РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. гр. Хасково, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640100342 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.108 и чл.109 от ЗС от М. М. И., ЕГН **********, от
**************, против А. Б. Р., ЕГН **********, от същото село. Направено
е и искане по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди, че придобил право на собственост чрез дарение от
баща си М. И. С., която сделка била обективирана в Нотариален акт №
************** на нотариус В. С., с рег. № ** и район на действие - района на
РС-Хасково. По силата на цитирания нотариален акт придобил право на
собственост върху ПИ № 91, целият с площ от 530 кв.м., нахоядщ се в кв.7 по
плана на **************, одобрен със Заповед № 612/1981г., при граници:
улица; ПИ VIII-90; ПИ XXI-90; ПИ XX-91; ПИ XXVI-93 и ПИ XXV, който
представлявал УПИ IX-91, видно от приложената към исковата молба Скица
№ 40/31.01.2024г., издадена от **************. Твърди още, че както в
подробно устройствения план, така и в Данъчна служба при **************,
ищецът бил записан като собственик на имота, за който плащал и дължимите
данъци. Ищецът твърди, че работи извън България и при при едно от
завръщанията си констатирал, че в северната част на имота, граничеща с ПИ
1
XX-91 е изградена ограда, която навлизала в неговия имот. По този начин била
отнета част от неговия имот с площ от 131 кв.м. Свързал се със собственика
на съседния имот - ответницата по делото, която му обещала, че ще разрешат
спора доброволно. Това обаче не се случило, поради което за него бил налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот,
представляващ УПИ IX-91, с площ от 530 кв.м., в кв.7 по плана на
**************, одобрен със Заповед № 612/1981г., при граници: улица; ПИ
VIII-90; ПИ XXI-90; ПИ XX-91; ПИ XXVI-93 и ПИ XXV, който представлявал
УПИ IX-91, който имот е придобил като дарение от своя баща и от който
имот ответницата владеела без основание 131 кв.м., като същата да бъде
осъдена да му предаде владението върху площта от 131 кв.м. Моли, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален акт № 29,том III,
д.№ 403 от 2014г. на нотраиус В. С., по силата на който ответницата и била
призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот.
Наред с изложеното, ищецът моли съда да постанови и решение на основание
чл.109 от ЗС, с което ответницата да бъде осъдена да премахне масивната
ограда, с построяването на която е навлезнала в имота на ищеца и отнела
площ от 131 кв.м., видно от приложената комбинирана скица. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва исковете като неоснователни. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същите и й присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт №
155, том I, рег. № 2455, дело № 142/2016г. от 22.04.2026г. на Нотариус В. С., с
рег.№ ** по регистъра на Нотариалната камара на Република България и
район на действие - района на Районен съд -Хасково, се установява, че ищецът
М. М. И. е придобил право на собственост чрез дарение от своя баща М. И. С.
върху недвижим имот, а именно: Поземлен имот № 91, целият с площ от 530
кв.м., находящ се в кв.7 по плана на **************, одобрен със Заповед №
612/1981г., при граници на имота: улица, ПИ VIII-90; ПИ XXI-90; ПИ ХХ-91;
2
ПИ XXVI, ПИ XXV.
Представи се по делото и Нотариален акт № 154, том I, рег. № 2452,
дело № 141 от същата дата, с който праводателят на ищеца и негов баща М.
И. С. е бил признат за собственик на основание давностно владение на същия
имот, предмет на дарението.
Съдът прие като писмено доказателство Нотариален акт № 100, том II,
дело № 469/1978г. на съдия при Районен съд - Хасково, видно от който е, че
М. Ю. Ю. /М. И. С./ е бил признат за собственик по давностно владение на
Дворно място с площ от 1200 кв.м. в ***, ведно с построените в имота
жилищна сграда и навес, при граници: от две страни улици, Ю. Ю. Ю. и
училище.
От Нотариален акт № 100, том VI, дело № 2082 от 23.06.1995г. на
Нотариус при Районен съд - Хасково, съдът установи, че между М. И. С. /М.
И./ и Ф. Н. С. от една страна и А. Б. Р. от друга е бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно: първите двама продават на
купувачката А. Б. Р. следния свой собствен недвижим имот: Парцел ХХ, в
кв.7-ми, урегулиран с площ от 630 кв.м., по плана на **************,
утвърден със Заповед № 612/1981г., ведно с построените в парцела къща и
навес, който имот е част от дворище с пл. № 91, със собствено място от 620
кв.м., при граници: улица, Ю. Ю. и училищен двор.
По-късно купувачката по този договор А. Б. Р. е придобила с
Нотариален акт № 29, том III, рег. № 7362, дело № 403 от 18.12.2014г. на
Нотариус В. С., с рег. № ** по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с район на действие – района на Районен съд – Хасково,
право на собственост на основание наследяване и давност върху Поземлен
имот с пл. № 91, в кв.7 по плана на **************, одобрен със Заповед №
612/1981г., с площ от 530 кв.м., при граници на имота: пл. № 90, УПИ XX-91,
УПИ XXV и улица, т.е. посоченият нотариален акт е за право на собственост
върху спорния имот.
В подкрепа на твърденията си всяка от страните по делото ангажира
гласни доказателства, от които съдът установи следното:
Свид. Н. Ю. – кмет на ************** от 2011г., заявява, че познава
добре страните по делото. Известно му е, че бащата на ищеца се е изселил в
Република Турция през 1989г. Притежавал в селото имот с площ от около 1200
3
кв.м. В мястото имало къща и навес. От това място той продал на А. част от
имота заедно с къщата и навеса. Останалата част запазил за себе си. За
оградата твърди, че е построена от А., но местата на двамата били разделени
преди постояването й. Дори знае, че специалист е начертал граница между
имотите им и казал да не се преминава тази граница, защото има глоба.
Според свидетеля, М. след изселването си в Турция през 1989г. си идвал в
селото, но много рядко. Твърди, че оградата, за която се спори, била построена
през 2017г.
От показанията на свид.С. Б. става ясно, че също знае имота. Известно
му е, че бащата на ищеца продал част от своя имот на А., като той определя
продадената част на около 800 кв.м. Целият имот бил по-голям, но М. оставил
част от него за себе си. Продал всъщност и къщата. Свидетелят заявява, че
оградата, за която се спори, е строил лично той през 2017г. Също твърди, че
била отбелязана точно границата, до където да се построи оградата, така че да
не навлезе в съседниия имот, но по нареждане на А. продължил оградата, като
А. го уверила, че ще се разбере с М. по този въпрос.
Разпитана бе и свид.С. М.. Същата твърди, че й е известно, че А. е
закупила имота от бащата на М., заедно с къщата, в която имало заведение на
първия етаж. Посочва, че оградата е построена около 2013-2014г., като
мястото и преди да бъде построената ограта се ползвало от А. /на свид.С. М.,
както и на другите свидетели съдът предяви скицата на имота, по кояято
същите се ориентират/. Заявява, че А. е тази, която се е грижела за цялото
място, като наемала хора да го косят, чистят и т.н. и А. им заплащала за труда.
Не знае да е имало спорове за това място.
От показанията на свид.М. К. се установи, че той също добре знае имота
и го описва подробно. Горната му част описва като камениста и дори не било
възможно да се обработва с трактор. За оградата е категоричен, че е построена
около 2014-2015г. от А.. Не му е известно да е имало спорове за това място.
Знае, че то е на А..
По делото съдът прие като писмено доказателство дубликат на Приходна
квитанция от 19.04.2016г., издадена от **************, Област Хасково, за
платени данък недвижим имот и такса битови отпадъци, ведно с лихви, за
времето от 2011г. до 2016г., всички платени на дата 19.04.2016г. с вносител М.
И. С., от **************.
4
За пълното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи и
изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възпрема като
компетентно и безпристрастно дадено. Същото не бе оспорено и от страните.
Видно от заключението и приложената към него комбинирана скица е, че в
кадастралния план на ************** е нанесено Дворно място с пл. № 91,
цялото с площ от 1180 кв.м. За същото дворно място са отредени два УПИ
/парцела/, а именно: УПИ ХХ-91, в кв.7, с площ на УПИ 630 кв.м., в т.ч.
собствено място от 620 кв.м. и предаваемо място от 10 кв.м. от съседното
дворно място с пл. № 90, и УПИ IX-91, в кв.7, с площ на УПИ 670 кв.м., в т.ч.
собствено място от 530 кв.м. и предаваемо място по дворищна регулация 140
кв.м. от съседното дворно място с пл. № 90. Вещото лице е установило, че в
дворното място с пл. № 91 е изградена масивна тухлена ограда, която ограда
почти изцяло огражда УПИ ХХ-91, в кв.7, а част от построената ограда
огражда и част от съседния УПИ IX-91, в кв.7, която част определя на 131
кв.м.
Предвид изложеното до тук, съдът намира предявения иск за
собственост за недоказан, а оттам и за неоснователен, поради което ще следва
да се отхвърли. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Това
означава, че страната, която носи доказателствената тежест за установяване на
съответните факти по делото, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти. За да
бъде успешно проведено доказването на иска по чл.108 от ЗС, следваше
ищецът да докаже по несъмнен начин своето право на собственост, както и да
установи, че ответницата владее имота без правно основание /131 кв.м. от
него/. Същата позовава своето право на собственост на основание давностно
владение, като според всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че се установява, че ответницата, след като е закупила парцел ХХ-91 с
договора от 1995г., заедно с къщата и навеса, е установила своето владение. Тя
е установила такова владение и върху останалата част от цялото дворно място.
До този извод съдът достигна както въз основа на събраните гласни
доказателства, така и от писмените такива. Разпитаните свидетели, макар и
посочени и от двете страни, нито в един момент не дават показания, че след
заминаването му за Турция М. /бащата на ищеца/ се е завръщал в селото или
че е предявявал някакви претенции към мястото и към А. по повод този
5
парцел. Няма данни същият да е престоявал в имота си или по някакъв начин
да е демонстрирал своето качество на собственик. Напротив, идвал е в селото
твърде рядко, по думите на кмета на селото, а от друга страна - всички
свидетели са единодушни, че никога не са чували да е имало някакави спорове
за процесните места. Представеното писмено доказателство от ищеца,
представляващо такова за платени данъци, такса смет и др. задължения към
**************, е едва от 2016г. и е видно, че същите са били платени
наведнъж по повод снабдяването с нотариални актове за мястото от бащата на
ищеца и в същия ден от самия ищец.
По делото се събраха неоспорими доказателства, че след като през 1995г.
ответницата е закупила парцел ХХ-91 с къщата и навеса, е установила
фактическа власт и над останалата част от дворното място. Обработвала го е
до там, докъдето е било възможно физически да се обработва, тъй като се
налице данни, че в част от мястото е невъзможно да се оре дори с трактор, тъй
като е с голям наклон и каменисто. Установи се също, че нито ищецът, нито
неговият праводател са посещавали имота, както и не са предявявали някакви
претенции към ответницата в тази насока. Всичко това е дало основание на
ответницата да се снабди с нотариален акт за собственост на основание
давностно владение през 2014г., към който момент същата е станала
собственик по давностно владение, което в случая е трайно, необезпокоявано
и годно да я направи собственик – владение, което е започнало през далечната
1995г., продължило и до момента. След като се е снабдила с нотариалния акт,
именно тя е изградила и оградата, считайки, че огражда своя си имот, която
ограда е построена, видно и от заключението на вещото лице до там, докъдето
всъщност имотът е годен за използване. Така придобитото от ответницата
право на собственост на основание давностно владение, продължило над 10
години, съдът намира, че е право, което противостои на исковата претенция.
По безспорен начин съдът намира, че ответницата доказа, че владее имота на
годно правно основание. От своя страна ищецът е оспорил правото й на
собственост за пръв път с настоящия иск, макар да се е снабдил с нотариален
акт още през 2016г.
Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.108 от ЗС, следва
да се отхвърли и направеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК искане за
отмяна на Нотариален акт № 29, том III, рег. № 7362, дело № 403/2014г. на
Нотариус В. С..
6
С оглед данните по делото съдът достигна до извода, че ответницата не е
извършила неоснователни и противоправни действия, с които да пречи на
ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем. Ищецът не успя
да установи, че ответницата е създала пречки, препятстващи упражняването
на правото му на собственост. Както вече бе посочено по-горе, ответницата е
изградила ограда веднага след снабдяването си с нотариалния акт за
собственост, която ограда обаче тя е построила със съзнанието, че огражда
собствения си имот, т.е. съдът приема, че ответницата не е приобщила площ
от 131 кв.м. от имота на ищеца. На първо място, не се установи по делото
извършването на строителство от ответницата на ограда, която да навлиза в
имота на ищеца. Както вече неведнъж бе отбелязано, оградата е построена
през 2014г., след като се е снабдила с титула си за собственост, т.е. възложила
е построяването й, считайки имота за свой. В мотивите на ТР № 4/2015г. от
06.11.2017г. на ОСГК на ВКС е прието, че ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Именно защото
съдът прие, че действията на ответницата са основателни, намира иска по
чл.109 от ЗС за недоказан, поради което и за неоснователен. За уважаването на
иска по чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик
на имота и че върху този имот ответницата е осъществила неоснователни
действия /второто от които условия ищецът не успя да докаже/, но и че тези
действия на ответницата създават пречки на ищеца за използването на
собствения му имот, по – големи от обикновените. Съгласно цитираното ТР №
4/2015г., преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случая
построяването от ответницата на ограда в собствения й имот не са действия,
които могат да бъдат определени като по-големи от обикновените и в този
смисъл недопустими и създаващи пречки на ищеца за използването на
собствения му имот в пълен обем. Именно конкретната преценка на съда по
настоящото дело обосновава извода, че за ищеца няма пречки, създадени от
ответницата, да използва собствения си имот и да упражнява правото си на
собственост върху него в пълен обем.
В този ред на мисли следва да бъде посочено, че недоказано остана
искането на ищеца да бъде осъдена ответницата да премахне масивната
ограда, нанесена със зелен цвят на приложената комбинирана скица,
7
обозначаваща площ от 131 кв.м., тъй като тази ограда ответницата е
построила в имота, считайки го за свой и докъдето всъщност имотът е годен
за използване. Категорично бе установено по делото, че поставената от
ответницата ограда не зА.га площ от имота на ищеца, или, казано с други
думи - не е била отнета негова площ и присъединена към имота на
ответницата.
Предвид всичко изложено съдът намира, че ще следва исковете по чл.108
и чл.109 от ЗС да се отхвърлят с произтичащите от това последици,
включително и искането по чл.537, ал.2 от ГПК, като на ответницата, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК се присъдят направените по делото разноски в
размер на 1 000 лева, произтекли от платено възнаграждение за адвокат, които
следва да й бъдат заплатени от ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. И., ЕГН **********, от
**************, против А. Б. Р., ЕГН **********, от **************, искове
с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС, да бъде прието за установено по
отношение на А. Б. Р., че М. М. И. е собственик на недвижим имот, представляващ
УПИ IX-91, с площ от 530 кв.м., в кв.7 по плана на **************, одобрен
със Заповед № 612/1981г., при граници: улица; ПИ VIII-90; ПИ XXI-90; ПИ
XX-91; ПИ XXVI-93 и ПИ XXV, от който имот ответницата владеела без
основание 131 кв.м., като бъде осъдена А. Б. Р. да му предаде владението върху
площта от 131 кв.м., както и да бъде осъдена А. Б. Р. да премахне масивната ограда,
с построяването на която е навлезнала в имота на ищеца и отнела площ от 131
кв.м., като – недоказани и неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ направеното от М. М. И., ЕГН **********, от
**************, на основание чл.537, ал.2 от ГПК искане за отмяна на
Нотариален акт № 29, том III, рег. № 7362, дело № 403/2014г. на Нотариус В.
С., като – неоснователно.
8
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, от **************, да заплати на А.
Б. Р., ЕГН **********, от **************, направените по делото разноски в
размер на 1 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
9