Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-13                           07.02.2020 година                           град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                Трети състав

На двадесет и осми януари                                                          година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                           2. Йорданка Майска-Иванова

                   

                                                          Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1925 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 50383/08.11.2019г. на БРС от И.В.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.„С.“ № **, ет.* чрез адв.Силвия Михайлова, АК Бургас, със съдебен адрес : гр.Бургас, ул.„Ген. Гурко“ № 17, ет. 1, против  решение № 2626/18.10.19г. по гр.д.№ 1806/19г. на БРС, с което съдът е отхвърлил осъдителния му иск против ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от М.М.-Дьорфлер, Ж.Стойчева и Р.Дик, за сумата от общо 1599.78лв.,  получена без основание и представляваща начислена цена за неизползвана ел.енергия за периодите 23.12.2016г. – 20.03.2017г. и 19.04.2017г. – 20.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и е осъдил въззивника да заплати  на въззиваемия търговец направените по делото разноски. Твърди, че решението не е правилно, защото не дължи сумата, предмет на иска. Твърди, че съдът неправилно е приложил закона и неправилно е ценил събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено решението и искът – уважен, като му бъдат присъдени  всички направени пред двете инстанции разноски. Няма доказателствени искания. Излага подробни аргументи в подкрепа на жалбата.

Въззиваемият търговец ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от М.М.-Дьорфлер, Ж.Стойчева и Р.Дик, представлявано от ю.к.Кристиян Николов, оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.55, ал.1, ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от И.В.П. против ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. Въззивникът твърди, че е присъединен към електроразпределителната мрежа на въззиваемото дружество като собственик на обект, находящ се в с.Росен, общ.Созопол, ул. „Марко Проданов“ № 1, представляващ дворно място с изградена в него масивна жилищна сграда.

На 22.02.2019г. с писмо изх.№ 8130463-1 на въззиваемото дружество бил уведомен, че при извършена проверка на меренето на ел.енергия на обект с ИТН: 2507288, с.Росен, било констатирано, че средството за техническо измерване за имота му е с манипулирана тарифна таблица. В резултат от това е направена корекция на ф-ра № **********/23.05.2017г., ф-ра № **********/23.06.2017г. и ф-ра № **********/23.07.2017г. Направено е преизчисление на дължимите по цитираните фактури суми за периода 19.04.2017г. – 20.06.2017г., ето защо въззивникът следва да заплати допълнително сума в размер на 557.97лв. При посещение в офис на въззиваемото дружество П. установил, че освен така цитираната сума, дължи и други суми в общ размер от 1754.52лв., от които 154.74лв. консумирана ел.енергия за периода 16.01.2019г. – 15.02.2019г. и остатък от 1599.78лв., с неизяснен произход. След погасяването им, за да не бъде прекъснато електричеството в имота, е завел настоящия иск. Твърди, че сумата от 1599.78лв. е недължимо платена. Заявява, че СТИ на консумираната за имота ел.енергия се намира извън пределите на имота, на специално поставено за целта общо електромерно табло, което е заключено. Оспорва начина, методологията и принципа на образуване на спорната сума, периода на корекция и процедурата по начисляването й. Позовава се на липсата на ред за уведомяването му за извършената корекция, както и на невиновно поведение от негова страна за неточното измерване на консумираната в имота му ел.енергия.

При всичко така изложено, моли да бъде осъден ответника да му заплати исковата сума, като платена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Ответникът е оспорил иска в депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор. Твърди, че сумата от 557.97лв. е дължима за изразходвана ел.енергия за периода 19.04.2017г. – 20.06.2017г. за редовно използвана ел.енергия и мрежови услуги в обекта на П.. Същото се отнася и до остатъка от 1041.81лв., също представляваща стойността на потребена ел.енергия и мрежови услуги за периода 23.12.2016г. – 20.03.2017г. Заявява, че двете суми не са начислени по реда на ПИКЕЕ, а поради извършена проверка на електромер № *********, измерващ показанията за обекта на въззивника, при която се установило манипулиране на уреда.

