РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20231880100637 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „...” ЕАД против К. П. Д., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, с
които се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 97, 05 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от
24.10.2020 г., дължима за периода 05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.; сумата от 93, 85
лева, представляваща неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер .... от 01.12.2020 г., дължима за периода
05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.; сумата от 91, 44 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от
25.01.2021 г., дължима за периода 05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.; сумата от 101,
51 лева, представляваща неплатени абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .... от 25.01.2021 г., дължима за периода
05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.; сумата от 50, 37 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски за отчетен период 05.01.2021 г. – 04.06.2021 г. по договор за
лизинг за предпочетен номер ..... от 25.01.2021 г., с предмет мобилно
устройство ...; сумата от 45, 77 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски за отчетен период 05.01.2021 г. – 04.06.2021 г. по договор за лизинг за
предпочетен номер .... от 25.01.2021 г., с предмет устройство TABLET
ALCATEL ....; както и дължими неустойки, както следва: 102, 59 лева –
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....; сумата от
100, 30 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
....; сумата от 81, 52 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги с
1
предпочетен номер ....; сумата от 74, 97 лева - неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ....; сумата от 215, 59 лева – неустойка,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство ... и преференциалната цена, на която ответникът го е получил,
дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....; сумата от
244, 25 лева - неустойка, представляваща разликата между стандартната цена
на предоставеното устройство ... и преференциалната обща лизингова цена по
сключения договор за лизинг, дължима по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ...; сумата от 225, 87 лева - неустойка, представляваща
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство ....... и
преференциалната обща лизингова цена по сключения договор за лизинг,
дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ......, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане
на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
86/ 06.03.2023 г. по ч. гр.д. № 124/ 2023 г. по описа на Районен съд- Своге, (
исковите претенции са описани съобразно уточняваща молба на ищеца вх. №
3237 от 09.11.2023г.).
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ... от 24.10.2020 г. за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Плюс“. Ответникът преустановил плащанията по
Договора. Предвид това, се сочи, че ответникът дължи посочените суми за
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договора за периода
05.01.2021 г. – 04.04.2021 г. Съобразно изложеното, предвид неизпълнението
на Договора, се претендира неустойка в размер от 102, 59 лева, която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
Ищецът твърди, че между страните е сключен и Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ... от 01.12.2020 г. за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Плюс“. Ответникът преустановил плащанията по
Договора. Предвид неизпълнението по договора, ищецът претендира
неустойка в размер от 100, 30 лева. На същата дата- 01.12.2020 г., бил сключен
договор за лизинг, инкорпориран в Договора за мобилни услуги от 01.12.2020
г., по силата на който ищцовото дружество предало на ответника за временно
и възмездно ползване с опция за придобиване, мобилен апарат ..... Ответникът
преустановил плащанията по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
.... от 01.12.2020 г. Предвид това, се сочи, че ответникът дължи неплатени
абонаментни такси по Договора за периода 05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.
Съобразно изложеното, се претендира и неустойка в размер от 215, 59 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство .... и преференциалната цена, на която ответникът го е получил,
дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....
В исковата молба се посочва също, че страните са сключили Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ... от 25.01.2021 г. за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Плюс“. Ответникът е преустановил плащанията по
Договора. Предвид това, се сочи, че ответникът дължи претендираните сума
за неплатени абонаментни такси по Договора за периода 05.01.2021 г. –
2
04.04.2021 г. Вследствие на неизпълнението, се претендира неустойка в размер
от 81, 52 лева. Твърди се, че на същата дата – 25.01.2021 г. във връзка с
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... е сключен договор за
лизинг, съгласно който ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване мобилно устройство .... Ответникът преустановил
плащанията по договора за лизинг, предвид което се претендира
горепосочената сума, представляваща дължими лизингови вноски. Съобразно
изложеното, се претендира неустойка в размер от 244, 25 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство NOKIA 2.4 32 GB Dual Blue и преференциалната обща лизингова
цена по сключения договор за лизинг, дължима по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер .....
Ищцовата страна излага твърдения, че страните са сключили Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер .... от 25.01.2021 г. за срок от 24 месеца
с абонаментен план „Интернет 29,99“. Сочи се, че ответникът преустановил
плащанията по Договора, предвид което се претендират посочените суми за
неплатени абонаментни такси. Предвид неизпълнението, се претендира и
неустойка в размер от 74, 97 лева. Сочи се, че на същата дата, във връзка с
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ..., между страните бил
сключен договор за лизинг, съгласно който ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване устройство – ..... Ответникът
преустановил плащанията по договора за лизинг, предвид което се претендира
горепосочената сума, представляваща дължими лизингови вноски. Съобразно
изложеното, се претендира и неустойка в размер от 225, 87 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство .... и преференциалната обща лизингова цена по сключения
договор за лизинг, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ..... Съобразно изложеното, претендират се горепосочените суми.
Претендират се и сторените разноски.
За посочените суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 124/2023 г. по описа на Районен съд Своге. Доколкото
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК, ищецът предявява установителни искове по чл. 422 ГПК досежно
незаплатени мобилни услуги, лизингови вноски, както и за начислените
неустойки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения
представител на ответника – адв. Д. П.. Оспорват се предявените искове по
основание и размер. Твърди се, че клаузите в договорите за мобилни услуги и
договорите за лизинг, предвиждащи заплащане на неустойка са
неравноправни, както и нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
От представените и приети по делото копия от сключените договори за
3
мобилни услуги и договори за лизинг, ведно с приложените към тях общи
условия, подписани от представител на ищеца и от ответника, се установява,
че страните – ищецът "..." ЕАД, като мобилен оператор и като лизингодател и
ответникът К. П. Д., като потребител на мобилни услуги, респ. и
лизингополучател, са сключили следните договори:
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 24.10.2020 г. за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Плюс“, с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, при месечен абонамент за
първоначалния срок на договора 30,99 лева на месец за 24 месеца и месечен
абонамент в размер от 34,99 лева на месец след изтичане на първоначалния
срок на договора. В Договора е предвидено, че потребителят дължи неустойка
при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, в размер на всички най – високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от 3 месеца.
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....от 01.12.2020 г. за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Плюс“ с неограничени минути
към всички национални мрежи в България и роуминг в зона ЕС, при месечен
абонамент за първоначалния срок на договора 30,99 лева на месец за 24
месеца и месечен абонамент в размер от 34,99 лева на месец след изтичане на
първоначалния срок на договора. На същата дата- 01.12.2020 г., бил сключен
договор за лизинг, инкорпориран в Договора за мобилни услуги от 01.12.2020
г., по силата на който ищцовото дружество се задължило да предостави на
ответника за временно и възмездно ползване с опция за придобиване, мобилен
апарат ....., а ответникът поел задължението да заплати обща лизингова цена с
абонаментния план в размер от 9, 99 лева, при стандартна цена на
устройството без абонамент 319, 90 лева и отстъпка от стандартната цена в
размер от 309, 91 лева. В Договора е предвидено, че потребителят дължи
неустойка при предсрочно прекратяване по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор,
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на
всички най – високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не
повече от 3 месеца. Предвидено е също, че в случаите когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок
на договора.
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 25.01.2021 г. за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Плюс“, с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора 26, 99 лева на месец за 24 месеца и месечен
абонамент 29,99 лева на месец след изтичане на първоначалния срок на
договора. На същата дата – 25.01.2021 г. между страните е сключен договор за
лизинг, съгласно който ищецът е поел задължение да предостави на ответника
за временно и възмездно ползване мобилно устройство ...., а
лизингополучателят е поел задължение да заплати лизинговата цена
4
разсрочено, с първоначална лизингова вноска в размер от 12, 50 лева с ДДС,
платима към датата на сключване на настоящия договор и 23 броя месечни
лизингови вноски, всяка една в размер от 2, 19 лева, с включен 20 % ДДС.
Съгласно Договора общата лизингова цена с абонаментния план е в размер от
65, 06 лева, при стандартна цена на устройството без абонамент 399,90 лева и
отстъпка от стандартната цена в размер от 334, 84 лева. В Договора е
посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, в съответствие с договорените технически характеристики и
комплектован с цялата документация. В Договора е предвидено, че
потребителят дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най – високи
според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от 3 месеца.
Предвидено е също, че в случаите когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от 25.01.2021 г. за
срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет 29,99“, с месечен абонамент
29,99 лева на месец. На същата дата – 25.01.2021 г. между страните е сключен
договор за лизинг, съгласно който ищецът е поел задължение да предостави на
ответника за временно и възмездно ползване устройство – ..., а
лизингополучателят е поел задължение да заплати лизинговата цена
разсрочено, с първоначална лизингова вноска в размер от 12, 50 лева с ДДС,
платима към датата на сключване на настоящия договор и 23 броя месечни
лизингови вноски, всяка една в размер от 1, 99 лева, с включен 20 % ДДС.
Съгласно Договора общата лизингова цена с абонаментния план е в размер от
60,26 лева, при стандартна цена на устройството без абонамент 369,90 лева и
отстъпка от стандартната цена в размер от 309, 64 лева. В Договора е
посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, в съответствие с договорените технически характеристики и
комплектован с цялата документация. Предвидено е, че потребителят дължи
неустойка при предсрочно прекратяване по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор,
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на
всички най – високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не
повече от 3 месеца. Предвидено е също, че в случаите когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок
на договора.
5
Представени към процесните съглашения като писмени доказателства по
делото са и приложения - ценови листи, подписани от абоната, в които са
инкорпорирани декларации-съгласие от последния, че е получил подписан от
оператора – ищец екземпляр от общите му условия приложими към
процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг.
Писмено ответникът е заявил съгласието си, че приема тези общи
условия, като декларация - съгласие е приложена при подписване на всеки
един от гореупоменатите договори за мобилни услуги. Това води до извод за
съда, че приложимите общи условия валидно са обвързали ответника и са
действали по отношение на него в процесния период, за който се претендират
вземанията по фактурите.
По делото са приложени и приети издадени от ищеца фактури: фактура
№ .... от 05.02.2021 г. за отчетен период 05.01.2021 г. – 04.02.2021 г., със срок за
плащане – 20.02.2021 г., издадена за сумата от 156, 38 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски;
фактура № ********** от 05.03.2021 г., за отчетен период 05.02.2021 г. –
04.03.2021 г., със срок за плащане – 20.03.2021 г., издадена за сумата от 148, 41
лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски; фактура № ... от 05.04.2021 г., за отчетен период 05.03.2021
г. – 04.04.2021 г., със срок за плащане 20.04.2021 г., издадена за сумата от 123,
12 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски;
фактура №... от 05.06.2021 г. за отчетен период 05.05.2021 г. – 04.06.2021 г., със
срок за плащане 20.06.2021 г., издадена за сумата от 1128, 69 лева,
представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни
устройства.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане
на абонаментни такси, договорите за мобилни услуги са прекратени
едностранно от страна на ищеца, съгласно т. 19б от Общите условия,
приложими към горепосочените договори за абонаментни услуги.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане
на лизингови вноски и задължението за заплащане на абонаментни такси,
договорите за лизинг са прекратени едностранно от страна на ищеца, съгласно
т. 11, ал. 1 от Общите условия към договорите за лизинг.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Общите условия към договорите за лизинг, при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор
между страните, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и
други.
По правните аспекти на спора:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 124/2023 г. на Районен съд Своге,
вземанията по настоящото производство съответстват на вземанията по
6
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящите
искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По договорите за предоставени мобилни услуги:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с които се
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество неплатени суми за абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги за предпочетен
номер .... от 24.10.2020 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ....
от 01.12.2020 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от
25.01.2021 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от
25.01.2021 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидни
правоотношения с ответника, възникнали от горецитираните договори за
мобилни услуги. Следва да установи, че е бил изправна страна по договорите
като е предоставял далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както и
следва да установи техния обем и стойност.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
обстоятелства, включително и че претендираните суми са заплатени (в случай
че ищецът проведе успешно доказване по горепосочените обстоятелства).
Съдът счита, че от представените по делото договори: Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .... от 24.10.2020 г.; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер .... от 01.12.2020 г.; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер .... от 25.01.2021 г. и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер .... от 25.01.2021 г., ведно с общите условия и
приложенията към тях, се доказа съществуването на облигационни
правоотношения по горецитираните договори за предоставяне на мобилни
услуги между ищеца "...." ЕАД, като мобилен оператор и ответникът К. П. Д.,
като потребител на мобилни услуги.
В посочените договори за мобилни услуги са положени подписите на
ответника и на представител на ищеца, като в производството по делото не е
оборена формалната доказателствена сила на така сключените между страните
договори, представляващи частни диспозитивни документи, поради което
следва да се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от
страните, сочени като техни автори.
Процесните договори за мобилни услуги, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представляват
ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договор,
по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са
възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
7
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едното от които е търговец и е
свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
В договорите за мобилни услуги са посочени конкретни номера,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца.
Посочени са предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни
номера, които осигуряват достъп на потребителя до мрежата и услугите на
мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставения
фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил задълженията си по договорите,
поради което се явява изправна страна по същите. Издадени са и фактури за
месеците от процесния отчетен период и за всеки предоставен номер.
Ответникът от своя страна не е изпълнил своите задължения – за заплащане
изцяло на дължимите месечните абонаментни такси и услуги по договорите.
Независимо от обстоятелството дали ответникът е провеждал повиквания и е
използвал мобилните услуги, за които ищцовото дружество е предоставило
достъп, или не е провеждал такива, то той дължи таксите за достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца. В случая се установи по делото, че
такъв достъп е предоставен. В този смисъл се явяват и неоснователни
наведените от ответника възражения, за това, че не е установено какви са
реално изразходваните услуги от страна на потребителя по договорите за
мобилни услуги.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за мобилни
услуги парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Същият не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил задълженията си по процесните
договори за мобилни услуги. Предвид гореизложеното, в приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
С оглед изложеното, исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на абонаментни такси и услуги следва да бъдат
уважени изцяло.
Върху посочените суми се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 01.03.2023г./ до
окончателното им погашение.
По исковете за лизингови вноски:
Предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 342 ТЗ, с които се
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг за предпочетен номер ... от 25.01.2021 г., с предмет мобилно
8
устройство .... и Договор за лизинг с предпочетен номер .... от 25.01.2021 г., с
предмет устройство .....
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е предал на
ответника лизинговите активи- мобилен апарат .... и устройство - ....; че за
процесния период е обезпечил възможността ответникът да си служи с
лизинговите вещи.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
обстоятелства, включително и че претендираните суми са заплатени (в случай
че ищецът проведе успешно доказване по горепосочените обстоятелства).
Договорът за лизинг, каквито са процесните, представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се
включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него
договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на
лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор и да обезпечи
ползването на вещта през срока на договора.
Съдът счита, че от представените по делото договори: Договор за лизинг
за предпочетен номер ....от 25.01.2021 г., с предмет мобилно устройство ....и
Договор за лизинг с предпочетен номер ...от 25.01.2021 г., с предмет
устройство ..., ведно с общите условия и приложенията към тях, се доказа
съществуването на облигационни правоотношения по горецитираните
договори за лизинг между ищеца "....." ЕАД, като лизингодател и ответникът
К. П. Д., като лизингополучател.
В посочените договори за лизинг са положени подписите на ответника и
на представител на ищеца, като в производството по делото не е оборена
формалната доказателствена сила на така сключените между страните
договори, представляващи частни диспозитивни документи, поради което
следва да се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от
страните, сочени като техни автори.
Съдът приема за доказано предаването на лизинговите вещи по
процесните договори за лизинг с оглед изричната уговорка в тях, съгласно
която с подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики.
Доказателства за плащане на лизинговите вноски не са ангажирани от
ответника, който носи тежестта на доказване, поради което, в приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
Предвид гореизложеното исковете за заплащане на дължимите
лизингови вноски следва да бъдат уважени изцяло.
9
Върху посочените суми се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 01.03.2023г./ до
окончателното им погашение.
По претенцията за неустойка по договорите за мобилни услуги,
изразяваща се в сбора от месечните абонаментни такси за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, при максимален
размер на неустойката, който не надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти.
Съгласно приложените и приети по делото договори за мобилни услуги,
а именно: Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от 24.10.2020
г.; Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ... от 01.12.2020 г.;
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от 25.01.2021 г. и
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от 25.01.2021 г.,
потребителят дължи неустойка при предсрочно прекратяване по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок в размер на всички най – високи според условията на плана месечни
абонаменти, но за не повече от 3 месеца.
По делото се установи, че ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на абонаментните такси, поради което договорите за абонаментни
услуги са били едностранно прекратен от ищеца. Предвид гореизложеното са
възникнали условията, установени в договорите за мобилни услуги за
начисляване на уговорените неустойки в размер на трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси.
Неустойката е акцесорно вземане, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите
да бъдат доказвани.
Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
В случая съдът намира, че методиката на формиране на неустойката, която
абонатът дължи при едностранно предсрочно прекратяване на договора по
негова вина не излиза извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Механизмът на формиране на неустойката отговаря на
въведеното от регулаторния орган Комисия за защита на потребителите
10
правило – размерът на неустойката не може да надвишава стойността на три
стандартни месечни абонаментни такси. В процесния случай, договорите са
прекратени едностранно поради виновно неизпълнение от ответника в
началото на уговорения между страните двугодишен срок на действие на
договорите, поради което съдът намира, че така претендирания размер на
неустойката - три стандартни месечни абонаментни такси се явява адекватно
обезщетение за претърпените вреди от мобилния оператор от неполучаването
стойността на индивидуално уговорената между страните преференциална
месечна абонаментна такса до края на двугодишния срок на действие на
сключените договори за мобилни услуги, и няма да доведе до неоснователно
обогатяване на доставчика на услугата, нито нарушава принципа на
справедливост. Размерът на неустойката до три месечни абонаментни вноски
не противоречи на добрите нрави. Неустойката в този си вид и размер цели да
обезщети претърпените от оператора вреди с оглед на виновното
неизпълнение от страна на длъжника и същата не е необосновано висока по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и не се явява уговорена въз основа на
неравноправна клауза.
Предвид изложеното, претенциите за заплащане на горепосочените
неустойки по договорите за мобилни услуги следва да бъдат уважени изцяло.
По претенциите за неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент и заплатената от
ответника цена при предоставяне на лизинговата вещ:
Съгласно Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ...... от
24.10.2020 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от
01.12.2020 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от
25.01.2021 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен номер .... от
25.01.2021 г., както и сключените във връзка с тях договори за лизинг, при
предсрочно прекратяване по вина или инициатива на потребителя, или при
нарушение на задълженията му по настоящите договори, в случаите когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството без абонамент,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок
на договора.
Съдът счита, че разликата между стандартната цена и преференциалната
цена, по която са дадени на потребителя за ползване процесните устройства
представлява предоставена търговска отстъпка. Същевременно, недопустимо е (
в материалноправен аспект ) впоследствие да се търси стойността на вече
предоставена търговска отстъпка. Същата е предоставена към момента на
сключване на договорите за лизинг и тя представлява крайната цена, за която
потребителят ще може да си служи с вещта в процесния период (съобразно
лизинговия план). Възнаграждението срещу което вещта е предоставена за
ползване е съществен елемент от договора за лизинг и същото е изрично
договорено от страните още към момента на сключване на договора (арг. чл. 342,
ал. 1 ТЗ). Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от
11
възнаграждението за ползване на вещта цели последващо увеличаване на това
възнаграждение и води до едностранна промяна на договора (без потребителят
да е дал съгласие за това). Съдът счита, че това от една страна е противно на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от
друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на ползване, което е в противовес с изискването на чл. 143, ал.
2, т. 13 Закон за защита на потребителите и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП води до
нищожност на договореността за заплащане на посочената неустойка от
процесните договори за лизинг.
Предвид изложените съображения предявените искове за заплащане на
вземания за неустойка по договорите за лизинг, представляваща разликата
между редовната цена на устройствата и преференциалната цена, на която са
предоставени на потребителя, следва да бъдат отхврълени като неоснователни.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от
исковите претенции. Представени са доказателства за заплатени разноски в
общ размер от 1982, 51 лв. ( 452, 51 лв. - адвокатско възнаграждение за
исковия процес, 480 лв.- адвокатско възнаграждение за заповедното
производство; 30, 50 лв.- държавна такса за заповедното производство; 619, 50
лв. – държавна такса за исковия процес и 400 лв. – възнаграждение за особен
представител в исковото производство). Съобразно уважената част от
исковите претенции, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от
1091, 13 лева за исковото и заповедното производство.
Съдът счита възражението на ответната страна за прекомерност на
разноските, сторени от ищеца за неоснователно с оглед правната и фактическа
сложност на делото.
Макар и да е налице отхвърляне на част от предявените искове,
доколкото ответникът /който се представлява от особен представител/ не
представя доказателства за сторени разноски, такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че К. П. Д., ЕГН
********** ДЪЛЖИ на „...” ЕАД, ЕИК ... сумата от 97, 05 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 24.10.2020 г., дължима
за периода 05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.; сумата от 93, 85 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ... от 01.12.2020 г., дължима за периода 05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.;
сумата от 91, 44 лева, представляваща неплатени абонаментни такси по
12
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 25.01.2021 г., дължима
за периода 05.01.2021 г. – 04.04.2021 г.; сумата от 101, 51 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ... от 25.01.2021 г., дължима за периода 05.01.2021 г. –
04.04.2021 г.; сумата от 50, 37 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски за отчетен период 05.01.2021 г. – 04.06.2021 г. по договор за лизинг за
предпочетен номер ......от 25.01.2021 г., с предмет мобилно устройство ....;
сумата от 45, 77 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен
период 05.01.2021 г. – 04.06.2021 г. по договор за лизинг за предпочетен номер
.... от 25.01.2021 г., с предмет устройство ....; както и дължими неустойки,
както следва: сумата от 102, 59 лева – неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ....; сумата от 100, 30 лева - неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....; сумата от 81, 52 лева -
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ...; сумата от
74, 97 лева - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
...., ведно със законната лихва върху главните вземания за абонаментни
такси и услуги и лизингови вноски, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане
на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
86/ 06.03.2023 г. по ч. гр.д. № 124/ 2023 г. по описа на Районен съд- Своге,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „...” ЕАД – гр. ..., ЕИК .... срещу К. П. Д.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
стрните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 215, 59 лева
– неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство ... и преференциалната цена, на която ответникът
го е получил, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....;
сумата от 244, 25 лева - неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена на предоставеното устройство .... и преференциалната
обща лизингова цена по сключения договор за лизинг, дължима по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ....; сумата от 225, 87 лева - неустойка,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство .... и преференциалната обща лизингова цена по сключения
договор за лизинг, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ...., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
86/ 06.03.2023 г. по ч. гр.д. № 124/ 2023 г. по описа на Районен съд- Своге.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, ЕИК
....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 1091, 13 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното
производство по ч. гр.д. № 124/ 2023 г. по описа на Районен съд- Своге,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
13
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
14