РЕШЕНИЕ № 24
гр. Кюстендил, 29.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
С участие на секретаря Л. Николова като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №459/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.Г.М., ЕГН:**********, адрес:
***, лично и като родител и законен представител на малолетното дете К.Д.М.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: *** 2, против Решение № 383/13.05.2019г., постановено по гр. д.
№246/2015г. по описа на РС – Кюстендил.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт е било
разрешено на Д.Т.М.,***, като майка на К.Д.М., ЕГН: **********:
1.Да подаде необходимите документи за снабдяването на детето К.Д.М.,ЕГН
**********, със задграничен паспорт без съгласието на бащата Д.Г.М., ЕГН: **********;
2.На малолетното дете да пътува за срок от 5-пет години до
държави-членки на Европейския съюз и Обединеното Кралство Великобритания,
придружено само от майката Д.Т.М., ЕГН: **********, и без съгласието на бащата Д.Г.М.
, ЕГН: **********, ежегодно в периода от първи юли до тридесет и първи август, по време когато и ако майката има право да
упражнява определения й по съдебен ред режим на личен контакт с детето, за
период от 5-пет години, считано от датата на влизане на решението в сила.
Въззивникът обжалва изцяло решението на
КРС, като го намира за неоснователно,
незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният
съд бил приел, че има редовно призоваване за съдебното заседание, насрочено за
08.05.2019 г. от 11.20 ч., като не се съобразил с изрична бележка, направена от
процесуалния представител на Д.Г.М., като получател на призовката за страна, че
ще бъде извън страната,
което било нарушение на правото на
защита на доверителя. Според въззивника, съдът е обсъдил и кредитирал с доверие
доказателства, че детето било записано да учи в Кралство Великобритания към
05.05.2016 г., че е издаден паспорт със срок на валидност до 20.04.2017 г. и
социален доклад със становище, че било в интерес на детето да пътува в чужбина.
Съдът не съобразил доколко актуална е ситуацията към момента, не отчел
психическото състояние на майката и становището на детето. По твърдение на
въззивника съдът не съобразил обстоятелството, че в момента Великобритания е в
процедура по излизане от ЕС и, че детето е записано в българско училище - в гр.София. Това противоречало на
констатираните от съда обстоятелства, посочени в мотивите. Не бил верен изводът на КРС, че бащата имал достатъчно правни
механизми и възможности, съгласно правото на ЕС и вътрешното право на България,
за да осъществи правата си. Намирал, че при извеждане на детето от България и
нежелание за връщането му обратно от другия родител би довело до невъзможност
от защита правата му. Съдът не отчитал и предприетите решения от страна на
майката спрямо детето, които били взети без съгласие на бащата и са го
поставили в невъзможност да упражнява родителските си права, а именно:
своеволно отписване на детето от училището му в София и записването му в
училище в гр. Кюстендил по време на обучението му, без да се уведоми или иска
съгласието на бащата и детето. Твърди
още, че не се взело под внимание, че майката фактически не живее в гр.Кюстендил
и не се намира на адреса посочен в решението. Пропуснато било и
обстоятелството, че майката не плаща минимална издръжка за детето, което се
отглежда от бащата. Не било съобразено процесуалното поведение на майката и
представянето на редица документи, според
въззивника - неотговарящи на истината.
Съдът не взел предвид и промененото в хода на производството психическо
състояние на майката, която, според М., се лекувала продължително време в
психиатрично заведение. Въззивникът иска постановяване на ново решение, с което
бъдат отхвърлени исковете от Д.Т.М. и да му бъдат присъдени разноските.
Въззиваемата страна – Д.Т.М. е
уведомена за въззивната жалба, с връчване на съобщение и приложено копие от
същата на 19.08.2019г., относно възможността да подаде отговор на въззивната
жалба, насрещна въззивна жалба, както и за ползване на правна помощ. В
законоустановения двуседмичен срок не е постъпило нито едно от изброените.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл. 269
от ГПК служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение, установи, че Решение №383/13.05.2019г., постановено по гр. д. №246/2015г.
по описа на РС- Кюстендил е валидно и
допустимо, тъй като е постановено от законен съдебен състав в
правораздавателната му компетентност по редовно предявен от Д.Т.М. иск с правно основание чл. 127а,
ал. 2 от Семейния кодекс.
В
съдебно заседание се явява жалбоподателят Д.М., синът му К.М. и процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. П..
