Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
25.07.2019 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 16435
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на З.“А.“
АД, ***, подадена чрез юрк.Н.Д.- длъжник по изпълнително дело № 20188600401713 по описа на ЧСИ В.М.срещу постановление от 19.11.2018 г. за намаляване на размера
на приетите разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 5706,00 лв./ по
2853,00 лв. в полза на всеки от взискателите/ на 4742,22 лв./ по 2371, 11 лв. в
полза на всеки от взискателите/ и за намаляване размера на дължимата такса по
т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско
възнаграждение. В жалбата се излагат подробни доводи
за незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнението – А.Д.Г. и К. Н.Г.,
чрез пълномощника си адв.М.М.в писмен отговор, оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли, като неоснователна.
ЧСИ В.М.е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20188600401713 по описа на ЧСИ В.М.е образувано на 14.11.2018 г. по молба на А.Д.Г.
и К. Н.Г., подадена чрез пълномощника адв.М.Я.-М., въз основа на изпълнителен лист
от 07.11.2018 г., издаден от Софийски апелативен съд, Г.К., 8-ми състав по гр. дело № 687/2018 г., срещу ЗД“ А.„ АД, гр.София, за заплащане на сумите посочени
в него.
Към молбата за образуване на
изпълнителното дело са представени два броя договори за правна защита и съдействие от
07.11.2018 год., от които се установява, че между всеки един от взискателите по
делото А.Д.Г. и К. Н.Г. и адв. М.Я.-
Михайлова е сключен договор и е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 2853 лв. за образуване и водене на изпълнително дело срещу ЗАД „ А.“,
гр.София, по повод издадения в тяхна полза изпълнителен лист по гр.дело № 687/2018
г., по описа на САС, ГО, 8 състав.
В срока за доброволно изпълнение,
длъжникът З. „ А.“ АД, ***, чрез своя процесуален представител е депозирал на
16.11.2018 год. писмено възражение, с което е направено възражение за
прекомерност на определените разноски, в частта на дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 5706 лв. за двамата взискатели, като е поискано
същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год.,
минимални размери, както и е направено искане за намаляване на размера на
начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от 19.11.2018 год., ЧСИ е
намалил размера на приетите разноски по делото за адвокатско възнаграждение от
5706,00 лв./ по 2853,00 лв. в полза на всеки от взискателите/ на 4742,22 лв./
по 2371, 11 лв. в полза на всеки от взискателите/, както и е намалил размера на
дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за
адвокатско възнаграждение.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая постановлението от 19.11.2018 год., с което са намалени
приетите по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите и е намален размера
на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски
за адвокатско възнаграждение, има характер на постановление за разноски и
подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и
определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата
е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По
отношение на размера на таксите по изпълнението:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1
и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и
вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по
изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се
връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по
изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес
/чл. 83 ЗЧСИ/.
В настоящия случай, съдът приема,
че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена от
ЧСИ В.М.. Съгласно т. 26, б. "е" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума, която ако е над 100000 лв. е 5220 лв. плюс 2 на сто за
горницата над 100000 лв. Според забележка 4 към т. 26 от тарифата в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се
включват никакви такси и разноски/включително и за адвокатско възнаграждение/
по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, т.е. в настоящия случай - сумата от 377721,84 лв./ главница плюс законна
лихва за забава/. Ето защо дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, при така
определената сума е в размер на сумата от 12929,31 лева, с вкл. ДДС. В тази
връзка, обжалваното постановление за разноски от
19.11.2018 г., в частта, с която е намален размера на дължимата такса по т.26
ТТРЗЧСИ спрямо дълга, следва да бъде отменено, като дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали до размер на сумата от 12929,31
лева, с включен ДДС.
По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение:
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
14.11.2018 год., пълномощника на взискателите- адв.М.Я.- Михайлова не е
извършила други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на
паричните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и
извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай
упълномощеният от взискателите адвокат, чието възнаграждение е уговорено в
размер на сумата от по 2853 лв./ за всеки един от двамата взискатели/ или общо
в размер на сумата от 5706 лв./ за двамата взискатели/ за процесуално
представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното
изпълнително дело, единствено подаване на молба на 14.11.2018 год. до ЧСИ В.М.за
образуването му въз основа на издадения от САС, ГК, 8 с-в по гр.дело № 687/ 2018
год., изпълнителен лист от 07.11.2018 год. В тази връзка съдът приема, че
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на по 200
лв.- за всеки един от двамата взискатели- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателите адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски от длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника, чрез неговия процесуален
представител по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото
адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата
от по 200 лв. за всеки един от двамата взискатели. В процесния случай
неправилно ЧСИ с обжалваното постановление от 19.11.2018 год., е намалил
дължимото адвокатско възнаграждение от 2853 лв. в полза на взискателя А.Д.Г. на
2371,11 лв., както и е намалил дължимото адвокатско възнаграждение от 2853 лв.
в полза на взискателя К. Н.Г. на 2371,11 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление от 19.11.2018 год., с което е отказано намаляване на
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до минималния размер, следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на всеки един от
двамата взискатели адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2853 лв.,
следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление от 19.11.2018
г. за намаляване на размера на приетите разноски по делото за адвокатско
възнаграждение от 5706,00 лв./ по 2853,00 лв. в полза на всеки от взискателите/
на 4742,22 лв./ по 2371, 11 лв. в полза на всеки от взискателите/ и за
намаляване размера на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с
намалените разноски за адвокатско възнаграждение, по изпълнително дело № 20188600401713 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя А.Д.Г., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20188600401713 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение
от 2853 лв./ две хиляди, осемстотин петдесет и три лева/ до размер на сумата от
200 лв./ двеста лева/.
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя К. Н.Г., ЕГН **********,
по
изпълнително дело № 20188600401713 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС,
адвокатско възнаграждение от 2853 лв./ две хиляди, осемстотин петдесет и три
лева/ до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.
НАМАЛЯВА
дължимата от жалбоподателя З. “А.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20188600401713 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС от 13066,27
лв./тринадесет хиляди, шестдесет и шест лева, и 27 стотинки/ на 12929,31 лв./ дванадесет
хиляди, деветстотин двадесет и девет лева, и 31 стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.