№ 81
гр. Харманли, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. Г.
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г. Административно
наказателно дело № 20245630200583 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. П.,ЕГН**********,от гр.Харманли,**** против НП №
24-0271-*********/14.03.2024 г. на Началник група РУ Харманли при ОДМВР Хасково.
В жалбата се твърди,че издаденото НП е неправилно,необосновано и постановено при
наличие на съществени процесуални нарушения в административното
производство.Изложени са аргументи в тази насока.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява,представлява се от
адв. Г.Г. и адв.Ив.Д. -преупълномощен,който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ВПД Началник РУ Харманли при ОДМВР Хасково, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Същия е изложил
становището си обективирано в Писмо №271000-11933/13.12.2024г.,с което отправя искане
за потвърждаване на акта.
РП Хасково ТО Харманли,редовно уведомени не се явяват и не ангажират становище.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание затова, че затова, че на 26.12.2024г. около 13.00 часа, в
гр.Харманли на ул.Македония в близост до бензиностанция Лукойл,в посока на движение
към АМ Марица,управлява ЛА АУДИ А 6-черен на цвят с рег.№ В 3737РК собственост на
Инвестор ООД,като при подаден сигнал от контролните органи не спира,а подава рязко газ и
продължава посоката си на движение към АМ Марица, с което виновно е нарушил чл.103 от
ЗДП.
Квалификацията която е дадена от наказващия орган е по чл.103 от ЗДП , като
наказанието е наложено на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП – глоба в размер на 200.00 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
1
Наказателното постановление е съставено въз основа на АУАН № GA
1060206/28.02.2024г.Жалбоподателя е подписал АУАН лично и е изложил възражение.
Посочил е,че автомобила е управлява от М. Г. С..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя Г.. От показанията му се установява, че е съставил акт за административно
нарушение.Не посочва дата на установяване на нарушението.Твърди,че същия ден бащата
на М. два пъти се е обаждал,тъй като М. искал да тръгва с автомобила си.Разговаряли с него
до дома му и в полицейския участък.Известно време след това видял и автомобила на М. да
излиза от бензиностанция Лукойл и да потегля към с.Българин.Полицейския служител
започнал да го следва.Завивайки към АМ Марица той видял,че автомобила се управлява от
М..Подал звуков и светлинен сигнал за проверка.Водачът не спрял.Предал на патрула на АМ
Тракия да спре автомобила,а той се върнал обратно в града.В този смисъл са и показанията
на свидетеля Д.-свидетел по акта.
Разпитан е и св.М. С.,който твърди,че е управлявал автомобила на М. до гр.Хасково и
обратно.По пътя не видял полицейски патрул да ги следва.Слушали музика в колата докато
пътували.Два – три дни по-късно М. му казал ,че искат да му съставят акт,че той управлявал
автомобила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и
съответстващи на останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Г. Д. и С.,дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е и основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи,видно от представена
Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР.
Не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването
на АУАН лично на жалбоподателя. АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34,
ал.1 и 3 от ЗАНН.
От събраните доказателства не се установява безспорно кой е извършителя на
процесното деяние и неговата вина. В тежест на ответника е да докаже с допустимите,
необходими и относими доказателства твърдяното за извършено административно
нарушение, че то е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй
като именно наказващият орган е субектът на административнонаказателното обвинение. В
конкретния случай липсват доказателства, въз основа на които да се направи обоснован
извод, а не да бъдат изведени единствено предположения, че именно М. П. е извършил
противоправното деяние, така че на същия да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност. Двамата свидетели св.Г. и св.С., са с противоречиви показания единия
2
заявява,че видял М. да управлява автомобила,а другия твърди,че той е управлявал
автомобила.Тук следва да се отбележи, че за да се приеме за доказано извършването на
твърдяното нарушение от страна на П., следва да са на лице или преки доказателства или
система от косвени такива. В случая липсват преки доказателства за неговата съпричастност
към деянието, както и не е на лице система от косвени доказателства, до колкото такива са
само свидетелските показания на св.Г. и Д.. На тези показания се противопоставят
показанията на св.М. С.. Тук следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че показанията
на св. С. са дадени „Про кауза“, то те в достатъчно висока степен разколебават извода за
авторството на деянието от страна на М. П.. Тоест не може по безспорен начин да се приеме,
че той е управлявал процесния автомобил.
Тази неяснота, както в АУАН и НП е нарушение на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, както и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което безспорно нарушава правото на защита, а и пречи на съда да
провери обстоятелствата около нарушението.
Според изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 д ал.1 от
ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и е заявено
своевременно. При това положение и на основание чл.63д ал.2 от ЗАНН , във вр.с чл.18
ал.2, във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска
работа, като съда се съобрази с правната и фактическа сложност на делото и определя
разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 900.00лв.
Предвид горното и на осн. чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0271-*********/14.03.2024 г. на Началник
група РУ Харманли при ОДМВР Хасково, с което на М. М. П.,ЕГН**********,от
гр.Харманли,****,за извършено нарушение на чл.103 от ЗДП , като наказанието е наложено
на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП – глоба в размер на 200.00 лв. и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да
заплати на адвокат Г. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 /деветстотин/ лева,за
процесуално представителство по делото при условията на чл.38 от ЗА
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-
Хасково в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава 12 от АПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3