СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в
публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
12142 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 76709 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 51445/2017
г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 57 състав, е признато за
установено, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.С.Ц., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2017 г. по гр. д. № 2542/2017 г. на СРС, на основание чл. 79 ЗЗД,
сумата от 862,62 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща 1/2 част от стойността на незаплатена доставена и
използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент № 7, гр. София,
общ. Средец, ул. „********, втори надпартерен етаж, за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 862,62 лв.,
считано от 17.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
С решението са отхвърлени предявените, по реда на
чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено спрямо М.С.Ц., ЕГН **********, че
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, заплащането, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
сумата от 69,72 лв. /шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение -
стойността на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. за
периода 15.09.2015 г. - 10.01.2017 г.; на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 8,88
лв. - главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.; на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 0,97 лв.
- обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 8,88 лв. и за периода
15.09.2015 г. - 10.01.2017 г.
С решение № 76709 от 27.03.2019 г. по гр. д. №
51445/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 57
състав, е признато за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.С.Ф., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2017 г. по гр. д. № 2542/2017
г. на СРС, на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 862,62 лв. /осемстотин шестдесет и
два лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща 1/2 част от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект - апартамент № 7, гр. София, общ. Средец, ул. „********,
втори надпартерен етаж, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 862,62 лв., считано от 17.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
С решението са отхвърлени предявените, по реда на
чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено спрямо Е.С.Ф., ЕГН **********, че
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от
69,72 лв. /шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение - стойността на
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. за периода 15.09.2015
г. - 10.01.2017 г.; на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 8,88 лв. - главница за
извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г. ; на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 0,97 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение на главницата от 8,88 лв. и за периода 15.09.2015 г. -
10.01.2017 г.
С решението М.С.Ц., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, разноски в
исковото производство в размер 445,10 лв. и разноски по ч. гр. д. № 2542/2017
г. в размер на 40,14 лв.
С решението Е.С.Ф., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, разноски в
исковото производство в размер 445,10 лв. и разноски по ч. гр. д. № 2542/2017г.
в размер на 40,14 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, чрез
редовно упълномощен процесуален представител - юрк. И.М., е депозирана въззивна
жалба, в която се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, в
частта, с която са отхвърлени предявените искове. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не са дължими сумите за дялово
разпределение, тъй като е налице договор с „Т.С.“ ЕООД. Счита, че са налице
предпоставките за изпадане на ответниците в забава по отношение на дължимите от
тях суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли се за отмяна на решението
в обжалваната част и за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от М.С.Ц. и Е.С.Ф. не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 57 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са исковете срещу М.С.Ц. и Е.С.Ф. за установяване съществуване на вземанията за услугата дялово разпределение
и за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху това вземане
и вземането за топлинна енергия.
По исковете по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявените искове,
ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираното от него вземане, т.е.
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците
като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; обстоятелството,
че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, както и че
ответниците са изпаднали в забава по отношение на това вземане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска продажба се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ).
Не е спорно обстоятелството, че между страните е
възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен № 16964, като
ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия.
По отношение на претенциите
за възнаграждение за дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действащите към процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба
№ 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г.,
отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва
от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. На основание чл. 139 б ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД, клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършвана
от избрания от тях търговец.
По делото се установява от
приетите доказателства, в това число: заключение по съдебно - техническата
експертиза, изравнителни сметки, констативни протоколи за извършен отчет,
протокол от общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул.
„********, сключен между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД, че дялово
разпределение на енергията през процесния период в сградата - етажна
собственост, в която се намира процесният имот е извършвано от фирма за дялово
разпределение, а именно „Т.С.“ ЕООД по сключения за това договор с етажните
собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „********.
Видно от заключението по
назначената съдебно - техническа експертиза е извършена услуга дялово
разпределение за процесния период, поради което се дължи възнаграждение, което
съобразно приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, възлиза на сумата
от 17,76 лв. „Т.С.“ ЕАД има право да получи възнаграждението независимо, че
между етажните собственици и третото лице - помагач е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение, доколкото в общите условия на
дружеството е предвидено, че редът и начинът на плащане на услугата се определя
именно от продавача на топлинна енергия след съгласуване с търговците,
извършващи услугата /чл. 36, ал. 2 от ОУ от 2014 г./. Поради изложеното съдът
намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на ищеца не се дължи възнаграждение
за услугата дялово разпределение.
По исковете, по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2015 г. до 10.01.2017 г.
Съгласно действалите към
този момент Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата -
етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия. В този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав
приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и
формираните от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били
поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме,
че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
С оглед изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за
признаване за установено, че М.С.Ц.
дължи на „Т.С.“ ЕАД заплащането на сумата
от 8,88 лв. - главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и в частта, с която са отхвърлени
исковете за признаване за установено, че Е.С.Ф. дължи на „Т.С.“ ЕАД заплащането на сумата от 8,88 лв. - главница
за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
- 30.04.2016 г., като исковете срещу тях за тези вземания следва да
бъдат уважени.
По разноските:
За първата инстанция, съразмерно с уважената част
на исковете срещу ответниците, ищецът има право на разноски за заповедното
производство в размер на 40,55 лв. и за исковото производство в размер на 449,
68 лв. Ответниците също имат право на разноски за заповедното и исковото производство,
но същите не са претендирали такива.
За въззивната инстанция право на разноски има въззивникът, който претендира заплащането на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част на исковете, същият има право на
разноски в размер на 161,87 лв. Право на
разноски имат и въззиваемите страни, които обаче не претендират
такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 76709 от 27.03.2019
г. по гр. д. № 51445/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 57 състав: 1/ в частта, с която
са отхвърлени предявените, по реда на
чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено, на основание чл. 79 ЗЗД, спрямо
М.С.Ц., ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 8,88
лв. - главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.; 2/ в частта, с която са отхвърлени предявените,
по реда на чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено, на основание чл. 79 ЗЗД, спрямо Е.С.Ф., ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
сумата от 8,88 лв. - главница за извършено дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
че М.С.Ц., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79 ЗЗД, сумата от 8,88 лв. -
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
че Е.С.Ф., ЕГН **********,дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 79 ЗЗД, сумата от 8,88 лв. - главница за извършено дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.;
ОСЪЖДА М.С.Ц.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ал.
1 ГПК, разноски в исковото производство в размер 4,58 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 0,41 лв.
ОСЪЖДА Е.С.Ф.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ал.
1 ГПК, разноски в исковото производство в размер 4,58 лв. и разноски в
заповедното производство в размер на 0,41 лв.
ОСЪЖДА М.С.Ц.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ал.
1 ГПК, разноски във въззивното производство в размер на 80,94 лв.
ОСЪЖДА Е.С.Ф.,
ЕГН ********** , да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК, разноски във въззивното производство в размер на 80,94 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.