№ 1198
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20252120100423 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от П. Д. Д. против „КРЕДИ ЙЕС“
ООД иск за прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за паричен заем №
930981/15.12.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално за прогласяване нищожността на чл. 8 от договора на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави и като противоречаща на закона. В исковата молба са изложени твърдения, че на
15.12.2023 г. между ищеца (като заемател) и ответника (като заемодател) е сключен Договор
за паричен заем № 930981 по реда на ЗПФУР при следните параметри: размер на отпуснатия
заем - 5000 лв., платим на 15 месечни вноски, всяка в размер на 431,04 лв., с изключение на
последната в размер на 431,11 лв. (без включена неустойка) или 645 лв. (с включена
неустойка), с ГПР в размер на 49,387 % и месечен лихвен процент в размер на 3,400 %,
съответно фиксиран годишен лихвен процент от 40,80 %, с дата на първо плащане
15.01.2024 г. и на последно плащане 15.03.2025 г., като общо дължимата сума е в размер на 6
465,67 лв. Твърди се, че по договора са били извършени плащания в размер на 3 870 лв.,
което е отразено в предоставения и изходящ от ответника погасителен план. Сочи се, че
ищецът има качеството потребител, поради което приложение следва да намерят правилата
на ЗПК. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което той е неправилен и
заблуждаващ, уговорените изисквания, на които трябва да отговаря предоставеното
обезпечение от една страна, не предоставят избор на потребителя дали да предостави такова
и какъв да бъде неговия вид, а от друга страна е форма на получаване на кредитно
финансиране. Сочи се, че е неоправдан и размерът на обезпечението (3209,33 лева),
съотнесен със сбора на отпуснатия заем и на лихвата (6465,67 лв.), като поставянето на
подобни непосилни условия за заемателя от кредитора е с цел последният да се обогати.
1
Сочи се също така, че неустойката представлява скрито възнаграждение и същата е следвало
да бъде включена в ГПР, като невключването й е заобикаляне на законовото изискване,
предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Твърди се, че ГПР е неясно формиран и поставя в невъзможност потребителя да
се информира какви са отделните му компоненти, съответно разходи, които следва да
извърши, което би му позволило да прецени дали да сключи договора или не, като е налице
разминаване между общата посочена сума в договора и действителната по-висока такава,
включваща и неустойката, в размер на 9675 лв.
В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на
клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от
ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Ищецът сочи, че предвид краткия срок и многобройните
изисквания към обезпечението, покриващо цялата дължима сума двукратно, ведно с лихвите
и неустойката, както и множеството изначално поставени ограничения, на практика
задължението е неизпълнимо. Счита, че фактът на изначалното предвиждане на неустойката
и кумулирането й в погасителните вноски, води до извод за скрито оскъпяване на кредита,
което излиза изцяло извън присъщите й функции. Сочи, че непредоставянето на обезпечение
не води до вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на
длъжника при сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на
обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се
явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя,
при това равна на 64,19 % от заетата сума, което води до неоснователно обогатяване на
кредитора. Освен това така уговорена, клаузата нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните си функции, тъй като неустойката
обезпечава изпълнението на едно вторично задължение по договора. Предвид горното
ищецът счита, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и като такава е
нищожна. Аргументи за нищожността на клаузата за неустойка черпи и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото заемодателят е финансова институция. В съдебно заседание ищецът
не се явява лично и не изпраща представител, редовно призован, но с писмена молба е
заявено поддържане на иска. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр.
ал. 2 от Закона за адвокатурата, ведно с дължимия ДДС за главния и евентуалния иск.
Ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 22 от ЗПК и чл. 11, т. 10 от ЗПК, а евентуално предявеният иск е с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор от ответното дружество, в който
се твърди, че главният иск е допустим, но изцяло недоказан и неоснователен. Не се оспорва
сключването на процесния договор между страните, с посочените от ищеца параметри.
Твърди се, че при изчисляване на ГПР са спазени изискванията на чл. 19 от ЗПК, като в него
не следва да бъде включен размера на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като последната
представлява разход, който потребителят дължи при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора за заем, като тя няма характер на лихва, такса или
друг разход по кредита.
По отношение на предявения евентуален иск за нищожност на неустойката по чл. 8
от договора се посочва, че нейният размер е индивидуално уговорен и предварително точно
определен към момента на сключването на договора, съответно ищецът е бил запознат с
него и като е сключил договора, доброволно е изразил съгласие за клаузата за неустойка в
посочения размер. Сочи се, че освен обезщетителен и обезпечителен характер, неустойка в
процесния случай се явява и санкция за неизпълнение на задължението да се представи
обезпечение. Заявено е, че заемодателят е небанкова финансова институция, поради което е
необходимо обезпечение, което в по-голяма степен да гарантира изпълнението на
2
задълженията по договора – чрез представяне на банкова гаранция или поръчителство, които
да отговарят на определи критерии, съответно предвидената неустойката служи за това, в
случай, че не се изпълни задължението за предоставяне на обезпечение. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора. Не са
ангажирани доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните по делото не се спори, че са сключили Договор за паричен заем
930981 от 15.12.2023 г., копие от който е представен по делото, при посочените в исковата
молба параметри, а именно: размер на кредита - 5000 лв., платим на 15 месечни вноски, ГПР
в размер на 49,397 %, месечен лихвен процент в размер на 3,400 %, дата на първо плащане -
15.01.2024 г., дата на последно плащане - 15.03.2025 г., общо дължима сума - 6 465,67 лв.
В чл. 3.3 на договора е посочен как е изчислен ГПР, като съгласно ал. 5 при
изчисляването му не са взети предвид разходите, които заемателят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора.
В чл. 6 на договора е посочено, че заемът ще бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и
на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем и с още едно от посочените по-
долу обезпечения, по избор на заемателя: 1/ ипотека върху недвижими имот, 2/ особен залог
върху движимо имущество, 3/ банкова гаранция и 4/ ценна книга, издадена в полза на
заемодателя.
Съгласно чл. 8 на договора за кредит, в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора или
обезпечението не отговаря на предвидените в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ условия, той
дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 209,33 лв., с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в погасителния план към договора за заем, като в този случай
задължението по договора за заем ще бъде в общ размер на 9 675 лв.
Видно от погасителния план към договора за заем, погасителните вноски са посочени
в два варианта – без неустойката по чл. 8 и с включване на разсрочената неустойка, т.е.
изначално е налице вариант за изплащане на заема с включване на неустойката към
погасителните вноски.
Представени са и доказателства за извършени от ищеца плащания по процесния
договор за заем.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск е
основателен и доказан по следните съображения:
В случая несъмнено се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК,
поради което същият следва да отговаря на предвидените в този закон условия.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит; ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
3
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания,
като при изчисляването му не се включват следните разходи: 1/ разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит; 2/ разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3/ разходите за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до недействителност на договора.
В настоящия случай в процесния договор е посочено, че ГПР е в размер на 49,397 %,
като в отговора на ответника изрично е признато, че предвидената в договора неустойка не е
включена при изчисляването на ГПР.
Видно е от договора, че уговорената неустойка е предназначена да санкционира
кредитополучателя за неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, а
не на главното му задължение за връщане на заемната сума, въпреки, че кредиторът не
търпи вреди от непредставянето на обезпечение. Поради това съдът счита, че неустойката
излиза извън основните й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна,
доколкото същата се дължи и при редовно изпълнение от страна на заемателя на
задължението му за връщане на заетата сума, съответно при заплащане на тази неустойка
кредиторът получава допълнителна сума, без за него да са настъпили вреди.
Гореизложеното, както и фактът на разсрочване на задължението за неустойка на
вноски и изначалното включване на същите към погасителните вноски по договора за
кредит сочат на извода, че уговорената в договора неустойка има характера на скрито
възнаграждение за кредитора, съответно представлява „общ разход по кредита“ за
потребителя, поради което тя е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР.
С оглед на горното и тъй като в случая не се спори, че неустойката не участва при
формиране на ГПР по процесния договор, съдът намира, че този ГПР е неточно посочен,
съответно договорът е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на осн. чл. 22 от
ЗПК същият е недействителен - нищожен. Ето защо предявеният главен иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да разглежда по същество
предявения евентуален иск.
Предвид основателността на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 400 лв. –
платена държавна такса.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на ищеца е
била оказана безплатна адвокатска помощ, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на
представляващия го адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 1 267,50
лв. без ДДС, съответно 1521 лв. с ДДС, определен върху цената на главния иск и съобразно
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №
930981/15.12.2023 г., сключен между П. Д. Д., ЕГН **********, от * и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * да
заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, от *, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лв.),
представляваща направените от него разноски по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * да
заплати на адвокат А. З. Д. от САК, личен № **********, с адрес за призоваване *,
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 1 521,00 лв.
(хиляда петстотин двадесет и един лв.) с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5