№ 48
гр.Силистра, 01.11.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателно отделение - в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
1.
АНА АВРАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря М.Стефанова и с участието на прокурора Св. Тодоров като изслуша докладваното от съдия Великова ВЧНД № 146 по описа за 2019 г. и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С определение № 16 от 18.06.2019 г. по ЧНД № 83/19 г. по описа на Районен съд гр. Дулово е извършил групиране на наказания по две присъди по отношение на ос. О.М.О. , като е определил общо наказание в размера до най-тежкото, а именно две години лишаване от свобода, като на осн. чл. 24 от НК е увеличил общото наказание с десет месеца лишаване от свобода.
ДРС е определил строг режим на изтърпяване на наказанието от две години и десет месеца.
На осн. чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал. от НК изтърпените части и времето, през което ос. О. е бил задържан под стража са били приспаднати от общото наказание.
Недоволен от групирането е останал ос. О., който счита приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК за неправилно и незаконосъобразно.
Моли, ревизирания съдебен акт да бъде изменен като се отмени чл. 24 от НК.
Редовно призовани в съдебно заседание страните се явяват лично.
Жалбоподателят поддържа жалбата, без да прави нови искания и да сочи нови доказателства.
Представителят на ОП - Силистра счита,че въззивната жалба е неоснователна и следва определението на ДРС да бъде потвърдено.
Силистренски Окръжен съд след като съобрази жалбата и становищата на страните установи:
Подс. О., за периода от 25.08.2008 г. до 07.06.2018 г, е осъждан общо двадесет пъти, като голяма част от осъжданията са били за извършени от него престъпления против собствеността на гражданите.
Наказанията по 18 броя присъди са били групирани , в различни периоди от време, като определените общи наказания са били изтърпени до края на 2015 г.
Последно постановените две присъди по НОХД 722/17г. на Районен съд гр. Добрич и по НОХД № 44/18 г. на Районен съд гр. Дулово не подлежат на включване към предходно определени общи наказания по останалите 18 присъди. Последната от тия 18 присъда, видно от свидетелството за съдимост е влязла в сила на 10.04.2015 г. – Присъда №4/25.03.2015 г. по НОХД № 255/15 г. по описа на РС гр. Добрич.
По НОХД № 722/2017 г. с Присъда № 22/04.04.2018 г., в сила от 20.04.2018 г. РС Добрич е признал О.О. за виновен в извършване на престъплениа по чл. 196, ал.1, т.1 ; по чл. 345 и чл. 346 от НК, като след налагане на наказание за всяко едно от престъпленията е определил едно общо в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим изтърпяване. Деянията са били извършени в периода 05.05.2016 – 13.05.2016 г., т.е. след влизане в сила на предходните 18 присъди и изтърпяване на наложените по тях наказания.
По НОХД № 44/18 г. със Споразумение № 13.07.06.2018 г., влязло в сила на същата дата, РС гр. Дулово е признал О. О. за виновен в извършване на престъпление:
- по чл. 196, ал.,т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Деянието е извършено на 18.06. 2017 г.
- По чл. 346, ал. 2, т. 1, пр.2 във вр. с ал.1 и чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК – наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. Деянието е било извършено на 18.06.2017 г. , т.е. след влизане в сила на първите осемнадесет присъди и преди влизане в сила на Присъда № 22/04.04.2018 г.по НОХД № 722/17 г. на РС Добрич.
Преценявайки на общо основание наличието на предпоставки за извършване на групиране по горецитираните присъди, ДРС правилно и законосъобразно е определил общо наказание до размера на най-тежкото – две години лишаване от свобода.
Деянията по тия две присъди са извършени в условията на реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Всъщност, страните не оспорват прилагането на разпоредбата на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК.
Спори се относно основанието за прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК, с което общо определеното наказание е увеличено с десет месеца лишаване от свобода, като се твърди, че това е довело до неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, без да се излагат относими мотиви, по-скоро се заявява обикновено недоволство и голословно се твърди, че с последиците от прилагане на чл. 24 от НК са били нарушени процесуалните права на осъдения.
В конкретния казус не може да се приеме наличие на неправилност на ревизирания съдебен акт или пък, че ДРС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушение на процесуалните права на осъдения.
Законодателят е дал процесуална възможност да се постанови увеличаване на определено общо наказание, като е посочил възможните граници за това. Макар и да не са посочени изрично материално-правните предпоставки за това, /освен групираните наказания да са от един и същ вид/ е ясно, че при всеки казус следва да се постъпва индивидуално, след преценка на наличния по делото доказателствен материал.
Ревизираното „Определение“ не страда от сочените пороци, тъй като осъденият О. е личност с изключително висока степен на обществена опасност. Същият е осъждан двадесет пъти, като голяма част от извършените престъпления са в условията на опасен рецидив. Нещо повече, престъпленията за които е осъждан са извършени в рамките на десет години, като въпреки дадените възможности /налагане на по-леки наказания – пробация или определени при условията на чл. 55 наказания, условни осъждания, УПО/ на осъдения да се поправи, не се стигнало до това.Т.е. целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК не са били постигнати с проявената, назад в годините, снизходителност.
В този ред на мисли, постановявайки своя съдебен акт, ДРС е спазил стриктно закона и е увеличил определеното общо наказание , в рамките на посочения от законодателя размер – до ½. В конкретния казус с десет месеца, при определен общ размер на наказание от две години лишаване от свобода.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 25, ал.2 и чл. 59 от НК.
Единственият порок, който се констатира е този , че ДРС си е позволил да определи мястото за лишаване от свобода, в което да се търпи определеното наказание като не е съобразил разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС и по този начин е иззел правомощието на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, като в тази си част ревизирания съдебен акт подлежи за изменение.
Водим от горните съображения Силистренски окръжен съд и на осн. чл. 345 от НПК
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Определение № 16/ 18.06.2019 г. по ЧНД № 83/19 г. по описа на Районен съд гр. Дулово, като го отменя в частта, с която е определено място за изтърпяване на определеното общо наказание „ лишаване от свобода“ - „затвор“.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.