О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 23.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 653 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от адв. А., пълномощник на К.В.П.,
ЕГН ********** *** против определение № 2301/21.08.2020г. на Сливенския районен
съд, постановено по гр.д.№ 20202230102628г. по описа на същия съд, с което е
допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск , който ще бъде предявен от „ КИМ
1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ********* чрез налагане на запор върху
двадесет и шест (26) банкови сметки за сумата от 5040.00 лв.
В жалбата се посочва, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неправилно
РС бил приел, че е налице обезпечителна нужда, както и вероятна основателност
на бъдещия иск. Освен това обезпечителната мярка не била оправдана с
обезпечителната нужда. Така наложен запорът щял да възпрепятства задоволяването
на жизненоважни нужди на семейството на жалбоподателката. Твърди се, че не са
представени доказателства, които да обосноват вероятна основателност на иска.
Страната счита, че не са налице предпоставките на чл. 391 от ГПК . Освен това
се посочва, че допуснатата обезпечителна мярка е твърде тежка за семейството на
жалбоподателката предвид продължаващо лечение на съпруга на жалбоподателката от
онкологично заболяване. Като е наложено обезпечение на всички сметки било
невъзможно жалбоподателката да закупува необходимите и лекарства. На следващо
място страната посочва, че определената от съда банкова гаранция в размер на
400.00 лв. не била достатъчна и не можела да компенсира вредите, които тя щяла
да изтърпи. Моли се обжалваното определение и издадената обезпечителна заповед
да бъдат отменени.
По делото е депозиран отговор
на частната жалба от адв. П., пълномощник на „ КИМ 1“ ЕООД, с който същата е
оспорена като неоснователна. Посочва се, че по делото е доказано наличието на
обезпечителна нужда. Представени били писмени доказателства установяващи
вероятната основателност на бъдещия иск – договор за посредничество от
20.02.2020г. В протокола за извършени огледи бил вписан именно имотът, който по
– късно на 02.03.2020г. е бил закупен от съпруга на жалбоподателката. Според
чл. 3 от Договора се дължала комисионна, която е следвало да се заплати в
момента на изповядване на сделката в размер на 2 % от покупната цена. Страната
посочва, че първоначално е искала от ответницата доброволно да заплати
единствено договорената комисионна, а след това иска осъждането ѝ и по
отношение на договорената между страните неустойка в чл. 6 от Договора. Излагат
се аргументи за това, че според практиката на ВКС при наличие на претенция за
парични вземания, обезпечителната нужда винаги се предполага. Нуждата от
обезпечителната мярка не се определяла от имущественото състояние на ответника,
а от вероятността имуществото му да намалее в хода на съдебното производство.
Моли се частната жалба да не се уважава.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. № 2628/2020г.
във връзка с депозирана молба от „ КИМ 1“ ЕООД с искане да се допусне
обезпечаване на бъдещ иск в общ размер на 5040.00 лв., от които 1680.00 –
дължимо възнаграждение по Договор за посредничество и 3360.00 лв. дължима
неустойка по Договора. Било поискано да се наложи като обезпечителна мярка
запор на банкови сметки в 26 бр. банки.
От представените към молбата доказателства се
установява, че между страните е бил сключен Договор за посредничество от
20.02.2020г. съгласно чл. 3, от който възложителят се е задължил да заплати
възнаграждение в размер на 2 % от постигнатата покупна цена за имот, който му е
бил проучен и предложен от изпълнителя/бъдещ ищец. В чл. 6 от същия договор
било посочено, че ако не се изпълни договореното от страна на възложителят ,
същият ще заплати неустойка в троен размер. Със съдействието на изпълнителя
ответницата огледала недвижим имот находящ се в гр.Сливен, ********* , за което бил съставен протокол (с неустановена дата). На 02.03.2020г.
съпругът на жалбоподателката закупил недвижим имот – апартамент находящ се в
гр.Сливен, ********. За сумата от 84 000.00 лв. На жалбоподателката била изпратена покана
за плащане на сумата от 3360.00 лв. – неустойка. На жалбоподателката били
изпращани покани за доброволно плащане, но такова не настъпило. РС допуснал обезпечение на бъдещ иск при
внасяне на гаранция в размер на 400.00 лв. Обезпечителната заповед била
издадена на 02.09.2020г.
По делото няма данни, от които да е видно в кой
момент жалбоподателката е узнала за постановеното определение и издадената
обезпечителна заповед. Частната жалба е била депозирана на 14.09.2020г.
Съдът приема, че частната жалба е допустима като
депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
В разпоредбата на чл. 391 ал.1 от ГПК е посочено,
че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако 1. Искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.
На първо място следва да се разгледа въпросът дали
е налице обезпечителна нужда. Тъй като се касае за парично вземане, съдът
допуска, че такава е налице. Що се отнася до вероятната основателност на
бъдещия иск, съдът следва да съобрази,че в конкретния случай ищецът е
представил писмени доказателства – Договор за посредничество с протокол за
оглед и нотариален акт, но сами по себе си тези доказателства нямат абсолютно
убедителен характер. Протоколът за оглед е с нечетлива дата и подпис на
страните и не става ясно, в кой момент е бил извършен огледът на недвижимия
имот. Освен това при решаването на спора по същество биха се съобразили и двете
клаузи от Договора – по чл. 3 и по чл. 6 – за комисионна и за неустойка. Би се
разгледал въпросът за наличието на неравноправна клауза или за нищожност на
неустоичната клауза и отговорите на тези въпроси биха рефлектирали върху
степента на удовлетворяване на исковата претенция.
Законът допуска обезпечение при внасяне на
определена от съда гаранция, но в обичайната практика тя е в размер на 20 % от
исковата претенция, което в случая е 1000.00 лв., а не както е определено от
съда – 400.00 лв. Така определената гаранция е в силно занижен размер и не би
гарантирала правата на ответника по иска ако същият бъде отхвърлен.
На следващо място, съдът намира, че в случая е
налице претенция за свръхобезпеченост на иска като за една неголяма сума –
5040.00 лв. се иска налагане на запор на банкови сметки в цели 26 банки.
Неправилно районният съд е допуснал обезпечение върху всички банкови сметки. Така
би могло да се стигне до едновременното запориране на множество сметки, което в
случая с оглед размера на претенцията и характера на представените писмени
доказателства е неоправдано. Налагайки исканата обезпечителна мярка, съдът е
допуснал свръхобезпечаване на бъдещия иск, което е в противоречие с целта и
духа на закона, поради което обжалваното определение следва да се отмени.
С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да
бъде уважена, обжалваното определение да бъде отменено, а искането за допускане
на обезпечение да не бъде уважавано.
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2301/21.08.2020г. по гр.д.№ 20202230102628г
. по описа на Сливенския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ КИМ
1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ************за допускане
на обезпечение чрез налагане на запор на банкови сметки на К.В.П., ЕГН **********
***.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: