РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. *, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20231600100223 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск за
обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ц. „Св. Н.“ – с. *, обл. *, представлявана от председателя на
църковното настоятелство А. М., твърди в исковата молба, че притежава имот с кад. №
*с площ 153,001 дка, представляващ дървопроизводителна горска територия в
землището на с. *, община *, местност * Ищецът сключил договор № 5/08.01.2018 г. с
ответника Г. Л. за изготвяне на горскостопанска програма съобразно Наредба №
18/2015 г., като било постигнато съгласие изработването на програмата да е безплатно,
а последващите добив и реализация на дървесината да се осъществят възмездно от
лице, посочено от изпълнителя. Ответникът Л. е изработил възложената му програма и
без допълнително възлагане е издал 3 позволителни за сеч без знанието и съгласието
на Ц.. Издадените три позволителни за сеч са за отдел 22“и“ за добив на 92 куб.м при
допустим обем на ползването по ГСП 65 куб. м; за отдел 22“у“ – за 122 куб.м при
допустим обем от 55 пл.куб.м. Позволителните за сеч са издадени в нарушение на чл.
54, ал.1, т. 3 от Наредба № 8, според който позволителното се издава след представяне
от собственика на договор за възложен добив в имота. Такъв договор липсва, още по
малко пък ищецът да е възлагал на втория ответник – „Б.*“ ЕООД добива на
дървесина от собствения му имот.
При издаването на позволителните за сеч е нарушен и чл. 108, ал. 2 от ЗГ, тъй
като те трябва да са издадени на лице, вписано в публичния регистър за упражняване
1
на лесовъдска дейност. В действителност са издадени на Г. Л., който към момента на
издаването им няма такова качество. В периода 28 юни – 6 септември 2018 г. е
извършена сеч в имота, за което ответникът Л. е издал и превозни билети, отново без
да му е било възложено по реда на чл. 211, ал. 2, от ЗГ. В резултат на осъществената
сеч са добити 226,46 куб.м дървесина при допустиим по ГСП 120 куб.м.
Ищецът твърди, че ответникът Г. Л. е допуснал нарушения на правилата за
добив на дървесина, от което за ищеца са настъпили имуществени вреди. Нарушенията
се състоят в следното: Издал е 3 бр. Позволителни за сеч в нарушения на
нормативната уредба: без знанието и съгласието на собственика на имота при липса на
договор по чл. 186. ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗГ, с които е дал възможност на „Б.*“ ЕООД да
извърши сеч в имота; издал е ПС на себи си в качеството си на лесовъд без да е заемал
длъжността лицензиран *на фирмата в нарушение на чл. 108. ал.2 от ЗГ във връзка с
чл. 242. ал.1, т. 1 ЗГ; издал е ПС без договор със собственика в нарушение на чл. 108,
ал.1, т.4 от ЗГ; издал е ПС за отд. 22“у“ за цялата площ в нарушение на чл.24. ал. 1 от
Наредба № 8 за сечите в горите; издал е ПС за обем над позволения по ГСП в
нарушение на чл.13, ал.З от ЗГ; издал е превозни билети в нарушение на нормативната
уредба: без договор или пълномощно от собственика в нарушение на чл. 211. ал.2, т.2
ЗГ; в нарушение нат. 9. б. „ж“ от заповед № 461/30.05.2017 г., както и за добита
дървесина, превишаваща разрешената по издадените ПС, с което е узаконил сеч на
немаркирани дървета в нарушение на чл.104, ал. 1, т. 5 от ЗГ; издал е протоколи за
освидетелстване на сечищата, в които е удостоверил данни относно обема на добитата
дървесина, неотговарящи на действителното количество добита и експедирана
дървесина по издадените превозни билети. Като лице по чл. 108, ал.2 ЗГ, на което са
издадени ПС, инж. Г. Л. не е изпълнил следните свои задължения: - задължението си
по чл. 108, ал. 3 ЗГ да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране
на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148. ал.
11, до освидетелстване на сечището; задължението си по чл.61 от Наредба № 8 до
освидетелстване на сечището да осъществява контрол по спазване изискванията на
чл.47 и 48. както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина;-
задължението си съгласно чл.12б от Наредба №1 да не допуска сеч на немаркирани
дървета, което обуславя добив над разрешения по издаденото ПС.- издадени са
последващи ПБ на основание липсващи или несъществуващ 2 истински документ;-
издадени са ПБ с липсващи реквизити;- издадени са един или няколко последващи ПБ,
с които чрез различни комбинации реалният им обем е повече от транспортираната с
първични ПБ дървесина.
Отговорността на втория ответник „Б.*“ ЕООД произтича от това, че
дружеството е извършило сеч в имота без знанието и съгласието на собственика, тъй
като Ц. „С. Н.“ не е сключвала договор по чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ с „Б.*“ ЕООД.
2
Ответникът не е заплатил стойността на добитата дървесина. С действията си двамата
ответници са причинили имуществена вреда на ищеца при условията на солидарност,
която са длъжни да поправят на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 255 от ЗГ.
Отговорността им е солидарна съгласно чл. 53 от ЗЗД, тъй като чрез
незаконосъобразните действия на Л. са създадени условия за провеждане на сеч в
имота на ищеца, от което той е претърпял имуществена вреда, равняваща се на
стойността на изсечената и извозена дървесина в обем 538 пл. куб. м на стойност
29 441,01 лв. Ищецът моли да бъдат осъдени солидарно двамата ответници да платят
обезщетение от 29 441,01 лв за причинените имуществени вреди заедно със законна
лихва за период три години назад от датата на подаване на исковата молба - 28 юни
2023 г. в размер на 9170,46 лв. Претендира присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът Г.Л. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Поддържа, че е изпълнил договорното си задължение да изработи
горскостопанска програма за притежавания от ищеца дърводобивен имот. В договора с
Ц. е съществувала клауза ответникът Л. да посочи лицето, което да извършва сеч и
след като „Б.*“ ЕООД са му представили договор от 6 август 2018 г., сключен с Ц., той
е издал позволителни за сеч и превозни билети. Действията му са в изпълнение на
поети задължения и към „Б.*“ ЕООД съгласно договор за лесовъдски услуги с това
дружество.
Ответникът „Б.*“ ЕООД, представлявано от управителя М.Т., не взема
становище по исковете.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключение по
лесотехническа експертиза. МОС обсъди доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства и приема за установено следното:
От представеното решение № 256/14.08.2000 г. на ОСЗ * се установява, че Ц.
„Св. Н.“ е собственик на горска площ, представляваща имот № *с площ 153,001 дка в
м. *в землището на с. *. На 8 януари 2018 г. Ц. сключила с ответника Г.Л. договор за
изработване на горскостопанска програма (ГСП) за същия имот. Ответникът приел да
изпълни задължението безплатно, но срещу това да посочи изпълнител, който да
осъществи сечта в имота.
Ответникът Г. Л. е регистриран лесовъд за упражняване на лесовъдства
практика (удостоверение № */ 18.08.2011г. на ИАГ).
Задължението за изработване на ГСП било изпълнено и такава програма е
изработена и утвърдена със Заповед № 448/23.06.2018 г. на директора на РДГ-*.
Ответникът е издал три позволителни за сеч (ПС):
№ */25.06.2018 г. за 120 куб.м;
№ */15.07.2018 г. за 33 куб.м и
3
№ */27.07.2018 г. за 59 куб. м.
С трите се позволява на „Б.*“ ЕООД да извърши сеч в посочените обеми в отдел № 22,
подотдел „и“, което е имот № *в землището на с. *, собственост на ищеца.
На основание чл. 109 от ЗГ ответникът Г. Л. съставил и три протокола за
освидетелстване на сечище с номера: *, *и *, като с тях е констатирано изсечено
количество от общо 226,46 куб. м. от отдел 22, подотдел „и“.
Добитата дървесина е била извозвана от „Б.*“ ЕООД със 107 превозни билета
(ПБ), издадени също от Г. Л.. Сечта е осъществена от това дружество, както се
установява от показанията на неговия служител М. К., разпитан като свидетел.
Неоснователно е искането на ищеца показанията на този свидетел да бъдат
изключени поради процесуално нарушение - искането за разпита не е било направено
с отговора на исковата молба. Доколкото в отговора на исковата молба, подаден от Г.
Л., се твърди, че добивът е осъществен от това дружество и при разпределяне на
доказателствената тежест му е указано, че следва да установи твърдените от него
факти, то показанията са допустими.
Отношенията между Ц. „Св. Н.“ и „Б.*“ ЕООД са били уредени с договор за
добив на дървесина, сключен на 6 юни 2018 г. Съгласно договора Ц. продава на
дружеството дървесина за огрев и строителна дървесина, които „Б.*“ ЕООД ще добие
от имот № *в землището на с. *.
По повод оспорване истинността на документа от страна на ищеца с твърдение,
че подписът за представляващия Ц. не е положен от архимандрит А., е назначена
графологична експертиза. От заключението на експерта графолог се установи, че
подписът е автентичен.
Ищецът е оспорил представителната власт на архимандрит А., представлявал Ц.
„Св. Н.“ при сключване на договора с „Б.*“ ЕООД и е въвел възражение, че договорът
не обвързва ищеца. Наведен е и довод, че този договор съгласно чл. 121, т. 1 от УБПЦ-
БП е следвало да бъде одобрен от Епархийския съвет, а такъв акт липсва.
При обсъждането на това писмено доказателство МОС съобрази, че Ц. „Св. Н.“
– * е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 140, ал. 2 от УБПЦ-БП. Тя се
представлява от енорийския свещеник, който е и председател на църковното
настоятелство съгласно чл. 140, ал. 4 от УБПЦ-БП. По отношение ищеца
правновалидна воля е могъл да изразява председателят на църковното настоятелство А.
М.. Липсват доказателства протосингелът архимандрит А. (със светско име А.М.) да е
бил упълномощаван да изяви воля от името на Ц. „Св. Н.“. Заеманата от него позиция
протосингел на Видинска митрополия не включва в правомощията си това да замества
волята на лицата, представляващи отделните местни поделения на православното
вероизповедание в границите на Видинската митрополия. Съгласно чл. 97, ал. 3 от
УБПЦ протосингелът е помощник на митрополита в управлението на епархията,
4
намира се под негово пряко и непосредствено ведомство и го замества в негово
отсъствие по негови изрични указания. От това следва, че договор № */06.06.2018 г. е
бил сключен от лице без представителна власт, действията на мнимия представител не
са потвърдени, поради което ищецът не е обвързан от договора. Дори да е бил
потвърден от представляващия Ц. „Св. Н.“, то договорът не би могъл да бъде саниран,
тъй като е нищожен.
Договорът между Ц. „Св. Н.“ и „Б.*“ ЕООД страда и от още един порок: той е
сключен без предварителното писмено съгласие на епархийския съвет, утвърдено от
епархийския митрополит, което е изискуемо като условие за действителност съгласно
чл. 121, ал.1, т. 9 от УБПЦ-БП. Този извод се налага от особения статут на църковните
имоти – те винаги са собственост на Българската православна Ц., независимо от кое
нейно поделение са били придобити. Управлението и разпореждането с тях се
извършва по особени правила, уредени в УБПЦ-БП. Така договор, сключен без
предварително писмено съгласие на епархийския съвет, одобрено от митрополита, се
явява противоречащ на закона, тъй като не е изпълнена императивна правна норма.
МОС приема, че договорът от 6 юни 2018 г. е нищожен, поради което не е породил
правни последици и не обвързва ищеца.
Относно отношенията между двамата ответници е представен и договор от 6
юни 2018 г., сключен между Г. Л. и „Б.*“ ЕООД, с който на първия се възлага
осъществяване на лесовъдски услуги при извършването на добив на дървесина в имот
№ *в землището на с. *.
МОС намира за неотносими към разглеждания спор анализите на нарочна
комисия на ИАГ по повод констатирани нарушения при добив на дървесина. Те са
обект на изследване в образувано досъдебно производство и на административно
такова. Доколкото не съдържат преки доказателства, относими към спора, а само
изводи и заключения, те не обвързват настоящия състав при формиране на изводите по
основателността на исковете.
Показанията на свидетелите С. Ц. и Д. П. съдържат данни, че от процесния имот
е била изсечена дървесина и че сечта е извършена без съблюдаване на правилата на
добрата лесовъдска практика за добив по начин, който да гарантира възобновяване на
насажденията и поддържане доброто състояние на гората. Техните показания
потвърждават твърдението на ищеца, че е осъществен добив на дървесина в имота на
Ц. „Св. Н.“ – с. *, но не съдържат данни кой е извършил сечта.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявените искове
за частично основателни.
Установи се, че между Ц. „Св. Н.“ и Г. Л. е съществувало облигационно
правоотношение, което носи белезите на договор за изработка: Ц. е възложила, а Л. е
приел да изработи ГСП. Ответникът е изпълнил договорното си задължение, с което
5
целта на договора е постигната. Л. е престирал очаквания от Ц. фактически резултат и
правоотношението е изчерпано. Валидността на този договор и изпълнението му не са
предмет на изследване в настоящия процес. Той има значение доколкото е предоставил
възможност на ответника Л. да извършва действия във връзка с имот № *в землището
на с. *, собственост на Ц. „Св. Н.“.
Всички последващи действия на ответника Г. Л. по отношение горския имот,
притежаван от Ц. „Св. Н.“, след изработването на ГСП, са такива, извършени без
възлагане, извън предмета на договора, а поради това, че нарушават нормативните
правила за дърводобив, те са и противоправни. От неговите действия е последвала
непосредствена имуществена вреда за собственика на имота, като тази вреда се състои
в изсичането на дървесина, чиято равностойност Ц. не е получила.
Действията на Л. осъществяват състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, поради което той дължи обезщетение за последвалите имуществени вреди.
Солидарно с него отговаря и вторият ответник „Б.*“ ЕООД – дружеството, което е
осъществило сечта и извозило дървесината от имота на ищеца.
Горскостопанската програма (съгласно чл. 93 от Наредба № 18/07.10.2015 г. за
инвентаризация и планиране в горските територии) е документ, който въз основа на
инвентаризация на горската територия дава насоки за стопанисването й и планира
горскостопанските дейности в зависимост от характеристиката на горската територия,
състоянието на насажденията и наличното възобновяване.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за горите ГСП се изработва, за да се определят
допустимият размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите
на управлението на горските територии за срок от 10 години. Тя се изработва от
лесовъд, вписан в нарочен регистър на Изпълнителната агенция по горите.
Утвърдената ГСП е задължителна предпоставка, за да се пристъпи към сеч в
конкретната територия.
На ответника Л. е било възложено изработването именно на програма за
управлението на горския имот и с това правомощията му по отношение последния се
изчерпват. Като лицензиран лесовъд обаче той е предприел и последващи действия по
организиране на сеч в същия имот. Именно тези последващи негови действия се
явяват извършени противоправно и водят до причиняване на имуществена вреда.
Правилата за осъществяване на сечи в горите са нормативно уредени в Закона
за горите и издадената в изпълнение на чл. 101, ал. 3 от ЗГ Наредба № 8/05.08.2011 г.
за сечите в горите.
Сечите се извършват въз основа на писмено позволително, което за имот частна
собственост се издава от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което собственикът има
сключен договор за конкретния имот (чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ).
6
Г. Л. е издал три позволителни за сеч в имот № *в землището на с. *, но между
него и Ц. „Св. Н.“ не е имало договор по чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ. На ответника Г. Л. не
е било възлагано извършването на тази дейност, поради което действията му
неправомерно навлизат в чужда правна сфера. Договорът от 6 юни 2018 г., с който
„Б.*“ ЕООД възлага на Г. Л. изпълнението на лесовъдски услуги не санира този порок.
Единствено договор със собственика на имота, т.е. с Ц. „Св. Н.“ – *, може да
легитимира лесовъда в дейността му по издаване на ПС.
Позволителните за сеч са издадени от Г. Л. в полза на самия него. Това би било
допустимо, ако той се намираше в трудовоправна връзка с „Б.*“ ЕООД – търговецът,
осъществявал добив на дървесина и вписан в регистъра по чл. 241 от ЗГ. Изричното
изискване на чл. 242, ал. 1, т. 1 от ЗГ е този търговец да има нает по трудов договор
лицензиран лесовъд. Видно от писмо на ИАГ от 16 януари 2024 Г.Л. не е посочен като
лицензиран оценител в трудово правоотношение с „Б.*“ ЕООД при вписването на
дружеството в регистъра на лицата, извършващи дейност в горски територии.
Възражението на Л., че е имал правоотношение с „Б.*“ ЕООД, по силата на което му е
била възложено е опровергано по делото. От писмо на НАП № 20-28-13*1/22.11.2024 г.
се установява, че между тези лица не е бил сключван и регистриран в НАП трудов
договор.
Последващото действие на ответника Г. Л. е издаването на превозни билети.
Превозният билет е документ, съпътстващ товара и удостоверяващ, че дървесината е
добита при спазване на законовите изисквания. Той се издава от лица, упражняващи
лесовъдска практика и упълномощени от собственика съгласно чл. 211, ал. 2 от ЗГ. За
издаването на ПБ Л. също не е бил упълномощен от Ц. „Св. Н.“ като собственик на
имота.
Съвкупността от действия, предприети от ответника Г. Л. след изпълнение на
договора за изработване на ГСП, са такива без основание. Те са в нарушение на
законовите правила и са довели до имуществена вреда за ищеца. Между издаването на
ПС и ПБ от една страна и лишаването на ищеца от добивите от собствената му гора е
налице пряка причинна връзка.
Вредата е настъпила в резултат на съвместните действия на Л. и „Б.*“ ЕООД –
първият е придал вид на дейността като такава, извършена при спазване на
нормативните изисквания за добив на дървесина, а дружеството фактически е изсякло
и извозило дървесината, като в тази си дейност е било улеснено от действията на Л..
Действията на двамата ответници са координирани, извършени съвместно и са довели
до един общ резултат, поради което МОС намира, че е налице солидарна отговорност
на Г. Л. и „Б.*“ ЕООД по смисъла на чл. 53 от ЗЗД.
Размерът на причинената вреда се изразява в пазарната стойност на добитата
дървесина. Добивите от имота принадлежат на собственика (чл. 93 от ЗС) и ако той е
7
лишен от тях, то следва да бъде обезщетен с равностойността им.
Тъй като сечта е извършена през 2018 г., е невъзможно чрез оглед на място и
измервания да се установи точното количество добита дървесина поради изтеклия
значителен период от време. Това налага изследване на превозните билети, за да се
изведе количеството на добитата дървесина. Анализът на издадените ПБ показва, че
освен първични са били издавани и вторични билети. Такива се издават, когато едно
вече превозено количество дървесина до определено местоназначение следва да се
претовари и превози до друга точка, независимо дали в пълния му обем или част от
него. В този случай вторичният билет отразява новото местоназначение и конкретното
количество, което се превозва. Сборът на количествата по вторичните билети трябва да
е равен (или по-малък, ако не е било превозвано допълнително цялото количество) на
количеството по първичния ПБ, въз основа на който са издадени вторичните. В случая
от заключението на вещото лице се установява, че сборът на количествата по
вторичните ПБ значително надхвърля сбора на количествата по първичните ПБ.
Според заключението на вещото лице сумата на добитата дървесина по първичните
билети е 235 куб.м. , по вторичните – 530,57 куб. м. Разликата следва да се добави към
добитата дървесина (описана в първичните билети).
В заключението си, както и в обясненията в съдебно заседание, вещото лице
инж. М. посочва, че е приемал, че някои от вторичните превозни билети са издавани,
за да прикрият дървесина, добита в повече от разрешеното с позволителните за сеч.
Тези негови разсъждения не са подкрепени от доказателствата по делото, те са
изведени от предположения и познаването на обчийни методи за заобикаляне на
закона в практиката на незаконния добив, поради което съдът не може да основе
решението си на тях.
Съдът намира, че следва да се установи сбора на количествата по първичните
превозни билети и той да се вземе за база при определяне размера на обезщетението
за имуществени вреди. Първичните билети се издават при извозване на дървесината от
сечището, т.е. отразяват онова количество, което е добито и се е намирало на сечището
преди дървесината да бъде преместена на друго място – склад, ТИР станция или
продадена на други лица. Претоварването и преместването на дървесината след
първоначалното извозване е възможно да доведе до смесване на количества, добити от
различни горски имоти, собственост на различни лица, което ще доведе до добавяне на
количества, за които ответниците не следва да отговарят. При издаването на
вторичните превозни билети вещото лице посочва допускане на нарушения на
правилата, което въвежда съмнение за прикриване на реалния добив. Реално добитото
количество следва да е установено с убедителни писмени доказателства от ищеца,
предположенията на експерта не са достатъчни, за да се приеме неговата теза, че
вторичните билети добавят допълнителни добиви, неотразени в протоколите за
освидетелстване на сечището и извозеното с първичните превозни билети.
8
Сборът на количествата по първичните ПБ е 235 куб.м на стойност 11930,95 лв.
Вещото лице е посочило цена на кубичен метър от 50,77 лв, като е съобразил
официалните данни за региона, поради което съдът приема, че по тази цена следва да
се определи размерът на обезщетението.
МОС осъжда Г.Л. и „Б.*“ ЕООД да платят солидарно на Ц. „Св. Н.“ – с. *,
обезщетение на основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 11 930,95 лв.
Върху присъденото обезщетение ответниците дължат обезщетение за забавено
плащане. Изпадането в забава при непозволено увреждане става в момента на
осъществяване на противоправното действие и настъпването на вредата. В случая
това е станало с извършването на сечта през 2018 г., но искът е заявен с начална дата
28 юни 2020 г., поради което съдът присъжда обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер
на законната лихва от 3716,57 лв, считано 28 юни 2020 г. до завеждане на иска на 28
юни 2023 г.
На основание чл. 78 от ГПК съдът осъжда ответниците да платят на ищеца
разноските по водене на делото съразмерно на уважената част от иска или 2589,78 лв.
На ответника Г. Л. се дължат разноски съразмерно отхвърлената част от иска
или 1785 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Л., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, и „Б.*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, ул. * № *, представлявано от управителя М.Т.,
да платят солидарно на Ц. „СВ. Н.“ – с. *, обл. *, представлявана от председателя на
църковното настоятелство А. М., сумата 11930,95 лв обезщетение за имуществени
вреди, равняващи се на стойността на 235 куб.м дървесина, незаконно добита от имот
№ *в землището на с. *, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания
от 29441,01 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Л., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, и „Б.*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, ул. * № *, представлявано от управителя М.Т.,
да платят солидарно на Ц. „СВ. Н.“ – с. *, обл. *, представлявана от председателя на
църковното настоятелство А. М., 3716,57 лв обезщетение за забавено плащане върху
горната сума за периода 28 юни 2020 – 28 юни 2023 г., като отхвърля иска над този
размер до претендирания от 9 170,46 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Л., ЕГН **********, и „Б.*“ ЕООД, ЕИК *, да платят на Ц. „Св. Н.“
– с. *, разноски по водене на делото в размер на 2589,78 лв.
ОСЪЖДА Ц. „СВ. Н.“ – *, да плати на Г.Л., ЕГН **********, разноски в размер
9
на 1785 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
10