№ 141
гр. Стара Загора, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001311 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №260554 от 17.06.2021г., постановено по гр. д.
№185/2021г. по описа на PC - Стара Загора, Гражданска колегия, X състав, с
което се:
„ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. П. З., с ЕГН **********, от
(адрес),със съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора
против „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК
*******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. за сумата от 15 000,00
лева, представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на
застрахования лек автомобил „***“, с per. № ***** неимуществени вреди
от непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на
внука й И.Г.И., починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до
окончателното им изплащане, както и претендираните разноски по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от АС. Н. З., с ЕГН **********, от ***,със
1
съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора против „ЗАД
Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК *******,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. за сумата от 15 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на
застрахования лек автомобил „***“, с per. № ***** неимуществени вреди
от непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на
внука му И.Г.И., починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до
окончателното й изплащане, както и претендираните разноски по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. П. З., с ЕГН **********, от (адрес),със съдебен адрес:
(адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора и АС. Н. З., с ЕГН
**********, от (адрес),със съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-
Стара Загора да заплатят на „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на
управление: (адрес), ЕИК *******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и
Ж.С.К. сумата от 750 лева, представляваща направени разноски по делото.“
Жалбоподателите Н. П. З., с ЕГН: **********, и АС. Н. З., с ЕГН:
**********, двамата с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Белмекен“
№29, оспорват така постановеното решение, с което исковете им са
отхвърлени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати
противоречие с материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с
константната съдебна практика, за в жалбата се излагат подробни
съображения. С жалбата се иска се да се отмени изцяло
първоинстанционното решение и да се уважат изцяло предявените искове,
като се присъдят и направените от ищците разноски пред двете инстанции.
В законния срок, от ответника „Застрахователно акционерно дружество
„Д.” АД, ЕИК: ******* е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
изразява становище за неоснователност на същата и се моли да се потвърди
изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Старозагорския окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, по
останалите въпроси, касаещи правилността му, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Всеки от ищците по делото е предявил иск с правна квалификация по
чл.226, ал.1 КЗ(отм.), вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение от 15000 лв за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на внука на ищците И.Г.И., починал на 12.06.2016г. в резултат на
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило 11.06.2016г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 11.06.2016г., до окончателното
им изплащане. В тази връзка, ИМ се твърди, че на 11.06.2016г., около 14:40
часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на Община ***, на надлеза над
АМ „Тракия“, до с. *, при управление на МПС - л.а. „***“, с per. № *****,
водачът И.Б., с ЕГН:********** причинила по непредпазливост смъртта на
И.Г.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора - внук на ищците Н. П. З.
и АС. Н. З..
Пасивната легитимация на ответника ЗАД„Д.” АД по предявените
искове е обусловена от твърдението на ищците, че към датата на ПТП, за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД по застрахователна полица
№ BG/ЗО/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г.
Във връзка с така изложената фактология, на първо място, следва да се
посочи, че съгласно § 22 от ДР на Кодекса за застраховането (в сила от
01.01.2016г.) „За застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс.“ По делото няма спор относно факта на сключването на
застрахователна полица № BG/ЗО/115002122673, на 17.08.2015г., относно
периода й на валидност, вкл. действието й към датата на ПТП, както и че със
същата е застрахована гражданската отговорност на водача на л.а. „***“, с
per. № ***** И.Б.. Следователно, приложими в конкретния спор се явяват
нормите на част четвърта - „Застрахователен договор“, от отменения Кодекс
за застраховането, в това число, както общата част (гл.18), така и гл.19
3
„Имуществено застраховане“ и гл.20 „Застраховане на гражданска
отговорност“.
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ, „Увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.“ По
делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че
ищците Н. П. З. и АС. Н. З. са съответно баба и дядо на И.Г.И., с
ЕГН:**********, както и че последният е починал на 12.06.2020г. при ПТП,
причинено виновно от водача на л.а. „***“, с per. № ***** И.Б..
Съгласно чл.300 ГПК, „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца“. Видно от представената по делото,
във връзка с настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство,
въз основа на което срещу виновния водач е бил внесен обвинителен акт в
съда, по който е образувано НОХД №62/2019г. по описа на ОС - Стара Загора,
завършило с Присъда №13 от 09.04.2019г., с която съдът е признал
подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път И-57, на моста
над АМ „Тракия“, км. 11+200, в землището на с. *, общ. ***, обл. Стара
Загора, при управление на МПС - л.а. „***“, с per. № *****, нарушила
правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП
- на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение
имало две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила
въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост
причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от
едно лице, както следва: причинила смъртта на И.Г.Е., роден на 17.02.1955г. и
на И.Г.И., роден на 09.11.2008г., и причинила многостепенна средна телесна
повреда на А.Ч.Т., роден на 27.08.1987г., изразяваща се в черепномозъчна
травма и в гръдна травма, всяка от които осъществявала медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник, и причинила многостепенна средна телесна повреда на
Г.И.Г., роден на 27.08.1977г., изразяваща се в трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на
4
левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б.
„б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.58а, ал.1 от
НК и я осъдили на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в
сила на присъдата. Постановената присъда не била обжалвана и влязла в сила
на 24.04.2019г.
Следователно, настоящият съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието на подсъдимата И.Б., е обвързан от влязлата в сила присъда относно
фактите на настъпване на ПТП като дата, място, участници и механизъм,
настъпили смърт и телесни увреждания на пострадали лица, в това число и
внукът на ищците, както и виновността на подсъдимата за същите.
Следователно, твърденията в ИМ, че внукът на ищците е починал в резултат
на ПТП, виновно причинено от застрахования при ответното дружество
водач, са безспорно установени. Ето защо, следва да се даде отговор на
въпроса легитимирани ли са ищците да претендират и респ. да получат
обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на внука им.
Доколкото ищците са баба и дядо на починалия И.Г.И., те попадат в
т.нар в теорията и съдебната практика „широк кръг“ роднини, които са извън
посочените с Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния
съд най-близки роднини, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт на пострадалия (неговите низходящи (деца), съпруг и
възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала, без да
е бил сключен брак).
С решение по т.1 на Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год
на ВКС, ОСНГТК обаче се прие, че: „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
5
претърпени от смъртта му вреди.“ С решението по т.2 се обявява за
изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния
съд, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
Съгласно чл.124, ал.1, т.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), „При
противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на
закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на: 1.
наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния
касационен съд;“. Според чл.130, ал.2 от ЗСВ, „Тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и
за всички органи, които издават административни актове.“
Няма съмнение, че тълкувателните решения и постановления не са с
характер на нормативни актове, поради което и за тях не важи общото
законово положение, валидно за нормативните актове, че действието им е
занапред, т.е. от влизането им в сила, освен ако не се предвиди с изрична
норма обратната им сила. В ЗСВ също не е предвидено, че те не са
приложими за спорове и фактически отношения, възникнали или
осъществени преди приемането им. От самия текст на чл.124, ал.1 ЗСВ е
видно, че целта приемането им е преодоляването на противоречива или
неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона, което означава,
че не се касае за уреждане точното и правилно прилагане на закона относно
някакви нови/нововъзникнали обществени отношения, тъй като повод за
постановяване на тълкувателното решение е именно различното и
противоречиви разрешаване от съдилищата на спорове относно възникнали
преди приемането на тълкувателното решение правоотношения, без да е
посочен предел назад във времето. Следователно, нито законово, нито
логически може да се отрече приложимостта на тълкувателните решения при
разрешаване на висящи/неприключили съдебни спорове, произтичащи от
факти и правоотношения, възникнали или осъществени преди приемането им,
освен ако от самото съдържание/мотиви не следва такъв извод. С други думи,
съдът счита, че от момента на приемането му, всяко тълкувателно решение е
задължително за съдилищата и другите органи, визирани в чл.130, ал.2 ЗСВ
по всички висящи спорове или процедури.
6
С оглед горното и във връзка с направените във въззивната жалба
възражения за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с
която се приема, че към датата на застрахователното събитие – 11.06.2016г.,
ищците не са сред лицата, материално легитимирани според Постановление
№2/1984г. да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
внука им И.Г.И., въззивният съд приема по изложените по-горе съображения,
че този извод на първоинстанционния съд е погрешен и че ищците попадат в
кръга на материално легитимираните лица да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внука им.
В случая обаче, с оглед постановките на Тълкувателно решение 1/2016
от 21 юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК, това тяхно право не е абсолютно и
безусловно (каквото впрочем не е и правото на обезщетение дори на лицата
от най-близкия семеен кръг). Според мотивите на решението по т.1, „От
гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-
близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките.
Отричането на правото на обезщетение при реално проявени 6 и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от
Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките
на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). Според ВКС, „Особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците,
7
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61
г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.“
С оглед гореизложеното, необходимо е в настоящия случай да се
направи конкретна преценка дали от събраните по делото доказателства се
установява визираните в тълкувателното решение предпоставки, обуславящи
възникване на правото на ищците, явяващи се баба и дядо на пострадалия, да
получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта му. Т.е.
дали се установява, че между тях и внука им е създадена постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищците търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, както и дали са
били налице конкретни житейски обстоятелства, с оглед на които между
ищците и внука им привързаността е станала толкова силна, че смъртта му е
причинила на баба му и дядо му морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
В тази връзка, съдът намира, че от показанията на св.Н.А.Г. – дъщеря на
ищците и св. З.А.Е. – роднина по сватовство, се установява, че двамата ищци
са участвали трайно и активно в живота и отглеждането на внука си И. още от
ранна детска възраст. Те помагали на дъщеря си, тъй като тя ходела на работа,
а имала и друго дете, за което да се грижи. Домът им бил на 5 мин от дома на
8
внука им. И. ходел при баба си и дядо си с голям желание, често оставал при
тях през уикендите. Те много го гледали и обичали, тъй като бил
единственото момченце в семейството. Дядо му А. се обличал като Дядо
Коледа, когато внукът му имал тържества в училище.
И според двамата свидетели, загубата на внука им се отразила много
тежко на Недялка и А.. Недялка ходела и на психолог. Всяка събота, ищците
ходели на гроба му, постоянно говорели за него и какво са правели заедно, 5г.
след случилото се все още били в същото състояние.
Независимо от възможната заинтересованост на посочените свидетели,
съдът кредитира показанията им, тъй като са безпротиворечиви, логични и
взаимно подкрепящи се. Според съда, от същите се установява, че поради
конкретно установените по делото житейски обстоятелства, свързани с това,
че двамата ищци са участвали постоянно, трайно и активно в отглеждането и
живота на внука си до момента на смъртта му, както поради трудовата заетост
на дъщеря им и необходимостта същата да се грижи и за другото си дете, така
и с оглед установената силна емоционална привързаност към внука им, тази
привързаност е станала толкова силна, че смъртта на внука им е причинила на
ищците морални болки и страдания, от които те още не са се възстановили.
Съдът намира и че от свидетелските показания се установява също, че
ищците са търпели и продължават да търпят морални болки и страдания от
смъртта на внука си, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките роднини на детето, за което сочат както честото
посещаване на гроба на детето от тях, независимо от изминалия дълъг период
от време от смъртта му, така и това, че те продължават да говорят за него и да
си спомнят за времето заедно. В заключение, съдът приема, че от
доказателствата по делото се установи, че смъртта на внука на ищците им е
причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, които са в
достатъчна степен, за да е справедливо е да бъдат обезщетени, съотв. да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Реално, по делото се установи, че ищците
винаги са били в кръга на най-близките хора на детето и че са претърпели
действителни негативни емоционални преживявания – морални болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, с оглед принципа,
9
залегнал в чл.52 ЗЗД. Не може да се приеме, че в случая са съществували
само едни нормални взаимоотношения на дядо и баба с всяка им, тъй като
безспорно се установи, че ищците са били заедно с внука си през целия му
живот, гледали са го, обичали са го, прекарвали са много време с него от
ранна детска възраст, като помежду им са се изградили много по-близки
отношения отколкото в общоприетия случай на подобни роднински
отношения.
По въпроса за справедливия размер на следващите се на ищците
обезщетения за неимуществени, съдът съобрази общественото положение и
икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта на внука на
ищците – 12.06.2016г. Общодостъпните статистически данни от
уебстраницата на НСИ. сочат, че се касае за година на икономически растеж
и повишаване на доходите в сравнение с предходни години. Индиция за това
са и приетите в чл.492 от действащият към този момент КОДЕКС ЗА
ЗАСТРАХОВАНЕТО (в сила от 01.01.2016 г.) лимити на отговорност на
застрахователите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт, които от началото на годината са били
увеличени от 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10
000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица (лимити,
приети през 2012г.), на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Съобразно трайната практика на ВКС, нормативното
увеличаване на лимитите на отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност“ е обективен индикатор за промяната на обществено-
икономическо положение в страната и следва да се тълкува като фактор,
обуславящ завишаване размера на присъжданите обезщетения в сравнение с
тези, определяни по застрахователни събития преди изменението им.
Съдът също така съобрази, че претърпените от ищците неимуществени
вреди се установиха да са с изключително силен интензитет, тъй като внукът
им бил на крехка детска възраст, в началото на живота си, поради което
безвъзвратната му загубата за баба му и дядо му, с които е израснал, е била
изключително тежка, като с времето мъката им не се установи да е намаляла
съществено. Предвид особено близките отношения на ищците с внука им,
съдът не намира основание да се направи в случая разлика между случаите,
при които като пострадали лица са родителите на загинало дете, в които в
10
практиката се присъждат далеч по-високи парични обезщетения (около
100000 лв) от претендираните в настоящия случай - по 15000 лв за всеки от
ищците, каквито размери обикновено се присъждат като обезщетение за
средни телесни повреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се присъди на всеки
от ищците заради загубата на внука им, вследствие процесното ПТП на
11.06.2016г., причинено виновно от застрахован при ответника водач на
МПС, е в размер на по 15000 лв., ведно със законната лихва от 11.0.2016г. –
датата на деликта, до окончателното изплащане. Във връзка с последното,
следва да се има предвид, че при действието на отменение КЗ не е имало
разпоредба, аналогична на чл.429, ал.3 КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
предвиждаща различен начален момент, от който застрахователят дължи на
правоимащите лица законната лихва за забава, за която застрахования
отговаря, поради което, доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента/застрахования за
причинените вреди, то законната лихва е дължима от датата на увреждането,
съгласно чл.84, изр. посл. ЗЗД.
Ето защо, съдът намира, че предявените от Н. П. З., с ЕГН ********** и
АС. Н. З., с ЕГН **********, двамата с адрес от *** искове против „ЗАД Д.“
АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК *******,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. за осъждането му да заплати на
всеки от тях сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания заради
смъртта на внука им й И.Г.И., починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г.,
причинено виновно от И.Б. при управление на застрахования лек автомобил
„***“, с per. № *****, ведно със законната лихва върху присъдената на всеки
от ищците сума, считано от 11.06.2016г., до окончателното им изплащане, се
явяват основателни и доказани и ще се уважат в пълен размер.
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до противоположен извод
и ги е отхвърлил, решението му ще бъде отменено изцяло, вкл. относно
разноските, като вместо това бъде осъдено „ЗАД Д.“ АД, със седалище и
адрес на управление: (адрес), ЕИК *******, Н. П. З., с ЕГН ********** и
АС. Н. З., с ЕГН **********, двамата с адрес от ***, по 15000 лв обезщетение
11
на всеки от тях за причинените му неимуществени вреди – душевни болки и
страдания заради смъртта на внука им й И.Г.И., починал в резултат на ПТП на
11.06.2016г., причинено виновно от И.Б., при управление на застрахования
лек автомобил „***“, с per. № *****, ведно със законната лихва върху
присъдената на всеки от ищците сума, считано от 11.06.2016г., до
окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото, на ищците ще се присъдят направените по
делото разноски пред двете инстанции, както следва: общо 2000 лв на Н. П. З.
разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция,
както и общо 2000 лв на АС. Н. З. разноски за адвокатско възнаграждение
пред първата и възивната инстанция. Направеното от ответника възражение
за прекомерност на платените от ищците адвокатски възнаграждения е
неоснователно, тъй като, съгласно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв, т.е. 980 лв за всяка инстанция.
На основание чл.78, ал.5 ГПК,ще бъде осъдено „ЗАД Д.“ АД, да заплати
в полза на Старозагорския окръжен съд, сумата от 1200 лв дължима държавна
такса за първата инстанция и сумата от 600 лв държавна такса за въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260554 от 17.06.2021г., постановено по гр. д.
№185/2021г. по описа на PC - Стара Загора , Гражданска колегия, X състав,
с което се:
„ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. П. З., с ЕГН **********, от
(адрес),със съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора
против „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК
*******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. за сумата от 15 000,00
лева, представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на
застрахования лек автомобил „***“, с per. № ***** неимуществени вреди
от непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на
внука й И.Г.И., починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със
12
законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до
окончателното им изплащане, както и претендираните разноски по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от АС. Н. З., с ЕГН **********, от ***,със
съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора против „ЗАД
Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес), ЕИК *******,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. за сумата от 15 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени от И.Б. при управление на
застрахования лек автомобил „***“, с per. № ***** неимуществени вреди
от непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на
внука му И.Г.И., починал в резултат на ПТП на 11.06.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до
окончателното й изплащане, както и претендираните разноски по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. П. З., с ЕГН **********, от (адрес),със съдебен адрес:
(адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора и АС. Н. З., с ЕГН
**********, от (адрес),със съдебен адрес: (адрес), чрез адвокат Ж.З. от АК-
Стара Загора да заплатят на „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на
управление: (адрес), ЕИК *******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и
Ж.С.К. сумата от 750 лева, представляваща направени разноски по делото,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на управление:
(адрес), ЕИК *******, да заплати на Н. П. З., с ЕГН ********** и АС. Н. З., с
ЕГН **********, двамата с адрес от ***, по 15000 лв обезщетение на всеки от
тях за причинените му неимуществени вреди – душевни болки и страдания
заради смъртта на внука им й И.Г.И., ЕГН:**********, починал в резултат на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.06.2016г., причинено
виновно от И.Б., при управление на застрахован при ответника лек автомобил
„***“, с per. № *****, ведно със законната лихва върху присъдената на всеки
от ищците сума, считано от 11.06.2016г., до окончателното им изплащане,
както и сумата от 2000 лв на Н. П. З. с ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция, както и
сумата от 2000 лв на АС. Н. З., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата и възивната инстанция.
13
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“ АД, със седалище и адрес на управление: (адрес),
ЕИК *******, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати в полза
на Старозагорския окръжен съд, сумата от 1200 лв дължима държавна такса
за първата инстанция и сумата от 600 лв държавна такса за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14