№ 1445
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110200128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ М.Л.“ ЕООД, чрез адв. Ч-Н срещу
наказателно постановление № 22-2100101 /20.12.21г., издадено от директора
на Д „Инспекция по труда” София, с което на „М.Л.“ ЕООД, в качеството на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Ч-Н. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. С., която иска от съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е
несъмнено установено, а административното наказание е правилно
определено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2021 г. е връчен протокол за извършена проверка на
дружеството „М.Л.“ ЕООД, в който протокол са констатирани нарушения на
трудовото законодателство и дадени задължителни предписания за
изпълнението им. Дадено е задължително предписание за дружеството под №
9, а именно дружеството да изплати на В. А. начисленото във ведомостта за
заплати за месец март 2020г.-май 2020г. уговорено трудово възнаграждение
за извършена работа за посочения период. Срокът за изпълнение на даденото
предписание бил до 11.11.2021г.
На 29.11.2021г., било установено, че дружеството не е изпълнило
задължителното предписание, дадено при предходна такава. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.415 от КТ. Свидетелката Р. А.
съставила АУАН, в който описала констатациите си и дала правна
квалификация на нарушението.
Актът бил връчен .
Посочено е, че нарушението е извършено на 12.11.2021г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „М.Л.“ ЕООД е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, служебни
бележки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св.Р. А..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от св. А. е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката,
наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В
синхрон с изведеното от свидетелката е въведеното в протоколите за проверка
на обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от
2
представените констативни протоколи за проверка, че при предходна
проверка е била констатирана необходимостта да се изплати на посоченото
лице начисленото във ведомостта за заплати за месец март 2020г.-май 2020г.
уговорено трудово възнаграждение за извършена работа за посочения период
и именно в тази насока контролният орган е дал задължително предписание,
като точно е определил срокът за изпълнението му. По делото липсват
доказателства, от които да се установи изпълнението на предписанието в
срок.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се
изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от
съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като
неизпълненото задължително предписание. Неизпълнението на
предписанието е юридически факт, пораждащ административно-
наказателната отговорност на неговия адресат. От събраните по делото
доказателства се установи, че предписанието не е било изпълнено до
11.11.2021г., с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за
носене от страна на жалбоподателя на административно-наказателна
отговорност.
Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна
3
отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за
субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е определил
приложимостта на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и наложил имуществена
санкция в размер от 1500 лв., явяващ се адекватен на вида и тежестта на
извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна
относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което
размерът й не следва да се редуцира.
Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен
такъв. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с по-
ниска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно
други нарушения от този вид.
Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на Д
ИТ – София сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 22-2100101 /20.12.21г.,
издадено от директора на Д „Инспекция по труда” София, с което на „М.Л.“
ЕООД, в качеството на работодател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1
КТ.
ОСЪЖДА „М.Л.“ ЕООД да заплати в полза на Д „Инспекция по труда”
София, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
4
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5