ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6784
Варна, 19.06.2025 г.
Административният съд - Варна - XVII състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА |
Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА административно дело № 20247050701302 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Постъпила е молба с.д.№4903/21.03.2025г. от Д. Г. Д. от [населено място] за изменение в частта на разноските на Решение №2879/13.03.2025г. постановеното по адм. дело №1302/2024г. по описа на Административен съд- Варна.
В искането се сочи, че с решението по делото и отхвърлено оспорването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и в полза на ОД на МВР-Варна е осъдена Д. да заплати сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Този размер на възнаграждението счита, че е над минимално определеното от 80лв., за което липсвали мотиви в съдебния акт. Изложени са доводи за липса на направена преценка на размера на възнаграждението с оглед осъществената защита, фактическата и правна сложност на спора. Присъденото възнаграждение трябвало да отговаря на изискването за справедливост и обоснованост. Минималният размер на възнаграждението бил 80лв. съобразно приложимия в случая чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Явяването на страната в съдебно заседание при липса на фактическа и правна сложност на делото не можел да обоснове присъждането на възнаграждение над минимално определения размер. Иска се решението по делото в частта на разноските да бъде изменено като присъдената на ОД на МВР-Варна сума за юрисконсултско възнаграждение бъде намалена на минималния размер от 80лв.
Насрещната страна – ОД на МВР-Варна не изразява становище по искането в молбата за изменение на решението в частта на разноските.
След като се запозна с искането и доказателствата по делото, Съдът достигна до следните установявания и изводи:
По подадената от Д. Г. Д. от [населено място] жалба с вх. № 8664/17.06.2024г. в Административен съд-Варна е образувано адм. дело №1302/2024г., което е приключило с пред настоящата съдебна инстанция с Решение №2879/13.03.2025г., което е окончателно. С това решение на основание чл.172, ал.2 от АПК е отхвърлено оспорването с жалбата на Д. против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000544/02.05.2024г. на Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Варна, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С оглед изхода на спора с решението на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателката Д. е осъдена да заплати на ответната страна – ОД на МВР-варна сумата в размер на 100лева за юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с така присъдената сума в решение е посочено, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалният представител на ответника е направено своевременно, а присъдената сума от 100лв. е определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.7 от Закона за правната помощ при съобразно фактическата и правна сложност на конкретното дело. Сумата от 100лв. е минималния размер на възнаграждението за конкретния вид производство, което е административно, а не административно-наказателно, тъй като оспорването на заповедите за прилаган на ПАМ се разглеждат от административните съдилища в производства, които се провеждат по реда на чл.145 и следв. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП – както е посочено в началото на съдебното решение, а не по реда на чл.63 в и следв. от Закона за административните нарушения и наказания.
Поради това направеното възражение за прекомерност на възнаграждението направено в молба с.д.№15721/29.10.2024г. от пълномощника на жалбоподателката Д. при постановяване на решението е отчетено и правилно и законосъобразно сумата, която е присъдена с решението на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение е минималната в диапазона на чл.24 изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за административни дела без материален интерес, в която възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240лв.
По изложените мотиви неправилно в молбата за изменение на решението в частта на разноските се счита за приложим чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, който предвижда диапазон от 80 до 150лв. за възнаграждението за защита в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, т.е. за административнонаказателните дела, каквото административно дело №1302/2024г. по описа на Адм. съд-Варна не е.
Поради това неоснователно е искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване на 80лв. на присъдената сума за юрисконсултско възнаграждение. Искането за искането за изменение на решението в частта на разноските следва да бъде оставено без уважение, тъй като по адм. дело №1302/2024г. по описа на Административен съд-Варна е присъдено минимума на възнаграждението от 100лв. за административни дела за една инстанция, което е съобразено с липсата на фактическа и прана сложност на конкретния спор.
Воден от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с.д.№4903/21.03.2025г. от Д. Г. Д. от [населено място] искане за изменение Решение №2879/13.03.2025г. по адм. дело №1302/2024г. по описа на Административен съд- Варна в частта на разноските.
Определението е окончателно.
| Съдия: | |