Решение по дело №4132/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 91
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20204520104132
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Русе , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20204520104132 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД-Русе твърдят, че за
извършваните от дружеството услуги–доставяне на питейна вода и отвеждане
на отпадъчни води, ответникът, като абонатен номер ***, им дължи плащане
за отчетените по водомера му питейна вода и такса канал за периода 13.10.17
г.-14.04.2020 г. в размер на 587,58 лв.,с лихва за забава от 01.01.2018 г.-
29.06.2020 г. от 77,98 лв.В тази връзка и въз основа на подадено заявление по
ч.гр.дело № 2526/2020 г. по описа на РРС в тяхна полза била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените стойности, срещу
която длъжникът възразил във визирания в закона срок.Искат от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените
суми по ч.гр.д. № 2526 / 2020 г. по описа на РРС, със законната лихва от
подаване на заявлението. Претендират се разноски за двете производства.
Ответникът М. Г. Г. признава исковете по основание, но ги оспорва по
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
1
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2526/2020 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство e издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от М. Г. Г.
консумирана вода за периода 13.10.2017 г.- 14.04.2020 г. в общ размер на
587,58 лв. за имот в гр.Русе по ул.***, аб.№ ***, с лихва за забава за времето
01.01.2018 г.-29.06.2020 г. от 77,98 лв., със законната лихва върху главницата,
считано от 30.06.2020 г. и 49 лв.-разноски за производството. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът подал възражение.В тази връзка съдът е указал на
заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземанията си.Разпореждането е връчено на страната на 19.08.2020 г.Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила на
17.09.2020 г.
По делото няма спор, че ответникът е абонат на ищцовото дружество по
партида № 0*** за имот на адрес в гр.Русе по ул.***.
Ищецът е представил действащите Общи условия за предоставяните от
дружеството услуги, одобрени от ДКЕВР и публикувани в държавен и местен
всекидневник, както и доказателства относно приетите от търговеца цени
през процесния период (л.40-л.55).По делото няма спор, че ответникът не се
е възползвал от предвидената възможност в чл.71 ал.2 от ОУ да изрази
несъгласие с последните.Приложени са 30 бр. фактури, касаещи процесния
период.Видно от тях, за част от периода на абоната служебно са били
начислявани куб.вода.
От приложеното гр.дело № 1172/2018 г. по описа на РРС се установява,
че между страните е воден аналогичен спор, но за предходен период-до
13.10.2017 г.В хода на него производство се установило, че абонатът не е
спазил дадените му указания от доставчика да смени водомера си.Съдът е
приел, че уредът е извън класа на точност и не може да бъде използван по
предназначение.
По настоящото дело ответникът е представил връчена му от търговеца
покана за доброволно изпълнение от 15.05.2018 г., Предписание за междинен
водомер за периодична проверка на 10 години от 13.09.2017 г. и протокол №
2
054887/ 15.06.2018 г. за демонтиран водомер за студена вода с отразени
показания на уреда.На 25.07.2018 г. СИ преминал през метрологичен контрол
(л.74-л.79).На 21.10.2019 г. на абоната била връчена нова покана за
доброволно изпълнение.По делото няма спор, че от страна на ответника
липсва погасяване на задълженията.Приложени са карнети за обекта, с данни,
относими за част от процесния период.
Назначената по делото икономическа експертиза се е произнесла, че
за времето 13.10.2017 г.-19.06.2018 г., поради липса на водомер, отговарящ на
нормативните изисквания, на абоната била начислена служебно вода при
спазване на чл.25 от ОУ.Вещото лице е докладвало, че фактурираното
количество е с 55 куб.м вода по-малко от това, в което в действителност
операторът би могъл да търси.След 01.08.2018 г. отчетите били извършвани
по показанията на индивидуалния водомер в обекта.При определяне на
цената, дружеството е приспадало служебно отчетените кубици вода.Лихвата
за забава за процесния период е определена от вещото лице на 95,41 лв.
Назначената в производството техническа експертиза, след запознаване
с доказателствата по делото и извършен оглед на място, се е произнесла, че
монтираният в имота на ответника водомер от 2018 г. отчита точно, изправен
е и с налична пломба.Вещото лице е пояснило, че уредът е преминал
метрологична проверка и към настоящия момент не е изтекъл срокът му на
годност съгласно БДС.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2526/2020 г. по описа на РРС, като
актът е насочен срещу М. Г. Г. и е за заплащане на процесните суми, като в
срока, определен от съда във връзка с постъпило възражение от длъжника,
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид
което претенциите му са допустими.
В настоящото производство са ангажирани надлежни доказателства, че
през процесния период ответникът е бил титуляр на посочената по исковата
молба партида, като отношенията между страните се основават на Общите
3
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, в сила от
27.09.2014 г.Съобразно тях, за част от периода на абоната е била начислявана
служебна консумация според броя членове на домакинството, поради това, че
измервателният уред в жилището е бил неизправен.Според чл.16 от ОУ във
връзка с чл.43 от Закон за измерванията, водомерите с нормален разход
подлежат на проверка на всеки десет години.При непроверени за тяхната
изправност уреди, се определя количеството изразходвана питейна вода, като
за нетоплофицирано жилище се начисляват по 5 куб.м за всеки обитател.До
поставяне на индивидуален водомер, на всяко тримесечие количеството вода
се завишава с 1 куб.м за всеки обитател–чл.25 от ОУ.Между страните е воден
предходен съдебен спор, в който е обследван въпроса за годността на СИ,
монтирано в жилището, поради което съдът намира за ирелевантни по
настоящото дело развитите доводи на ответника в молбата му от 25.01.2021 г.
във връзка с този водомер.В хода на настоящото производство става ясно, че
водомерът вече е подменен, изправен е и отчита точно, като след 01.08.2018
г. начисляваното количество вода е по данни от уреда.По делото няма спор,
че отчетената от търговеца услуга съответства на одобрените от ДКЕВР
цени.Вещото лице по икономическата експертиза се е произнесло, че ищецът
е спазил нормативните изисквания при определяне на дължимите им се суми,
които се претендират в по-благоприятен за клиента размер.Съгласно чл.31
ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да престират цената за ползваните от
тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.Ответникът
признава,че не е плащал на насрещната страна и след връчените му покани за
доброволно изпълнение.При това положение абонатът дължи и обезщетение
за забава на кредитора.Размерът на акцесорното вземане е определен от
икономическата експертиза на по-висока стойност от тази, за която е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Периодът на забава е
съобразен с действащите ОУ на доставчика.Претенциите трябва да се уважат
така, както са предявени.Върху главницата се дължи законна лихва, считано
от 30.06.2020 г. В тежест на ответника са разходите за двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Г., ЕГН
4
**********, от гр.Русе, ул.***, че дължи на ”Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, сумата от 587,58 лв., представляваща цена за
доставена питейна вода и такса канал за имот в гр.Русе, абонатен № ***, за
периода 13.10.2017 г.- 14.04.2020 г., с лихва за забава за времето 01.01.2018
г.-29.06.2020 г. от 77,98 лв., със законната лихва върху главницата, считано
от 30.06.2020 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК под № 1091 от 02.07.2020 г. по ч.гр.дело № 2526/2020 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.***, да заплати на
”Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, по банкова сметка в
“Инвестбанк“ АД IBAN: BG09IFRT73791030043003, BIC: IORTBGSF, сумата
от 625 лв.–разноски по делото, както и 49 лв.-разходи по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2–седмичен срок
от връчването му на страните.



Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5