Р
Е Ш Е Н И Е № 260087
гр. Русе, 02.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд , VI - ти граждански състав в публично заседание на деветнадесети януари,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2823 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против Ч.А.А., в която се твърди, че ответникът е
купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия за
имот в гр.******, ул.”*********”,
№ ***, блок
„******“, ет. ****, с абонатен №03041300160. За
периода от 23.01.2018г. до 25.10.2018г. в този имот
дружеството доставило и на ответника била
разпределена топлинна енергия на обща
стойност 107,25 лв. по 12 бр. фактури,
която енергия не била заплатена. Ответникът дължал и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура, 45 дни след периода на доставка,
до 02.01.2019г. в общ размер на 6,57лв. За събиране на вземанията си, ищцовото
дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. №4660/2019г.
по описа
на РС- София и била издадена заповед
за изпълнение. По същото заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което претендират за установяване на задължението му по исков ред, като
в хода на настоящото дело ответникът отново не е открит по постоянен и настоящ
адрес, призован е по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 47, ал 6 от
ГПК му е назначен особен представител.
Предвид изложеното, ищцовото
дружество претендира да бъде признато за установено вземането му по издадената
заповед за изпълнение за посочените суми, а именно сумата от 113,85 лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 12 бр. фактури за
периода от 23.01.2018г. до
25.10.2018г.; лихва за забава в размер на 6,57 лв.; законната лихва върху
главницата от 03.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението. Претендира и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и на направените
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника адв.Л.Х., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК изразява становище за
неоснователност и недоказаност на
предявеният иск, с оглед на което претендира за неговото отхвърляне. Счита, че
не е доказано твърдяното възникване на облигационно отношение между страните,
което да дава основание да се приеме, че ответникът е абонат на ищцовото дружество и дължи заплащане на претендираните
от него в заповедното и в
настоящото производства суми.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира посочения
в исковата молба имот е присъединена към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество – договор №429/05.10.1998г.
Видно от представените протоколи от общи
събрания и списък на живущите в етажната собственост на посочения адрес,
изготвени за целите на присъединяване към топлопреносната
мрежа, титуляр на партидата за апартамент на ет.4 на блок „******“ по
ул.”*********”, № ****, ет.**** е Ч.А.А.. На 03.08.2007г. Ч.А.А., депозирал заявление
до Изпълнителния директор на ищцовото
дружество, с искане да бъде открита
партида на негово име за
плащане на топлоенергия, доставена в обект с административен адрес: гр.****, ул.”*********”,
№ ***, блок
„******“, ет. ****, и с абонатен
№03041300160, към което приложил нотариален акт №126, том
VІ, дело №21521/1982г.
За доставената
и разпределена през периода 23.01.2018г. до
25.10.2018г. топлинна енергия за процесния
имот, ищцовото дружество е издало 12бр. фактури
на обща стойност
107.28лв., която сума няма данни по делото да е
заплатена.
По делото е изготвена
техническа експертиза, според заключението на която, процесният
имот е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество. Вещото лице е посочило, че по данни на топлинното дружество в имота
има 1бр.
отоплително тяло без уред за
разпределение на топлинна енергия (щранг –лира в банята) и се доставя
битова гореща вода чрез топлопреносната система на ищеца,
както и 1 бр. уред за дялово разпределение на топлинна енергия –водомер за
битова гореща вода.
В сградата, в която се
намира процесния имот имало въведено дялово
разпределение, осъществявано от „Топлоснабдяване” АД. За процесният период
23.01.2018г. до
25.10.2018г., при спазване нормативно установените правила за дялово
разпределение, вещото лице е определило, че за имота
на ответника следва да се
разпредели топлинна енергия в размер на 1,0502 MWh на стойност 107,27лв.
В полза на „Топлофикация Русе“ ЕАД, срещу
Ч.А.А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 14.05.2019г. по ч.гр.д.№4660/2019г. по
описа на РС-София за сумите
107,25лв. - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода
от 23.01.2018г. до
25.10.2018г. по 12 броя фактури,
лихва за забава в размер на 6,57лв. дължима
за периода от падежа на всяка
от фактурите до 03.01.2019г., законовата лихва върху главницата от 03.01.2019г. до окончателното
изплащане, както и за 75.00лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на основание чл. 415, ал.1 т.2 ГПК е дал указание на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за установяване на
вземането на ищцовото дружество по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл.
415 ГПК и след като издадената заповед е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
Разгледан по
същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца
е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да
установи, че в процесния период ответникът в качеството на купувач е ползвал
топлинна енергия и сумите за нея
са начислени законосъобразно, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват
или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от
ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия
се придобива ex lege, с придобиване право на собственост
или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда,
за която вече е сключен договор за доставка
на топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост (каквато е тази, в която се намира
процесният апартамент), се извършва по
система за дялово разпределение (чл.139,
ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите (чл.142, ал.2
ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Следователно страни
по договорното правоотношение, свързано с продажба на топлоенергия
за битови нужди за обект
в сграда – етажна собственост са топлопреносното предприятие и собственикът или ползвателят на имота.
В настоящия
случай не се спори, че
ответникът е собственик/ползвател на процесното
жилище и като такъв, на 03.08.2007г. е депозирал заявление до изпълнителния
директор на ищцовото дружество с искане да бъде
открита партида на негово име
за плащане потребената топлоенергия на адрес: гр.Русе, гр.*****, ул.”*********”, № ****,
блок „******“, ет. *****. С оглед цитираните по-горе законови разпоредби ответникът се явява
потребител, респективно отговаря за задължения,
свързани с доставената в имота топлинна енергия.
Ответникът не
установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради което
и съобразно заключението на приетата по
делото експертиза, претенцията като доказана следва да бъде уважена
изцяло.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски по делото
в размер на 525 лева – заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице. Съгласно т.12 на
ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело
№4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че претенцията е основателна, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 75.00
лева – разноски по ЧГД №4660/2019г. по описа на Софийски районен съд.
Така мотивиран
и на осн. чл. 422, ал.1
ГПК, районният съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч.А.А., ЕГН **********, с адрес *** дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД,
гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп.
директор С.Ж.Ж.сумите:
107,25лв. –главница
за доставена и разпределена топлинна енергия за абонатен
№03041300160 за периода от 23.01.2018г. до 25.10.2018г. по 12 броя
фактури, 6,57 лв. – лихва
за забава дължима за периода
от падежа на всяка от
фактурите до 02.01.2019г., законна лихва върху дължимата главница от 03.01.2019г., за които суми
е издадена заповед от 14.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 4660/2019г. по описа
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Ч.А.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
"Топлофикация
Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК
*********, представлявано от изп. директор С.Ж.Ж.сумата
от 525,00лв. разноски за настоящото производство
и сумата от 75,00лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№ 4660/2019г. по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: