РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Ихтиман, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20251840200435 по описа за 2025 година
Делото е образувано по жалба, подадена от „Жет Логистик и Ко“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. „Трети март“ бл. 5,
вх. В, ап. 5 против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
С електронния фиш на жалбоподателя юридическо лице, на основание чл. 102, ал. 2,
във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
Жалбата е постъпила в съда на 02.09.2025 г., ведно с препис от административната
преписка, като преди това е била подадена на 24.07.2025 г. чрез
административнонаказващия орган. С жалбата се твърди, че електронният фиш е
неправилен и незаконосъобразен, като се излагат съображения в тази насока.
В проведеното открито съдебно заседание за жалбоподателя не се явява
процесуалният ме представител адвокат Г. П.. Преди съдебното заседание е постъпило
становище от процесуалния представител адвокат Г. П., с което се излагат съображения по
съществото на производството. В съдебното заседание се явява процесуален представител
на наказващия орган Агенция „Пътна инфраструктура“ – юрисконсулт Б., който оспорва
жалба и посочва, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден. Районна
прокуратура - Самоков, Териториално поделение - Ихтиман не изразява становище по
случая.
Жалбата е процесуално допустима - същата е депозирана от лице, спрямо което е
издаден оспореният електронен фиш, в установения от закона срок и е подадена пред
надлежния съд. От копие на известие за доставяне /лист 17/ е видно, че електронният фиш е
връчен на 14.07.2025 г., с оглед на което и предвид получения входящ номер на жалбата при
наказващия орган от 24.07.2025 г., същата е депозирана своевременно.
1
От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната
фактическа обстановка, а именно:
На 07.01.2022 г., в 11:24 часа, е установено нарушение №
D5C55BD5485B5800E053041F160AF0CB, извършено с ППС влекач Рено Т, с технически
допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория евро 6, в състав от
ремарке, с общ брой оси 5, като нарушението е установено по път А-1, км. 43+448 с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е
установено с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 43+448.
Сходна фактическа обстановка е описана и в издадения и оспорен електронен фиш,
като в електронния фиш е посочено, че на дружеството, на основание чл. 102, ал. 2, във вр.
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, се налага имуществена санкция в размер
на 2500 лева.
От материалите по делото, в това число и от приобщения препис от административна
преписка, се установява посочената по-горе фактическа обстановка.
В същото време от материалите по делото не се установява на 07.01.2022 г.
процесното превозно средство да е преминало през други участъци от пътната
инфраструктура на страна, без да е била заплатена дължимата тол такса за тях, във връзка с
което да са издадени и други доклади от електронната система и да са направени други
статични изображения. Тоест, липсват данни по делото и други устройства, освен
посоченото такова с номер 10012, да са засекли процесното превозно средство да извършва
нарушение на 07.01.2022 г.
В Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“,
НТУ /лист 39, страница втора/ е отразено, че неплатената сума във връзка с твърдяното
нарушение, извършено при движение на процесното превозно средство, възлиза на 0.29
лева.
За да се произнесе по жалбата, съдебният състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства
по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя
за всеки отделен път или пътен участък.
Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9,
като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
2
измине определено разстояние между две точки.
В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му.
На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние С наредбата, на
основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси.
Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е разписано, че собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лева, глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.
Нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП гласи, че, ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лева.
В обжалвания електронен фиш е описана фактическата обстановка, а така също са
посочени разпоредбите на закона, които са нарушени според наказващия органа,
обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, кое е санкционираното
лице и какъв е размерът на наложената имуществена санкция. Съдържанието на
електронния фиш формално отговаря на изискванията на чл. чл. 189ж, ал. 1, изречение
второ от ЗДвП.
В същото врече, обаче, съдът счита, че оспореният електронен фиш подлежи на
отмяна, а съображенията за това са следните:
По-горе бе посочено, че от приобщените по делото материалите е видно, че за
процесното превозно средство не е била заплатена дължимата тол такса само за едни
сегмент /само в един участък, като няма данни и в други участъци превозното средство да е
засечено по повод незаплатена тол такса/, а именно - на 07.01.2022 г., в 11:24 часа, която
незаплатена такса възлиза на 0.29 лева. Не се установява, а и не се твърди, да е имало други
сегменти, освен вече посочения, които да се засекли превозното средство да се движи без
заплатена тол такса или маршрутна карта на 07.01.2022 г.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а и в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е предвидена
имуществена санкция във фиксиран размер, а именно - 2500 лева. Така предвиденият от
законодателя фиксиран размер на санкцията не дава възможност на наказващия орган да
3
съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи пропорционална, съответна и
справедлива административна санкция, която да отговаря и на размера на неплатената тол
такса.
От друга страна, обаче, в практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дело C-
497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на
поставените към съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а
от Директивата преди редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл,
че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска
система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. По този начин от съдържанието на решението на СЕС може да се направи
извод, че нормата на 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на
практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и
характера на извършеното нарушение и размера на наложената санкция. В подобен смисъл
са и мотивите към Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
279/2024 г., Решение № 750 от 11.06.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 280/2024
г., Решение № 895 от 10.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г. и
Решение № 922 от 12.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 663/2024 г. В
подобен смисъл е и Решение от 21.11.2024 г.на СЕС по дело С-61/23, постановено във връзка
с отправено преюдициално запитване от Административен съд - Хасково.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че наложеното с оспорения електронен
фиш административно наказание противоречи на изискванията за пропорционалност,
въведени включително и с практиката на СЕС посредством решението по Дело C-497/15,
към което е присъединено и Дело C-498/15, което обстоятелство е основание за неговата
отмяна.
Отделно от горното, процесното деяние може да се приеме и за малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която норма би могла да намери приложение в
административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
11 от ЗАНН. В контекста на чл. 9, ал. 2 от НК при наличие на малозначителното деяние не е
налице административно нарушение, тъй като деянието не разкрива никаква степен на
обществена опасност поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е
явно незначителна и заради това не може да се квалифицира като административно
нарушение. В настоящия случай става ясно, че превозното средство не е преминало през
територията на страната без за него да са заплатени дължимите такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а
само в един участък /по отношение на един сегмент/ не е била изпратена декларация за
отчет, като дължимата такса за този сегмент е била 2.68 лева. Всичко това идва да покаже, че
въпросното деяние се отличава с малозначителност, поради което не подлежи на
санкциониране по административен ред, което налага отмяна на оспорения електронен фиш.
В горния смисъл са част от мотивите на Решение № 1511 от 5.12.2023 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 960/2023 г. Дори и да не се приеме за малозначително, то същото при
всички положения, предвид размера на незаплатената такса и изложените по-горе
обстоятелства, следва да се квалифицира като маловажен случай, като в тази връзка следва
да се държи сметка и за Решение № 4 от 30.04.2025 г. на Конституционния съд на Република
България, с което решение разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП е обявена за
противукоституционна в частта, в която се посочва, че по ЗДвП не може да се приложи чл.
28 от ЗАНН.
Всичко изложено дотук води до извод, че оспореният електронен фиш подлежи на
отмяна.
4
Налице е още едно основание за отмяна на електронния фиш, а именно:
С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II
колегия се дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено
административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно
преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че
„разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на
същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в
мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е
посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на
възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по
изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да
са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те
настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в
сила, и имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи
възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във
втория - да реализира изпълнението на наложената санкция.“
Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими давностните
срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след влизане в сила на
съответния акт, с който е наложено административното наказание, а процесният електронен
фиш, с който е наложена глоба, все още не е влязъл в сила, понеже своевременно е подадена
жалба срещу него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.
В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за
установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване
също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при
електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акта за
установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. В
този смисъл са и част от мотивите към Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 162/2023 г.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. В мотивите на тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“.
Както бе посочено по-горе, чл. 34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните
фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на
нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки
предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав
приема, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по
чл. 80 и чл. 81 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено,
че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните
фишове субсидиарно приложение намира НК не само относно абсолютната давност от
5
четири години и половина по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и относно
давността само по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която давност е три години. В подобен смисъл са
и част от мотивите към Решение № 12541 от 22.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
5013/2024 г., Решение № 2496 от 15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12305/2023 г. и
Решение № 1968 от 21.10.2022 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 432/2022 г.
В настоящия случай нарушението е посочено, че е извършено на 07.01.2022 г., а от
разпечатка от история на обработка на нарушението /лист 41/ е видно, че електронния фиш е
изпратен за връчване на 26.03.2025 г. и е връчен на 14.07.2025 г. Обстоятелството, че е
връчен на 14.07.2025 г. се установява и от обратната разписка /известие за доставяне/ на лист
17 от делото. Предвид изложеното се налага извод, че за времето от извършване на
нарушението до изпращането за връчване е изминал период по-голям от три години, което
означава, че е настъпила и тригодишната обикновена давност, което е допълнително
основание за отмяна. Само за яснота следва да се посочи, че в рамките на този тригодишен
период не се установява да са извършвани конкретни действия от наказващия орган, които да
са били насочени пряко срещу жалбоподателя и които да са довели до прекъсване на
давността. Тъй като следва да се отмени електронния фиш поради изтекла давност още в
хода на административнонаказателното производство, на основание чл. 83ж от ЗАНН, във
вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр.
чл. 63, ал. 6 от ЗАНН подлежи на прекратяване самото административнонаказателно
производство, по което е издаден електронният фиш.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски. По делото е представени препис от документ /лист 28, страница втора/, от
съдържанието на който е видно, че от страна на жалбоподателя е заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 550 лева. Предвид изложеното, наказващият орган следва да
заплати на жалбоподателя сторените от последния съдебни разноски. Съдът намира, че така
определеното между жалбоподателя и неговия процесуален представител възнаграждение
не се отличава с прекомерен характер спрямо фактическата и правна сложност по делото и
спрямо размера на наложената имуществена санкция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
„Жет Логистик и Ко“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева на основание чл. 102, ал. 2, във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП и прекратява административнонаказателното производство, по което е издаден
електронният фиш.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Жет Логистик и Ко“
ООД, ЕИК ********* сума в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд - София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6
7