Р Е Ш Е Н И Е
№ 260156/9.11.2020г.
гр. Ямбол, 09.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО
ДИМОВ
при секретаря Е.
В. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
гр. дело № 512 по описа на ЯРС за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова
молба от А. д. „Д. и С.“ в качеството на ***на ищеца
„Европа Транс 2001“ ЕООД - гр. В. Т., представлявано от *** Е.Д.И. чрез *** Н. С.
от САК срещу „Бонойл“ ООД - гр. Я. С исковата молба
се твърди, че страните са в търговски отношения, по повод на които ответникът е
възложил на ищеца извършване на превоз на бутилирано слънчогледово олио - общо
Претендира се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата общо от 5464.60
лв., от които 5 163.40 лв. с ДДС – общ размер на дължима и незаплатена главница
съгласно заявка-договор от 02.07.2019 г. и фактура от 23.07.2019 г., както и
сумата от 301.20 лв. – лихва за забава, изчислена върху главницата от падежа на
плащане на сума по фактура до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2020
г.
Претендира се законна лихва върху
главницата от дата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който по същество се навеждат твърдения, че е налице
неизпълнение от ищеца по част от договора.
За ищеца в съдебно заседание не се явява
процесуален или законен представител, като в депозирани преди съдебно заседание
молби по същество и на основанията изложени в тях се поддържат исковите претенции
и се оспорва отговора на исковата молба.
В съдебно заседание за ищеца се явява ***
Р. М., чрез когото се сочи, че единственото му възражение е това, че съгласно
заявка-договор, ищецът е следвало да представи протокол от НАП за фискален
контрол или снимка на камиона и стоката или GPS координати от системата. Сочи, че непредставянето на
такива е единствената причина ответникът да не изпълни задължението си по
заявката-договор.Признава по същество, че ответникът е възложил на ищеца извършване
на превоз на бутилирано слънчогледово олио - общо
Въз основа на
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно между страните, че
ответникът е възложил на ищеца извършване на превоз на бутилирано слънчогледово
олио – общо 23 000 кг. по заявка договор от 02.07.2019 год. за извършване
на транспортна услуга от Б. до Ф.и обстоятелството, че ищецът е изпълнил
възложената му транспортна услуга, както и дължимостта
на сумата от 5163,40 лева с ДДС по издадената от ищеца фактура *** от
23.07.2019 год.
Спорни между страните са дали ответникът
е имал основание да откаже да изпълни задължението си на основание чл.90, ал.1 ЗЗД, респ. дали е изпаднал в забава, както и началната дата от която следва да
се приеме, че е изпаднал в забава.
По делото от страна на ищеца се като
писмени доказателства се представят: заявка-договор от 02.07.2019 г.,
международна товарителница, Фактура № *** г., разпечатка от ел. калкулатор за
лихва върху сума от 5163.40 лв., както и разпечатка от GPS-координати.
От страна на ответника по делото като
писмени доказателства се представят: писмен отговор от ответното дружество
относно покана за доброволно изпълнение, известие за доставяне и покана за
доброволно плащане от ищеца в отговор на получен отговор от ответника на
предходна покана за доброволно изпълнение.
В съдебно заседание от 14.10.2020 год.
ответника чрез процесуалния си представител представя по делото платежно
нареждане за кредитен превод от 13.10.2020 год., с което нарежда да бъде
заплатена на ищцовото дружество сумата от 5163,40
лева, чрез системата РИНГС с дата на вальор
13.10.2020 год., референция № ***
Предявените от ищеца против ответника
осъдителни искове по чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими като предявени от и срещу
легитимирана страна при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
По възражението на
ответника по чл.90, ал.1 ЗЗД:
Съдът намира същото за
неоснователно. За да се уважи искането следва страните в правоотношението да
имат насрещни вземания. Да са едновременно кредитори и длъжници
един на друг. Вземанията следва да са ликвидни и изискуеми. Разпоредбата на
чл.327, ал.1 ТЗ предвижда, че товародателя е длъжен да плати възнаграждението
при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай, с
оглед представения по делото договор, страните са уговорели единствено плащането
на навлото да стане след получаване на оригинално ЧМР
и фактура. Ответникът сам с отговора си на исковата молба признава, че за
извършената транспортна услуга ищецът е представил международна товарителница /CMR/
подписана от получателя на стоката и потвърдително
писмо от получателя на стоката, както и впоследствие издадената фактура, която
е било осчетоводена в ответното дружество. Никъде в договора не е предвидено
плащането да е обвързано с предвидените в договора задължения за превозвача за
представянето на протокол от НАП или снимки на камиона и стоката или GPS координати
на системата. Така предвидените в договора задължения на превозвача не са
обвързани със санкция в случай на неизпълнение и очевидно касаят и са свързани
с доказване извършването на транспортната услуга, извършването на която обаче в
случая не е била спорна, след като сам ответника признава, че е осчетоводил
получената от него фактура. В този смисъл възражението на ответника се явява
неоснователно.
Установеното по делото
обосновава извод, че между страните е възникнало валидно търговско
правоотношение по което ищецът в качеството си на кредитор е изправна страна,
извършил е в срок транспортната услуга предмет на договора. Наред с това
извършеното от ответника плащане в хода на производството, следва да вземе
предвид от съда с оглед приложението на разпоредбата на чл.235 ГПК, като
предявения иск за сумата от 5 163,40 лева ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане,
макар доказан по своето основание и размер, следва да се отхвърли като погасен
чрез плащане.
По иска с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД:
Искът е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.86, ал.1 ЗЗД, субсидиарно приложима съгласно
чл.288 ТЗ, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
В настоящия случай страните
не са уговорили в какъв срок след получаване от ответника на оригиналното ЧМР и
фактура следва да бъде извършено плащането. Ето защо съдът намира, че ответника
следва да се счита в забава от деня на получаване на поканата за доброволно
изпълнение – 28.11.2019 год., която дата се признава от ответника като дата на
получаване на поканата и която дата се потвърждава макар и косвено от
изпратеното от ответника до ищеца писмо /л.27 от делото/ във връзка с
отправената покана за доброволно изпълнение.
На тия съображения, съдът
определя размера на обезщетението за забава върху сумата от 5163,40 лева за
периода от 28.11.2019 год. до 17.02.2020 год. – датата на подаване на исковата
молба /видно от пощенското клеймо/ в размер на 117,00 лева, въз основа на
изчисления, извършени с помощта на онлайн калкулатор за изчисляване на законна
лихва в сайта на calculator.bg. Искът следва да бъде уважен за периода от
28.11.2019 год. до 17.02.2020 год. и за сумата от 117,00 лева и отхвърлен за
разликата над сумата от 117,00 лева до пълния предявен размер от 301,20
лева, т.е. за сумата в размер на 184,20
лева, за периода от 23.07.2019 год. /датата на издаване на фактурата/ до
28.11.2019 год., като неоснователен.
По разноските:
В случая ответника е
извършил плащане на задължението си след подаване на исковата молба, в хода на
производството, поради което съдът
намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото
по арг. от противното на чл.78, ал.2 ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
Видно от представените в тази насока от ищеца
доказателства, сторените от него разноски са както следва: за обезпечение на
бъдещ иск – 40 лева; 95.40 лева – заплатени такси по ИД *** год. ЧСИ И. Х.,
256,54 лева – заплатени държавни такси в настоящото производство и 720,00 лева
с ДДС – адвокатско възнаграждение или общо 1 111,94 лева.
Водим от горното и като съобрази отхвърлената част от
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по съразмерност сумата от 1 073,94 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. д. „Д. и С.“, БУЛСТАТ ***, в качеството на ***на Е.Д.И. с ЕГН ********** – *** и представляващ „Европа
Транс 2001“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т.,
ул.“***“ чрез ***.Н. С. от САК, против „Бонойл“ ООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“*** представлявано от ***
М. М. Т. и В. М. Т., иск, с която на основание чл.79, ал.1 ЗЗД се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 163,40 лева с ДДС, представляваща
общ размер на дължима и незаплатена главница съгласно Заявка-договор от
02.07.2019 год. и фактура от 23.07.2019 год., ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „Бонойл“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“***,
представлявано от *** М. М. Т. и В. М. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на „Европа Транс 2001“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В. Т., ул.“***, представлявано от ***Е.Д.И. сумата от 117,00 лева, представляваща
лихва за забава начислена върху главницата от 5 163,40 лева, за периода от
28.11.2019 год. до 17.02.2020 год., като иска за разликата над 117,00 лева до
предявения размер от 301,20 лева и за периода от 23.07.2019 год. до 28.11.2019
год. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Бонойл“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.***представлявано
от *** М. М Т. и В. М. Т. ДА ЗАПЛАТИ
на „Европа Транс 2001“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
В. Т., ул.“***, представлявано от *** Е.Д.И. сумата от 1 073,94 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/