№ 43780
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110153975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 188670/30.06.2025 г. от Й. Н. М., с която е
поискано постановеното по делото Решение № 8395/11.05.2025 г. да бъде изменено в
частта за разноските, като на ищеца бъде присъдено цялото изплатено адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител в размер на 900 лв. В молбата е
посочено, че естеството на адвокатската работа по конкретния казус налага присъждане на
адвокатско възнаграждение в пълен размер, изброено е какви действия е извършил
процесуалния представител извънсъдебно и при подготовка на делото.
По делото е постъпило становище от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх. №
233091/03.07.2025 г., в което се поддържа, че направеното искане е неоснователно.
Поддържа се, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а определените в
Наредбата за размера на минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни,
както и че съдът се е произнесъл правилно по своевременно релевираното възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
За да се произнесе съдът, взе предвид следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК,
доколкото молбата е подадена по електронна поща.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното Решение № 8395/11.05.2025 г. по гр.д. № 53975/2024 г. по описа на
СРС, 88 с-в съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е
1
признал за установено, че в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Й. Н. М. не дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 5 983, 91 лв., представляваща
задължения за 2 924, 24 лв. – главница, 3 010, 59 лв. – лихва и 49, 08 лв. – разноски по
Договор за кредит № 387573 от 17.02.2010 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, прехвърлени на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за цесия от 17.02.2012 г.
В полза на ищеца е присъдена сумата от т 643,17 лв. – съдебни разноски,
представляваща 243, 17 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение, след
уважено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 900 лв.
Както е изложил и в мотивите на постановеното решение, съдът намира, че в случая
единствено цената на иска би могла да послужи като основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение в по-висок размер, а трайното разбиране, възприето в съдебната практика
на СЕС е, че при произнасяне относно отговорността за разноски съдът следи за правната и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Съгласно даденото
задължително тълкуване в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда.
Настоящото дело е разгледано в едно открито съдебно заседание, събирани са
единствено писмени доказателства. По повод възраженията на процесуалния представител в
молбата следва да се посочи, че предмет на делото изобщо не са били въпроси, свързани с
изпълнително производство с взискател - ответникът и длъжник – ищецът, а
обстоятелството, че и такива отношения между страните съществуват или са съществували
не са били предмет нито на разглеждане, нито на произнасяне. Извършваните извънсъдебни
дейности във връзка с възложена от ищеца на процесуалния му представител работа не са
предмет на репарация по чл. 78 ГПК. Ответникът отговаря за сторените съдебни разноски,
доколкото е станал повод за завеждане на делото и делото е решено в полза на ищеца. Ето
защо и съдът е съобразил конкретните обстоятелства по настоящото дело и е приел, че
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв. е прекомерно. Поради
изложените съображения искането за изменение решението в частта за разноските следва да
бъде оставено без уважение
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 188670/30.05.2025 г. Й. Н. М., с която е
поискано постановеното Решение № 8395/11.05.2025 г. по гр.д. № 53975/2024 г. по описа
на СРС, 88 с-в да бъде изменено в частта за разноските
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3