РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20202120105310 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: ........................., представлявана от В.С.
и Д.Н., с която се моли съда да осъди ответника И. С. С., ЕГН **********, постоянен адрес:
......................, да заплати на ищеца сумите 6884,43 лева главница, дължима по договор за
кредит за текущо потребление, сключен между страните на 24.09.2013 г., 2067,81 лева
договорна лихва за периода 05.06.2017 г. – 03.04.2019 г., 26,77 лева обезщетение за забава за
периода 18.02.2019 г. – 03.04.2019 г., 162,07 лева обезщетение за забава след дата на
настъпване на изискуемост от 02.04.2019 г. до 03.06.2020 г., 120 лева разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното плащане на
главницата. Моли се за присъждане на разноски.
Твърди се, че между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 24.09.2013 г. Банката е предоставила кредит в размер на 10500 лева със срок
на издължаване 120 месеца, считано от усвояването на сумата. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 03.04.2019 г. на основание чл. 19.2 от Общите условия към договора поради
неплащане на вноски с падежи от 19.06.2018 г. до 19.03.2019 г. Сочи, че с връчване на
настоящата искова молба на ответника длъжникът е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на задълженията по договора.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила исковете.
Посочила е, че исковете са неоснователни, тъй като ищцовата страна не е изпълнила
1
задължението си да уведоми длъжника за предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит. Исковата молба също не представлява такова уведомление.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Представен е договор за кредит за текущо потребление от 24.09.2013 г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД като кредитодател и И.С. като кредитополучател. В договора е
посочено, че на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер на 10500 лева. Срокът
за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от усвояването му, а падежната дата е 19-то
число на месеца. Падежът на последната вноска е на 24.09.2023 г. Уговорено е, че за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер на 9,2 % годишно, а ГПР е 10,47.
Представен по делото е погасителен план към договора за кредит. Приложени са Общи условия към
договора, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора.
Представени са извлечения за периода 24.09.2013 г. до 03.09.2020 г., в
които са отразени извършени в периода плащания по кредита и отнасянето на всяка вноска
към задълженията по кредита.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, сумата по договора за кредит е изцяло усвоена от С. на 25.09.2013
г. Последното плащане от кредитополучателя е осъществено на 18.02.2019 г., като с него е
погасена вноска с падеж 19.05.2018 г. Общо извършените плащания са в размер на 7724,72
лева, която сума покрива задължения за главница в размер на 3615,57 лева, договорна лихва
в размер на 4087,88 лева и санкционираща лихва в размер на 21,27 лева. Вещото лице е
посочило, че към датата на подаване на иска размерът на дължимите суми по договора е в
размер на общо 6884,43 лева главница, 2094,58 лева договорна лихва, 162,07 лева лихва за
забава, 120 лева заемни такси.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 240, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД за
основателни.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за кредит, че „Банка ДСК” ЕАД е бил изправна страна по същия
и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. За да претендира плащане на
цялото задължение по договора, ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора.
2
Съдът намира, че наличието на валидно сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и И.С. договор за кредит се установява от събраните по делото писмени доказателства.
За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. След като прегледа представения по делото договор съдът не
установи същият да страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Договорът е
сключен в предвидената за това форма, има всички изискуеми реквизити, към него е
подписан погасителен план, в който са описани по пера и стойност размерите на дължимите
ежемесечни вноски. Представеният по делото договор, ведно с погасителен план и общи
условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се
ориентира в съдържанието им.
Установява се от заключението по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, че заетата сума в размер на 10500 лева е усвоена от кредитополучателя изцяло
на 25.09.2013 г. Следователно ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил за ползване на С. уговорената сума, а за С. е възникнало задължението да
погасява редовно месечните вноски, уговорени в подписания към договора и приложен по
делото погасителен план. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест,
ответникът не е установил в производството, няма и твърдения в тази насока, да е
изпълнявал задълженията си по договора след 18.02.2019 г., когато е извършено последното
плащане, погасяващо вноска с падеж 19.05.2018 г.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото
вземане на 03.04.2019 г. на основание чл. 19.2 от Общите условия към договора. В
посочената разпоредба е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно
задължителната практика на ВКС волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита, т.е. кредиторът
следва да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По делото
няма данни изпратените от кредитора уведомления до длъжника преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК да са редовно получени от последния. Уведомление за
обявената предсрочна изискуемост на кредита е връчено редовно едва с получаване на
3
настоящата искова молба, към която е приложено уведомлението, от която дата следва да се
счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит
– това е станало на 08.02.2021 г. с връчване на исковата молба на назначения на ответника
особен представител. Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
получаването на уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно
връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, предявените осъдителни искове следва да бъдат
уважени, доколкото техният размер се установява по безспорен начин от заключението на
вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.
Ответникът дължи направените от ищеца разноски в размер на общо
1272,87 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300
лева.
Поради изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, постоянен адрес: ..........................
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление:
........................, представлявана от В.С. и Д.Н., сумите 6884,43 лева (шест хиляди осемстотин
осемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки) главница, дължима по договор за
кредит за текущо потребление, сключен между страните на 24.09.2013 г., 2067,81 лева (две
хиляди и шестдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки) договорна лихва за периода
05.06.2017 г. – 03.04.2019 г., 26,77 лева (двадесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки) обезщетение за забава за периода 18.02.2019 г. – 03.04.2019 г., 162,07 лева (сто
шестдесет и два лева и седем стотинки) обезщетение за забава след дата на настъпване на
изискуемост от 02.04.2019 г. до 03.06.2020 г., 120 лева (сто и двадесет лева) разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното
плащане на главницата.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, постоянен адрес: ........................
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
........................, представлявана от В.С. и Д. Н., сумата от 1272,87 лева (хиляда двеста
седемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5