РЕШЕНИЕ
гр.София,
03.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание
на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1450 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два осъдителни иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединени с акцесорни
искове за лихва по чл.86 от ЗЗД .
Ищцата
Й.Л.И. твърди, че на 23.07.2020г. около 15ч. се е намирала в магазин от
веригата на ответника, находящ се в гр.София, на бул.“*********където е
пазарувала като клиент. В сектора за хранителни стоки тя е претърпяла инцидент,
причинен от служител на ответника. При управление на мотокар той е преминал с
машината през левия крак на ищцата и с това й е причинил телесни увреждания.
Костиците на крака на ищцата били счупени, двигателните функции на левия долен
крак на ищцата били трайно затруднени. Ищцата претърпяла две операции, търпяла
болки, битови неудобства и несгоди. Чувствала се непълноценна. Въпреки
провежданата терапия, тя все още не може да се възстанови, като се наблюдава
видим дефект в походката й. Освен болките и страданията , ищцата е направила
разходи за провеждане на лечението си. Предявява срещу ответника иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.07.2020г. и иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 204,77лв.
ведно със законната лихва от 11.09.2020г. – датата на последно извършения
разход, до окончателното изплащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „М.К.е.К.Б.“ ЕООД оспорва иска по
размер, като го намира за силно завишен. Посочва, че увреждането е извършено по
непредпазливост и е налице почти пълно възстановяване на вредите.
Третото
лице помагач ЗАД „Б.В.И.Г.“ със седалище *** оспорва предявените срещу
ответника искове като прекомерни по размер. Моли съда да го отхвърли, а в
случай че ги уважи, да определи справедливо по размер обезщетение.
Съдът,
като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
Видно
от представената по делото епикриза на
УМБАЛ „Св.Анна“ АД София, ищцата е постъпила на 23.07.2020г. в 16,23ч. в УМБАЛ
„Св.Анна“ по повод болка и ограничени движения в областта на лявото стъпало.
Разпитаната
по повод установяване на обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на
ищцата, св. И.М., приятелка на ищцата,
установява, че двете заедно са
били на пазар в магазина на ответника. Намирали се в отдела за консервите и
чакали служителя да зареди определена марка доматен сок. Докато чакали, ищцата
се намирала обърната към щанда с консервите и била отляво на служителя, който
карал мотокар. От другата му страна имало количка за пазаруване. Служителят
минал между количката и ищцата и изведнъж свидетелката, чула, че ищцата
започнала силно да крещи. Свидетелката видяла, че мотокарът е преминал през
пръстите на левия крак на ищцата. Докато свидетелката отиде до щанда с рибните изделия и донесе лед
за крака, той вече бил надут и посинял, течало кръв. Свидетелката позвънила на телефон
112. Дошла полиция, линейка. Откарали ищцата в Окръжна болница. Там я приели за
операция.
Въз
основа на представената по делото медицинската документация и от личния преглед
на ищцата, вещото лице по назначената по делото съдебна медицинска експертиза установява,
че в резултат на инцидента, ищцата е получила следните травматични увреждания:
разкъсно - контузна рана в областта на лявото ходило и счупвания на трите
фаланги на 5- ти пръст и крайните фаланги на 3 и 4- ти пръсти.
Медикобиологичният
характер на разкъсно- контузната рана в областта на лявото ходило е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупванията на трите фаланги на
5- ти пръст и крайните фаланги на 3 и 4-ти пръсти и проведеното оперативно
лечение с поставяне на метална остеоснитеза, според вещото лице реализира
медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на левия долен крайник
за срок повече от 30 дни.
В
УМБАЛ „Света Анна“ на ищцата е проведено оперативно лечение- хирургична
обработка на раната и метална остеосинтеза на 3, 4 и 5-ти пръсти на лявото
ходило с Киршнерови игли.
През
м. септември с. г. е извършена операция за премахване на остеосинтезния
материал.
През
този период Й.И. е била затруднена в придвижването си, използвала е помощни
средства. Счупванията на фаланги на 3, 4 и 5-ти пръст на лявото ходило с
разкъсно- контузна рана по гърба на ходилото е довело до трайно затруднение движенията на
левия долен крайник за срок от около два- три месеца. Като последици от
травмата се е получила контрактура на 5-ти пръст на лявото ходило и анкилоза на
между фалангеалните стави на счупените пръсти, което затруднява силно флексията
и екстензията (до невъзможност) на увредените пръсти. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че обективно е установил липса на
движение (свиване и изправяне) в ставите на 3-ти, 4- ти и 5- ти пръсти на
лявото ходило. 5-ти пръст е по - къс в сравнение с 5-ти пръст на дясно ходило. Установена
е деформация на ноктите на 3-ти, 4- ти и 5- ти пръсти на лявото ходило. Има
видими белези на ходилото. Вещото лице посочва, че липсата на движение на 3-ти,
4-ти и 5-ти пръсти се отразява видимо на походката на ищцата през лятото –
напр. при ходене с джапанки, когато се ползват пръстите. Зимата е незабележимо,
тъй като се ползват твърди обувки. От промяната в походката се получават болки
в коленете и тазобедрените стави. Ищцата ще има затруднение при спортуване (при
тичане, скачане), при работа като сервитьор и изобщо при всяка дейност, която
натоварва глезените и ходилата.
Вещото
лице е категорично, че видно от приложените документи по делото, получените
увреди от ищцата, са в причинна връзка с процесния инцидент. Механизмът на
получаване на описаните увреди е притискане на пръстите между две твърди
повърхности. Експертът посочва, че през периода на лечение, ищцата
е търпяла болки и страдания, като първите 3 месеца болките са били с по-
интензивен характер. С оглед давността и тежестта на получените увреждания,
установените при прегледа ограничени движения на 3- ти, 4-ти и 5- ти пръсти на
ляво ходило ще останат за постоянно.
При
анализа на приложените финансови документи по делото, вещото лице е установило,
че направените разходи по тях, са във връзка с проведеното лечение на получените
увреди от ищцата, при процесния инцидент.
Съдът
изцяло възприема заключението на вещото лице като компетентно и обективно
изготвено.
Във
връзка с твърдените неимуществени вреди съдът допусна събирането на гласни
доказателства. Св.И.М. установява, че след инцидента ищцата е имала много силни болки, вкл. и в болницата. Посочва,
че е настъпила промяна в поведението на ищцата. Вече не искала да излиза,
напълняла много, не можела повече да сложи обувка на висок ток или отворена
обувка. Кракът й вече не бил същия, накуцвала леко, по-трудно изкачвала стълби,
оплаквала се от болки в гърба. Психически не се чувствала добре. Не можела
ефективно да се грижи за детето си. Ищцата имала заведение пицария в кв.Борово.
Затворила го , тъй като не можела да работи в него. Все още била в болнични.
Св.Иванка
И. , леля на ищцата, знае, че ищцата има пицария , ходила да зарежда и
пострадала. Лежала в болницата. Свидетелката се върнала от провинцията, за да
се грижи за ищцата и за детето й, на 10г. Ищцата изглеждала много зле като
излязла от болницата - плачела, охкала, не можела да отиде до тоалетна. Сега при
натоварване, на крака й излизали сини петна. Продължавала и досега да ползва
болкоуспокояващи лекарства. Променила се много, не й се живеело , всичко вече
било болезнено за нея – къпане, ставане. Преди спортувала, била жизнена и
хубава жена. А сега била тъжна картинка според свидетелката, психически
съсипана, нервничела, крещяла. Станала кисела и злобна. Ходела с ниски обувки,
походката й се променила, имала и дископатия. Напълняла от залежаването.
Посочва, че ищцата 3 месеца ходила на превръзки през 2-3 дни. Малкият пръст на
крака й бил отрязан, а другите два пръста били подути. Ищцата била изтеглила
кредит, за да тръгне бизнеса й с пицарията, но затворила, защото не можела да я
управлява. Не можела да стои права. Свидетелката посочва, че ищцата имала болки
в кръста и преди инцидента, но такива сериозни проблеми досега не е имала.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите имат преки впечатления от
събитията, за които свидетелстват, показанията им са непротиворечиви и се
потвърждават от останалите доказателства по делото – медицинската документация
и заключението по СМЕ.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ответникът,
търговско дружество, носи гаранционно обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД
за виновните действия или бездействия на своите служители, на които то е
възложило зареждането на стоки и обслужването на клиентите на магазина, в който
ищцата е пазарувала. Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се
установи наличието на противоправно поведение, извършено от лице, спрямо което
ответникът има качеството на възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и изпълнението на работата.
Установи
се от събраните гласни доказателства, че докато е пазарувала в магазина на
ответника на бул. Цариградско шосе в гр.София , ищцата е получила телесно
увреждане на левия крак вследствие на преминаване на мотокар върху пръстите на
левия й крак. Този механизъм на настъпване на увредата - притискане на пръстите
между две твърди повърхности, е потвърден и от вещото лице по СМЕ. Няма спор,
че мотокарът в търговския обект е бил управлявал от служител на ответника,
който е изпълнявал дейности по пренасяне на стоките в магазина с мотокар и
зареждане на рафтовете с тези стоки. Тези дейности са му възложени от
ответника. Личността на служителя на ответника не е установена, но това няма
значение за деликтната отговорност на ответника, като работодател на същия. Отговорността
на ответника има за цел да обезпечи правото на увредения клиент да получи
обезщетение за претърпените от него по време на престоя в магазина вреди,
вместо да търси вреди от самия непосредствен причинител – служителя физическо
лице.
Причинената
от служителя на ответника телесна повреда , изразяваща се в разкъсно- контузна
рана в областта на лявото ходило и счупвания на трите фаланги на 5- ти пръст и
крайните фаланги на 3 и 4- ти пръсти на ищцата, са довели до болки, страдания и
вреди, които следва да бъдат възмездени , на основание чл.45 от ЗЗД. Ищцата, на 43 години, е претърпяла две оперативни интервенции на
левия си долен крайник. През периода на лечение тя търпяла болки и страдания,
като първите 3 месеца, болките са били с по- интензивен характер. През този
период ищцата е ходила редовно на превръзки, тъй като според вещото лице е
имало проблем със зарастването на раната на крака. Установи се също, че ищцата
не е възстановила състоянието на долния ляв крайник и походката си, като в бъдеще
не се очаква прогрес или подобрение. Ищцата ще изпитва трудност при
извършването на всяка дейност, която натоварва глезените и ходилата, вкл. и
продължително ходене. Тя не би могла да се върне към професията си на
сервитьор. За да подобри походката си трябва да носи за в бъдеще твърди
затворени обувки. Освен загрозяващия белег на крака, ищцата има затруднения при
ходене с бос крак, ходене с обувка на ток или с отворена лятна обувка. Три от пръстите на левия крак са обездвижени,
а един е с намален размер /отрязан/. Установи се също, че заради затруднената
походка с левия крак, при ищцата се получават болки в коленете и тазобедрените
стави. Въпреки, че и преди инцидента ищцата се е оплаквала от болки в кръста,
заради неравномерното стъпване на двата крака болките са се увеличили /така св.И./.
Съдът приема, че тези болки, въпреки че пряко не са причинени от служителя на
ответника, са в причинно-следствена връзка с инцидента и следва да бъдат
отчетени при обезщетяването на ищцата.
Заради
болките ищцата ползва често обезболяващи лекарства, преустановила е
спортуването, увеличила е значително теглото си. Трудно се грижи за детето си.
Затворила
е заведението, което притежава, тъй като не може да стои права и да работи като
сервитьорка в него. Възражението на третото лице помагач, че заведението е
затворено заради КОВИД пандемичната ситуация в страната е неоснователно. Св.И.
е категорична, че пандемичната обстановка не е причина ищцата да преустанови
бизнеса си. В същност събраните по делото доказателства установяват, че до
деня, в който е станал инцидента на 23.07.2020г., ищцата е работила в пицарията
си независимо от обявената през м.март 2020г. пандемична обстановка в страната.
В деня на инцидента е била в магазина на ответника, за да пазарува продукти за
заведението си. Т.е. ищцата не е затворила заведението си заради трудности в
търговската си дейност, породени от пандемичната обстановка в страната.
Представените от нея болнични листа за периода 23.07.2020г. – 11.05.2021г. на ЛКК сочат, че ищцата е била и продължава
да бъде във временна нетрудоспособност. Установи се от гласните доказателства,
че до инцидента ищцата сама е работила в заведението си като сервитьор, сама е
пазарувала и го зареждала с продукти (това е бил повода да пазарува в магазина
на ответника). Тази дейност ищцата не би могла пълноценно повече да
изпълнява.
Претърпяното
увреждане е довело до негативни психически преживявания у ищцата , в резултат
на което е настъпила промяна в поведението и настроението й – нямала интерес да
излиза с приятелки, да изглежда добре, да се грижи за детето си, залежала се,
напълняла, била кисела и в лошо настроение.
Съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост по
см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитието на самото общество в конкретната държава.
Преценявайки
събраните по делото доказателства за преживяното от ищцата страдание от телесната
увреда и последиците от нея, които са пожизнени и необратими (функцията на
левия долен крайник няма да се възстанови напълно), във вр. с критериите в ППВС
№4/68г., конюнктурата в страната към момента на увреждането /минималната
работна заплата през 2020г. е била 610лв./, съдът намира, че справедлив размер
на обезщетение е такова в размер на 35 000лв. В
останалия претендиран размер от 40 000лв., искът следва да се отхвърли.
Обезщетението по ЗЗД има компенсаторен характер, т.е. то се дължи на
пострадалия, за да се възстановят вредите от деликта, доколкото това е възможно
(арг. чл.45 от ЗЗД). Ако целта на присъденото обезщетение беше и санкциониране
на ответника, което да го принуди в бъдеще да подобри условията за безопасно
пазаруване в магазините си, в частност да не допуска зареждане на стоки, когато
в близост има клиенти, съдът би определил и по-висок размер обезщетение.
Върху размера на присъденото обезщетение
ответникът дължи лихва за забава. При непозволено увреждане длъжникът изпада в
забава без покана, в деня на непозволеното увреждане. От този момент се
начислява законната лихва. Ищцата претендира лихва за забава от 23.07.2020г . Тъй
като това е датата на увреждането, съдът присъжда лихвата върху главницата,
така както е поискана.
Искът
за заплащане на обезщетение за търпените от ищцата имуществени вреди е
основателен и доказан в пълен обем. Ищцата е представила писмени доказателства
за направени разходи за лечение в размер на 1 204,77лв. Ответникът не е
оспорил необходимостта на тези разходи. Въпреки това, СМЕ е категорична, че направените
разходи са във връзка с проведеното лечение на получените увреди от ищцата при
процесния инцидент. Ответникът дължи и законната лихва върху присъденото
обезщетение за направените разходи във връзка с лечението от момента на
извършването на тези разходи. Ищцата е поискала лихва от датата на последния
направен разход - 11.09.2020г. и с оглед диспозитивното начало съдът присъжда
лихва за забава върху присъдените разходи от 11.09.2020г.
По
разноските:
Ищцата
претендира разноски по списък – 1650лв. за платена държавна такса, 400лв.
депозит за СМЕ и 2000лв. за платен адвокатски хонорар. Представен е и договор
за правна защита и съдействие от 25.05.2021г., с който се установява реалното
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Общият размер претендирани разноски е 4050лв.
Ответникът
не претендира разноски. Не възразява по
списъка с разноски на ищцата.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищцата се следват направените от нея разноски
по делото съобразно размера на уважените искове, или 3 543,75 лв.
Воден
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„М.К.е.К.Б.“
ЕООД,
ЕИК********, със седалище ***, и адрес на управление ***, да заплати на Й.Л.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** следните суми: сумата от 35 000лв., ведно със
законната лихва от 23.07.2020г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди на 23.07.2020г. в гр.София, в
магазина на ответника на бул. „*********от разкъсно - контузна рана в областта
на лявото ходило и счупвания на трите фаланги на 5- ти пръст и крайните фаланги
на 3 и 4- ти пръсти , сумата 1 204,77лв.
ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от увреждането –
разходи за лечение и медикаменти, както и сумата 3 543,75 лв. разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над уважения до претендирания размер
от 40 000лв., като неоснователен.
Присъдените суми „М.К.е.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК******** следва да преведе по следната банкова сметка *** Й.Л.И., ЕГН **********:
IBAN: ***, BIC: ***, „А.Б.Б.“ АД.
Решението
е постановено с участието на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище ***, пл.“********,
като третото лице помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия: