Мотиви по НОХД № 854 по описа на БРС за 2020 г., НО, 17–ти състав.
В БРС е внесен от Бургаска районна
прокуратура (БРП) обвинителен акт, с който на Е.Т.С. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
В о.с.з. след проведено
разпоредително заседание делото е насрочено по реда на гл.28 НПК. По същество
прокурора поддържа обвинението и предлага подсъдимия да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи наказание по реда на чл.78а НК към
минимума.
Обвиняемият, редовно призован, се
явява, признава изложената от прокурора фактическа обстановка, изразява
съжаление и моли съда да му наложи минимално наказание.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Е.Т.С. е роден на ***г.,
пълнолетен, неосъждан. В периода от неустановена дата през месец септември
2017г. до 31.03.2018г., в гр.Бургас, С., като пълнолетен, заживял на семейни
начала с ненавършилата 16 - годишна възраст ***, родена на ***г. (петнадесет
годишна). Двамата в горепосочения период от време, живели съвместно в дома на
обвиняемия С. ***, като обитавали втория етаж на къщата, а майката на подсъдимия,
св.***, обитавала първия етаж на същата къща. По време на съвместното
съжителство *** забременяла. Въпреки това, тя решила да напусне С. и се върнала в
дома на майка си в гр.Сливен. По-късно заживяла на семейни начала със св.***
на 09.06.2018г.
родила сина си ***, който заченала по време на съжителството си с обвиняемия
Е.С.. Детето не било припознато от С. като негово.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателствени средства, преценени съгласно чл. 378, ал.
2 от НПК: гласни – показанията на свидетелите: Т.С., Г.Ч., М.Ч., И.Ч., З.Ч., С.Ч., както и обясненията на
обвиняемия, от писмените доказателства - удостоверения за раждане, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, препис-извлечения от
актове за раждане и справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни, логични и безпротиворечиви
както вътрешно, така и едни спрямо други, а и се подкрепят от обясненията на
обвиняемия и от писмените доказателства по делото.
Обясненията на обвиняемия относно
мотивите му за извършване на деянието се подкрепят от приетите писмени
доказателства - удостоверения за раждане, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, препис-извлечения от актове за раждане, както и
от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели.
От справката за съдимост се
установява чистото съдебно минало на С..
Съдът кредитира писмените
доказателства, тъй като не беше оборена тяхната доказателствена стойност.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства са вътрешно и взаимно непротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да бъдат кредитирани изцяло, а обсъждане на всяко едно
поотделно не е нужно.
Изложената и установена по
безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка, води до извода
за действително е осъществен от Е.С. от обективна страна състав на престъпление
чл. 191, ал.
1 от НК, а именно, че на
неустановена дата през месец септември 2017г. до 31.03.2018г., в гр.Бургас, подс.С.,
като пълнолетен, заживял на семейни начала с ненавършилата 16 - годишна възраст
***, родена
на ***г. (петнадесет годишна)- престъпление по чл. 191 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
било извършено от обвиняемия при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, който е съзнавал, че живее на семейни начала с лице
ненавършило петнадесетгодишна възраст, като е желаел това съжителство.
По изложените съображения,
настоящият състав прие, че обвиняемият е виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 191, ал.
1 от НК.
При определяне на наказанието,
съдът съобрази следното:
Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл. 78а, ал.
1 от НК за освобождаване на С. от наказателна отговорност. Същият е
пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, с деянието не са причинени имуществени
вреди. За извършеното от него умишлено престъпление по чл. 191, ал.
1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и с обществено порицание.
При конкретизиране на размера на
наказанието, съдът съобрази имущественото състояние на подсъдимия, както и
смекчаващите вината обстоятелства – указаното съдействие от негова страна в
хода на досъдебното производство и неговата млада възраст. Доколкото чистото
съдебно минало е основание за освобождаване от наказателна отговорност, същото
не може да се отчита при индивидуализацията на наказанието. При превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия административно
наказание глоба в размер от 1000,00 лева.
Няма данни за сторени разноски.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.