Явява се и социалният работник от „ОЗД“ - Кюстендил – М. Р. К.М. сочи, че няма изградена връзка на
комуникация с майка си Д.М. и като цяло не желае да пребивава един месец от
лятната си ваканция при нея в Англия. Процесуалният представител изразява
становище, че следва да се отмени първоинстанционното решение, с което са
уважени исковете на майката. Сочи, че същата не търси сина си, не плаща
месечната му издръжка, за която е осъдена. Изразява съмнение доколко тя би
полагала необходимите грижи за него в чужбина и дали няма да го постави в
критична ситуация, докато евентуално е там. Коментира възможност М. да не върне
детето обратно в България. Не желаят присъждане на разноски. Въззиваемата не се явява в откритото
заседание пред въззивния съд, не изпраща и представител.
От
фактическа страна съдът намери следното:
От връзката на Д.Т.М. с Д.Г.М. е роден К.Д.М., ЕГН:**********. Родителите на К.М. са
сключили граждански брак на 20.01.2007г. Същият с решение от 14.12.2015г., постановено по гр.д. №41303/2014г. по описа на
Софийския районен съд е прекратен. Родителските права върху детето К.М. са
предоставени на бащата Д.М., определен е режим на лични контакти с майката.
Последната е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лв.
чрез неговия баща и законен представител.
Решението на СРС е потвърдено с Решение от 04.01.2019г., постановено по
гр. д. №6852/2016г. по описа на Софийския градски съд. Производство пред
Върховния касационен съд не е инициирано и постановения акт е влязъл в сила.
Пред Районен съд – Кюстендил е предявена искова молба с вх. номер
3904/25.02.2015г. от Д.Т.М. съдържа обективно кумулативно свързани иска.
Производствата по някои от исковете са прекратени като недопустими, доколкото с
актовете на СРС и СГС споровете по тях са били разрешени. Пред КРС предмет на
разглеждане са останали искане за разрешаване К.М. да пътува за срок от пет години до държави- членки на
Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания придружено само от майката
и без съгласието на бащата ежегодно в периода от първи юли до тридесет и първи
август, както и за това майката Д.М. да подаде необходимите документи за
снабдяването на детето К.М. със задграничен паспорт без съгласието на бащата Д.М..
По делото, на 23.01.2020г., е изслушано детето
К.М. – към момента на изслушването вече непълнолетен, в присъствието на
социалния работник от отдел „Закрила на детето„ към Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кюстендил – М.Р.. Същият заявява, че има изключително редки
контакти с майка си Д.М. като последният такъв е бил на 06.01.2019г. по
телефона, за да му честити рождения му ден. За последния му рожден ден не му се
е обаждала. Сочи, че има проблеми при общуването с майка си, то като цяло го
натоварва. Израснал е с баща си и не желае да ходи при майка си в Англия.
Принципно би отишъл в чужбина, но с баща си или с приятели, но не и при майка
си. Добавя, че баща му не му възпрепятствал осъществяването на контакти с майка
си. Осъзнава, че тя има здравословен проблем и това провокира странност и
несериозност в общуването с нея. Изтъква обстоятелството, че е израснал с баща
си, а инцидентно майка му го е довела в Кюстендил, когато е бил в четвърти
клас. Категоричен е, че не желае да ходи при майка си в Англия.
По делото е бил назначен социален доклад,
който да бъде осъществен от служители от Дирекция „Социално подпомагане“, район
Слатина, гр. София. Поради неосъществен контакт с родителя Д.М. и детето К.М.,
такъв не е изготвен. С въззивната жалба е поискано назначаването на
психиатрична експертиза с цел установяване на психичното здраве на Д.М.. С
оглед направеното искане от въззивника разноските са възложени на същия, но
след неплащането им в указания срок, а
след това заявено и в открито съдебно заседание, че се отказват от
осъществяване на същата определението е отменено в частта, с която е допусната
и назначена. По настоящото дело е поискано и приложено частно наказателно дело
№999/2017г. по описа на Кюстендилския районен съд. С Решение №395 от 13.07.2017г.,
по цитираното дело е постановено задължителното настаняване при стационарна
форма на лечение на Д.М. в специализирано ***, за срок от три месеца. От приетата по делото експертиза,
извършена от вещото лице д-р Р., Д.М. страда от „***. В заключението още е отбелязано, че е налице
влошаване на междуличностните отношения по посока на враждебност и импулсивни агресивни прояви
към околните. Констатирана е опасност за околните, поради непредсказуемост от
поведението й, както липсата на критичност към болестта й. Във въззивното
производство са събрани и приложени по делото писмени данни, касаещи психичното
й здраве – удостоверение от Държавна /*** „****, за това че Д.М.
е била настанена там за периода 07.09.2017г. до 23.10.2017г., по силата
на горецитираното решение на КРС с диагноза „****“. Изискано и получено е медицинско удостоверение,
издадено от д-р Р. за това че Д.М., страдаща *** и била обект на експертиза за оценка във връзка с
процедура по Закона за здравето /предшестваща и да послужи за решението по
частно наказателно дело №999/2017г. по описа на Кюстендилския районен съд/. По
делото е изискано и получено от Софийския градски съд брачно дело №6852/2016г.,
потвърждаващо решение от 14.12.2015г., постановено по
гр.д. №41303/2014г. по описа на Софийския районен съд.
От правна
страна съдът намери следното:
Съдът намира за основателна въззивната жалба и като
такава ще отмени атакуваното първоинстанционно решение при следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.127а, ал.2 от Семейния кодекс. Производството представлява спорна съдебна администрация. Както се сочи в Тълкувателно решение №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК „Ограниченията при пътуване на ненавършилото пълнолетие дете следва да се определят в резултат на пълно и задълбочено изследване на отношенията между родителите и децата и на отражението на промяната върху интересите на детето (напр. от стабилност и сигурност, от близка връзка с родителя, при когото детето живее, но и от разумен режим на лични отношения с другия родител и неговото семейство и др.)“., но и „Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.“ В този смисъл тясно свързан с решаването на настоящия спор е цитираното тълкувателно решение, но настоящата инстанция ще разгледа други аспекти залегнали в същото и при допълнително събрани факти и без да подценява конституционното право на лицето /в случая непълнолетният К.М./ да пътува извън Р България и да опознава други култури.
Във
въззивното производство, както бе посочено и по-горе, без изслушан, на
основание чл. 15 от Закона за закрила на детето, непълнолетният К.М. който категорично заяви
нежеланието си да пътува до Англия и да пребивава там в продължение на един
месец в компанията на майка си. За
вземане на настоящото решение се взема предвид изключително рядкото общуване на
детето й майката – за последно краткотрайна телефонна комуникация е реализирана
преди повече от една година за рождения ден на К.М. на 06.01.2019г. и
непосредствено общуване между двамата през лятото на 2018г. Явно е, че майката,
имайки правото на житейския си избор да определи мястото си на живеене – извън
пределите на България, а именно в Англия сама се е поставила в условия на
затруднена непосредствена комуникация с детето. Това обаче не й отнело
възможността да общува с него чрез съвременните дигиталните възможности,
включително и чрез он-лайн връзка, но реално това не се е случило. К.М.
съобщава, че баща му Д.М. не му възпрепятства да осъществява контакти с
майката. Следва да се отбележи и факта,
че съгласно решение на Софийския градски съд по
брачно дело №6852/2016г., потвърждаващо решение от 14.12.2015г., постановено по гр. д. №41303/2014г. по описа на
Софийския районен съд Д.М. има определен режим на лични контакти – същата да
вижда и взема детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, както и в неделя с преспиване, както и тридесет
дни през лятото и десет дни през зимата.
Съдът кредитирайки като верни показанията на детето К.М. възприема, че Д.М. в
никоя част от режима на лични контакти не се е възползвала през последната
година и половина – т.е.от лятото на 2018г. насам. Това води на извод за
определена дезинтересираност от нейна страна спрямо детето, като желанието й да
вземе К.М. при себе си в Англия за един месец през летния период, а преди това
да се снабди с необходимите за пътуването му документи, намира за инцидентен
интерес от нейна страна, който обаче в никаква степен не се споделя от сина й,
който в присъствието на социален работник в о.с.з заяви, че не желае този
контакт, още повече че комуникацията между двамата е затруднена освен, че
провежда твърде рядко, но й поради заболяването на майката.
На следващо място, като мотив на настоящият
съдебен състав да разреши пътуването и пребиваването на детето в чужбина,
включително снабдяването му с документи способстващи пътуването на К.М. до
Англия, е обстоятелството за наличните категорични данни за хроничното психично
разстройство на Д.М., изразено чрез диагнозата „***“. Както се отбелязва в заключението на д-р Р.в
приложеното към настоящото ч.н.д. №999/2017г. по описа на КРС М. е безкритична
към заболяването си, поведението й представлява опасност за физическото здраве
на околните, то същото е наложило стационарно лечение в специализирано
заведение в гр. Раднево. Съдът отчита, че
това заболяване позволява воденето на нормален живот и извън болнични
заведения, но в настоящото производство, както и пред първоинстанционнния съд М.
в никаква степен не успява да представи доказателства и да убеди съда, че
същата провежда някакво лечение, не провокира изследване в тази насока.
Странностите в поведението й са възприети от сина й, и съставляват пречка за
адекватна за възрастта му комуникация. Пред съда стои задължение чрез акта,
който ще постанови в никаква степен да не допусне застрашаване възпитанието,
здравето и психиката му в случай на разрешаване на пребиваване в чужда
страна. Не са налице никакви
доказателства от страна на майката, че същата бидейки в чужбина има някаква
подпомагаща среда, която евентуално да й окаже съдействие в трудни житейски и
здравословни ситуации. В този смисъл при евентуално проявление на психичното й
разстройство по време на евентуалното пребиваване на К.М. в Англия, то
непълнолетният ще бъде поставен в сложна житейска ситуация, в която ще трябва
изолирано да се справи с трудности, които е несправедливо да му предстоят на
тази възраст и при наличие на данните по делото, т. е. такива които дават
основание да бъде избегнато подобно излагане на необоснован риск. С относителна
тежест се възприема и твърдението на въззивника, че М. не плаща месечната
издръжка, която е осъдена да дава в насока за известна незаинтересованост към
детето си. Съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивника в насока,
че при евентуален престой на К.М. в Англия, то съществува реален риск майката
да възпрепятства връщането му обратно в България, освен поради характеровите й
особености, то и с оглед процедурата по напускане на Европейския съюз на
Великобритания. Единствено ще се отбележи, че с оглед липсата на такива индиции
– за препятстване от страна на майката, по делото не са налични, а и от друга –
както правилно е посочено в решението на КРС – съществуват достатъчно правни
механизми за гарантиране правата на детето и за родителя, осъществяващ родителските
права, въпреки ситуацията по напускане на ЕС от Великобритания и не би могло
отнапред да се заключи, че международната политическа ситуация компрометира
юридическите механизми. С настоящия акт в никакъв случай не се възпира
възможността за общуване между майката и детето, която независимо от
особеностите на които да е лица страни по връзката, е безценна и не би могла да
бъде заместено по никакъв начин, но за М. е налице възможността контактите й да
се реализират в Република България, съгласно горецитираното решение на СГС,
потвърждаващо решение от 14.12.2015г., постановено по
гр.д. №41303/2014г. по описа на Софийския районен съд. Освен това настоящият
съдебен акт няма сила на пресъдено нещо, така че при изменени обстоятелства
същите искове могат отново да бъдат предмет на съдебно разглеждане.
На база изложеното КОС ще отмени Решение
№ 383/13.05.2019г.,
постановено по гр. д. №246/2015г. по описа на РС – Кюстендил и вместо него ще отхвърли
исковете на Д.М. като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, но поради
направено от адв. П. - процесуален представител на въззивника, в откритото
съдебно заседание от 23.01.2020г. по в. гр. д. 459/2019г. по описа на КОС, че
нямат претенции за разноски по делото, то насточщият съдебен състав счита, че
същото представлява отказ от посоченото във въззивната жалба желание за присъждане на разноски.
Хронологично по-късно направеното изявление следва да се тълкува в посока на
отказ от искането за присъждане на разноски, ето защо и съдът няма да присъди
такива за настоящото или във връзка с първоинстанционното производство. За
пълнота ще се отбележи, че въззивникът не е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По обжалваемостта:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съставът на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №383/13.05.2019г.,
постановено по гр. д. №246/2015г. по описа на РС – Кюстендил и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.М. иск за
снабдяване със задграничен паспорт за
детето К.Д.М., ЕГН:**********, без съгласието на бащата Д.Г.М., ЕГН:**********;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.М. иск непълнолетният К.Д.М., ЕГН **********, да пътува извън Република България до Обединено кралство Великобритания неограничен брой пъти в периода от 25.08. до 30.07. ежегодно, придружен само от майката Д.Т.М., ЕГН:**********, и без съгласието на бащата Д.Г.М., ЕГН: **********.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.