Р Е Ш Е Н И Е
№
993 05.07.2021г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на шестнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар И.Л., като
разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 1049 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба от „Параскови“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Оборище №33,
представлявано от управителя П. Параскова против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-22-0052190/26.01.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП. Със заповедта е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване на търговски обект –магазин „Модерен дом“, находящ се в гр.Бургас, ул.
Възраждане №24, стопанисван от „Параскови“ ООД и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В сезиращата съда жалба е заявено, че такаиздадената заповед е незаконосъобразна
и немотивирана. На първо място се възразява, че към момента на постановяване на
заповедта не е било открито административнонаказателно производство, тъй като
не е бил съставен АУАН срещу нарушителя. Поставя се въпроса за негарантираната
от страна на органа възможност да се възползва от процесуалната възможност на
чл.187, ал.4 ЗДДС. Сочи се липсата на мотиви за продължителността на наложената
мярка. Счита се, че изложените мотиви са принципни и не касаят конкретния
случай. Излага се становище за липса на коя да е от хипотезите на материалния
закон - чл.186 ЗДДС, предпоставяща издаването на подобна заповед. Оспорват се и
функциите на мярката, счита я несъразмерна и непропорционална на твърдяното от
органа като извършено нарушение. На последно място се оспорва и самото
извършване на нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява
и не изразява становище по същество освен отразеното в депозираната жалба за отмяната
на оспорената заповед.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира
за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административния орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“
при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е
запечатването на обект.
Видно от заповед №2106/30.09.2018г. на
Изпълнителния Директор на ТД на НАП, Д. Вълканов е бил преназначен на длъжност
началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на
НАП Бургас.
По съществото на спора от ответния орган се
представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0052190/25.01.2021г.,
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,
Декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице, справка КЛЕН за период
25.01.2021г. - 12.00часа - 13.07.59 часа, дневен отчет за 25.01.2021г., съкратен
отчет на фискална памет за периода 02.01.2020г. - 31.12.2020г. с отразен
годишен оборот на търговеца, справка за задълженията на задълженото лице към
25.01.2020г., справка за регистрираните продажби от 01.01.2020 до 25.01.2021г.,
Справка за ГФР 2014г. – 2019г. и АУАН сер. № AN
№F587661.
От съставения по повод на проверката и неоспорен
от жалбоподателя протокол за проверка се установява това, че на 25.01.2021г.
служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект магазин Модерен
дом, находящ се в гр. Бургас, ул. Възраждане №24 к-с Славейков, стопанисван от
Параскови ООД.
В хода на проверката било констатирано, че в
търговския обект има регистрирано ФУ. Посочено е също така, че при извършено
заплащане в брой за контролна покупка на 1бр. чаша, на стойност 5,00 лева,
заплатена в брой от Н. Савов инспектор по приходите, не бил издаден, фискален
бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим. Това се случило
на 25.01.2021г. в 13,01 часа от продавач-консултант и управител на дружеството П.
Параскова, като плащането било прието от самия управител на дружеството, който
не издал фискален бон от констатираното като функциониращо ФУ модел Dateks DP 150.
На 26.01.2021год., административният орган – Началник
отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните
доказателства и след съобразяване със служебно събрани такива, приел, че с
посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на
административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен
акт – Заповед № ФК – 22 – 0052190/26.01.2021г., с която е разпоредил срещу „Параскови“
ООД „да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на
търговски обект – магазин Модерен дом, находящ се в гр. Бургас, ул. Възраждане и
забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Заповедта била оспорена по
административен ред пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който със свое Решение № ГДФК-67/23.03.2021г.
Отхвърлил жалбата на Параскови ООД против процесната Заповед.
Въз основа на такаустановената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката, представляваща част от
отхвърлящото жалбата решение е видно, че тя е връчена на търговеца на 07.04.2019г.,
а жалбата е изпратена на 21.04.2021г., следователно е подадена в срок.
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неснователна по
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК – 22 – 0052190/26.01.2021г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин Модерен Дом, находящ се в гр. Бургас, ул.
Възраждане №24, стопанисван от Параскови ООД и забрана достъпа до него за срок
от 14 дни., а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато
предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по
неиздаване на касов бон след заплащане в брой цената на 1 бр. чаша е засегнат
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните
от лицата продажби и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и
чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по
чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните
разпоредби за провеждане на административното производство.
По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби,
уреждащи налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта управителят
на търговеца е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон непосредствено
след приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт не се отрича
от нея.
При това положение на административния орган
не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1,
т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че
налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че настоящото производство е административно и като такова не е
свързано с прилагане на форма на наказателна репресия. То е независимо и се
отличава от административнонаказателното, като липсва нормативен регламент за
поредността, в която двете следва да бъдат образувани и проведени, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Преследваните с
мярката цели са тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и целят не
налагане на наказание, (такава е функцията на административнонаказателното
проиводство), а предотвратяване извършването и на други адм. нарушения, както и
на техните вредни последици. Цитираната разпоредба е пълно и точно посочена в
оспорения адм. акт и не създава предпоставки за неяснота, доколкото самият
управител на дружеството е този, допуснал административното нарушение.
Видно от предствения по делото доказателствен
материал необорен от страна на жалбоподателя заплащането в брой е извършено
около 13,01 часа. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие в
конкретен правнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който
нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът
се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от
реализиране на сделката – покупко-продажба. Важен е моментът на фактическото
предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане на поръчката,
моментът на обявяване на сметката, а още по-малко момент, следващ този на
плащането на цената или др.
В настоящия случай, в оспорената Заповед
№ ФК –22 – 0052190/26.01.2021г. на
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи
издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване
на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената
заповед към съставения в деня на проверката ПИП АА №0052190/25.01.2021г., а от
друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.
Отразени в заповедта са и правните основания
за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При
сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа
на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага
за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова
бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата
хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по
делото.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № ФК – 22 – 0052190/26.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в
главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено да се приложи ПАМ
– затваряне на търговски обект за срок от четиринадесет дни, което е обосновано
с факта, че задълженото лице е извършило процесното нарушение, като не издало
фискален бон за плащане по покупка на стойност 05,70 лева, а среднодневните му
обороти са на стойност 132,07 лева, преценени като ниски, както и ГФР на дружеството
за 2019 години е данъчна печалба в размер на 905,90 лева, за 2018г. е 1070,96
лева, а за 2017г. е 2955,65 лева, преценени като нереално ниски. Посочено е
също така наличието на непогасени публични задължения за здравно осигуряване и
ДОО, обхващащи отминали данъчни периоди и възлизащи на обща стойност от 783,37
лева. както и не на последно място преценената като създадена организация на
работа, позволяваща неотчитане на част от оборота чрез фискалното устройство. В
комплексност те обосновават размера на мярката, като от съществено значение е
обстоятелството, че размерът е около и под средния и липсват доказателства
както за смекчаващи, така и за отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства,
които да обосноват определянето на по-кратка или по-висока продължителност на
мярката. В същото време не следва да бъде пропускан фактът, че се касае за
търговец, в който случай административната отговорност за допуснатото нарушение
е безвиновна, като отчетено в този случай следва да бъде обстоятелството, че
жалбоподателят е професионалист, което е доказателство за наличието на
достатъчно знания и професионални умения от негова страна как следва да отчита
продажбите в търговските си обекти.
Съдът счита, че определената продължителност
на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради
невисоките дневни обороти на същия и минималните печалби, извличани от тях, видно
от представените доказателства. Това определя мярката и като съразмерна,
въпреки възраженията на жалбоподателя в тази насока.
Такаопределеният размер е правилен. Той
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този
случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, упражняваната
професионална търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение, докато
избягването на заплащане на здравни и социални осигуировки за минали периоди,
говори за установено поведение на неглежиране от страна на търговското
дружество на всякакви публични задължения.
Конкретиката на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се
извежда от обстоятелствената част на заповедта. Отбелязано следва да бъде това,
че производството по налагане на ПАМ е независимо и самостоятелно от
провежданото административно-наказателно такова, като правната възможност за
заплащане на имуществена санкция вместо запечатване на търговския обект,
предвидена в ЗДДС е обусловена от процесуалните срокове в ЗАНН и от преценката
на административнонаказващия орган дали изобщо да наложи административна
санкция на нарушителя или не.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № ФК – 22 – 0052190/26.01.2021г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото не е направено искане от ответната
страна за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Параскови“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Оборище №33, представлявано от
управителя П. Параскова против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-22-0052190/26.01.2021г. на началник отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
с която е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на
търговски обект –магазин Модерен дом, находящ се в гр. Бургас, ул. Възраждане
№24 стопанисван от „Параскови“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с Решение №
ГДФК-67/23.03.2021г. на Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: