Решение по дело №12010/2018 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 07.05.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

      

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА                

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №12010 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П. Николов Колев, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, иск за заплащане на сумата от  480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник по договор за цесия от 14.01.2015 г., която сума обаче не е предадена на доверителя „К.Г.“ ЕООД до настоящия момент.

В исковата молба се излага, че на 28.07.2014 г. „К.Г.” ЕООД е предявило иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД срещу ,,Енерго-Про Продажби“ АД, за сумата от 1 432.46 лв., представляваща заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за периода 10.04.2010 г. до 17.09.2010 г., за което е образувано гр.д. №9795/2014 г. на ВРС, 34-ти състав. С Решение №205/13.01.2015 г., постановено по същото дело, предявеният иск е бил уважен, като ответникът по делото „Енерго-Про Продажби“ АД е бил осъден да заплати на ищеца „К.Г.“ ЕООД сумата от 537.30 лв., представляваща съдебни разноски по делото.

С договор за прехвърляне на вземане, сключен на 14.01.2015г., „К.Г.” ЕООД, в качеството на цедент, действащо чрез пълномощник в лицето на адв. К.Д.Т., е прехвърлило вземането на стойност 537.30 лв, представляващо присъдени разноски по гр.д. №9795/2014 г. на ВРС на цесионера „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК ********* за цена от 480.00 лв. Съгласно т.3 от договора за прехвърляне на вземане от 14.01.2015 г., цесионерът е заплатил на цедента продажната цена по вземането в размер на 480.00 лв. към момента на сключването му, т.е. 14.01.2015 г., която цена е изплатена в брой от правоприемника „ИНТЕЙК“ ЕООД на адв.К.Д.Т. в качеството му на пълномощник на „К.Г.” ЕООД, като изрично е посочено, че договорът служи и за разписка за извършено плащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора се сочи, че тъй като е налице изменение на процесния договор за цесия от 14.01.2015г., обективирано в анекс от същата дата между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, съгласно което адв. К.Т. е върнал обратно на цесионера „Интейк“ ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. В отговора ответникът изразява становище, че е неясно основанието на вземането на ищеца поради липса на индивидуализация на договора за поръчка, както и неговата недоказаност. Ответникът оспорва съществуването на договор за поръчка между К.Т. и „К.Г.“ ЕООД. Твърди, че в представеното пълномощно на пълномощника - адв. Т., е учредена представителна власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при условия, каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания. При налична представителна власт за сключване и прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено разполага и представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за цесия.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че адв. К.Т. е бил упълномощен да се разпорежда се вземания на ищцовото дружество от негово име и за негова сметка; че с Решение №205 от 13.01.2015 г., постановено по гр.д. № 9795/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, предявеният иск е бил уважен, като в полза на ищеца „К.Г.“ ЕООД са били присъдени съдебни разноски в размер на 527.30 лв.; че на 14.01.2015 г. „К.Г.“ ЕООД е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД вземането за тези съдебни разноски, както и че цесията била сключена от името на „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Т., който получил и цената по цесията в същото качество. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, представени с исковата молба – Решение №205/13.01.2015 г. по гр.д. №9795/2014 г. по описа на РС- Варна, 34-ти състав, и  Договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2015 г.

По делото е приет и представения с отговора на искова молба Анекс от 14.01.2015 г. към договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2015 г.  С него „КНП Груп” ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т., и „Интейк” ЕООД, чрез управителя на дружеството Д. Т. А., се съгласяват, че отношенията между двете дружества реално са организирани и финансирани изцяло от адв. К.Т. поради което уговарят различна цена по цесията, предмет на договора за прехвърляне на вземане от 14.01.2015 г. – 5 лв. Съгласно анекса ответникът, в качеството си на пълномощник на „К.Г.” ЕООД, е върнал на „Интейк” ЕООД платената сума от 480 лв., като анексът в тази част има характера на разписка за върнатата на цесионера сума, представляваща цена по договора за прехвърляне на вземане от 14.01.2015 г.

По делото са приети и копия от нотариално заверено уведомление от „К.Г.” ЕООД до адв.К.Т., пълномощно от „К.Г.” ЕООД, писмо по „Телепоща” от 02.04.2019 г., нотариално заверена покана от „К.Г.” ЕООД до „Интейк” ЕООД,  нотариално заверена покана – изявление от „К.Г.” ЕООД до „Интейк” ЕООД, нотариално заверена покана от „К.Г.” ЕООД до адв. К.Т..

По делото е приложено гр.д. №9795/2014 г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав.

По делото е разпитан и воденият от ответника свидетел И. П. Г. (към настоящия момент съдружник с ответника в адвокатско дружество), който заявява, че „К.Г.” ЕООД е било открито и изцяло финансирано от ответника с цел да се водят дела срещу доставчика на електроенергия относно корекционните сметки, начислени на потребителите, за да не носят те риск да бъдат осъдени за разноски при евентуален неблагоприятен изход на делото. Сочи, че първоначално идеята била тези вземания да бъдат прехвърляни на друго дружество, което впоследствие след приключване на делата да ги събира. Излага, че управителят на „К.Г.” ЕООД П. Колев бил доверен приятел на ответника и бил ангажиран за управлението на дружеството именно от него, а свидетелят бил назначен като юрисконсулт на „К.Г.” ЕООД. Твърди, че финансовите средства за осъществяване на дейността на дружеството били осигурявани само от ответника.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.284, ал.2 от ЗЗД.

Договорът за поръчка няма изискване за форма, поради което може да бъде сключен писмено, устно или дори с конклудентни действия (в този смисъл Решение №3 от 15.03.2016 г. по гр.д. №2526/2015 г. на ВКС, III ГО). В настоящия случай ищецът „К.Г.” ЕООД е упълномощил ответника К.Т. с правото да се разпорежда с всички вземания на дружеството при условия, каквито намери за добре, като с упражняването от страната на упълномощения на предоставените с пълномощното права между страните е възникнало мандатно правоотношение.

Съгласно чл.284, ал.2 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът, в качеството си на довереник на ищцовото дружество, е сключил договор за цесия с трето лице, като от името на дружеството е получил и договорената цена за прехвърляне на вземането. Впоследствие, видно от сключен между довереника и третото лице анекс към договора за цесия, получената сума е върната от довереника на третото лице, което изрично е посочено в анекса с уговорката, че в тази част анекса представлява разписка за връщането на сумата. С оглед на изложеното се налага правният извод, че в настоящия случай довереникът не е получил парична сума, която да е длъжен да предаде на доверителя. Неотносим към настоящия спор е въпросът дали сключеният между довереника и третото лице анекс към договора за прехвърляне на вземане е недействителен поради противоречие с добрите нрави или като сключен във вреда на представлявания, както твърди ищеца, доколкото това не би променило обстоятелството, че процесната сума е върната от довереника на третото лице. Евнтуалната недействителност на анекса би имала значение единствено за въпроса каква сума дължи третото лице по сключения договор за прехвърляне на вземане.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото от адв. П.Г. процесуално представителство в настоящото производство в полза на ответника, съгласно чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от ЗА.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П. Николов Колев, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, иск за заплащане на сума в размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник по договор за цесия от 14.01.2015 г., която сума не е предадена на доверителя „К.Г.“ ЕООД, на основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. П.Ч.Г., ЕГН **********, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ответника К.Д.Т., съгласно чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: