РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500938 по описа за 2022 година
Обжалвани са решения №262612/08.12.2021г. и №260154/15.02.2022г. по гр.д.
№14495/2020г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в,с което е уважен ревандикационния иск
с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението
върху недвижимия имот,подробно описан в исковата молба,като недоволен от така
постановеното решение е останал ответника по делото,като сочи,че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и
предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемите страни считат първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова молят да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото доказателства се установява,че процесния
имот е бил собственост на общите наследодатели И. Г. Б. и Н. Д. Б.,като съответно И.Б. е
починал през ***г.,а Н. Б. през ***г.Същите са оставили наследници двама сина-Г. И. Б. и
С. И. Б..Г. Б. е починал през ***г. и оставил наследници съпруга С.Б.,която е починала през
2020г. преди образуване на делото и двамата ищци-И. Г. Б. и Н. Г. Т..През 1993г. ответника
С. И. Б. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост върху ¼ ид.част от имота,а
неговата майка Н. Б. се снабдява с нотариален акт за собственост върху ½ ид.част от
имота,като впоследствие тази нейна ½ ид.част е прехвърлена на С.Б.-ответника по делото с
1
нотариален акт срещу задължение за издръжка и гледане,като при това положение
ответника е придобил ¾ ид.части от имота.През 2020г. ответника се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на основание обстоятелствена проверка и за останалата част
от имота.Ответника твърди да е придобил на основание давностно владение за период по-
дълъг от десет години на имота,поради което същия го е придобил на основание давностно
владение.Спорния момент по делото е дали ответника С.Б. е собственик и на останалата ¼
ид.част от имота.
От представените и приети доказателства става ясно,че същия е собственик на ¾
ид.части,придобити от него на основание наследство,придобито от баща му в размер на ¼
ид.част и на основание сделка-прехвърляне срещу издръжка и гледане от неговата майка на
½ ид.част от имота.Пред районния съд ищците са представили електронна
кореспонденция,която обаче не е приета като доказателство по делото,а е обсъждана от
съда,като същия е приел,че на база на тази кореспонденция е имало отказ от страна на
ищците за продажба на имота.Кореспонденцията е водена с дъщерята на ответника,която
обаче не е била собственик на имота и не е притежавала никаква идеална част от него.Освен
това не следва да се разсъждава върху така посочената електронна кореспонденция,тъй като
същата не представлява доказателствен материал,събран по посочения в ГПК начин,за да
може същата да се приобщи към доказателствата,поради което същата следва да се
изключи.Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за плащане на данъка
върху имота от страна на Г. Б.,респективно неговите наследници.Също така събрани са и
гласни доказателства,а именно разпит на свидетели-св.Т.,който е син на ищцата Н.Т. и св.М.
М..Св.Т. заявява в показанията си,че къщата била ползвана от всички заедно,имайки
предвид и неговите баба и дядо до смъртта на прабаба му,а пък от няколко години къщата
била заключена и те нямали достъп до нея.От показанията на св.М. се установява,че Г.
живеел в Пловдив и идвал на гости в къщата,а майката Н. била спокойна,че къщата оставала
на С..В настоящата инстанция е разпитана св.К.,от чийто показания се установява,че
Г.,братът на С. е живял в Пловдив и е идвал много рядко,за да види майка си,като ключ за
имота е имал само С. и единствено той се е грижил за майка си.Освен това сочи,че само С. е
живял в с.***.Сочи също така,че родителите на Г. и С. са купили в Пловдив апартамент на
Г.,а къщата оставала на С..
Ответникът в първоинстанционното производство е направил възражение за
придобивна давност в негова полза,което е разгледано от районния съд и същия е стигнал до
извода,че същият не е придобил имота по давност.Това е така,защото е счел,че ответника
С.Б. е бил държател на ¼ ид.част на ищците,придобита от тях на основание наследство.Този
извод обаче е неправилен,тъй като от показанията на св.М. и К. се установява,че С.Б. е
започнал да демонстрира владелческото си намерение още от 1993г.,когато е заключил
имота и достъп до него е имал само той и неговата майка,докато е била жива,а след нейната
смърт само той.Не следва да се кредитират показанията на св.Т.,тъй като ищцата е негова
майка и същия е заинтересован от изхода на спора.
За да е налице владение върху вещта,са необходими проява на външна власт
2
върху вещта/corpus/ и намерение за своене на същата/animus/.Проявата на външната власт
върху недвижимия имот следва да се приеме за ответника,тъй като със заключването на
имота,същия е демонстрирал намерението си да свои имота само за себе си,поради което е
станал индивидуален собственик на същия.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира,че решенията на районния съд се явяват неправилни и незаконосъобразни
и следва да се отменят и да се постанови друго,с което да се отхвърли така предявената
ревандикационна претенция.
Настоящата инстанция намира,че следва да присъди направените в настоящото
производство на жалбоподателя разноски,тъй като същите са сторени от него за адвокатско
възнаграждение съгласно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК в общ размер на
1200лв. за двете инстанции..
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262612/08.12.2021г. и решение №260154/15.02.2022г. по
гр.д.№14495/2020г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.,с което е признато за установено
по отношение на С. И. Б. с ЕГН-********** от с.П.,обл.Пловдив,община ***,ул.***,че И. Г.
Б. с ЕГН-********** от гр.*** и Н. Г. Т. с ЕГН-********** от гр.*** са собственици на ¼
ид.част от правото на собственост върху ПИ,находящ се в с.***,община
***,обл.Пловдив,представляващо дворно място,цялото застроено и незастроено с площ от
717кв.м.,съставляващо УПИ VII-630 от кв.66,одобрен със заповед №4887/1943г. при
граници:улица,УПИ VI-635,УПИ IV-631,УПИ V-631 и УПИ VIII-630 ведно с построената в
имота жилищна сграда със застроена площ от 54кв.м. ведно с всички подобрения и
приращения в имота и е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ¼ ид.част
от същия,както и на осн.чл.537,ал.2 от ГПК е отменен нот.акт №***,том *,рег.№3152,н.д.
№****г.,с който С. И. Б. е признат за собственик на имота за размера над ¾ ид.части до 1/1
ид.част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от
ГПК от И. Г. Б. с ЕГН-********** от гр.*** и Н. Г. Т. с ЕГН-********** от гр.*** против С.
И. Б. с ЕГН-********** от с.П.,обл.Пловдив,община ***,ул.*** относно признаване право
на собственост на ¼ ид.част от правото на собственост върху ПИ,находящ се в с.***,община
***,обл.Пловдив,представляващо дворно място,цялото застроено и незастроено с площ от
717кв.м.,съставляващо УПИ VII-630 от кв.66,одобрен със заповед №4887/1943г. при
граници:улица,УПИ VI-635,УПИ IV-631,УПИ V-631 и УПИ VIII-630 ведно с построената в
имота жилищна сграда със застроена площ от 54кв.м. ведно с всички подобрения и
приращения в имота и осъждането му да отстъпи собствеността и предаде владението
му,както и за отмяна на нот.акт №***г.,с който С. И. Б. е признат за собственик на имота за
размера над ¾ ид.части до 1/1 ид.част.
ОСЪЖДА И. Г. Б. с ЕГН-********** от гр.*** и Н. Г. Т. с ЕГН-********** от
3
гр.*** да заплатят на С. И. Б. с ЕГН-********** от с.П.,обл.Пловдив,община ***,ул.***
направените от него разноски по делото в размер на 1200лв./хиляда и двеста лв./адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4