Решение по дело №76/2021 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  08.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и първи октомври  през  две хиляди и двадесет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Производството е по реда на чл. 238, във връзка с чл. 239 от ГПК.

 

Подадена е искова молба oт "ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД, вписано в търг. регистър с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.*****, против Т.Х.Т., ЕГН **********,*** с  правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД .

В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 1293/2020 г. по описа на Районен съд-Харманли, съдът е разпоредил длъжникът, ответник в настоящото производство- Т.Х.Т., да заплати на ищеца по делото, сумата от 416.61 лева, ведно със законната  лихва считано от 23.11.2020 г.-датата на подаване на заявлението.

По издадената заповед е постъпило възражение, поради което със съобщение, връчено на заявителя, сега ищец, на 08.01. 2021 г. е указано в едномесечен срок да предяви иск за съществуване на вземането.

В изпълнение на разпореждането на съда на основание чл.422, ал. 1 ГПК е предявен настоящия иск за установяване съществуване на вземането в размер на 416.61 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.11. 2020г.- датата на подаване на заявлението, който се основава на следните факти и обстоятелства:

По силата на срочен трудов договор №13, сключен на 16.06.2020г., ответникът работил в ищцовото дружество на длъжност „Барман“, при първоначално уговорено трудово възнаграждение в размер на 650 лева, 8-часов работен ден и със срок на действие - 18.09.2020г. С допълнително споразумение от 29.06.2020г. е променено трудовото възнаграждение от 650 лева на 820 лева.

На 17.08.2020г. работникът самоволно напускал работното си място и работодателят предприел действия по дисциплинарното му уволнение. На 19.08.2020г. била изпратена покана да даде обяснения по повод извършеното дисциплинарно нарушение. Със заповед №21/31.08.2020г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 и във връзка с чл.190, ал.1 т.2 от КТ. Заповедта била изпратена е обратна  разписка..

Самоволното напускане на работното място давало основание на работодателя да търси обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, което възлизало в размер на 823 лева. Тъй като работникът не се е явил за получи дължимото му трудово възнаграждение в размер на 406.39 лева, ответникът дължал на ищеца разликата в размер 416.61 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Длъжникът  подписал декларация, с която на основание чл.272 КТ, се е съгласил дължимото трудово възнаграждение да бъде приспаднато от обезщетението по чл.221, ал.2 КТ.

С оглед на изложеното по-горе, за ищеца се пораждал правен интерес да предяви настоящия установителен иск и моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено вземането на ищеца "ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД, вписано в търг. регистър с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.*****, представлявано от изпълнителния директор К.А.Д., по отношение на ответника- Т.Х.Т., ЕГН **********, в размер на сумата от сумата от 416.61 лева, ведно със законната  лихва считано от 23.11. 2020 г.-датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Ответникът, Т.Х.Т., ЕГН ********** в срока, предвиден за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК не представя такъв и не взема становище по исковете. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не изпраща представител и не се представлява, не прави оспорвания, няма искания.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1293 по описа за 2020 година на Районен съд Харманли.

Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Установено е безспорно по делото, че по силата на Трудов договор № 13 от 16.06.2020  година между страните е налице валидно сключено трудово правоотношение, като работодателят "ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД, вписано в търг. регистър с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„*****е възложил на Т.Х.Т., ЕГН **********  изпълнение на длъжността "Барман ", на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ , със срок 18.09.2020г. и е договорено основно месечно трудово възнаграждение 650. 00 лв., както и изплащане на допълнително такова. Сключено е допълнително споразумение  №10 от 29.06.2020г., с което  е променено трудовото възнаграждение от 650 лева на 820 лева. С подписване на трудовият договор   в т.9 от него ответникът се е съгласил, че дава съгласието си при напускане на работа без отправено предизвестие от негова страна, дължимото от негова страна обезщетение към работодателя по чл.221, ал.2 от КТ да бъде прихванато от дължимите му по трудовия договор възнаграждения.

Със Заповед №103/19.08.2020г., получена от ответника 20.08.2020г. са поискани писмени или устни обяснения за допуснатото от него нарушение неявяване на работа в течение на два последователни работни дни на 17.08.2020г. и 18.08.2020г. Със заповед №21/31.08.2020г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 и във връзка с чл.190, ал.1 т.2 от КТ. Заповедта била изпратена е обратна  разписка и получена от ответника на 03.09.2020г. В заповедта е отразено, че работникът при дисциплинарно уволнение дължи обезщетение на работодателя на основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 823,00 лева.

По образуваното заповедно производство по частно гражданско дело № 1293 по описа за 2020 година на Районен съд Харманли  е издадена заповед №260228/25.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за изплащане обезщетение за не спазен срок за предизвестие по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 416.16 лева.

Направено е в срок възражение от длъжника.

Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл. 422, ал.1,вр. чл.415, ал.1  ГПК.

По основателността на иска:

При предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 1293/2020 г. по описа на Районен съд гр. Харманли и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. При предявен иск по чл. 422, ал. 1,вр. чл.415, ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422, ал.1,вр. чл.415, ал.1  ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.

Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното: Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено. Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. В конкретният случай ответникът не ангажира никакви доказателства, не направи възражения, оспорвания или искания, не се установи изпълнение на задължението по издадената заповед. В исковото производство в тежест на ищеца е доказването по несъмнен и категоричен начин, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. Обстоятелството, че ответникът в това производство не е оспорил по съдебен ред издадената заповед за дисциплинарно уволнение не го освобождава от задължението да установи по несъмнен начин законосъобразността и. По делото се съдържат доказателства, че Заповед № 21 от 31.08.2020 година за дисциплинарното уволнение е връчена на ответницата с писмо с обратна разписка на 03.09.2020 г. В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание има описание на конкретното нарушение - така, както го е възприел работодателят - описание на конкретните действия, респ. бездействия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, предвиденото наказание за описаното нарушение, и нарушената норма, а ако то е довело до увреждане на имущество - данни от какво произтича вредата и нейния  размер. Яснотата в отношенията на страните изисква работникът да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може, в случай че реши, да осъществи надлежна защита на трудовите си права, както и че нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието. Това обстоятелство налага извода, че към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2020 г., заявителят е имал изискуемо вземане към ответника, което съответно обуславя и основателността на предявения установителен иск с правно основание  с чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника в определения от закона срок, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т. е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.

В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л. 22 от делото, получено на 10.02.2020г. лично и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е яви в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал. 1 ГПК. С определението от 14.07.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът да признае за установено по отношение на ответника че дължи присъдените суми изцяло. Установен е точния размер на задължението, който е в размера, отнасящ се за последното получено брутно трудово възнаграждение на ответника в размер на 823,00 лева. Тъй като работникът не се е явил за получи дължимото му трудово възнаграждение в размер на 406.39 лева, ответникът дължи на ищеца разликата в размер 416.61 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Съгласно чл.221, ал.4, т.2 от КТ Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:  в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение, като крайния срок на  срочния договор е 18.09.2020г.

С подписване на трудовият договор   в т.9 от него ответникът се е съгласил, че дава съгласието си при напускане на работа без отправено предизвестие от негова страна, дължимото от негова страна обезщетение към работодателя по чл.221, ал.2 от КТ да бъде прихванато от дължимите му по трудовия договор възнаграждения.

Това обуславя извода, че искът е доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за исково производства, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. За проведеното заповедно производство по ч. гр. дело № 1293 по описа за 2020 година на Районен съд Харманли, съдът не присъжда такива, тъй като в заповедното производство не са поискани и присъдени разноски.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Х.Т., ЕГН **********,***, че съществува вземането на oт "ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.***** за следните суми: 416,16 лева, представляваща разликата между дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 823,00 лева и дължимото му трудово възнаграждение в размер на 406,39 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2020 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед  № 260228/25.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч. гр. д. № 1293 по описа за 2020 година на Районен съд Харманли.

ОСЪЖДА Т.Х.Т., ЕГН **********,***, да заплати на "ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД, вписано в търг. регистър с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.***** сумата от 25. 00 лева – доплатена държавна такса за исковото производство и 220,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Решение не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

                                                                           

 СЪДИЯ: