Решение по дело №2102/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е     N

Град Р у с е,  20. 04. 2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав, в публично

            Заседание на 01.03.2021 година, в състав:

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            При секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            Разгледа докладваното от съдията АНД N2102/20 год.

            По описа на Русенски РС и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от В.А.В., ЕГН: **********,***, против наказателно постановление № 286-33/2020год. на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение и на основание на  чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/ му било наложено наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.

Моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Представителят на Наказващия орган моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с обявената на 13.03.2020год. пандемичната обстановка по повод заразата от COVID–19 и гласувания Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, здравният министър, в рамките на правомощия по му чл. 63, ал. 4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., временни противоепидемични мерки на територията на Р. България. С т. 1 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. била допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като била въведена т. 9, задължаваща всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа. Според т. 2 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. мярката по т. 9 била в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително. Със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. била изменена, като в т. 2 думите "26.04.2020 г. включително" били заменени с "13.05.2020 г. включително".

На 22.04.2020 г., около 15.00ч., св.Т. И. и Ст.В.–полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР-Русе изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред. При обхода по ул. "Липник” в гр. Русе, в близост до МОЛ –Русе, на пейка, полицейските служители забелязали две лица, едното от което жпод.В., който бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа му. Представили се и установили самоличността му. Св.И. преценил, че жпод.В.  извършил нарушение по  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, тъй като на посочената дата нарушил противоепидемичните мерки въведени от Министъра на здравеопазването със Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., тъй като пребивава на обществено място без поставена защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, за което му съставил акт. Актът бил подписан без възражения. Впоследствие Директора на ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на основание  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено горепосоченото наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства.

Жалбата е допустима, по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателната отговорност на жпод.В. е ангажирана на основание  чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) предвижда административно наказание "глоба от 300 до 1000 лв. " за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Констатираното нарушение е правилно квалифицирано съобразно горните законови текстове, деянието е фактически описано напълно ясно. Мястото на извършване на нарушението е определено в достатъчна степен, необходима да посочи териториалната компетентност на Наказващия орган. Ирелевантно е обстоятелството, че деянието било извършено на източния вход на МОЛ-Русе, след като последният е с административен адрес бул.”Липник” И в съставения АУАН и в НП е посочена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., с които са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т. 9 от последната заповед, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведено и задължение за всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в т. ч. кърпа, шал и др. Жпод.В. е установен на 22.04.2020 г. на открито обществено място в гр. Русе без поставена маска или защитно средство, покриващо носа и устата, което сочи на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, изрично посочен в правната квалификация на деянието дадена от административнонаказващия орган, поради което правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Нарушението се доказава с уличаващите доказателства на св.И., които съдът кредитира с доверие, като логични, както и защото актът бил подписан с изрично изявление, че нарушителят „няма възражения”. Показанията на св.И. И., дадени в съдебно заседание, че малко преди констатиране на нарушението маската  била паднала на земята и поради тази причина не е можело да бъде поставена на лицето, което било астматик, са без правно значение относно съставомерността на нарушението, респ. причината за неносенето на предпазното средство е ирелевантна. От друга страна съдът не дава вяра на показанията на св.Иванова, предвид близките й приятелски отношения с наказания и като такава, заинтересована от изхода на делото, както и защото такова възражение жпод.В. не направил към момента на съставяне на акта, което е логично и житейски обосновано.

Представената в съдебно заседание рецептурна книжка доказва, че жпод.В. е с диагноза ”Астма с преобладаващ алергичен компонент”, но последната не изключва задължението на жпод.В., който се намирал на открито обществено място да има поставена защитна маска за лице. Диагнозата не е посочена в нито един нормативен документ, даващ право на субектите, страдащи от нея, да не носят маски.

Ноторно известни са разясненията на министъра на МО – В., че „учениците с асма /какъвто е жпод.В./ могат да не носят маски но само в  общите помещения, но те са задължителни извън класните стаи, като за целта те трябва имат удостоверение от личния лекар….”

Съдът не счита случая за маловажен – нарушението е извършено в условията на световна пандемия, застрашаваща живота на хората, поради което неизпълнението на задължението за спазване въведените противоепидемични мерки няма основание да бъде считано за маловажно.

Доколкото наложеното на основание  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. е в предвидения от законодателя минимум, съдът намира така определеният размер за справедлив и съответстващ на превантивната функция на наказанието.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на юриск.Д. за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, жпод.В. следва да бъде осъден да заплати сумата 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата  съдебна инстанция, определено към минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното Съдът намира, че наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 266-33/2020год на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение и на основание на  чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, на В.А.В., ЕГН: **********,***, е наложено наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Русе.

            Решението да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………… .