол от изпитване №П-162 от 12.03.2019г. (лист 66 и 72), изготвен от експерт в ЛИК при РЗИ – Пловдив; Протокол от изпитване №П-163 от 01.19(03).2019г. (лист 68, 70, 71), изготвен от експерт в ЛИК при РЗИ – Пловдив; Здравно заключение относно извършено изпитване по радиологични показатели във фактор на жизнената среда с Изх.№РД-259-185 от 15.03.2019г. (лист 67) на Директор на РЗИ – Пловдив.
Според последно посоченото здравно заключение, контролиранията обект (питейна вода от ТК, [населено място], община Карлово) по радиологични показатели “обща алфа активност и обща бета активност“ съответства на контролното ниво, определено в Таблица Г-2 към Приложение №1 към чл.3, ал.2, т.2 от Наредба №9/16.03.2001г. Концентрацията на естествен уран съответства на максималната стойност, определена в Таблица Б към Приложение №1 към чл.3, ал.2, т.2 от Наредба №9/16.03.2001г. Индикативната доза отговаря на параметричната стойност, определена в Таблица Г-1 към Приложение №1 към чл.3, ал.2, т.2 от Наредба №9/16.03.2001г.
Представено е и фотографско заснемане (лист 78) на два броя водомери, за които се твърди да са монтирани на процесния ТК, и за което фотографско заснемане се твърди да е направено от д-р В. И. Б..
Представен е в оригинал Технически инвестиционен проект за обект “Цех бутилиране на изворна вода в УПИ V-цех за бутилиране на вода, кв.118 по плана на [населено място] (листи 79-187), одобрен на 11.07.2012г. от главен архитект на община Карлово, възложител на който проект е “ВОДОДЕЛ“ ООД.
Прието е Медицинско заключение от 08.09.2021г. (лист 215) от д-р В. Б. от СБАЛОЗ “Проф. М. Мушмов“ ЕООД.
Прието е заверено копие на Акт за дарение от 17.07.2025г. (лист 74). Прието е заверено копие на предложение за дарение (листи 75-76), както и заверено копие на Благодарствено писмо от д-р Д. П. – управител на “МБАЛ Д-р Киро Попов“ – Карлово“ ЕООД (лист 77), адресирано до Н. Х. Б.- управител на “ВОДОДЕЛ“ ООД.
Разпитан като свидетел по делото, В. И. Б. дава следните показания (лист 219а): “По покана на г-н Б., на 08.09.2021г. посетих на място обект в [населено място], собственост на “ВОДОДЕЛ“ ООД, в двора на който обект се намира кладенец – шахта. Погледнах в шахтата и видях, че има водомери с пломба. Не можах да разчета показанията на водомерите. Направих снимки. Имаше, мисля, два водомера, или един да беше, но не мога да кажа със сигурност. Снимките ги направих лично аз, с моя телефон. Когато пуснахме помпата, имаше хубав дебит на водата. Видях документ от РЗИ – Пловдив за качеството на водата. Не съм участвал в изследването на водата. На място констатирах добър дебит на водата и я дегустирах. Аз работя в онкологична болница“.
За да бъде продължен срокът на действие на процесното разрешително за водовземане е нужно да са налице едновременно и трите предпоставки, изброени в чл.78, ал.2 от ЗВ, като оспореното решение е мотивирано с неизпълнение на изискването по чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ- неизпълнение на условията по разрешителното, чийто срок на действие е заявен за продължаване.
Посочи се вече, че с Решение №РР-3945 от 08.05.2019г. се изменя Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. и се продължава срокът му на действие до 27.12.2023г., поради което следва да се приеме за установено, че към 05.08.2019г. са изпълнени условията по процесното разрешително. Видно от Решение №РР-3945 от 08.05.2019г. (лист 31), “Не са констатирани нарушения на условията по извършване на водовземане и вменените задължения по издаденото разрешително от страна на „ВОДОДЕЛ“ ООД, за които към настоящия момент да има дължими и неплатени имуществени санкции по чл.200 ЗВ. Заплатени са дължимите такси за водовземане от подземни води, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1, т.1, б.„б“ ЗВ“.
Съответно към 08.05.2019г., на процесния ТК има монтирани водомери за измерване на ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане, на местата определени в разрешителното. Изпълнено е условието за извършване на ежегодни химични, радиологични и микробиологични анализи и изследвания на добиваната подземна вода, съобразно изискванията на Наредба №9/16.03.2001г., което обстоятелство се подкрепя от посочените по-горе заверени копия на протоколи от изпитвания, изготвени от експерти в ЛИК при РЗИ – Пловдив, както и Здравно заключение с Изх.№РД-259-185 от 15.03.2019г. на Директор на РЗИ – Пловдив. Изпълнено е задължението за заплащане на дължимата такса за водовземане по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ, респективно изпълнено е задължението за подаване ежегодно към 31 януари на следващата година на декларация по чл.194б, ал.1 от ЗВ.
По делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от жалбоподателя, че след издаването на Решение №РР-3945 от 08.05.2019г. са спазвани условията по Разрешително №31510438 от 27.12.2013г.
При липсата на доказателства за извършена проверка на място след 16.10.2018г., на която дата е съставен Констативен протокол №ПВ3-243, и предвид показанията на свидетеля В. Б., които показания настоящият състав на съда кредитира изцяло, като дадени под страх от наказателна отговорност и съответстващи на останалите доказателства по делото, следва да се приеме за установено, че на процесния ТК има монтирани водомери, противно на приетото за установено от ответника по делото.
Наред с това обаче, не са ангажирани доказателства, че след 01.01.2020г. от страна на жалбоподателя е спазвано условието в т.3 от раздел “Изисквания към програмата за мониторинг“ от Разрешително №31510438 от 27.12.2013г., изискващо ежегодно извършване на химични, радиологични и микробиологични анализи и изследвания на добиваната подземна вода (преди третирането ѝ), съобразно изискванията на Приложение №1, таблици А, Б, В и Г от Наредба №9/16.03.2001г.
Не са ангажирани и доказателства, че след 01.01.2020г. от страна на жалбоподателя е спазвано условието по т.2 от “Задължение за заплащане на такса за водовземане“, изискващо от жалбоподателя ежегодно към 31 януари на следващата година да представя в БДИБР – Пловдив информация за изчисляване на дължимата такса по образец, респективно да подаде декларация по смисъла на чл.104б, ал.1 от ЗВ.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че не са изпълнени условията по Разрешително №31510438 от 27.12.2013г., поради което оспореното по делото решение се явява издадено при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗВ.
Оспореното по делото решение е издадено в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, съгласно чл.56, ал.1 от ЗВ и чл.166, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/10.10.2007г., както и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното в същото посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото обжалване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено и в съответствие с целта на закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземни води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване.
Предвид гореизложеното, като издадено от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореното по делото решение е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на БДИБР – Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24, изречение 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ВОДОДЕЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], против Решение №РР-6183 от 21.05.2025г. на Директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №31510438 от 27.12.2013г., продължено с Решение №РР-3495 от 08.05.2019г., за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, от подземно водно тяло с код BG3G00000NQ002 – “Порови води в Неоген – Кватернер – Карловска котловина“, чрез един брой тръбен кладенец, с цел на водовземането- самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и други цели (хигиенизиране на площадка), обект на водоснабдяването – “Цех за бутилиране на вода“ в имот [УПИ], кв.118 по плана на [населено място], община Карлово, издадено на жалбоподателя от Директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район.
ОСЪЖДА “ВОДОДЕЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], да заплати на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, [населено място], ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |