РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Елин Пелин, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20231820200384 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Труд, общ. Марица, обл.
Пловдив, ул. „Иглика“ № 13, срещу наказателно постановление № BG03012023/5800/Р8-
2160/03.07.2023 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което е наложена глоба в размер на 1800 лева за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение в АУАН и в НП, тъй като не е посочена нарушената от
жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, тъй като е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 179, ал.3а
ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно
административно наказание за водачите на ППС от категория по чл.10б, ал. 3 ЗП, в
случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни
такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Твърди се, че е налице
съществена неяснота относно фактическото описание на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение и начина на извършването му (в нарушение на чл.57, ал. 1, т. 5
ЗАНН), като има съществено различие между съдържанието на процесиите АУАН и НП, що
се отнася до описанието на вмененото административно нарушение - в съдържанието на НП
е добавено, че описаното в АУАН превозно средство е било с маса над 12 тона и общо с 5
1
оси, каквото фактическо твърдение в АУАН не е налице; нито в АУАН, нито в НП е
посочено, кой е извършител на твърдяното нарушение и как е установено, че това е именно
жалбоподателят. Сочи се, че ако има нарушение то представлява маловажен случай, тъй
като се касае за частично неподаване на тол данни само в периода около 17:00 часа на
21.12.2022г. (такива данни са подавани в останалото време на 21.12.2022 г. за другите
сегменти от платената пътна мрежа), най-вероятно поради техническа причина в бордовото
устройство, като в случая е сключен договор между собственика/ползвателя на ППС с рег.
№ СВ5630ТК - „MEMO ЛОГ“ ЕООД, и доставчика на електронната услуга за събиране на
пътни такси за изминато разстояние - „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА” АД. В
случая доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато
разстояние „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД е следвало да уведоми
„MEMO ЛОГ“ ЕООД, собственик/ползвател на процесното ППС, относно отстраняване на
техническата нередовност в бордовото устройство. Сочи се, че в случая, дружеството-
ползвател на електронните услуги по генериране и отчитане на тол данни, както и
заплащане на тол такси - „MEMO ЛОГ“ ЕООД, веднага е уведомило дружеството
„ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА” АД, като е поискало да му бъдат
предоставени логовете на бордовото устройство, монтирано в товарния автомобил с рег. №
СВ5630ТК, но към датата на подаване на жалбата, „ДИДЖИТОЛ СМАРТ
ИНФРАСТРУКТУРА” АД не е предоставило на „MEMO ЛОГ“ ЕООД така поисканите от
дружеството логове на бордовото устройство, зачислено и монтирано към ППС с рег. №
СВ5630ТК, за дата: 21.12.2022г.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. И.
поддържа жалбата. В писмени становища се моли за отмяна на наказателното постановление
като постановено при неяснота, в нарушение на правилата при изготвяне и при неясна
фактическа обстановка. Сочи се, че АУЗПТ № 1004 на републикански път А-2 Витиня-
София при 27+700 различно от посоченото в АУАН и НП с № 10042. Претендира се
присъждане на разноски.
В съдебното заседание наказващият орган чрез процесуалните си представител юриск. К. и
Г. оспорва жалбата. Излагат се доводи за законосъобразност на наказателното
постановление и се моли за потвърждаването му. Претендира се присъждане на разноски.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 03.01.2023 г. на Граничен Контролно-Пропускателен Пункт (ГКПП) Кулата е спряно
пътно превозно средство с водач Н. Н. Н. като в проверката участвали служители на
Териториална дирекция Митница София свидетелката А. Славчев Т., както и колегата й Б.
С. З.. Свидетелката А. С.Т. сочи, че в Електронната система за събиране на пътни такси
имало данни за незаплатена такса, като след отпечатването на документа имало данни за
2
неплатената такса за 21.12.2022 г. Свидетелката А. Славчев Т. сочи, че жалбоподателят Н.
Н. Н. е бил водач на ППС-то при проверката на ГКПП Кулата на 03.01.2023 г.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG03012023/5800/P8- 2160/03.01.2023 г. от А. Славчев Т., старши инспектор в
отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД митница София“ за това, че на 03.01.2023г. в
22:35:42 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Кулата, пристигнало пътно превозно средство с peг. № ....
вид: влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща техническа допустима
максимална маса на пътния състав над 3,5 тона / над 12 т./ оси …, като след извършена
проверка се установило, че попада в категорията на пътно превозно средство, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като
на 21.12.2022г., в 17:00:54 часа, на Чурек по път А-2, км 27+024, засечено контролно
устройство с идентификатор № 10042 (АПИ), за извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с
номер на нарушението № F12EB13EFF0D092FE053031F160A4ABE, с което жалбоподателят
нарушил чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата. Актът е подписан от
актосъставителя А. Славчев Т., Б. С. З. като свидетел, както и от жалбоподателя Н. Н. Н.,
като последният написал „акта подписах по мое желание“.
Срещу АУАН е подаденото възражение се сочи, че: в АУАН като място на нарушение се
сочи А-2 отсечка 27+024, каквато няма в Списъка на републиканските пътища; фирмата
собственик на ППС с peг. № СВ5630ТК има сключен договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане с
доставчика „Диджитол смарт инфраструктура“ АД, които от своя страна не са уведомили
своевременно фирма MEMO ЛОГ ЕООД за липса на подаване от бордовото устройство на
тол данни.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № BG03012023/5800/Р8-
2160/03.07.2023 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което е наложена глоба в размер на 1800 лева за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата, за това че на 03.01.2023г. в
22:35 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с peг. №
СВ5630ТК, вид: влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от г-н Н.. След извършена проверка от страна
контролните органи е установено, че на 21.12.2022г., в 17:00 часа, горепосоченото пътно
превозно средство (ППС) с регистрационен № ...., попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 21.12.2022г. в 17:00 часа, на
Чурек по път А-2, км 27+024, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път А-2, км 27+024, за който се
3
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение
№ 680 на Министерски съвет от 21.09.2022г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното
административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението №
F12EB13EFF0D092FE053031F160A4ABE, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10042) - част от
системата. Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава
право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние
между две точки. Правилно в АУАН № ЕЮ03012023/5800/Р8-2160/03.01.2023г. е
отбелязано, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12
тона и съответно - при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от
приложения към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. № СВ5630ТК е с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5. Горното се потвърждава и
от извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните
собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров
обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с peг. № СВ5630ТК е с обща
техническа допустима максимална маса 18000 килограма. Сочи се, че е изпратено писмо до
„Диджитол смарт инфраструктура“ АД (ИТС) за становище по компетентност, като в
отговор на което в Национално тол управление е постъпил отговор per. № 53-00-
4944/30.06.2023г., в който се твърди: „ ППС СВ5630ТК на Мемо Лог ЕООД е регистрирано
в нарушение на 21.12.2022г. в 17:00 ч. след преминаване на контролни рамка. Проверката на
системата и доказателствените записи показват, че устройството, асоциирано с това ППС е
било изключено, поради липса на захранване в периода от 15:05 ч. на 21.12.2022г. до 8:13 ч.
на 22.12.2022г. и поради тази причина не е предавало данни по време на преминаване през
контролната рамка“. Сочи се, че в хода на извършената служебна проверка на
административнонаказателната преписка, е установено, че за ППС с peг. № СВ5630ТК не са
изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа,
свързани със заплащането на дължимите пътни такси. Процесното пътно превозно средство
е било снабдено с бордово устройство, като на посочената дата 21.12.2022г., в 17:00 часа
4
няма подадена валидна тол декларация за преминаването, и не е получено надлежно
плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмент ********** в границите на който се
намира контролно устройство с идентификатор № 10042. В хода на извършената проверка,
на 03.01.2023г. г-н Н. е заплатил дължимата независимо от съответната
административнонаказателна санкция такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер
на 119 лева според квитанция за платени пътни такси в Република България № AM-
23BG005731X49367405 от 03.01.2023г. Сочи се, че в хода образуваното
административнонаказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към
настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ
обстоятелството, че ППС с peг. № СВ5630ТК е с обща технически допустима максимална
маса над 12 тона и е засечено на 21.12.2022г. в 17:00 часа, на Чурек по път А-2, км 27+024,
като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение — няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването.
Представен е пътен лист Т № 2007655 за товарен автомобил, извършващ международен
превоз за автомобил ППС с peг. № СВ5630ТК и ремарке С2417ЕС, издаден от Ахмед Фейзи
Куруасан на 10.12.2022 г. и приключен на 22.12.2022 г.
Според справка от АПИ към 21.12.2022г. на път А-2, в района на км 27+024 е действало
Разрешение за специално ползване на пътищата № РСПП – 216/10.07.2019 г. за АУЗПТ №
1004 на републикански път А-2 Витиня-София пи 27+700 т. е. различно от посоченото в
АУАН и НП с № 10042.
Представени са писма от изх. №№ от 12.06.2023 г. и 30.06.2023 г. на „Диджитол смарт
инфраструктура“ АД, в които се сочи, че за посоченото ППС има получени ТД, но липсвало
захранване на устройство в периода от 15:05 ч. на 21.12.2022г. до 8:13 ч. на 22.12.2022г.
Приложени са статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи
разположението на процесното превозно средство върху пътен участък А-2, км 27+024 на
дата 21.12.2022г. в 17:00 часа.
Представена е заповед № ЗАМ-1434/ 32-263874 от 08.08.2022 г. на Директора на Агенция
Митници относно компетентността на актосъставителя. Представена е заповед № РД-11-749/
07.06.2023. на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура относно
компетентността на наказващият орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателства от показанията на свидетелката А. С. Т.,
които съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с писмените
доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване.
5
Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
В случая е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание
на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от
възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си. Задължението на водача е преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, респ. заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая нарушението
не е доказано по отношение на авторството, като неправилно е била ангажирана
отговорността на водача, тъй като не е доказано осъществяването от него на изпълнителния
състав на обявеното за наказуемо деяние. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че
жалбоподателят не е оспорил изрично констатациите в АУАН – било при съставянето му,
било в срока за възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те следва да
бъдат установени по безспорен и категоричен начин в съдебното производство, което в
настоящия случай не е сторено.
Наказващият орган не е посочил ясно законните разпоредби, които виновно са били
нарушени. Налице е неяснота относно основанието за налагане на глобата, тъй като в
наказателното постановление е посочена санкционната разпоредба на чл. 179а, ал. 3 ЗДвП,
но наказващият орган не е посочил ясно материалната разпоредба, която е приел, че е
нарушена от жалбоподателя. Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. С
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената
6
пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
В конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, което е квалифицирано, като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по този текст да се
ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който не е изпълнил
задължението си за установяване на изминатото разстояние или водач, който не е изпълнил
задължението си да закупи маршрутна карта, т.е. предвидени са две различни хипотези, като
нито в акта, нито в НП е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя.
Ето защо съдът намира, че при така дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е
налице противоречие с описаното нарушение, тъй като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП не е
предвидено ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач за това, че
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство, както и че ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него. Следователно собственикът на пътното превозно
средство е задължен да изпълни задължения свързани с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Посочената в акта и в
НП като нарушена разпоредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е административнонаказателната
разпоредба въз основа на която се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя, т. е. липсва посочване на законната разпоредба – материалноправната норма,
което е нарушена. В конкретния случай това би била разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, но
такава квалификация липсва както в акта, така и в НП, т. е. липсват задължителни реквизити
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което от своя страна отново
води до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят. В конкретния случай
описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната
административнонаказателна разпоредба, а е посочена като нарушена санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а ЗДвП т. е. за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена
нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. В хода на административно-наказателното
производство не е установено водачът да не е изпълнил съответни задължения за
установяване на изминатото разстояние, както и да е нямал закупена маршрутна карта за
категорията на превозното средство. Щом като наказващият орган твърди, че собственикът
неправилно е декларирал данните за превозното средство, за което няма представени
7
надлежни доказателства, и оттам - заплатената тол такса е по-малка от дължимата- то
допуснатото нарушение е следвало да бъде санкционирано по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, съгласно
който собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в
размер 2500 лева.
Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да посочи законните разпоредби,
които виновно са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено. Описаното в
АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна
разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на
процесуално основание. Привлеченият към административнонаказателната отговорност
следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи
обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и
правно единство с конкретна разпоредба на закона. Следва също да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на
актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. В
административнонаказателното производство не е познат института на фактическа,
техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава,
когато се касае за правна квалификация, явяваща се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1
ЗАНН реквизит на същия акт. Наказателните постановления са актове на правораздаване и
следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се
вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера
на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В производство е била заявена претенция за присъждане на разноски по делото. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.07.2023 г. изрично е
посочено, че за договорените правна защита и съдействие на жалбоподателя адвокатът
извършва безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В конкретния
случай оспореното наказателно постановление се отменя от съда. При тези обстоятелства
безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 63д, ал. 1
ЗАНН право, като при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения
акт. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
8
орган. В случая съгласно чл. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на
работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ Агенцията е юридическо лице на бюджетна
издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното
развитие и благоустройството със следните специализирани звена - Областни пътни
управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. По изложените
съображения разноските следва да се възложат именно върху Агенция „Пътна
инфраструктура“, към която Национално тол управление е звено в организационната й
структура, като в същото време не е самостоятелно юридическо лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.
Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 ЗА, е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
Неоснователно е възражение за прекомерност, тъй като същото се определя при
минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради изложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG03012023/5800/Р8-2160/03.07.2023 г. на
Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) гр. София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати в полза на адвокат В. Г.
И., ЕИК/Личен номер **********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 9, ет. 3, разноски в
размер на 580 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
9
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
10