РЕШЕНИЕ
№260222 29.10.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и седми октомври през две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1229 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е за делба и е
във фазата по допускането й.
Производството е
образувано по повод исковата молба на М.С.Ж., ЕГН **********, с посочен адрес ***,
против К.Н.К., ЕГН **********, с посочен адрес ***. С определение от 11.01.2019
г. бяха конституирани като ищец Л.Г.Ж., ЕГН **********, живуща ***, и като
ответник- С.К.К., ЕГН **********,***. Моли се да бъде допусната и извършена
делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.20 по КККР на
гр. Несебър, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, с адрес на имота в гр. ******, с предназначение-
жилище, апартамент, с площ от 57,62 кв.м., брой нива на обекта-1, с прилежащи
10,85 кв.м. ид.ч., ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж
върху поземления имот, при съседи: на същия етаж-********.1.19, ********.1.21,
под обекта- ********.1.1.4, над обекта- ********.1.26, при квоти ¼ за
ищците и ¾ за ответниците. Ищците- съпрузи към момента на придобиване на
частите от имота, станали собственици на ¼ ид.ч. въз основа на
постановление за възлагане от публична продан. Ответниците били собственици на
¾ и.ч. въз основа на н.а. № ***, н.д. № 506/27.04.2016 г. и н.а. № 97,
н.д. № 93/17.03.2017 г.. С всяка една от сделките ответниците били придобили по
½ ид.ч. от имота, но по отношение на собствените на ищците ¼
ид.ч., придобиването не било породило правно действие. Ищецът Ж., в качеството
си на взискател по изп.д. № 176/2010 г. с длъжник Р.Т.К./собственик към този
момент на ¼ ид.ч. от имота, които през 2016 г. продал на ответника/, бил
поискал и в негова полза била вписана възбрана върху ¼ ид.ч. от имота.
Заявява се, че извършената през 2017 г. продажба от К. в полза на К. била
недействителна на основание чл.452, ал.2, вр. ал.1 от ГПК.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответниците. Иска е неоснователен предвид на
това, че ответниците били изключителни собственици на имота с вписани
нотариални актове за покупко продажба, въз основа на сключен предварителен
договор от 06.02.2009 г., както и упражняващи владение върху него в продължение
на 10 години, считано от сочената дата до 18.03.2019 г., когато им била връчена
настоящата искова молба. Твърди се, че по изпълнителното дело, по което е било
извършено възлагане на имота в полза на ищците, бил налице симулативен кредитор
и в този смисъл се навежда твърдение за нищожност на постановлението за
възлагане на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като получено без основание. Невярно
било обстоятелството, че длъжник по същото бил К.Н.К.. Заявява се оспорване на
обстоятелството за ищците да било налице настъпило вещно- прехвърлителното
действие на постановлението за възлагане по извършена публична продан на
процесния имот, тъй като праводателят (длъжникът) не бил титуляр на вещното
право. В този смисъл купувачът по публичната продан придобивал само онези права
върху имота, които длъжникът по изпълнението притежавал. Заявява се, че ищците
не са водили иск по чл.135 от ЗЗД, въз основа на който да бъдел издаден изпълнителен
лист досежно заявена претенция, която да ги прави собственици, за да бъдел
допустим иск за съдебна делба. Оспорва се обстоятелството да е била вписвана
възбрана по отношение на ищеца в качеството му на взискател. В този смисъл се
заявява, че след като имотът не бил собственост на длъжника, вписаната по
партидата му възбрана нямало да породи действие, нито щяла породи действие
спрямо действителния собственик, тъй като в нотариалните книги по неговата
партида нямало да има вписване. Твърди се, че липсвал протокол за въвод във
владение на недвижимия имот. Навежда се и възражение за нищожност на
възлагателното постановление поради това, че данъчната оценка на имота била в
размер на 60069.50 лв.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено
постановление от 27.04.2018 г., влязло в сила на 20.06.2018 г., с което ЧСИ Т.К.,
по изп.д. № 00020/2016 г., възложил върху ищеца Ж. ¼ ид.ч. от имота,
предмет на настоящото производство.
Представен е н.а. № ***, н.д. №
506/27.04.2016 г. на помощник нотариус Йорданка Йовчева,
с който В.Б.И.и Н.Т.И.са продали на К.Н.К. ½ ид.ч. от имота.
Представен е н.а. № 97, н.д. № 93/17.03.2017 г. на нотариус Линка Чуткина, с който Р.Т.К.и М.Х.К.а са продали на К.Н.К.
½ ид.ч. от имота.
По делото е приложено
постановление от 13.09.2010 г., вписано в Служба по вписвания- гр. Несебър на
същата дата, с което ЧСИ Илко Бакалов, по изп.д. № 20107050400176 е наложил
възбрана върху няколко имота, измежду които й ¼ ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********.1.20, съставляващ процесния апартамент.
Така изложените по- горе писмени
доказателства навеждат на извода, че е налице съсобственост между страните при
квоти ¼ ид.ч. за ищците и ¾ ид.ч. за ответниците. Възраженията на
последните не могат да бъдат споделени. Действително съобразно цитираните по-
горе нотариални актове ответникът К., по време на брака си, е придобил
собствеността върху процесния апартамент. Това, обаче, е сторено при действието
на вече вписана възбрана върху ¼ ид.ч. от имота по изп.д., по което
ищеца М.Ж. е взискател, а Р.Т.К.- длъжник. Съобразно постановките на Тълкувателно
решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК, възбраната
не е вещно право, тя е вещна тежест върху недвижим имот. Като такава тя обезпечава
възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо
възбранения недвижим имот. От момента на вписването на възбраната длъжникът
търпи ограничение на правото си да се разпорежда с вещта, като под страх от
наказателна отговорност не може да я поврежда, изменя или унищожава. Съгласно
чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са
прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е
наложил. Тази недействителност настъпва по силата на закона и няма нужда да
бъде съдебно удостоверена с нарочен иск. Ефектът на тази недействителност се
изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази
имота“ в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се
проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза на
трето лице. Действието на вписаната възбрана има по- широк обхват от ипотеката,
защото тя осигурява, както възможност кредиторът да се удовлетвори от
възбранения имот, фингирайки неговото запазване в патримониума на длъжника,
така и ограничава последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на
други притезателни права освен парични вземания. Ето защо, макар и през 2017 г.
длъжникът Р.Т.К.и М.Х.К.а да са се разпоредили с ½ ид.ч. от процесния
апартамент в полза на ответника, тази сделка е непротивопоставима на ищеца Ж.
до възбранената ¼ ид.ч. Разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК дава
правомощие на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична
продан, като не се съобрази с извършеното от длъжника прехвърляне на
собствеността, след като то е след вписване на възбраната. По силата на закона
тази сделка се счита за относително недействителна спрямо взискателя. Съгласно
чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Тъй като
разпореждането на длъжника по изпълнителното дело не е противопоставимо на
взискателя, то не може да се противопостави и на купувача на публичната продан
/в случая едно и също лице/. В този смисъл с договора от 17.03.2017 г., обективиран в н.а. № 97, н.д. № 93/2017 г., К.К. е станал собственик само на ¼ ид.ч. от имота,
въпреки продажбата на ½ ид.ч., поради относителната недействителност на
разпоредителната сделка по отношение на купувача на публичната продан.
Възраженията на ответниците,
наведени в отговора на исковата молба, и поддържани в съдебно заседание, не
следва да бъдат споделени. Твърдението за придобиване на въпросната ¼
ид.ч. от имота на основание давностно владение не бе доказано. Обстоятелството,
че по делото не е представен протокол за въвод във владение на закупените чрез
публичната продан идеални части от ищеца, не водят до обратния извод, че същия
не е станал техен собственик. Документът, с който се прехвърлят надлежно вещни
права, в случай на публична продан, е влязло в сила постановление за възлагане,
каквото по делото е налице. От представеният по делото договор за доброволна
делба от 19.12.2006 г. е видно, че Р. К. е получил в дял ¼ ид.ч. от
апартамента, поради което и същия, към датата на вписване на наложената възбрана,
е бил собственик на същите. Твърденията за нищожност на постановлението за
възлагане не са подкрепени с доказателства. Що се касае до възражението, че
липсвало решение по предявен иск по чл.135 от ЗЗД в полза на ищеца, то такъв не
е необходим. Константна е съдебната практика, че след като е налице относителна
недействителност на един договор на законово основание, то Павлов иск е
недопустим.
Всичко, изложено по- горе, дава
основание на настоящата инстанция да приеме, че е налице съсобственост върху процесния
имот в сочените от ищеца квоти, поради което следва да бъде допусната делбата
на същия.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.С.Ж., ЕГН **********,***,
Л.Г.Ж., ЕГН **********, живуща ***, К.Н.К., ЕГН **********,***, и С.К.К., ЕГН **********,***,
върху самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ********.1.20 по КККР на гр. Несебър, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, с адрес на
имота в гр. ******, с предназначение- жилище, апартамент, с площ от 57,62
кв.м., брой нива на обекта-1, с прилежащи 10,85 кв.м. ид.ч., ведно със
съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, при
съседи: на същия етаж-********.1.19, ********.1.21, под обекта- ********.1.1.4,
над обекта- ********.1.26, при квоти ¼ ид.ч. за М.С.Ж. и Л.Г.Ж., и ¾ ид.ч. за К.Н.К., и С.К.К.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му, пред Окръжен съд- Бургас.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за насрочване на
втората фаза на делбата за реалното разделение на имота.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: