№ 22820
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М. Гражданско дело №
20251110143014 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
срещу А. С. М..
Ищецът твърди, че въз основа на сключен с ответницата договор за
предоставяне не електронни съобщителни услуги № *********/10.08.2021 г.
има вземания към нея за:
сумата 189, 44 лв., представляваща стойност на предоставени
електронни съобщителни услуги за периода 16.07.2023 г. – 15.12.2023 г., ведно
със законна лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 23, 31 лв., представляваща мораторна лихва за периода
06.09.2023 г. – 16.01.2025 г.;
сумата 50, 11 лв., представляваща неустойка, ведно със законна лихва от
24.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 56, 59 лв., представляваща мораторна лихва за периода
28.09.2023 г. – 16.01.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 19.02.2025 г. по
ч.гр.д. № 5022/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. С. М..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
1
страна:
Със заявление от 24.01.2025 г. „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е сезирала СРС с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. С. М. за:
сумата 189, 44 лв., представляваща стойност на предоставени
електронни съобщителни услуги за периода 16.07.2023 г. – 15.12.2023 г., ведно
със законна лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 23, 31 лв., представляваща мораторна лихва за периода
06.09.2023 г. – 16.01.2025 г.;
сумата 530, 11 лв., представляваща неустойка, ведно със законна лихва
от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 56, 59 лв., представляваща мораторна лихва за периода
28.09.2023 г. – 16.01.2025 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение от 19.02.2025 г. по ч.гр.д. №
5022/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, като е присъдил в полза на заявителя и:
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е договор № *********/10.08.2021 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, сключен между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и А.
С. М..
В първото по делото открито съдебно заседание на 03.12.2025 г. между
страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че:
за периода 16.07.2023 – 15.12.2023 г. на ответницата са предоставяни
електронни съобщителни услуги на стойност исковата сума;
наличието на забава в изплащането им и дължимостта на мораторна
лихва в размер на исковата сума;
дължимостта на неизплатен остатък от неустойка в размер на исковата
сума;
наличието на забава в изплащането и дължимостта на мораторна лихва за
исковия период в размер на исковата сума.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е сключен
договор със соченото в исковата молба съдържание, по което е изправна
страна, с оглед на което в негова полза е възникнало вземане за стойността на
предоставените електронни съобщителни услуги за исковия период в размер
на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства,
които се подкрепят от представените писмени доказателства, в полза на ищеца
е възникнало вземане за сумата 189, 44 лв., представляваща стойност на
предоставени електронни съобщителни услуги за периода 16.07.2023 г. –
15.12.2023 г.
По делото не се твърди и установява плащане на задължението, с оглед
на което искът се явява изцяло основателен.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал. ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже: съществуването на главен дълг,
забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на
исковата сума.
Предвид приетото от съда по иска за стойността на предоставените
електронни съобщителни услуги, налице е главен дълг.
Страните не спорят относно наличието на забава в изплащането му и
дължимостта на мораторна лихва за периода 06.09.2023 г. – 16.01.2025 г. в
размер на исковата сума 23, 31 лв.
По делото не се твърди и установява плащане на задължението, с оглед
на което искът се явява изцяло основателен.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е сключен
договор със соченото в исковата молба съдържание, по което е изправна
страна; наличието на валидна неустоечна клауза, както и че се е осъществило
предвиденото в същата основание, поради което в негова полза е възникнало
вземане за неустойка в размер на исковата сума.
В хода на процеса ответницата е върнала 4 бр. оборудване, във връзка с
което се претендира неустойка в размер на сумата от 480 лв., в какъвто смисъл
са твърденията на самия ищец, поради което ищецът претендира неизплатения
остатък от 50, 11 лв. Безспорна е между страните неговата дължимост в
претендирания размер.
По делото не се твърди и установява плащане на задължението, с оглед
на което искът се явява изцяло основателен.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал. ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже: съществуването на главен дълг,
забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на
исковата сума.
Предвид приетото от съда по иска за стойността на предоставените
3
електронни съобщителни услуги, налице е главен дълг.
Страните не спорят относно наличието на забава в изплащането на
задължението за неустойка и дължимостта на мораторна лихва за периода
28.09.2023 г. – 16.01.2025 г. в размер на исковата сума 56, 59 лв.
По делото не се твърди и установява плащане на задължението, с оглед
на което искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 75 лв. разноски за заповедното и
сумата 132, 40 лв. разноски за исковото производство.
Ответницата няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. М., ЕГН ********** дължи
на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.92 ЗЗД, вр. чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал. ЗЗД, както следва:
сумата 189, 44 лв., представляваща стойност на предоставени
електронни съобщителни услуги по договор за електронни съобщителни
услуги № *********/10.08.2021 г. за периода 16.07.2023 г. – 15.12.2023 г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 24.01.2025
г. до изплащане на вземането;
сумата 23, 31 лв., представляваща мораторна лихва за периода
06.09.2023 г. – 16.01.2025 г.;
сумата 50, 11 лв., представляваща неустойка, ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 24.01.2025 г. до изплащане на
вземането;
сумата 56, 59 лв., представляваща мораторна лихва за периода
28.09.2023 г. – 16.01.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 19.02.2025 г. по
ч.гр.д. № 5022/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН ********** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 75 лв.
разноски за заповедното и сумата 132, 40 лв. разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
4
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5