Мотиви по нохд № 144 по описа на ПпРС за 2020
година
Подсъдимият А.И.С. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на 11.01.2020 г., около 20.30 ч., в гр.П., на
ул.“Г.“№**, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – улуци
с дължина 6 м на стойност 23.75 лв. и 10
кг медни отпадъци на стойност 27.60 лв., всичко на обща стойност 51.35 лв., от
владението на П.Г.В. *** без негово съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои“ - престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК.
В хода на
проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 НПК, защитникът на подсъдимият адв.Р.Р. ***, ТАК, прави искане за разглеждане на делото по реда
на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за
приключване на делото по диференцираната процедура, при което трансформира
производството и разгледа делото именно по този ред. В хода на съкратеното
съдебно следствие подс.С. се признава за виновен,
съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на
защитника, който претендира за определяне на минимално наказание ЛОС, което
бъде ефективно изтърпяно. Сочи се, че е налице ниска стойност на отнетите вещи,
както и е проявено съдействие от подсъдимия
при проведеното ДП; налице е проявено разкаяние и критичност.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената
диференцирана процедура пледира за налагане на наказание около 6 м. ЛОС
определено по реда на чл.58а,ал.4,вр. с чл.55 НК, което бъде ефективно
изтърпяно.
До започване на
разпоредителното заседание, редовно призованият пострадал П.В. не се явява,
като правата му на пострадал са надлежно разяснени чрез вписването в
съобщението по чл.247б,ал.4 НПК.
Предвид
характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4,
вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото,
съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да
бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.И.С. бил с основно образование,
неженен, грамотен. Живеел в гр.П., бил
трайно безработен, без доходи, издържал се от събиране и предаване на отпадъци
от черни и цветни метали, бил осъждан многократно за престъпления против
чуждата собственост /общо 20 пъти, справка за съдимост л.22-л.32 от ДП/, като
от правно значение за квалификация на настоящото му престъпно деяние са
следните осъждания: 1. /по п.19/ Присъда
№ 28/22.02.2016 г. по нохд № 9/ 2016 г.
на ПпРС, с която за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК, извършено на 01.04.
2015 г. е наложено наказание 2 г. ЛОС, в сила от 08.03.2016 г. Наказанието изтърпяно на 03.11.2017 г.
и по 2. /по п.20/ С пр.№
135/15.08.2018 г. по нохд № 192/2018 г.
на ПпРС, за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 НК, извършено на 20.07.2018 г.
е наложено наказание 3 м. ЛОС, в сила от 30.08.2018 г. Наказанието изтърпяно на 11.12.2018 г.
След като подс.С. изтърпял последното ефективно наказание лишаване от
свобода, поради липсата на доходи, решил да осъществи ново поредно
посегателство върху чуждата собственост.
На 11.01.2020
г. около 20.30 ч. подс.С. прескочил оградата и влязъл
в двора на необитаема къща находяща се в гр.П., ул.“Г.“№**, собственост на пострадалия П.В.. От
стопанските постройки към имота подс.С. взел 6 м употребявани улици и напълнил един чувал с
метални отпадъци за скрап. След това прескочил оградата на имота и влязъл в
съседния имот находящ се на ул.“Г.“№**, където бил забелязан от св.М. М. –
живущ ***, който успял да го задържи до пристигане на полицейските служители, а
и на самия пострадал. Откраднатите вещи останали на място и впоследствие в хода
на ДП били оценени от в.л. Д.П. /л.20/ на обща стойност 51.35 лв.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 20/2020 г. по описа на РУП
П. писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по
реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от
фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373,ал.3 НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подс.А.И.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, което несъмнено води до ангажиране на
наказателната му отговорност. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл обективиран в
конкретните му действия.
Съдът прие, че
правилно деянието на подсъдимия С. е квалифицирано като значително по-тежко
наказуемо, тъй като е осъществено при условията на опасен рецидив –
квалификация по чл.196,ал.1,т.1 НК, във
вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК. Видно от приложената по делото
справка за съдимост същият е осъждан
многократно с отделни влезли в сила присъди, като анализирайки осъждането по
нохд № 9/2016 г. на ПпРС, съдът направи
извод за това, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за квалификация на настоящото му деяние, като
извършено при условията на опасен рецидив по см.на чл. 29,ал.1,б.”а” от НК, тъй като: 1.) Подсъдимият е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по см.
на чл.93,т.7 НК –престъплението по чл.196,ал.1,т.2 НК е наказуемо с ЛОС от 3 до
15 г. 2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване от
свобода-наложено е наказание 2 г.ЛОС; 3.) изпълнението на това наказание не е
отложено по реда на чл.66 НК.
Установява се и втората хипотеза на опасния рецидив – по чл.29, ал.1,б.”б” от НК. Отново,
изхождайки от посочените в справката за съдимост осъждания е видно, че са
налице формалните изисквания и то втората хипотеза поради това,че: 1.)
Подсъдимият е осъждан два пъти по отделни влезли в сила присъди – по нохд №
9/2016 г. и нохд № 192/2018 г. на ПпРС; 2.) Наложените отделни наказания
“лишаване от свобода” са постановени за умишлени престъпления от общ характер;
3.) За поне едно от осъжданията (в случая и по
всички обсъждания визирани по-горе в мотивите) е постановено
ефективно изтърпяване на наказанията ЛОС. Отделно, налице е и последното
формално изискване по чл.30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от
изтърпяване на последното наказание ЛОС.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване
на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.С. следва да бъде определено съгласно правилата на
чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда
две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по
ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за
дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ.
изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че
наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.4 във вр. с
чл.55,ал.1,т.1 от НК, като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно: изключително ниската стойност на причинените вреди; тяхното
възстановяване/предвид залавянето на подсъдимия на местопрестъплението/; тежкото
материално и социално
положение; направените самопризнания и проявеното разкаяние, което мотивира
съда да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 НК. От друга страна съдът отчете като отегчаващо
вината обстоятелства съдебното миналото на подсъдимия извън осъжданията взети
предвид при квалификацията на настоящото престъпление. Именно предвид това негово съдебно минало, действията му по
настоящото дело са квалифицирани значително по-тежко като извършени при
условията “опасен рецидив” по см. на чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” НК. Независимо обаче от сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението и възстановяването на вредите следва да се отчете и
приеме, че настоящото му деяние е поредно престъпно посегателство върху чуждата
собственост, мотивирано изцяло от начина му на живот, тежкото материално и
социално положение.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част
на нормата по чл. 196, ал.1, т.1 от НК е от 2 до 10 г. ЛОС, поради което
отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание, съдът на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК го
индивидуализира в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като отчете, че в този размер успешно ще бъдат реализирани
целите, визирани в чл.36 НК. При определяне на наказанието съдът отчете, че
изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода не са оказали
своето поправително и превъзпитателно въздействие, доколкото подсъдимият е
продължил да извършва престъпления против чуждата собственост. На основание
чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи при първоначален “строг” режим.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на
делото осъди подсъдимия да заплати сумата 91.50 лв. за в.л. от ДП – в полза на
ОДМВР Т.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: