№ 16498
гр. С., 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110138363 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. Т. срещу А. С. И., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън и на апетит, вследствие на
противоправно поведение на ответницата – използване на обидната квалификация
„педерастче“ спрямо ищеца, обективирано в докладна записка от 06.03.2024 г. по пр. пр. №
15936/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура, гр. С., ведно със законната лихва
от датата на деликта – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че живее в кв. „Д.“, в близост до адреса на ответницата – гр. С., ул.
„Проф. А.Р.“ № 24, като прибирайки се в жилището си няколко пъти паркирал личния си
автомобил свободно на улицата. Твърди, че на 18.02.2024 г. се подготвял да потегли с
автомобила си, когато се появила ответницата А. С. И. и започнала да го обижда и да крещи,
че е „селянин“, че ако още един път паркира на това място „ще го ликвидира“, нарекла го
„боклук, измет“, изпаднала в небивала истерия и ярост, тъй като не можела да си влиза в
гаража. Ищецът не обърнал внимание на думите й и потеглил, като подобна ситуация имало
и през м. ноември 2023 г. Поради отправените двукратно закани, ищецът депозирал жалба
срещу ответницата до 06 РУ - СДВР и Софийска районна прокуратура, за което била
образувана преписка № 513000-13986/2024 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. №
15936/2024 г. по описа на СРП. Твърди, че на 06.03.2024 г. по време на беседа на полицейски
служители от 06 РУ - СДВР във връзка с извършваната проверка по жалбата на ищеца, с
ответницата, тя го нарекла с думата „педерастче“ пред двамата полицейски служители.
1
Счита, че действията на ответницата са накърнили правото му на добро име в обществото и
са му причинили страдания. Унизителната реплика е имала за цел да накърни достойнството
и честта на ищеца, да го омаловажи като личност и да събуди присмех у полицейските
служители. Сочи, че е възприел казаното, прочитайки го лично от материалите по
прокурорската преписка, обективирано в докладната записка, както и след среща с
полицейския инспектор Д. в сградата на 06 РУ - СДВР. Твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име в обществото, срам,
стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън и на апетит. Сочи, че
поведението на ответницата – използване на обидната дума „педерастче“ спрямо ищеца
пред полицейските служители Д. и В., е противоправно и виновно, и в причинна връзка с
него са настъпили неимуществени вреди за ищеца, поради което моли за уважаване на иска
и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Твърди, че исковата претенция представлява злоупотреба с право, водеща до
явна неоснователност на иска и че ищецът целенасочено провокира свои съседи, след което
депозира жалби срещу тях, с цел да получи обезщетение, поради което счита иска за
недопустим. По същество оспорва всички твърдения на ищеца относно деянието като
неверни и твърди, че не го е нарекла с думата „педерастче“. Заявява, че заради ищеца не
можела да ползва гаража си, при среща през пролетта на 2024 г. ищецът отново паркирал
колата си пред гаража на ответницата, като се появил във видимо неадекватно състояние,
обут със зелени обувки на високи токчета, като ответницата му обяснила да не спира на това
място. Оспорва предявения иск по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е прието заверено копие от пр. пр. № 15936/2024 г. по описа на СРП.
Същата е образувана по жалба с вх. № 513000-13986/24 от 21.02.2024 г. на В. И. Т. до 06 РУ
– СДВР, съдържаща данни за извършено престъпление от общ характер, за това, че на
18.02.2024 г. около 10,00 часа тъжителят се отправил към личния си автомобил „Волво ХС
60“ с рег. № СВ **** АВ, паркиран в гр. С., кв. „Д.“, ул. „Проф. А.Р.“ пред № 24, бил готов
да потегли, когато от двора на къщата на № 24 излязла А. И. и му направила знак да свали
стъклото, след което му се разкрещяла, наричайки го „селянин“, „боклук“, казвайки му, че
ако още веднъж паркира на това място „ще го ликвидира“, тъй като не може да влиза в
собствения си гараж; че на 28.02.2024 г. около 10,00 часа сутринта някой бил поставил две
зелени кофи за боклук пред предния капак на автомобила му, така че да запречи достъпа му
да излезе, като същата жена се появила отново и многократно му заявила, че не знае коя е и
че „ще го ликвидира“ – закана по смисъла на чл. 144, ал. 1-3 НК. Преписката е решена на
21.05.2024 г. с постановяване на отказ за образуване на наказателно производство и
прекратяване на преписката на основание чл. 199, чл. 213, ал. 1 НПК и чл. 24, ал. 5 НПК.
2
В прокурорската преписка се съдържа докладна записка от полицейски инспектор Г.
Д. (носеща неговия подпис) до началника на 06 РУ – СДВР от 06.03.2024 г., съгласувана с
главен инспектор И. Султов, ВПД Началник на сектор „ОП“, с предложение преписката
ведно с материалите да бъде изпратена на СРП. Според съдържанието на докладната
записка, на 06.03.2024 г. Г. Д. заедно с Г. В. посетили адреса, на който било установено
лицето А. С. И.; при проведена беседа на същата била предоставена възможност да се
запознае с тъжбата срещу нея, но И. отказала, поради което тъжбата й била прочетена от Д..
В отговор на изнесеното от жалбата И. изказала квалификация към тъжителя „педерастче“ и
заявила, че същият спирал автомобила си на улицата срещу адреса й, което й създавало
дискомфорт. И. категорично отказала да попълни сведение, в което да изрази писмено
гледната си точка. Проведен бил разговор по телефона с тъжителя, който споделил и за
случай от предходната година, в който автомобилът му бил залян с течност, която го
увредила, бил притеснен за живота и здравето си и изразявал силен страх.
По прокурорската преписка е приложен Протокол за предупреждение от 06.03.2024 г.
на основание чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР, с който Г. Н. Д. на длъжност ПИ в ТП „Витоша“, сектор
„Охранителна полиция“ при 06 РУ – СДВР, в присъствието на свидетеля Г. П. В., е
предупредил А. С. И. да спазва всички законови и подзаконови нормативни актове,
действащи на територията на Република Б., както и да не отправя обиди и заплахи за живота
и здравето на В. И. Т., като лицето е предупредено за отговорността по чл. 144 НК.
Протоколът е подписан от свидетеля Г. П. В. – при отказ на лицето да подпише протокола,
както и от полицейския орган.
По прокурорската преписка е представено сведение от А. С. И., според която една
сутрин спряла тъжителя и му обяснила, че не е желателно да паркира пред гаражната врата,
защото пречи на придвижването й с личния й автомобил, той бил видимо неадекватен, като
след тежък запой или употреба на наркотици и не й отговорил. Отрича да е отправяла закани
към него, включително за убийство. През ноември 2023 г. имали същия разговор,
обяснението, че спирал пред гаража й било, че няма автокаско, а пред гаража светят четири
лампи, с което решава проблема с евентуална кражба на автомобила. Сведенията са
подписани от А. С. И., който подпис не е оспорен.
В хода на допълнителната проверка са снети сведения от В. И. Т., както и от И.Г. И.
от 10.05.2024 г., в които същият е посочил, че В. Т., живущ в кв. „Д.“ в гр. С., на ул. „Проф.
А.Р.“ № 14 му е споменавал за конфликт с жена с бяла коса, която живеела на същата улица в
къща по повод паркирания от него автомобил на улицата от 18.02.2024 г. След този
конфликт спрял да посещава улицата в частта, около която живеела госпожата, която му
отправила закани. В сведенията си И. е посочил, че не е присъствал и не е възприел лично
заканите й към В. Т. – „че ще го ликвидира“. Посочено е също, че В. Т. споделял, че се
притеснява за живота и здравето си, възложил да поставят видеокамери на автомобила му.
Съдържащата се по преписката информация, вкл. визираната докладна записка и
обяснения (сведение) от лицето А. И. е такава, получена в хода на проверка, извършена от
органите на МВР и възложена от наблюдаващия прокурор на основание чл. 145, ал. 1, т. 3
3
ЗСВ.
По делото е прието сведение от А. С. И. до Софийска адвокатска колегия, с вх. №
6515/16.12.2024 г., срещу В. И. Т., с което ответницата е изложила твърдения, че в началото
на м. февруари е имала словесно спречкване с ищеца В. И. Т. – член на САК, по повод
паркиране на собствения му автомобил пред гаража на ответницата, господинът бил видимо
неадекватен, изложено е, че след един месец дошли двама полицаи, които й съобщили, че
има жалба срещу нея от В. Т. по повод нейна забележка, през цялото време полицаите се
кикотели, ответницата отказала да ги слуша, тъй като имала работа. След известно време се
появила втора полицейска кола, като три полицайки започнали да й обясняват, че ищецът се
жалвал, че го е заплашила с убийство. Ответницата сочи, че е написала, че ищецът е бил
видимо неадекватен, но няма спомен да го е наричала „педерастче“, тъй като тази дума не е
в нейния речник. Изложено е, че целта на ищеца е лично обогатяване, поради което
ответницата иска обществото да бъде запознато с подобни порочни практики и да не се
допускат.
По делото е прието писмо от Министерство на вътрешните работи, СДВР, с рег. №
513000-33334/08.05.2025 г. за регистрирани сигнали от ищеца в ЦАИСД за периода от
01.01.2015 г. до датата на справката. От нея се установява, че от ищеца са подавани сигнали
за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди (по заявление от 23.10.2024 г.),
отправени заплахи по телефона от неизвестно лице (по заявление от 20.08.2019 г.), за рисков
водач на МПС (по заявление от 30.06.2022 г.), за отправени закани от съседка, че ще му
спука гумите (по заявление от 15.05.2024 г.), за нарушаване на тишината от живущи в
квартала (по заявление от 02.09.2024 г.), за отправяни заплахи, обиди от непозната жена, че
ще го ликвидира (по заявление от 21.02.2024 г.), за заплахи, изразени в цинични думи,
засягащи телесната му неприкосновеност чрез приложението Вайбър от непознато лице (по
заявление от 10.09.2024 г.), за телефонен и психически тормоз от страна на служител на
колекторска фирма „Финанс про колект“ (по заявление от 26.09.2024 г.), за отправени
заплахи (по заявление от 30.10.2024 г.).
По делото е приета и справка от Прокуратура на Република Б. с писмо с рег. №
668/05.05.2025 г. за образувани преписки и досъдебни производства в СРП по жалби и
сигнали от името на В. И. Т..
За установяване на твърденията в исковата молба са разпитани свидетелите Г. Н. Д. и
Г. П. В..
Свидетелят Г. Д. заявява, че през 2024 г. работил като полицейски инспектор в 06 РУ -
СДВР, квартален на кв. „Д.“. Ищецът имал спор с една дама за паркиране на автомобил.
Поради невъзможност свидетелят лично да отиде на място, адресът бил посетен от
служителки на районното управление на район „Витоша“ за снемане на сведение от А. И..
Добавя, че преди това заедно с колегата В. посетили адреса, жената била силно
превъзбудена, по - ексцентричен и груб бил изказът й, но не може да цитира точни думи и
квалификации, тогава отказала да й бъде снето сведение. Заявява, че не може да цитира дали
е използвала обиди, показвала на свидетеля къде бил паркиран автомобилът. Пояснява, че я
4
запознал със съдържанието на жалбата срещу нея и с имената на тъжителя, ЕГН и
телефонен номер нямат практика да дават. Пояснява, че е ходил със сигурност един път,
колежки също ходили на адреса, вторият път било за снемане на сведение, тъй като
ответницата нямала възможност или желание да й бъде снето сведение при първото
посещение. Свидетелят потвърждава, че подписът на докладната записка е негов.
Свидетелят Г. В. заявява, че през 2024 г. февруари – март бил в академията на МВР и
имало периоди, в които ходел на стаж на адреси. С кварталния на кв. „Д.“ посещавали адрес
на ул. „Проф. А.Р.“ във връзка с надраскана кола и някаква кофа. Излязла възрастна дама,
колегата разговарял с нея, а тя отказвала да даде сведения. Имала по-изострено отношение
към тях, но не чак грубо. Колегата му предявил преписката, а свидетелят само слушал
разговора. Не си спомня конкретно как започнал разговорът.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателствени средства и чрез разпит на свидетеля И.Г. И.. Същият заявява, че от
около три години поддържа приятелски отношения с ищеца, запознала ги обща приятелка,
запознат е със случая от февруари месец миналата година. Около 18 февруари вечерта се
видял с ищеца, който изглеждал притеснен и уплашен. Разказал му, че си паркирал колата на
улицата срещу гаража на неговата съседка и тя отправила закана за убийство към него, след
което ищецът споделил на свидетеля, че ще пусне сигнал в Прокуратурата. След известно
време със свидетеля се свързал кварталния на кв. „Д.“ – Г. Д. и го поканил да даде писмени
сведения в 06 РУ в кв. „Бъкстон“ във връзка с този случай. Свидетелят се срещнал лично с
Д., който му споделил, че в негово присъствие и в присъствие на колегата му В. съседката на
ищеца го нарекла „педерастче“. В. му споделил, че се чувства много унизен, не може да спи,
че се чувства потиснат и напрегнат от цялата ситуация. И. пояснява, че с ищеца не са имали
разговор, че е бил наречен „педерастче“, това научил от полицаите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън и на апетит, потъпкване
на достойнството и доброто му име в обществото, вследствие на противоправно поведение
на ответницата - използване на обидния израз „педерастче“ спрямо ищеца, обективирано в
докладна записка от 06.03.2024 г. по пр. пр. № 15936/2024 г. по описа на СРП, гр. С., ведно
със законната лихва от датата на деликта – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Неоснователен е доводът на ответницата, че искът е недопустим поради злоупотреба
с право. Съгласно трайно установената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав
споделя, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 758/11.02.2011 г.
по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 189/20.06.2014 г. по гр. д. №
5193/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. по
описа на ВКС, III г. о. и др., носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали
5
и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която е противоправна; такава е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат накърнени права или законни интереси
на други - чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република Б., а също и в противоречие с
интересите на обществото - чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Според непротиворечивата съдебна практика,
подаването на жалба (сигнал, молба, тъжба) до съответния компетентен орган е по принцип
правомерно поведение, тъй като съставлява упражняване на законоустановена възможност -
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни, без опасения от последващи санкции. Такова поведение е израз на
установените в Конституцията на Република Б. основни права, като според чл. 45
гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи, а съгласно
чл. 56, изр. 1 всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени
негови права или законни интереси. Приема се, че жалбоподателят е добросъвестен, и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотребата с право, т. е. противоправно поведение, е превратното упражняване на
правото единствено с цел да се увреди друг правен субект - когато искането не е отправено с
цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят предварително е знаел, че те са неверни, и подава жалбата с цел да навреди
другиму или да накърни друг обществен интерес. Само превратното упражняване на право е
укоримо. Затова и няма злоупотреба с права тогава, когато те се упражняват с ясното
съзнание, че съществуват, независимо от това дали предприетата защита е адекватна, дали
действително съществува твърдяното право и дали има грешка в преценката, която да е
извинителна или неизвинителна (решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. по
описа на ВКС, III г. о. и др.).
В случая не се установява предявяването на иска да представлява злоупотреба с
право, тъй като производството е образувано от ищеца със съзнанието, че защитава
съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна,
съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуална негова
грешка при преценка на правото. Във всички случаи, в които едно лице прецени, че са
накърнени правата му, то може да се обърне към компетентните органи – съд, прокуратура
или други с искане за защитата им, като не се установява с подаването на исковата молба
ищецът да цели единствено да увреди насрещната страна или да накърни друг обществен
интерес, а искането до съда е отправено с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, поради което предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане по същество. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани по-подробно
доказателствата относно подадените от ищеца жалби и сигнали до Прокуратурата и МВР и
доводите на ответницата за системна практика у ищеца на провокативни действия, водещи
до изкуствени правни конфликти с цел лична изгода.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
6
причинил другиму.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които
извлича благоприятни за себе си последици, т. е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние – отправяне спрямо ищеца на сочената обидна
реплика – „педерастче“ от страна на ответницата, настъпването на вреди (посочените в
исковата молба неимуществени вреди), пряката и непосредствена причинна връзка между
деянието и вредите. При установяване на предпоставките по чл. 45 ЗЗД вината на
ответницата се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД е
извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право
или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Вредата по смисъла на чл.
45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на
увредения. Причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди предполага доказване, че вредоносният резултат е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента.
При установяване на тези предпоставки, в тежест на ответницата е да опровергае
посочената презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като установи, че деянието (отправянето на
сочения израз) не е извършено виновно, както и да проведе насрещно доказване и да
установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като
докаже и възраженията си в отговора. Респективно - при установяване на горните елементи
от ищеца – да докаже, че е погасила търсената сума.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление. Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно,
доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно
регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ. В тази група изказвания попадат хипотезите на оценъчни
съждения, чрез които едно лице изказва мнението си по отношение на личността, дейността,
социалния статус, общественото положение и др. на друго лице, без изказването да е
унизително за неговата чест и достойнство. Тези твърдения не могат да бъдат
квалифицирани като обида, тъй като не съдържат в себе си унизителни думи или изрази,
нито като клевета, тъй като не представляват твърдения за факти и не може да се проверява
7
тяхната достоверност. Съдебната практика е последователна и категорична по въпроса, че
оценъчните съждения нямат противоправен характер. Не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато
името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида).
При обидата се обективира лично оценъчно мнение за личността на пострадалия и до
определени негови качества, което е оскърбително и унизително. За разлика от обидата,
средствата на клеветата не е квалификация, епитет, оценка, твърдение, а факт
(обстоятелство), т. е. нещо, което се е случило в действителността и може да бъде доказано.
Обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният характер на
казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността и направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се
осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат
от пострадалия. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да
накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични,
вулгарни и цинични.
В случая ищецът цели да ангажира деликтната отговорност на ответницата поради
използването спрямо него на думата „педерастче“. Едва в писмената защита ищецът
уточнява, че се касае за клевета, чрез „разгласяване на позорни обстоятелства“, по което
твърдение съдът не дължи произнасяне предвид очертаването на предмета на делото с
исковата молба и с последващо приетия доклад по реда на чл. 146 ГПК, неоспорен от
страните.
Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че по
делото не са доказани предпоставките от фактическия състав на предявения иск.
Безспорно думата „педерастче“ с оглед обичайното й съдържание и смисъла в
българския език, и използвана в умалителна форма, е обидна, обективно годна да накърни
достойнството на ищеца, позоряща и неприемлива според господстващия морал в
обществото.
По делото не се установява по несъмнен начин от страна на ответницата А. И. да е
употребен спрямо ищеца В. Т. обидния израз „педерастче“ на 06.03.2024 г. За установяване
на този факт по делото е приложена прокурорска преписка и са изслушани свидетелски
показания. Действително ответницата е влязла в спор относно паркирането на автомобила
на ищеца „Волво ХС 60“ с рег. № СВ **** АВ на ул. „Проф. А.Р.“ № 24 в кв. „Д.“ пред
гаража й, който спор е започнал още през есента на 2023 г. (което се признава и в отговора
на исковата молба), включително през м. февруари 2024 г. е имало словесно спречкване, за
8
което от ищеца е подаден сигнал и образувана прокурорска преписка, приключила с отказ да
се образува наказателно производство. В рамките на същата е извършена проверка по
подадения от В. Т. сигнал, като кварталният полицейски инспектор на кв. „Д.“ Г. Д., заедно
със свой колега Г. В., са посетили адреса на ответницата, провели са беседа със същата и са й
дали възможност да даде обяснения във връзка с подадената жалба от ищеца. В докладната
записка от 06.03.2024 г., изготвена от полицейски инспектор Г. Д., се съдържа твърдение, че
ответницата А. С. И. е нарекла жалбоподателя - ищец „педерастче“. Фактите, които имат
отношение към гражданските последици от деликт обаче, следва да бъдат установени
конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. Тези факти подлежат на изрично доказване пред
гражданския съд, независимо, че в хода на досъдебното производство (в случая -
прокурорска проверка, тъй като наказателно производство не е образувано) са били
събирани доказателства. Гражданският съд няма компетентност да установи дали има
извършено престъпление, дори когато то е факт от значение за гражданското право,
предявено с иска. За гражданския съд е задължително съобразяването с присъдата на
наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК. Всички останали
факти, имащи отношение към гражданските последици от деянието, респективно деликта,
следва да бъдат установени с допустими доказателствени средства в рамките на
гражданското производство – с оглед на принципа на непосредственост и равенство на
страните в процеса. Затова, независимо дали по отношение на едни и същи факти са
събирани доказателства в хода на досъдебно, респективно наказателно производство, тези
факти подлежат на доказване и в гражданския процес (с изключение на обясненията на
страните, дадени в хода на наказателното производство, тъй като същите представляват
частен свидетелстващ документ, подписан от страните и удостоверяващ неизгодни за тях
обстоятелства).
Съгласно практиката на ВКС приобщените по гражданските дела прокурорски
преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското
производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на
съдържащите се в тях документи. Писмените доказателства по приложени към делото други
дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този
начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е
правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно
доказателство за извършването на съответните признания (в този смисъл решение №
170/12.10.2016 г. по гр. д. № 1952/2016 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 265/10.09.12
по г. д. № 703/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Според посочената съдебна практика
изясняването на релевантните по делото факти трябва да се извърши на база всички
доказателства - в това число изслушаните от гражданския съд свидетелски показания и
съдържащите се в приложената прокурорска преписка документи - които следва да се ценят
с оглед техния вид и характер, като подписаните пред орган на полицията „сведения“ от
ответника - които съставляват неоспорени подписани от него документи, трябва да се ценят
наред с останалите доказателства, доколкото съдържат неизгодни за ответника факти за
9
участието му в настъпилия конфликт.
В настоящата хипотеза докладната записка не носи подпис за ответницата.
Същевременно, в депозираното сведение по преписката от ответницата не се съдържа
посочената обидна квалификация спрямо ищеца, нито признанието, че такава е била
изречена, такова признание не се съдържа и в отправения от ответницата до САК сигнал
спрямо ищеца; в отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва авторството на
изявлението (конкретно наричането на ищеца „педерастче“ в отговор на прочетената от
полицейския служител жалба) и до края на устните състезания по делото не признава този
факт. Не е налице признание на неизгоден за ответницата факт, който да бъде ценен
съвкупно с всички други доказателства по делото.
Съдът не може да основе изводите си относно праворелевантните факти само въз
основа на докладната записка, тъй като тя не носи подпис на ответницата, а съдържащите се
в нея изявления на инспектор Г. Д., че ответницата е нарекла ищеца „педерастче“ по
същността си представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са допустими
в гражданския процес.
Същевременно, отправянето на посочената в исковата обидна квалификация не се
установява от показанията на свидетелите Д. и В.. Настоящият съдебен състав кредитира
показанията им като логични, последователни, отразяващи преки възприятия на
свидетелите. От показанията на полицейските служители се установява, че са посетили
адреса на ответницата във връзка с образуваната прокурорска преписка, запознали са И. със
съдържанието на подадената срещу нея жалба, както и че ответницата е отказала да даде
сведения на момента. Съдът кредитира като съдържащи непосредствени възприетия
показанията на свидетелите, че ответницата е била превъзбудена, имала по – изострен и груб
тон спрямо полицейските служители. Никой от тях обаче в хода на настоящото производство
не излага твърдения, че ответницата е нарекла ищеца „педерастче“ – свидетелят Д. заявява,
че не може да посочи дали ответницата е използвала обиди и нарочни квалификации спрямо
ищеца и какви, т. е. изнесеното в докладната записка не се потвърждава от събраните в
настоящия процес доказателства и доказателствени средства.
В тази връзка показанията на свидетеля И. И. също не установяват факта, че ищецът е
бил наречен от ответницата „педерастче“ – свидетелят разказва за случката, станала повод за
подаване на сигнала, но той не е бил пряк свидетел нито на инцидента през м. февруари
2024 г., нито на посещението на ответницата от полицейските служители на 06.03.2024 г., не
е чувал ответницата да нарича по този начин ищеца, нито излага твърдения, че ищецът се е
почувствал обиден от наричането му с посочения израз, който не се твърди и не се
установява да е бил изречен в негово присъствие. Съгласно решение № 312/11.01.2018 г. по
гр. д. № 191/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о., когато правнорелевантни факти се установяват
със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали
тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по
които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети
лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на
10
свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в
показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по
който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или
само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези
показания и в каква степен. Доколкото самите полицейски инспектори пред настоящата
съдебна инстанция не свидетелстват, че ответницата е нарекла ищеца с думата „педерастче“,
то и показанията на свидетеля И., които са производни, а не непосредствени в тази част, не
могат да послужат като доказателство за извършване на твърдяното противоправно деяние.
По делото не е установено процесното изявление да е било отправено лично към
ищеца, т. е. че дори да е използвала израза „педерастче“ ответницата е визирала именно
ищеца В. Т., предвид твърденията й, че лицето, с което е имала спор, е друг човек. При
изричното оспорване от ответницата на този факт и липсата на проведено пълно и главно
доказване от ищеца в подкрепа на твърденията му, следва да се приеме, че по делото не се
доказва А. С. И. да е използвала спрямо ищеца израза „педерастче“, поради което и не може
да бъде ангажирана деликтната й отговорност за настъпили в причинна връзка с това
поведение неимуществени вреди, като на това основание предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
За пълнота е нужно да се посочи, че по делото не е доказано и настъпването на
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат именно от отправена спрямо ищеца
обидна квалификация. Показанията на свидетеля И., които съдът кредитира в тази част като
преки и логични, сочат на търпени от ищеца неимуществени вреди – унижение,
потиснатост, напрегнатост, от предхождащата подаването на сигнала случка, при която се
твърди ответницата да е отправила спрямо ищеца „закана за убийство“ (което не е предмет
на разглеждане в настоящия процес), но не и от това, че го е нарекла „педерастче“ пред
полицейските служители. Нещо повече, самият И. твърди, че с ищеца не са разговаряли по
този повод, поради което не може да се приеме, че ищецът е търпял неимуществени вреди,
каквито обикновено биха били търпени от отправянето на подобна обидна квалификация, т.
е. обичайните такива. Липсата на доказателства относно това, че ищецът се е засегнал от
нанесена обида, води до извод за липсата на доказване на елемент от фактическия състав на
предявения иск по чл. 45 ЗЗД, а именно на претърпените неимуществени вреди, доказването
на който елемент е разпределен в доказателствена тежест на ищеца.
Всичко изложено дава основание на съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответницата на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. От същата се претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г. От ищеца е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като предвид фактическата и правната сложност на делото,
събраните в същото доказателства, цената на иска, както и извършените в хода на делото
11
процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответницата съдът
приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., площад „Б.“ №
1, ет. 15, срещу А. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Проф. А.Р.“ № 24,
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 1 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън и на
апетит, вследствие на противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в използване
на обидната квалификация „педерастче“ спрямо ищеца, обективирано в докладна записка от
06.03.2024 г. по пр. пр. № 15936/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура, гр. С.,
ведно със законната лихва от датата на деликта - 06.03.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., площад „Б.“ № 1, ет. 15, да
заплати на А. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Проф. А.Р.“ № 24, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12