Така, като се позовава на разпоредбите на чл.98а ЗЕ, чл.7, т.1 ОУ на ЕВН ЕС, чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС и чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС, счита иска за недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

Не се спори по делото, че въззивникът е собственик на присъединен към електроразпределителната мрежа на въззиваемото дружество имот, находящ се в с.Росен, общ.Созопол, ул.“Марко Проданов“ № 1, с клиентски номер ********** и ИТН: 2507288.  

От приложения на стр.18 констативен протокол № 327278 от 20.03.2017г. на въззиваемото дружество се установява, че при извършена на същата дата проверка, посочените в протокола двама служители на „ЕВН ЕР“ ЕАД гр.Пловдив, в присъствието на И. Милева, вписана като представител на въззивника, са извършили техническа проверка и подмяна на СТИ за клиент И.П., за обект „къща“ с адрес: ***. Електромерът е свален за метрологична проверка, поставен в безшевна торба, пломбиран с пломба и предаден за експертиза в ГД „МИУ“ РО. Извършените действия са отразени  в констативния протокол и за съответствието им с действително извършеното е положен подпис от двамата служители на ЕВН и от представителя на собственика – Иванка Милева.

СТИ за консумираната ел.енергия и мрежови услуги за абонат И.П., ИТН: 2507288 е подложено на експертно изследване в Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Пловдив. От изготвения и приложен на стр.19 по гр.д.№ 1806/19г. БРС констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 863/02.10.2018г. се установява, че липсват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Налични са необходимите обозначения на табелката на електромера, както и пломбите против неправомерен достъп до вътрешната му конструкция. При направен външен оглед не са констатирани следи от нерегламентирана намеса.

В същото време е установено, че е променена тарифната таблица по часови зони, както следва: от 9.00ч. до 16.30ч.  електромерът отчита на дневна тарифа Т2, след 16.30ч. електромерът не отчита ел.енергия на нито една от двете тарифи – Т1 и Т2. Така е установено, че електромерът е отчел 5 937 kWh по-малко от реално консумираната енергия.

В резултат от това въззиваемият е извършил корекция на вече изготвените фактури на въззивника, като с писмо изх.№ 8130425/13.02.2019г. (стр.23) го е уведомил, че ф-ри № **********, № **********, № ********** и № ********** са коригирани и е направено преизчисление за доставената ел.енергия и мрежови услуги за периода 23.12.2016г. – 20.03.2017г. и дължимата сума е 1041.81лв.

От приложения на стр.29 констативен протокол № 373808 от 10.06.2017г. на въззиваемото дружество се установява, че при извършена на същата дата проверка, посочените в протокола двама служители на „ЕВН ЕР“ ЕАД гр.Пловдив, в присъствието на Стоян Стоянов, вписан като представител на въззивника, са извършили техническа проверка и подмяна на СТИ за клиент И.П., за обект „къща“ с адрес: ***. Електромерът е свален за метрологична проверка, поставен в безшевна торба, пломбиран с пломба и предаден за експертиза в ГД „МИУ“ РО. Извършените действия са отразени  в констативния протокол и за съответствието с действително извършеното е положен подпис от двамата служители на ЕВН и от представителя на собственика – Иванка Милева.

СТИ за консумираната ел.енергия и мрежови услуги за абонат И.П., ИТН: 2507288 е подложено на експертно изследване в Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Пловдив. От изготвения и приложен на стр.30 по гр.д.№ 1806/19г. БРС констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 933/15.10.2018г. се установява, че липсват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Налични са необходимите обозначения на табелката на електромера, както и пломбите против неправомерен достъп до вътрешната му конструкция. При направен външен оглед не са констатирани следи от нерегламентирана намеса.

В същото време е установено, че в 11.15ч. часовникът е показвал 9.15ч. и на 10.10.2018г. е показвал дата 20.06.2017г. Освен това е променена тарифната таблица по часови зони, както следва: от 9.00ч. до 16.30ч.  електромерът отчита на дневна тарифа Т2, след 16.30ч. електромерът не отчита ел.енергия на нито една от двете тарифи – Т1 и Т2. Така е установено, че електромерът е отчел 3 132 kWh по-малко от реално консумираната енергия.

В резултат от това въззиваемият е извършил корекция на вече изготвените фактури на въззивника, като с писмо изх.№ 8130463-1/14.02.2019г. (стр.34) го е уведомил, че ф-ри № **********, № **********  и № ********** са коригирани и е направено преизчисление за доставената ел.енергия и мрежови услуги за периода 19.04.2017г. – 20.06.2017г. и дължимата сума е 557.97лв. до 25.02.2019г.

Както вече бе изложено, в исковата молба е въведено оплакване, че въззиваемото дружество няма право да извършва корекции на сметки на клиенти, при условие, че не е изпълнило задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите си условия на ред, по който да бъдат уведомявани клиентите за извършване на корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на количеството консумирана ел.енергия.

Също така е въведено оплакване, че въззивникът, като абонат на въззиваемото дружество, не носи отговорност за неточното измерване на СТИ, защото електромерът се намира в заключено ел.табло, извън имота на П. и той няма достъп до него.

Заявява, че не е ясен периодът, за който е извършена корекция на сметките му. Позовава се на съдебна практика, упомената в исковата молба.

По този повод настоящият състав съобрази следното:

Съгласно чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като по делото не е спорно, че ОУ са публикувани в централен и местен всекидневник и нарушение на процедурата за публично оповестяване липсва.

Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията към датата на двете проверки – 20.03.2017г. и 10.06.2017г. гласи: „Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във: … правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване“.

Към датата на извършване на проверките е действала разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, понастоящем отм., съгласно която: „При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни…“. Както е видно, законът и съответния подзаконов нормативен акт са предвиждали възможност за корекция на изчисленото количество ел.енергия и потребени мрежови услуги, при установяване на неправилно или неточно измерване.

Нито законът, нито подзаконовите актове, регулиращи материята, са въвели като условие наличието на виновно поведение от страна на абоната, за да бъде извършена корекция.

В тази връзка съдът се съобрази с развитието на съдебната практика, преобладаващата част от която задължителна по реда на чл.290 ГПК. Изначално правното разрешение на въпроса относно законосъобразността на извършване на корекция на сметка на абонат на оператор на съответната мрежа  се свързваше с изпълнение на няколко кумулативно установени условия: наличие на неточно/неправилно измерване, доказване на периода на неточно отчитане или неотчитане, доказване на количеството реално потребена ел.енергия и установено виновно поведение на потребителя, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4907/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Решение № 164 от 24.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2446/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева и др.)

Както бе отбелязано по-горе в настоящото решение, наличието на вина от страна на абоната за неправилното/неточно отчитане не е въведено от закона като условие за заплащане на неотчетената ел.енергия. Ето защо съдебната практика претърпя развитие. С  Решение № 21 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, Решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/2018г. ВКС, ІІІ г.о., докладчик съдията Драгомир Драгнев, бе възприето различно правно разрешение, а именно договорът за продажба на ел.енергия бе разгледан в контекста на общите правила за покупко-продажба, уредени в ЗЗД. Зачетено бе основното правило на договора за покупко-продажба, по-конкретно – задължението на купувача да заплати полученото, зачетен бе и един от основните принципи на правото, намерил израз в множество законови разпоредби на различни нормативни актове - за избягване на неоснователното обогатяване и неоснователното разместване на блага.

С цитираните решения на върховната инстанция, които настоящият състав изцяло споделя, се възприема правото на двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил ли е той количеството ел.енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен от обсъждане, доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към неоснователното разместване на блага.

По изложената причина въведените с исковата молба на И.П. оплаквания, че електромерът се намира извън имота му, в заключено ел.табло и той няма достъп до него, са неотносими към спора потребена ли е реално от домакинството му допълнително начислената ел.енергия и мрежови услуги и дължи ли се цената им, защото процедурата по корекция на сметка няма санкционен характер, а цели получаване на цената на реално доставена стока и услуга.

В контекста на описаното по-горе, неоснователно се явява и оплакването на липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ. Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и мрежови услуги.

Затова настоящият състав приема, че сложеният по това дело спор не може да бъде разрешен само на плоскостта на аргумента за липса на ред за уведомяване на клиента за изготвена корекция на сметката му, а следва да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

Относно изчисляването на количеството ел.енергия, неотчетена от неизправното СТИ и остойностяването й, по делото е назначена СТЕ. От заключението на В.л. К.Маринчев, прието по надлежния ред и неоспорено от страните, е видно, че на дисплея на електромера се визуализират 1.8.0 (сумарна тарифа), 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа). Тарифи 1.8.1 и 1.8.2 могат да се програмират чрез съответна софтуерна програма. По този начин се определя времето, през което на съответната тарифа постъпват данни за консумирана ел.енергия. Според в.л. софтуерът може да бъде така програмиран, че в даден период от денонощието на нито една от двете тарифи да не постъпват данни. Независимо от това на тарифа 1.8.0 – сумарната тарифа, винаги постъпват данни за консумираната ел.енергия. Чрез модем данните за консумираната ел.енергия в реално време на порции постъпват в центъра в Пловдив, където се архивират. От паметта на електромера, където на тарифа 1.8.0 и от архивираните данни е възможно да се получат сведения за изразходваната ел.енергия, независимо че тарифи 1.8.1 и 1.8.2 не работят през определени части от денонощието. Чрез приета методика на разпределяне на общата ел.енергия, тя се разпределя на дневна и нощна.

В конкретния случай в.л. е посочило, че несъответствията между показанията на визуализираните тарифи за дневна и нощна ел.енергия с общата консумирана ел.енергия, се дължи на софтуерно въздействие в паметта на електромера, вследствие на което той не е могъл да регистрира към тарифи 1.8.1 и 1.8.2 цялата потребена ел.енергия. Сравнени със сумарната тарифа, обаче, те изцяло отговарят на посочените количества по дебитните известия, съставени от въззиваемото дружество. Следователно, количествата ел.енергия и мрежови услуги, чиято стойност е начислена за плащане от абоната И.П., са правилно определени от въззиваемия. Макар и точната дата на двукратното манипулиране на електромера да не може да бъде установена, обемът незаплатена ел.енергия и мрежови услуги е правилно определен.

Правилно е и тяхното остойностяване, видно от приетата по надлежния ред СИЕ на В.л. Д.Бимбелова, ето защо се налага извод, че правилно и законосъобразно въззиваемият е извършил коригиране на сметките на въззивника, като срокът на корекция е съобразен с действалата към онзи момент разпоредба на чл.48 ПИКЕЕ.

По този повод съдът взе предвид и описаното в експертното заключение на в.л. Маринчев, че независимо от обстоятелството, че тарифа 1.8.1 и тарифа 1.8.2 не работят през определени части от денонощието, данните за консумираната ел.енергия за съответния обект се предават чрез модем в реално време на порции в центъра в Пловдив, където се архивират. Така, като се приложи методиката за разпределяне на енергията в отношение приблизително 1/3 за нощна и 2/3 за дневна ел.енергия, е определена стойността на потребеното количество дневна и нощна ел.енергия.

При изложената фактическа обстановка, съдът изцяло споделя по реда на чл.272 ГПК изводите на районния съд и приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и е изцяло съобразено както с изменението на  нормативните актове, уреждащи материята на правоотношенията между доставчик и потребител на ел.енергия, така и със задължителната съдебна практика, която е длъжен да приложи, спазвайки инстанционната дисциплина.

Налага се заключение за потвърждаването му и присъждане на разноски от 200лв. в полза на въззиваемия, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 НЗПП, каквато молба е въведена с отговора срещу въззивната жалба.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2626/18.10.19г. по гр.д.№ 1806/19г. на БРС.

ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.„С.“ № **, ет.* да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от М.М.-Дьорфлер, Ж.Стойчева и Р.Дик, разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: