№ 15959
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110161611 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ************, ЕИК *********, срещу ответника
************************, ЕИК *********, обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1417,21 лв., представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни
разноски, по Щета № *************, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.10.2024 г., до окончателното й
изплащане, и сумата от 507,15 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 17.10.2021 г. до 17.10.2024 г.
Ищецът ************, ЕИК *********, твърди, че на 16.04.2020 г. в гр.
*****, при движение по ул. „*****“, в посока ж.п. гара, на кръговото
кръстовище, при извършване на маневра „смяна на пътните ленти“ – от лява
към дясна, водачът на тежкотоварен автомобил „*****“, рег. № *******, удря
движещия се в същата посока лек автомобил с марка и модел
„*************“, рег. № *******, в задната му част, в резултат на което
последното МПС се блъска в страничния бордюр. Вследствие процесното
ПТП за лекия автомобил настъпили материални вреди. За процесното ПТП
бил съставен Двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците в ПТП, в
който водачът на тежкотоварен автомобил „*****“, рег. № *******, признава
вината си за причиняване на пътния инцидент. Твърди се, че към датата на
ПТП за лек автомобил с марка и модел „*************“, рег. № *******, при
ищеца била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № ***********, а отговорността на
водача на тежкотоварен автомобил „*****“, рег. № *******, била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на
1
МПС „*************“, рег. № *******, при ищеца е била заведена Щета №
*************, като било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1402,21 лв. в полза на увреденото лице. Ищецът
предявил регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от
1417,21 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., получена
на 25.11.2020 г., като ответникът не я е погасил. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Н. К., с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва да е настъпило ПТП, за което да е
виновен водача на товарния автомобил. Оспорва механизма на ПТП и
участниците в него, описани в исковата молба. Твърди, че изключителна вина
за настъпване на процесното ПТП носи водача на лек автомобил
„*************“, рег. № *******. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване. Поддържа, че водачът на лекия автомобил е
предприел изпреварване отляво, без да се съобрази с пътната маркировка и
габаритите на движещия се товарен автомобил в съседната лента. Твърди, че
не всички констатирани щети са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Счита регресната претенция за завишена по размер като неотговаряща
на средните пазарни цени, по които е могло да бъде отремонтиран процесният
лек автомобил. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение
със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на
застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице
/автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и
видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина на водача на „*****“, рег. № *******, като докаже
възраженията си за изключителна вина на водача на л.а. "*******", евентуално
да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увреденото
МПС. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: наличие на валидна към датата на ПТП
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица №
***********, спрямо МПС „*************“, рег. № *******, при ищцовото
2
дружество; ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по Щета №
************* в размер на 1402,21 лв.; наличие на валидна към датата на
ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС „*****“, рег. № *******.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие с твърдение, че водачът на лек автомобил „*************“
има изключителна вина за настъпването му, евентуално твърди
съпричиняването му. От съвкупната преценка на писмените доказателства по
делото, в частност: двустранен констативен протокол с неопровергана
формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК съгласно приетото по делото
заключение на съдебната графологична експертиза , което настоящият състав
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, както и
приетото по делото като неоспорено заключение на съдебната автотехническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и
безпристрастно, както и гласните доказателства на свидетеля Г. Д. В., които
съдът възприема като логични, последователни и подкрепящи се от събрания
по делото доказателствен материал се установява, че на 16.04.2020 г. , около
12:30 часа в гр. *****, товарен автомобил „*****“, с рег. № ******* се движи
в лява лента по ул. *****, с посока ж.п. гара ***** и при старата железопътна
гара, водачът предприема маневра за включване в кръгово движение. В
същото време и посока лек автомобил „*************“ с рег. № ******* се
движи в дясна пътна лента, където водачът също предприема маневра за
включване в кръгово движение. Вследствие на предприетите маневри,
товарният автомобил е навлязъл в пътната лента на лекия автомобил, поради
което траекториите на преводните средства се пресичат и настъпва удар
между тях. Вещото лице заключава, че водачът на лек автомобил
„*************“ не е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието, тъй като ударът е настъпил в задната лява част на превозното
средство. Вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е на
водача на товарния автомобил. Съдът намира, че свидетелските показания на
свидетеля А. А. не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са в явно
противоречие със събрания по делото доказателствен материал, в частност с
обективираното в двустранния констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие признание на водача А. А., с неопровергана формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК. Протоколът за ПТП има
доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП / В този
смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.,
ТК/. Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответника срещу
механизма на ПТП, посочен в протокола. Поради горните мотиви, недоказано
и неоснователно се явява релевираното от ответника възражението за
съпричиняване.
Спорен е въпросът за размера на регресното вземане. В хода на
производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че щетите по лек
3
автомобил „*************“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 16.04.2020 г. произшествие, като вещото лице заключава, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „*************“,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1770,05 лева.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риска „Каско“ при ПТП
варира в границите от 10 лева до 25 лева. Съдебната експертиза е изготвена в
рамките на професионалните знания на вещото лице, приета е по делото като
неоспорена от страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства,
поради което при преценката й по чл. 202 ГПК същата следва да бъде
кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Ето защо,
настоящият състав приема, че общият размер на регресния дълг възлиза на
1770,05 лева. Безспорно е между страните, че ответникът е платил сумата от
1402,21 лева, като са извършени и ликвидационни разходи в размер на 15
лева. Ето защо, противопоставимият на делинквента/на застрахователя на
неговата гражданска отговорност регресен дълг е в размер на 1417,21 лева,
поради което искът се явява основателен.
По отношение на претенцията за лихви, съдът намира следното:
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност“, т.е. забавата
настъпва след покана. Видно от приложената по делото покана за плащане на
регресната претенция на ищеца по щета *************, същата е получена от
ответника на 25.11.2020 г., но в указания 30-дневен срок за доброволно
изпълнение, такова не е последвало. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява установен по основание и изчислен на осн. чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор е в претендирания с исковата молба размер. Налага се
извода, че искът е основателен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото
производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски
в размер на 850 лева, които следва да бъдат възложение в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
************************, ЕИК ********* да заплати на ************,
ЕИК ********* сумата от 1 417,21 лв. (хиляда и четиристотин и седемнадесет
лева и 21 стотинки), представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
на лек автомобил марка л.а. „*************“, с рег. № *******, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2020 г. и разходи за
4
определянето му по Щета № *************, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.10.2024 г., до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 507,15 лв. (
петстотин и седем лева и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 17.10.2021 г. до 17.10.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД ************************,
ЕИК ********* да заплати на ************, ЕИК ********* сумата в общ
размер на 850 лева ( осемстотин и петдесет лева)- разноски в исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5