Решение по НАХД №455/2025 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 61
Дата: 30 септември 2025 г. (в сила от 25 октомври 2025 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20252180200455
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Царево, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20252180200455 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по постъпила жалба от “М. Р.“ ЕООД,
ЕИК *********, против наказателно постановление № 841759- F836952/
12.08.2025 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “М. Р.“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, дружеството жалбоподател сочи, че не оспорва изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка, но намира, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка поддържа
конкретни доводи, обуславящи приложението на цитираната разпоредба, като
моли за отмяна на атакуваното постановление.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител-
юрисконсулт- моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
1
По същество се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба
и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отмяна.
Съображенията в тази насока са следните: От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка, изложена по
идентичен начин в процесните АУАН и НП: На 24.07.2025 г. в 12,53 часа била
извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, на търговски обект
стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката било
констатирано, че жалбоподателя- в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
Н - 18/ 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ- е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна
група според вида на продажбите.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н - 18/ 2006 г. на
МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по
чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите 1. група "А" - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на
течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. -
ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
В хода на проверката бил изведен дневен финансов отчет от ФУ, видно
от който е имало продажба на 1 бр. хлебче, на стойност 3,99 лева група „Г“ на
фискалното устройство, вместо в група „Б“.
За констатирането на нарушението, бил съставен нарочен ПИП.
Впоследствие бил издаден и АУАН в присъствие на пълномощник на
дружеството, който подписал акта без възражения. Такива не били депозирани
2
в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, като
констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118 от ЗДДС и
санкционирано по чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви
и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от
своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
3
следните правни изводи: По делото не се спори, а и от приложената Заповед се
установява както материалната, териториална, така и темпорална
компетентност на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка, изложена
в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и
в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН, АУАН е съставен в срок, в присъствието на упълномощено лице,
процесното НП е издадено в законоустановените срокове.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че в случая се
касае за нарушение по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.
Санкционираното лице не е изпълнило задължението си да регистрира
продажби в съответната данъчна група.
Настоящата съдебна инстанция обаче, намира за изцяло споделими
доводите на жалбоподателя, за наличие на предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Приложената санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда,
че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до
2000 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая е
4
установено, че деянието представлява нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС, като са посочени нарушените норми от този
акт, което е напълно достатъчно да формира знание у санкционираното лице,
за извършването на какво деяние е наказано.
Настоящият състав на съда намира за незаконосъобразно съждението,
изложено в обжалваното НП, че не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН. Законодателят с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен този
случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Като смекчаващи обстоятелства могат да бъдат преценени и
такива, които не представляват обективни причини за неизпълнение. Съдът
отчете, че санкционираното дружество веднага е отстранило допуснатото
нарушение. Оказало е пълно съдействие при извършване на проверката. Касае
се до отчитането само на една продажба и то на изключително ниска стойност.
Очевидно в случая се касае до незначителна грешка, допусната от
жалбоподателя, като се има предвид характера на извършваната от него
дейност в обекта- продажба на хранителни стоки и характеристиките на
групата, в която е отчетена процесната продажба.
Всички тези факти предпоставят извод, че конкретното нарушение се
отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. В този смисъл са налице
предпоставки случаят да бъде определен като маловажен. По същество следва
да бъде отменено наказателното постановление и за постигане на целите,
регламентирани с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН жалбоподателят да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание /в този смисъл Решение № 1863 от
26.02.2025 г. по к. адм. н. д. № 142 / 2025 г. на XIV състав на Административен
съд – Бургас/.
5
Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 841759- F836952/ 12.08.2025 г.
на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “М. Р.“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер
на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА “М. Р.“ ЕООД, ЕИК *********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6