Определение по дело №1123/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Цанкова

въззивно гражданско дело № 1123 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 30369/15.10.2019 г., подадена от В.К.К., чрез адв. Й.Ц., за допълване в частта за разноските на Решение № 1140/14.10.2019 г. по настоящото дело.

С молбата се претендира присъждане на разноски в полза на страната за отхвърлената част от въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, касаеща размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивни жалби, както следва: въззивна жалба от  В.К.К. срещу Решение № 2010/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  за разликата над присъдените 2400,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв. и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България и допълнителна такава срещу същото решение в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати сумата от 2400,00 лв., както и лихва от 20.02.2014 г.

С Решение № 1140/14.10.2019 г. на ВОС е потвърдено Решение № 2010/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която се осъжда Прокуратурата На Република България, да заплати на В.К.К. сумата от 2400,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като е отхвърлен иска за разликата над присъдените 2400,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв., като неоснователен. Отменено е Решение № 2010/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която е присъдена законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2014 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на задължението”, като вместо това е присъдена законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 г. - до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 20.02.2014 г. до 20.02.2017 г. Съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от въззиваемите страни.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от В.К.К., чрез адв. Й.Ц., с подаването на отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на Република България. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В проведеното открито съдебно заседание на 08.10.2019 г. страна е представила списък по чл. 80 от ГПК, придружен с договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018 г., от който се установява, че адвокат Й.Ц.Ц. е осъществила безплатна правна помощ на В.К.К., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размерът се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.

Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на адвокат Й.Ц.Ц. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената защита срещу неоснователната жалба на Прокуратурата на Република България, с която е обжалваното първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 2400,00 лв.

По тези съображения, молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските е основателна. Решението следва да се допълни като бъдат присъдени разноски в полза на адвокат Й.Ц.Ц. в размер на 398 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1140/14.10.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1123/2019 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на адвокат Й.Ц.Ц. от ВАК, с адрес ***, офис 11 сума в размер на 398 (триста деветдесет и осем) лева, представляваща разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.